Това са нуждите на жена Ви,
а това са Вашите нужди.
Когато тя чуе Вашите нужди, без никаква критика или изисквания,
И Вие чуете нейните нужди, без никаква критика и изисквания,
решението ще Ви открие само.
Конфликтът сам ще се разреши
Има нужда от решение.
Но онова, което повече от нас правят, е да пропуснат това
и да отидат направо там.
Например:
Понякога правя работилници само за женени и за хора в интимни взаимоотношения.
Това, което правим в началото на такава работилница,
е да идентифицираме двойката с най-сериозния и най-дълго продължилия конфликт,
който не е бил разрешен досега.
и правя предвиждане, което се оказва вярно в поне 75% от случаите,
Предвиждането ми е следното:
ще разрешим конфликта за 20 минути.
За 20 мин. от момента, в който и двете страни
могат да ми кажат какви са нуждите на отсрещната страна.
Веднъж попаднахме на двойка с 39 годишен брак.
И от 39 години имат конфликт, който не са могли да разрешат.
Жената ми каза:
Маршал, няма как да разрешим този конфликт за 20 мин.
Имаме чудесен брак, общуваме добре, но това е едно от онези неща..
просто сме различни хора и просто имаме конфликт.
Казах ѝ: "Нека да уточня нещо...
Не съм казал, че ще разрешим конфликта за 20 мин.
Казах, че ще разрешим конфликта за 20 мин. от момента,
в който и двете страни могат да ми кажат
от какво се нуждае отсрещната страна."
А тя каза: "О, но Маршал, ние сме женени от 39 години...
говорили сме за това почти всеки ден,
мога да ти кажа, че се разбираме добре.
Проблемът не е в това. Проблемът е, че сме с различни виждания по този въпрос.
Казах ѝ: "Понякога греша, може да греша и този път, но нека да проверим...
Първо ми кажи какви са нуждите на мъжа ти в тази ситуация.
- Не иска да харча никакви пари!
Той веднага отговаря: "Това е абсурдно!"
39 години общуване! ;)
Първо, "не иска да харча никакви пари" не е нужда.
Нуждите и стратегиите за постигането им трябва да бъдат разделяни.
Те са говорили за това колко пари може да харчи и колко не,
но по-важният въпрос е кой отговаря за чековата книжка.
Той буквално е контролирал чековата книжка,
което е било основният проблем между тях.
Но аз дори не искам да започваме разговор за стратегиите
преди да е налице връзката.
Когато връзката е налице,
конфликтите обикновено се разрешават сами.
Затова ѝ посочих, че това не е нужда, а дори да беше
трябва да отбележим, че той казва, че това не е точната нужда.
- Добре, Маршал, нека тогава ти кажа какви са нуждите му.
Той е точно като баща си -
и двамата имат депресивна менталност, стане ли въпрос за пари.
- Чакай малко, спри, спри...
Сега чувам психоаналитичен чакал.
Ако влезеш в този разговор, ще ти отнеме други 39 години...
Не питам за психоанализа, а питам за нуждите му!
Тя не знаеше.
След 39 години тя нямаше никаква представа за нуждите му.
Тогава се обърнах към него:
- Добре, щом не знае, защо не ѝ кажеш?
- Виж, Маршал, нека ти кажа какви са нуждите ѝ.
Тя е чудесна жена, прекрасна майка, прекрасна съпруга,
но става ли дума за пари, е напълно безотговорна!
Задават се още 39 години...
Питам за нужда, а той ми дава диагноза.
И тогава тя, разбира се, веднага отговаря: "Това не е честно!"
- Чакайте, чакайте малко!
Виждам, че нямат необходимата грамотност по отношение на нуждите.
Затова трябваше да им заема своите жирафски уши.
С ушите на жираф си давам сметка, естествено,
Всяка оценка като "Тя е напълно безотговорна"
е трагичен израз на незадоволена нужда.
Ако и тя имаше такива уши, щяха да разрешат този проблем
на първата година от своя брак.
Но няма и е приемала всичко това лично (като критика).
Затова им помогнах:
- Когато казваш, че тя е безотговорна, да не би да се чувстваш изплашен
и да имаш нужда да знаеш че семейство е осигурено финансово?
- Да, това е точно това, което имам предвид!
Е, не това е казвал през последните 39 години...
Но той не е знаел как да каже какви са чувствата и нуждите му.
Добре, вече имах неговите чувства и нужди:
той беше уплашен и искаше да осигури финансово семейството.
Тогава се обърнах към жена му и попитах:
- Може ли да ми кажеш какво го чу да казва?
- НО, това, че веднъж, през първата година на брака ни, съм превишила сметката в чековата книжка, не означава, че...
- Извинявай, извинявай..
Забелязвате ли какаква е първата ѝ дума?
НО
Виждате ли, не знае основното жирафско правило:
Никога не си навирай НОто в лицето на ядосан човек!
- Питах какви са неговите чувства и нужди
- Но..
- Не, не, не... Какви са неговите чувства и нужди?
Искаш ли да ги повторя?
- Да
- Чувам го да казва, че е уплашен
- Но!
- Чакай, чакай, чакай!
Успокой се!
Чуй неговите чувства и нужди!
Но след 39 години на вражески образи
не е лесно да промениш тези образи.
Веднъж щом в съзнанието ни се появят тези образи на "грешността" на отсрещния човек,
дори когато той/тя изразява нуждите си,
ние не ги чуваме.
Тези вражески образи трудно се подминават.
Затова тя го бе виждала като скъперник
и човек с депресивна менталност вече 39 години,
затова тя не може да види човешкото същество
зад създадения от нея образ.
Казах ѝ: "Нека да ги повторя отново...
Чух го да казва, че е уплашен, защото има нужда да се грижи финансово за семейството.
Може ли да повториш?"
- Да, той мисли, че съм безотговорна!
- Да пробваме пак!
След още три повторения най-накрая беше готова да чуе чувствата и нуждите му отделно от оценките си.