1
00:00:00,546 --> 00:00:02,793
Бях в Ню Йорк по време на урагана Санди

2
00:00:02,793 --> 00:00:05,033
и едно малко бяло кученце, на име Мауи,

3
00:00:05,033 --> 00:00:06,918
беше с мен.

4
00:00:06,918 --> 00:00:09,390
Половината град беше в мрак, заради прекъсване в захранването,

5
00:00:09,390 --> 00:00:11,614
а аз живеех в тъмната част.

6
00:00:11,614 --> 00:00:13,723
Мауи се страхуваше от тъмното,

7
00:00:13,723 --> 00:00:15,827
така че аз трябваше да го нося нагоре по стълбите,

8
00:00:15,827 --> 00:00:18,915
всъщност първо надолу по стълбите, за разходката му

9
00:00:18,915 --> 00:00:20,803
и след това да го нося обратно.

10
00:00:20,803 --> 00:00:23,784
Също така влачех с литри бутилки вода

11
00:00:23,784 --> 00:00:25,883
до седмия етаж всеки ден.

12
00:00:25,883 --> 00:00:27,456
И по време на всичко това,

13
00:00:27,456 --> 00:00:29,760
трябваше да нося факел между зъбите си.

14
00:00:29,760 --> 00:00:32,404
Магазините наоколо бяха привършили фенерчетата,

15
00:00:32,404 --> 00:00:35,341
батериите и хляба.

16
00:00:35,341 --> 00:00:38,004
За да се изкъпя, трябваше да пресека пеша 40 улици,

17
00:00:38,004 --> 00:00:39,978
за да стигна до фитнеса.

18
00:00:39,978 --> 00:00:43,057
Но това не бяха основните тревоги на моето ежедневие.

19
00:00:43,057 --> 00:00:46,358
За мен беше от огромна важност да съм първия човек

20
00:00:46,358 --> 00:00:49,650
в близките кафета с удължители и зарядни устройства,

21
00:00:49,650 --> 00:00:51,499
за да захраня многобройните ми апарати.

22
00:00:51,499 --> 00:00:54,224
Започнах да се ровя под скамейките в пекарните

23
00:00:54,224 --> 00:00:57,849
и входовете на сладкарниците за контакти.

24
00:00:57,849 --> 00:00:59,418
И не бях единствена.

25
00:00:59,418 --> 00:01:03,182
Дори под дъжда, хората стояха между Мадисън и Пето Авеню

26
00:01:03,182 --> 00:01:05,646
под чадърите си, зареждайки мобилните си телефони

27
00:01:05,646 --> 00:01:07,683
от контакти на улицата.

28
00:01:07,683 --> 00:01:09,940
Природата току-що ни бе припомнила,

29
00:01:09,940 --> 00:01:12,256
че е по-силна от цялата ни технология

30
00:01:12,256 --> 00:01:15,525
и въпреки това, ето, че бяхме тук, с фикс-идеята да бъдем свързани със света.

31
00:01:15,525 --> 00:01:17,401
Мисля, че няма нищо по-добро от една криза,

32
00:01:17,401 --> 00:01:20,590
за да разберем кое наистина е важно и кое не е

33
00:01:20,590 --> 00:01:24,152
и Санди ме накара да проумея, че нашите апарати

34
00:01:24,152 --> 00:01:26,418
и тяхната свързаност са важни за нас,

35
00:01:26,418 --> 00:01:30,936
толкова, колкото и храната и подслонът.

36
00:01:30,936 --> 00:01:34,253
Личността, такава, каквато някога сме я познавали, вече не съществува

37
00:01:34,253 --> 00:01:36,745
и мисля, че абстрактната, цифрова вселена,

38
00:01:36,745 --> 00:01:39,270
е станала част от нашата идентичност

39
00:01:39,270 --> 00:01:43,522
и ми се иска да ви разкажа какво, според мен, означава това.

40
00:01:43,522 --> 00:01:46,365
Аз съм писателка и се интересувам от личността,

41
00:01:46,365 --> 00:01:48,834
защото личността и художествената литература имат много общо.

42
00:01:48,834 --> 00:01:52,151
И двете са истории, интерпретации.

43
00:01:52,151 --> 00:01:54,604
Вие и аз можем да изпитваме нещо без история.

44
00:01:54,604 --> 00:01:56,686
Можем да изтичаме по стълбите твърде бързо

45
00:01:56,686 --> 00:01:58,373
и да останем без дъх.

46
00:01:58,373 --> 00:02:00,903
Но по-големият смисъл, който виждаме в живота си,

47
00:02:00,903 --> 00:02:04,263
малко по-абстрактнията, е индиректен.

48
00:02:04,263 --> 00:02:07,383
Историята на нашия живот се основава на директни преживявания,

49
00:02:07,383 --> 00:02:09,277
но е украсен.

50
00:02:09,277 --> 00:02:12,125
Романът се нуждае от изграждане на сцена след сцена,

51
00:02:12,125 --> 00:02:15,273
а историята на живота ни също се нуждае от дъга.

52
00:02:15,273 --> 00:02:17,964
Нуждае се от месеци и години.

53
00:02:17,964 --> 00:02:20,982
Отделните моменти от нашия живот са неговите глави.

54
00:02:20,982 --> 00:02:23,572
Но историята не е в главите.

55
00:02:23,572 --> 00:02:25,517
А в цялата книга.

56
00:02:25,517 --> 00:02:28,860
Не е само за разбитите сърца и щастието,

57
00:02:28,860 --> 00:02:31,039
победите и разочарованията,

58
00:02:31,039 --> 00:02:33,244
а е за това, как заради всички тях

59
00:02:33,244 --> 00:02:36,397
и понякога още по-важно, въпреки тях,

60
00:02:36,397 --> 00:02:38,492
ние намираме мястото си в света

61
00:02:38,492 --> 00:02:41,572
и го променяме, както променяме и себе си.

62
00:02:41,572 --> 00:02:44,965
Нашата история, следователно, се нуждае от две времеви измерения:

63
00:02:44,965 --> 00:02:47,980
дълга времева дъга, която е продължителността на живота ни

64
00:02:47,980 --> 00:02:50,483
и времевата рамка на директни преживявания,

65
00:02:50,483 --> 00:02:51,936
която е моментът.

66
00:02:51,936 --> 00:02:54,066
Личността, която изпитва преживявания директно

67
00:02:54,066 --> 00:02:55,967
може да съществува само в момента,

68
00:02:55,967 --> 00:02:58,729
но тази, която разказва, се нуждае от няколко месеца,

69
00:02:58,729 --> 00:03:00,843
цяла предица от тях

70
00:03:00,843 --> 00:03:03,088
и това е причината, поради която, пълното ни себеусещане за личността ни

71
00:03:03,088 --> 00:03:06,020
се нуждае едновременно от поглъщащо изживяване

72
00:03:06,020 --> 00:03:08,465
и поток от време.

73
00:03:08,465 --> 00:03:11,614
Потокът от времето е вграден във всичко,

74
00:03:11,614 --> 00:03:14,182
в ерозията на песъчинките,

75
00:03:14,182 --> 00:03:17,974
в превръщането на розова пъпка в роза.

76
00:03:17,974 --> 00:03:20,509
Без него, нямаше да имаме музика.

77
00:03:20,509 --> 00:03:22,547
Нашите емоции и душевни състояния,

78
00:03:22,547 --> 00:03:24,660
често кодират времето,

79
00:03:24,660 --> 00:03:27,218
съжаленията и носталгията по миналото,

80
00:03:27,218 --> 00:03:30,718
надеждата или страха за бъдещето.

81
00:03:30,718 --> 00:03:34,663
Мисля, че технологията промени потока на времето.

82
00:03:34,663 --> 00:03:37,186
Общото време, което имаме за разказа си,

83
00:03:37,186 --> 00:03:39,360
продължителността на живота ни се удължава,

84
00:03:39,360 --> 00:03:42,477
но най-малката мярка, моментът, се смалява.

85
00:03:42,477 --> 00:03:44,813
Смалява се, защото инструментите ни, ни позволяват

86
00:03:44,813 --> 00:03:48,073
да мерим все по-малки и по-малки единици време,

87
00:03:48,073 --> 00:03:51,343
а това ни дава по-зърнесто разбиране

88
00:03:51,343 --> 00:03:53,216
за материалния свят.

89
00:03:53,216 --> 00:03:54,652
Това зърнесто разбиране

90
00:03:54,652 --> 00:03:56,955
произведе купища данни,

91
00:03:56,955 --> 00:03:59,316
които нашите мозъци не могат вече да разбират

92
00:03:59,316 --> 00:04:02,751
и за които се нуждаем от все по и по-сложни компютри.

93
00:04:02,751 --> 00:04:05,025
Казвам всичко това, за да обясня, че несъответствието

94
00:04:05,025 --> 00:04:07,606
между това, което можем да възприемем и това, което можем да измерим

95
00:04:07,606 --> 00:04:09,528
само ще се увеличава.

96
00:04:09,528 --> 00:04:12,564
Науката може да прави неща с и за пикосекунда,

97
00:04:12,564 --> 00:04:15,267
но вие и аз никога няма да имаме вътрешното преживяване

98
00:04:15,267 --> 00:04:18,453
за милионна част от милионната на секундата.

99
00:04:18,453 --> 00:04:22,495
Вие и аз отговаряме само на ритъма и течението на природата,

100
00:04:22,495 --> 00:04:25,434
на слънцето, луната и сезоните

101
00:04:25,434 --> 00:04:28,174
и ето защо се нуждаем от тази дълга дъга от време

102
00:04:28,174 --> 00:04:30,403
с миналото, настоящето и бъдещето,

103
00:04:30,403 --> 00:04:32,167
за да виждаме нещата такива, каквито наистина са,

104
00:04:32,167 --> 00:04:34,010
за да различаваме сигнала от шума

105
00:04:34,010 --> 00:04:36,566
и личността от усещанията.

106
00:04:36,566 --> 00:04:40,175
Нуждаем се от времева стрелка, за да разберем причина и последствие,

107
00:04:40,175 --> 00:04:41,930
не само в материалния свят,

108
00:04:41,930 --> 00:04:45,220
но и в нашите собствените намерения и мотивации.

109
00:04:45,220 --> 00:04:49,210
Какво се случва, когато стрелката тръгне накриво?

110
00:04:49,210 --> 00:04:52,694
Какво се случва, когато времето се отклони?

111
00:04:52,694 --> 00:04:54,643
Толкова много от нас днес имат усещането,

112
00:04:54,643 --> 00:04:56,887
че времевата стрелка сочи навсякъде

113
00:04:56,887 --> 00:04:59,152
и никъде едновременно.

114
00:04:59,152 --> 00:05:01,839
Това е, защото времето не тече в цифровия свят

115
00:05:01,839 --> 00:05:05,828
по начина, по който го прави в естествения свят.

116
00:05:05,828 --> 00:05:08,528
Всички знаем, че Интернетът смали пространството

117
00:05:08,528 --> 00:05:09,758
и времето.

118
00:05:09,758 --> 00:05:12,071
Това, което беше много далеч, сега е тук.

119
00:05:12,071 --> 00:05:14,800
Новините от Индия могат да бъдат стриймвани с апликация на моя смартфон,

120
00:05:14,800 --> 00:05:17,679
независимо дали съм в Ню Йорк или в Ню Делхи.

121
00:05:17,679 --> 00:05:19,114
И това не е всичко.

122
00:05:19,114 --> 00:05:21,583
Вашата последна работа, вашата резервация за вечеря от миналата година,

123
00:05:21,583 --> 00:05:24,859
вашите бивши приятели лежат в същата равнина като сегашните ви приятели,

124
00:05:24,859 --> 00:05:26,994
защото Интернетът също така архивира

125
00:05:26,994 --> 00:05:28,788
и изкривява миналото.

126
00:05:28,788 --> 00:05:30,938
С премахването на разликата между миналото,

127
00:05:30,938 --> 00:05:34,210
настоящето и бъдещето, както и между тук и там,

128
00:05:34,210 --> 00:05:38,026
ние оставаме с "момента" навсякъде,

129
00:05:38,026 --> 00:05:40,450
този момент, който аз наричам "цифровото настояще".

130
00:05:40,450 --> 00:05:42,618
Как можем да приоритизираме

131
00:05:42,618 --> 00:05:44,977
в пейзажа на "цифровото настояще"?

132
00:05:44,977 --> 00:05:46,882
Това цифрово настояще не е настоящето,

133
00:05:46,882 --> 00:05:48,935
защото винаги е с няколко секунди напред,

134
00:05:48,935 --> 00:05:50,768
със стриймове от "Туитър", които вече са на мода

135
00:05:50,768 --> 00:05:52,745
и новини от други времеви зони.

136
00:05:52,745 --> 00:05:55,455
Това не е настоящето на режеща болка в крака ви

137
00:05:55,455 --> 00:05:57,943
или секундата, в която отхапвате от сладкарско изделие

138
00:05:57,943 --> 00:06:01,280
или трите часа, през които се изгубвате в невероятна книга.

139
00:06:01,280 --> 00:06:03,132
Това настояще носи много малко физическа

140
00:06:03,132 --> 00:06:06,073
или психологическа препратка към нашето състояние.

141
00:06:06,073 --> 00:06:08,333
Неговият фокус, вместо това, е да ни разсейва

142
00:06:08,333 --> 00:06:10,283
на всеки ъгъл по пътя.

143
00:06:10,283 --> 00:06:12,454
Всяка цифрова забележителност е покана

144
00:06:12,454 --> 00:06:14,869
да изоставите това, което правите и да отидете другаде

145
00:06:14,869 --> 00:06:16,488
и да правите нещо друго.

146
00:06:16,488 --> 00:06:18,481
Четете интервю на някой автор?

147
00:06:18,481 --> 00:06:21,121
Защо не си купиките книгата му? Туийтнете я. Споделете я.

148
00:06:21,121 --> 00:06:23,850
Харесайте я. Намерете други книги, точно като неговата.

149
00:06:23,850 --> 00:06:26,718
Намерете други хора, които четат тези книги.

150
00:06:26,718 --> 00:06:28,762
Пътуването може да бъде освобождаващо,

151
00:06:28,762 --> 00:06:30,523
но когато е безспирно, ние се превръщаме

152
00:06:30,523 --> 00:06:32,750
в постоянни изгнаници без почивка.

153
00:06:32,750 --> 00:06:35,494
Изборът е свобода, но не когато е постоянно

154
00:06:35,494 --> 00:06:37,541
в негов собствен интерес.

155
00:06:37,541 --> 00:06:40,129
Не само, че цифровото настояще далеч не е в настоящето,

156
00:06:40,129 --> 00:06:42,791
но е и в пряка конкуренция с него

157
00:06:42,791 --> 00:06:45,173
и това е, защото не само аз отсъствам от него,

158
00:06:45,173 --> 00:06:46,266
но също така отсъствате и вие.

159
00:06:46,266 --> 00:06:49,057
Не само ние отсъстваме, но и всички останали.

160
00:06:49,057 --> 00:06:52,747
И в това се състои неговото най-голямо удобство и ужас.

161
00:06:52,747 --> 00:06:55,575
Аз мога да поръчам учебник по чужд език по средата на нощта,

162
00:06:55,575 --> 00:06:57,374
да пазарувам за парижки макарони

163
00:06:57,374 --> 00:06:59,831
и да оставя видео съобщение, което ще бъде прочетено по-късно.

164
00:06:59,831 --> 00:07:01,806
По всяко време, мога да работя

165
00:07:01,806 --> 00:07:04,042
с различен ритъм и скорост от вас,

166
00:07:04,042 --> 00:07:05,959
докато поддържам илюзията,

167
00:07:05,959 --> 00:07:09,487
че съм включена в реалното ви време.

168
00:07:09,487 --> 00:07:11,096
Санди беше напомняне

169
00:07:11,096 --> 00:07:13,201
за това как една такава илюзия може да се разбие.

170
00:07:13,201 --> 00:07:15,065
Имаше хора с енергия и вода,

171
00:07:15,065 --> 00:07:16,561
имаше и такива без.

172
00:07:16,561 --> 00:07:18,894
Има такива, които се върнаха към нормалния си живот

173
00:07:18,894 --> 00:07:20,931
и такива, които все още преместени на други места

174
00:07:20,931 --> 00:07:23,286
след толкова много месеци.

175
00:07:23,286 --> 00:07:25,988
Поради някаква причина, технологията изглежда да поддържа

176
00:07:25,988 --> 00:07:29,434
илюзията за тези, които разполагат с нея, че всеки я има

177
00:07:29,434 --> 00:07:32,062
и тогава, като ироничен шамар по лицето,

178
00:07:32,062 --> 00:07:34,180
я превръща в истина.

179
00:07:34,180 --> 00:07:35,857
Например, казват, че има повече хора

180
00:07:35,857 --> 00:07:38,991
в Индия с достъп до мобилни телефони, отколкото тоалетни.

181
00:07:38,991 --> 00:07:41,413
Ако тази цепнатина, която вече е толкова голяма

182
00:07:41,413 --> 00:07:42,875
в толкова много части на света,

183
00:07:42,875 --> 00:07:46,230
между липсата на инфраструктура и разпространението на технологии,

184
00:07:46,230 --> 00:07:47,812
не бъде затворена по някакъв начин,

185
00:07:47,812 --> 00:07:49,863
ще има разкъсвания между цифровото

186
00:07:49,863 --> 00:07:52,038
и истинското.

187
00:07:52,038 --> 00:07:55,676
За нас, индивидите, които живеят в цифровото настояще

188
00:07:55,676 --> 00:07:58,155
и прекарват повечето от моментите, в които сме будни в него,

189
00:07:58,155 --> 00:08:00,332
предизвикателството е да живеем в два потока от време,

190
00:08:00,332 --> 00:08:03,276
които са паралелни и почти едновременни.

191
00:08:03,276 --> 00:08:07,376
Как се живее в отличането на вниманието?

192
00:08:07,376 --> 00:08:09,326
Може да помислите, че по-младите от нас,

193
00:08:09,326 --> 00:08:12,940
които са родени с това, ще се адаптират много по-лесно.

194
00:08:12,940 --> 00:08:16,078
Възможно е, но аз помня моето детство.

195
00:08:16,078 --> 00:08:17,782
Помня как дядо ми преговаряше

196
00:08:17,782 --> 00:08:20,044
столиците на света с мен.

197
00:08:20,044 --> 00:08:22,794
Буда и Пеща бяха разделени от Дунава,

198
00:08:22,794 --> 00:08:25,569
а Виена имаше испанско училище по езда.

199
00:08:25,569 --> 00:08:28,468
Ако бях дете днес, щях да мога лесно да науча тази информация

200
00:08:28,468 --> 00:08:30,633
с апликации и хиперлинкове,

201
00:08:30,633 --> 00:08:32,544
но не би било същото,

202
00:08:32,544 --> 00:08:34,824
защото много по-късно отидох до Виена

203
00:08:34,824 --> 00:08:36,792
и посетих испанското училище по езда

204
00:08:36,792 --> 00:08:40,157
и можех да почувствам дядо ми точно до мен.

205
00:08:40,157 --> 00:08:42,727
Нощ след нощ, той ме взимаше със себе си на терасата,

206
00:08:42,727 --> 00:08:45,505
на раменете си и ми показваше Юпитер

207
00:08:45,505 --> 00:08:48,733
и Сатурн, и Голямата мечка.

208
00:08:48,733 --> 00:08:51,428
И дори тук, когато поглеждам към Голямата мечка,

209
00:08:51,428 --> 00:08:54,184
получавам това усещане, че съм дете,

210
00:08:54,184 --> 00:08:56,562
висящо на главата му и опитващо се да се закрепи

211
00:08:56,562 --> 00:08:58,782
на раменете му

212
00:08:58,782 --> 00:09:01,982
и се чувствам отново дете.

213
00:09:01,982 --> 00:09:04,449
Това, което имах с дядо ми, често е обвито

214
00:09:04,449 --> 00:09:07,691
в информация и знание и факти,

215
00:09:07,691 --> 00:09:09,715
но беше толкова много повече

216
00:09:09,715 --> 00:09:13,505
от информация, познание или факт.

217
00:09:13,505 --> 00:09:15,629
Технологията, изкривяваща времето, е предизвикателство

218
00:09:15,629 --> 00:09:17,581
за най-дълбоката ни същност,

219
00:09:17,581 --> 00:09:21,348
защото успяваме да архивираме миналото

220
00:09:21,348 --> 00:09:24,589
и част от него става трудна за забравяне,

221
00:09:24,589 --> 00:09:27,193
дори докато настоящият момент

222
00:09:27,193 --> 00:09:29,812
е все по-незапомнящ се.

223
00:09:29,812 --> 00:09:32,552
Искаме да уловим, а вместо това оставаме

224
00:09:32,552 --> 00:09:35,015
с уловени серия статични моменти.

225
00:09:35,015 --> 00:09:37,721
Те са като сапунени балони, които изчезват, когато ги докосваме.

226
00:09:37,721 --> 00:09:40,514
С архивирането на всичко, си мислим, че можем да го складираме,

227
00:09:40,514 --> 00:09:42,479
но времето не е данни.

228
00:09:42,479 --> 00:09:44,612
То не може да бъде складирано.

229
00:09:44,612 --> 00:09:46,628
Вие и аз знаем точно какво означава

230
00:09:46,628 --> 00:09:48,532
да бъдем наистина присъстващи в момента.

231
00:09:48,532 --> 00:09:49,749
Може да ни се е случвало, докато

232
00:09:49,749 --> 00:09:51,508
свирим на инструмент

233
00:09:51,508 --> 00:09:53,356
или се вглеждаме в очите на някого, когото познаваме

234
00:09:53,356 --> 00:09:55,540
от много време.

235
00:09:55,540 --> 00:09:58,571
В такива моменти, нашите личности са завършени.

236
00:09:58,571 --> 00:10:00,639
Тази личност, която живее в дългата дъга на разказа

237
00:10:00,639 --> 00:10:02,722
и личността, която изпитва момента,

238
00:10:02,722 --> 00:10:04,114
стават едно.

239
00:10:04,114 --> 00:10:06,056
Настоящето обхваща миналото

240
00:10:06,056 --> 00:10:08,487
и обещанието за бъдещето.

241
00:10:08,487 --> 00:10:10,455
Настоящето се свързва с течението на времето

242
00:10:10,455 --> 00:10:12,698
от преди и след.

243
00:10:12,698 --> 00:10:16,255
За първи път изпитах това чувство с моята баба.

244
00:10:16,255 --> 00:10:18,594
Исках да се науча да скачам на въже и тя намери старо въже.

245
00:10:18,594 --> 00:10:19,946
което нави около своето сари (бел. традиционна женска дреха, която се носи в Индия, Бангладеш и др.)

246
00:10:19,946 --> 00:10:21,674
и го прескочи.

247
00:10:21,674 --> 00:10:24,328
Исках да се науча да готвя и тя ме държа в кухнята

248
00:10:24,328 --> 00:10:28,436
да режа на парченца, филийки и кубчета цял месец.

249
00:10:28,436 --> 00:10:30,843
Моята баба ме научи, че нещата се случват

250
00:10:30,843 --> 00:10:34,564
за времето, от което се нуждаят, че това време не може да бъде победено

251
00:10:34,564 --> 00:10:36,397
и тъй като то ще мине и ще излети,

252
00:10:36,397 --> 00:10:39,511
ние дължим на настоящия момент пълното си внимание.

253
00:10:39,511 --> 00:10:42,155
Вниманието е време.

254
00:10:42,155 --> 00:10:44,338
Един от моите йога инструктори веднъж каза,

255
00:10:44,338 --> 00:10:46,581
че любовта е внимание

256
00:10:46,581 --> 00:10:48,415
с със сигурност за моята баба,

257
00:10:48,415 --> 00:10:52,741
любовта и вниманието бяха едно и също нещо.

258
00:10:52,741 --> 00:10:55,324
Цифровият свят изяжда времето

259
00:10:55,324 --> 00:10:58,704
и правейки това, искам да спомена,

260
00:10:58,704 --> 00:11:00,378
той заплашва

261
00:11:00,378 --> 00:11:02,808
пълнотата на личностите ни,

262
00:11:02,808 --> 00:11:05,166
заплашва потока на любовта.

263
00:11:05,166 --> 00:11:07,187
Но не трябва да му позволяваме да го прави.

264
00:11:07,187 --> 00:11:08,655
Можем да изберем нещо друго.

265
00:11:08,655 --> 00:11:10,732
Виждали сме отново и отново

266
00:11:10,732 --> 00:11:12,962
колко креативна може да бъде технологията

267
00:11:12,962 --> 00:11:15,202
и в нашия живот, както и в нашите действия,

268
00:11:15,202 --> 00:11:19,191
можем да изберем тези решения и тези нововъведения

269
00:11:19,191 --> 00:11:22,299
и тези моменти, които възстановяват потока на времето,

270
00:11:22,299 --> 00:11:25,920
вместо да го накъсват.

271
00:11:25,920 --> 00:11:28,500
Можем да се забавим и да се настроим за

272
00:11:28,500 --> 00:11:31,172
приливите и отливите на времето.

273
00:11:31,172 --> 00:11:35,120
Можем да изберем да си върнем времето.

274
00:11:35,120 --> 00:11:37,320
Благодаря.

275
00:11:37,320 --> 00:11:41,320
(Аплодисменти)