Това са нуждите на жена Ви, а това са Вашите нужди. Когато тя чуе Вашите нужди, без никаква критика или изисквания, И Вие чуете нейните нужди, без никаква критика и изисквания, решението ще Ви открие само. Конфликтът сам ще се разреши Има нужда от решение. Но онова, което повече от нас правят, е да пропуснат това и да отидат направо там. Например: Понякога правя работилници само за женени и за хора в интимни взаимоотношения. Това, което правим в началото на такава работилница, е да идентифицираме двойката с най-сериозния и най-дълго продължилия конфликт, който не е бил разрешен досега. и правя предвиждане, което се оказва вярно в поне 75% от случаите, Предвиждането ми е следното: ще разрешим конфликта за 20 минути. За 20 мин. от момента, в който и двете страни могат да ми кажат какви са нуждите на отсрещната страна. Веднъж попаднахме на двойка с 39 годишен брак. И от 39 години имат конфликт, който не са могли да разрешат. Жената ми каза: Маршал, няма как да разрешим този конфликт за 20 мин. Имаме чудесен брак, общуваме добре, но това е едно от онези неща.. просто сме различни хора и просто имаме конфликт. Казах ѝ: "Нека да уточня нещо... Не съм казал, че ще разрешим конфликта за 20 мин. Казах, че ще разрешим конфликта за 20 мин. от момента, в който и двете страни могат да ми кажат от какво се нуждае отсрещната страна." А тя каза: "О, но Маршал, ние сме женени от 39 години... говорили сме за това почти всеки ден, мога да ти кажа, че се разбираме добре. Проблемът не е в това. Проблемът е, че сме с различни виждания по този въпрос. Казах ѝ: "Понякога греша, може да греша и този път, но нека да проверим... Първо ми кажи какви са нуждите на мъжа ти в тази ситуация. - Не иска да харча никакви пари! Той веднага отговаря: "Това е абсурдно!" 39 години общуване! ;) Първо, "не иска да харча никакви пари" не е нужда. Нуждите и стратегиите за постигането им трябва да бъдат разделяни. Те са говорили за това колко пари може да харчи и колко не, но по-важният въпрос е кой отговаря за чековата книжка. Той буквално е контролирал чековата книжка, което е било основният проблем между тях. Но аз дори не искам да започваме разговор за стратегиите преди да е налице връзката. Когато връзката е налице, конфликтите обикновено се разрешават сами. Затова ѝ посочих, че това не е нужда, а дори да беше трябва да отбележим, че той казва, че това не е точната нужда. - Добре, Маршал, нека тогава ти кажа какви са нуждите му. Той е точно като баща си - и двамата имат депресивна менталност, стане ли въпрос за пари. - Чакай малко, спри, спри... Сега чувам психоаналитичен чакал. Ако влезеш в този разговор, ще ти отнеме други 39 години... Не питам за психоанализа, а питам за нуждите му! Тя не знаеше. След 39 години тя нямаше никаква представа за нуждите му. Тогава се обърнах към него: - Добре, щом не знае, защо не ѝ кажеш? - Виж, Маршал, нека ти кажа какви са нуждите ѝ. Тя е чудесна жена, прекрасна майка, прекрасна съпруга, но става ли дума за пари, е напълно безотговорна! Задават се още 39 години... Питам за нужда, а той ми дава диагноза. И тогава тя, разбира се, веднага отговаря: "Това не е честно!" - Чакайте, чакайте малко! Виждам, че нямат необходимата грамотност по отношение на нуждите. Затова трябваше да им заема своите жирафски уши. С ушите на жираф си давам сметка, естествено, Всяка оценка като "Тя е напълно безотговорна" е трагичен израз на незадоволена нужда. Ако и тя имаше такива уши, щяха да разрешат този проблем на първата година от своя брак. Но няма и е приемала всичко това лично (като критика). Затова им помогнах: - Когато казваш, че тя е безотговорна, да не би да се чувстваш изплашен и да имаш нужда да знаеш че семейство е осигурено финансово? - Да, това е точно това, което имам предвид! Е, не това е казвал през последните 39 години... Но той не е знаел как да каже какви са чувствата и нуждите му. Добре, вече имах неговите чувства и нужди: той беше уплашен и искаше да осигури финансово семейството. Тогава се обърнах към жена му и попитах: - Може ли да ми кажеш какво го чу да казва? - НО, това, че веднъж, през първата година на брака ни, съм превишила сметката в чековата книжка, не означава, че... - Извинявай, извинявай.. Забелязвате ли какаква е първата ѝ дума? НО Виждате ли, не знае основното жирафско правило: Никога не си навирай НОто в лицето на ядосан човек! - Питах какви са неговите чувства и нужди - Но.. - Не, не, не... Какви са неговите чувства и нужди? Искаш ли да ги повторя? - Да - Чувам го да казва, че е уплашен - Но! - Чакай, чакай, чакай! Успокой се! Чуй неговите чувства и нужди! Но след 39 години на вражески образи не е лесно да промениш тези образи. Веднъж щом в съзнанието ни се появят тези образи на "грешността" на отсрещния човек, дори когато той/тя изразява нуждите си, ние не ги чуваме. Тези вражески образи трудно се подминават. Затова тя го бе виждала като скъперник и човек с депресивна менталност вече 39 години, затова тя не може да види човешкото същество зад създадения от нея образ. Казах ѝ: "Нека да ги повторя отново... Чух го да казва, че е уплашен, защото има нужда да се грижи финансово за семейството. Може ли да повториш?" - Да, той мисли, че съм безотговорна! - Да пробваме пак! След още три повторения най-накрая беше готова да чуе чувствата и нуждите му отделно от оценките си.