1 00:00:00,000 --> 00:00:01,000 От петте сетива, 2 00:00:01,000 --> 00:00:04,000 зрението е това, което аз най-много ценя, 3 00:00:04,000 --> 00:00:07,000 и това, което най-малко приемам за даденост. 4 00:00:07,000 --> 00:00:10,000 Мисля, че отчасти това е заради баща ми, който беше сляп. 5 00:00:11,000 --> 00:00:13,000 Това беше факт, на който той обикновено не отдаваше голямо значение. 6 00:00:13,000 --> 00:00:14,000 Веднъж в Нова Скотия, 7 00:00:14,000 --> 00:00:16,000 когато отидохме да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение - 'Total Eclipse of the Sun'-- 8 00:00:17,000 --> 00:00:19,000 да, същото както в песента на Карли Саймън, 9 00:00:19,000 --> 00:00:21,000 която може би се отнася 10 00:00:21,000 --> 00:00:24,000 за Джеймс Тейлър, Уорън Бийти или Мик Джагър; не сме съвсем сигурни. 11 00:00:24,000 --> 00:00:27,000 Те раздадоха тези черни пластмасови очила, 12 00:00:27,000 --> 00:00:29,000 които ни позволяваха да гледаме право към слънцето 13 00:00:29,000 --> 00:00:30,000 без да се увреждат очите. 14 00:00:31,000 --> 00:00:32,000 Но татко много се изплаши: 15 00:00:32,000 --> 00:00:33,000 не искаше да ги слагаме. 16 00:00:34,000 --> 00:00:37,000 Искаше вместо това да ползваме тези евтини картонени очила, 17 00:00:37,000 --> 00:00:40,000 за да няма никаква опасност очите ни да се повредят. 18 00:00:41,000 --> 00:00:42,000 Тогава това ми се стори малко странно. 19 00:00:43,000 --> 00:00:44,000 Това, което не знаех по това време беше, 20 00:00:44,000 --> 00:00:46,000 че баща ми всъщност е бил роден с перфектно зрение. 21 00:00:47,000 --> 00:00:49,000 Когато той и малката му сестра Марта са били много малки, 22 00:00:49,000 --> 00:00:52,000 майка им ги е завела да видят пълно затъмнение -- 23 00:00:52,000 --> 00:00:53,000 по-точно слънчево затъмнение -- 24 00:00:53,000 --> 00:00:54,000 и не след дълго, 25 00:00:54,000 --> 00:00:57,000 двамата са започнали да губят зрението си. 26 00:00:58,000 --> 00:00:59,000 Десетилетия по-късно, 27 00:00:59,000 --> 00:01:01,000 се оказало, че причината за тяхната слепота 28 00:01:01,000 --> 00:01:04,000 е била най-вероятно някаква бактериална инфекция. 29 00:01:04,000 --> 00:01:05,000 До колкото ни е известно, 30 00:01:05,000 --> 00:01:09,000 не е имало нищо общо с това слънчево затъмнение, 31 00:01:09,000 --> 00:01:11,000 по това време вече баба ми е била починала 32 00:01:11,000 --> 00:01:12,000 мислейки, че вината е била нейна. 33 00:01:14,000 --> 00:01:17,000 Татко се дипломирал от Харвард през 1946, 34 00:01:17,000 --> 00:01:18,000 оженил се за майка ми, 35 00:01:18,000 --> 00:01:21,000 и купил къща в Лексингтън, Масачузетс, 36 00:01:21,000 --> 00:01:25,000 където били произведени първите изстрели срещу Британците през 1775, 37 00:01:25,000 --> 00:01:27,000 въпреки че не сме уцелили нито един от тях до Конкорд. 38 00:01:27,000 --> 00:01:29,000 Той получи работа в Рейтеон, 39 00:01:29,000 --> 00:01:31,000 да проектира насочващи системи, 40 00:01:31,000 --> 00:01:34,000 което било част от високо технологичната промишлена ос по главен път 128 през онези дни -- 41 00:01:34,000 --> 00:01:37,000 тогавашния еквивалент на Силиконовата долина през 70-те. 42 00:01:37,000 --> 00:01:40,000 Татко не бил истинският военен тип човек; 43 00:01:40,000 --> 00:01:43,000 но наистина се чувствал зле, че не може да се бие във Втората световна 44 00:01:43,000 --> 00:01:44,000 заради своята инвалидност, 45 00:01:44,000 --> 00:01:46,000 въпреки че го пропуснали през 46 00:01:46,000 --> 00:01:50,000 няколкочасовия физически изпит 47 00:01:50,000 --> 00:01:51,000 преди да се стигне до последния тест, 48 00:01:51,000 --> 00:01:52,000 който бил за зрение. 49 00:01:52,000 --> 00:01:56,000 (Смях) 50 00:01:56,000 --> 00:01:59,000 И така татко започнал да трупа всички тези патенти 51 00:01:59,000 --> 00:02:02,000 и да печели репутация на незрящ гений, ракетен физик, изобретател. 52 00:02:02,000 --> 00:02:03,000 Но за нас, той беше просто нашият татко, 53 00:02:03,000 --> 00:02:07,000 и животът в нашия дом беше нормален. 54 00:02:07,000 --> 00:02:09,000 Като дете, аз гледах много телевизия 55 00:02:09,000 --> 00:02:11,000 и имах много странни хобита 56 00:02:11,000 --> 00:02:14,000 като минералогия и микробиология и космическата програма 57 00:02:14,000 --> 00:02:15,000 и малко политика. 58 00:02:15,000 --> 00:02:17,000 Играех много шахмат. 59 00:02:17,000 --> 00:02:18,000 Но когато бях на 14, 60 00:02:18,000 --> 00:02:19,000 един мой приятел ме запали по книжките с комикси, 61 00:02:19,000 --> 00:02:22,000 и реших, че с това искам да се занимавам. 62 00:02:23,000 --> 00:02:24,000 Вижте баща ми: 63 00:02:24,000 --> 00:02:29,000 той е учен, инженер и военен служител. 64 00:02:30,000 --> 00:02:33,000 И той има четири деца. 65 00:02:33,000 --> 00:02:34,000 Едно пораства и става компютърен специалист, 66 00:02:34,000 --> 00:02:36,000 едно отива във военноморските сили, 67 00:02:37,000 --> 00:02:38,000 едно пораства и става инженер, 68 00:02:39,000 --> 00:02:40,000 а ето ме и мен: 69 00:02:41,000 --> 00:02:43,000 създателят на комикси. 70 00:02:43,000 --> 00:02:46,000 (Смях) 71 00:02:46,000 --> 00:02:47,000 Което, между другото, ме прави обратното на Дийн Кемън, 72 00:02:47,000 --> 00:02:49,000 защото съм създател на комикси, който е син на изобретател, 73 00:02:49,000 --> 00:02:51,000 а той е изобретател - син на създател на комикси. 74 00:02:52,000 --> 00:02:53,000 (Смях) 75 00:02:53,000 --> 00:02:55,000 Да, вярно е. 76 00:02:55,000 --> 00:02:58,000 (Аплодисменти) 77 00:02:58,000 --> 00:03:00,000 Интересното е, че татко много вярваше в мен. 78 00:03:00,000 --> 00:03:03,000 Вярваше в способностите ми на карикатурист, 79 00:03:03,000 --> 00:03:06,000 въпреки че не е виждал доказателство, че бях въобще добър: 80 00:03:06,000 --> 00:03:08,000 всичко, което той виждаше, бяха само неясни очертания. 81 00:03:08,000 --> 00:03:10,000 Това придава истински смисъл на израза "сляпа вяра," 82 00:03:10,000 --> 00:03:14,000 който няма същото отрицателно значение за мен, каквото има за другите хора. 83 00:03:15,000 --> 00:03:18,000 Вярата в неща, които не могат бъдат видяни или доказани, 84 00:03:18,000 --> 00:03:22,000 не е този вид вяра, на който аз някога съм обръщал внимание. 85 00:03:22,000 --> 00:03:23,000 Аз предпочитам науката, 86 00:03:23,000 --> 00:03:25,000 където това, което виждаме, 87 00:03:25,000 --> 00:03:28,000 и което можем да обясним, са основа на това което знаем. 88 00:03:29,000 --> 00:03:31,000 Но има и средно положение. 89 00:03:31,000 --> 00:03:34,000 Тъпчене на едно място от хора като горкия стар Чарлз Бабидж, 90 00:03:34,000 --> 00:03:38,000 и неговите компютри захранвани от пара, които никога не били построени. 91 00:03:38,000 --> 00:03:40,000 Никой така и не разбрал какво е имал предвид, 92 00:03:40,000 --> 00:03:43,000 освен Ада Лъвлейс 93 00:03:44,000 --> 00:03:47,000 и той се поминал, опитвайки се да осъществи своята мечта. 94 00:03:47,000 --> 00:03:49,000 Ваневар Буш с неговия Мемекс -- 95 00:03:49,000 --> 00:03:52,000 тази идея за всички човешки знания на върха на пръстите ти -- 96 00:03:52,000 --> 00:03:54,000 той е имал своето видение. 97 00:03:54,000 --> 00:03:55,000 И мисля, че много хора по неговото време, 98 00:03:55,000 --> 00:03:57,000 вероятно са го мислели за малко ексцентричен. 99 00:03:57,000 --> 00:03:59,000 И, да, можем да погледнем назад в ретроспекция и да кажем, 100 00:03:59,000 --> 00:04:03,000 да, това е само микрофилм, но смисълът 101 00:04:03,000 --> 00:04:06,000 не е в това. Той е разбрал формата на бъдещето. 102 00:04:06,000 --> 00:04:10,000 Както и Джоузеф Лайклайдър и неговите идеи за взаимодействията между компютъра и човека. 103 00:04:10,000 --> 00:04:13,000 Същото нещо: той е разбрал формата на бъдещето, 104 00:04:13,000 --> 00:04:16,000 въпреки че е било нещо, което ще може 105 00:04:16,000 --> 00:04:19,000 да се осъществи от хората само много по-късно. 106 00:04:19,000 --> 00:04:22,000 Или Пол Барън, и неговата представа за прехвърляне на пакети. 107 00:04:22,000 --> 00:04:24,000 Едва ли някой се е вслушал в думите му тогава. 108 00:04:25,000 --> 00:04:27,000 Или дори хората, които са го реализирали, 109 00:04:27,000 --> 00:04:30,000 хората в Bolt, Beranek и Newman в Бостън, 110 00:04:30,000 --> 00:04:32,000 които само биха нахвърляли бележки за тези структури, 111 00:04:32,000 --> 00:04:35,000 които в последствие биха се превърнали в световна мрежа, 112 00:04:35,000 --> 00:04:39,000 и то бележки по сълфетки или на хартийки от тефтери 113 00:04:39,000 --> 00:04:41,000 и спорове на вечери в Хауърд Джонсън -- 114 00:04:41,000 --> 00:04:43,000 на главен път 128 в Лексингтън, Масачузетс, 115 00:04:43,000 --> 00:04:46,000 само на две мили от мястото където се учех да правя гамбит с кралицата 116 00:04:46,000 --> 00:04:48,000 и слушах Gladys Knight & Тhe Pips 117 00:04:48,000 --> 00:04:50,000 да пеят "Midnight Train to Georgia," докато бях -- 118 00:04:50,000 --> 00:04:51,000 (Смях) 119 00:04:51,000 --> 00:04:54,000 -- в удобното кресло на баща ми? 120 00:04:54,000 --> 00:04:56,000 Има три типа виждане: 121 00:04:56,000 --> 00:04:59,000 Виждане базирано на това, какво не можеш да видиш: 122 00:04:59,000 --> 00:05:02,000 такова за невидимото и непознатото. 123 00:05:02,000 --> 00:05:05,000 Виждането за това, което вече е доказано и може да бъде обяснено. 124 00:05:05,000 --> 00:05:07,000 И този трети тип 125 00:05:08,000 --> 00:05:10,000 на виждане за нещо, което 126 00:05:10,000 --> 00:05:11,000 може или би могло да бъде 127 00:05:12,000 --> 00:05:15,000 базирано на знания, но все още е недоказано. 128 00:05:15,000 --> 00:05:20,000 Виждали сме много примери за хора, които търсят този тип виждане в науката, 129 00:05:20,000 --> 00:05:22,000 но мисля, че това важи и в изкуството, политиката, 130 00:05:22,000 --> 00:05:25,000 дори и в личните стремежи. 131 00:05:25,000 --> 00:05:27,000 Всъщност всичко се свежда до четири основни принципа: 132 00:05:27,000 --> 00:05:29,000 учи се от всеки, 133 00:05:29,000 --> 00:05:31,000 не следвай никого, 134 00:05:31,000 --> 00:05:33,000 гледай за примери, 135 00:05:33,000 --> 00:05:34,000 и здраво се труди. 136 00:05:34,000 --> 00:05:37,000 Мисля, че това са четирите принципа, които важат тук. 137 00:05:37,000 --> 00:05:39,000 Особено при третия е моментът, 138 00:05:39,000 --> 00:05:41,000 когато вижданията за бъдещето 139 00:05:41,000 --> 00:05:43,000 почват да се разкриват. 140 00:05:43,000 --> 00:05:45,000 Интересното е, че този конкретен начин да се гледа на света, 141 00:05:46,000 --> 00:05:48,000 е, по мое мнение, само една от четири различни насоки, 142 00:05:48,000 --> 00:05:50,000 които се разкриват в различни полета на стремеж. 143 00:05:50,000 --> 00:05:52,000 В комиксите, зная че 144 00:05:52,000 --> 00:05:55,000 това води до някакво педантично отношение 145 00:05:55,000 --> 00:05:57,000 към опитите да разбереш как всичко работи. 146 00:05:57,000 --> 00:06:00,000 Тогава се появява друго, по-класическо, отношение 147 00:06:00,000 --> 00:06:02,000 което обгръща красотата и уменията. 148 00:06:02,000 --> 00:06:06,000 Още едно, което вярва в чистата прозрачност на същината. 149 00:06:06,000 --> 00:06:08,000 И друго, 150 00:06:08,000 --> 00:06:10,000 което подчертава истинността на човешките познания -- 151 00:06:10,000 --> 00:06:12,000 и честност и непринуденост. 152 00:06:12,000 --> 00:06:14,000 Това са четири съвсем различни начина да се гледа на света. Дори съм им дал имена. 153 00:06:14,000 --> 00:06:18,000 Класикът, анимистът, педантът и иконоборецът. 154 00:06:18,000 --> 00:06:19,000 Интересно е, че това до известна степен съответства 155 00:06:19,000 --> 00:06:22,000 на четирите вида човешка мисъл според Юнг. 156 00:06:24,000 --> 00:06:26,000 И те отразяват съпоставянето на изкуство и възхищение 157 00:06:26,000 --> 00:06:28,000 отляво и отдясно; 158 00:06:28,000 --> 00:06:30,000 традиция и революция отгоре и отдолу. 159 00:06:30,000 --> 00:06:32,000 И ако проследите диагонала, получавате съдържание и форма -- 160 00:06:32,000 --> 00:06:34,000 и след това красота и истина. 161 00:06:34,000 --> 00:06:35,000 И сигурно се отнася също толкова 162 00:06:35,000 --> 00:06:38,000 за музиката и филмите и за изящното изкуство, 163 00:06:38,000 --> 00:06:41,000 което няма нищо общо с визията въобще, 164 00:06:41,000 --> 00:06:44,000 и в този ред на мисли, нищо общо с темата на нашата конференция 165 00:06:44,000 --> 00:06:45,000 "Вдъхновен от Природата" -- 166 00:06:45,000 --> 00:06:48,000 с изключение на степента на баснята за жабата, 167 00:06:48,000 --> 00:06:51,000 която качва скорпиона на гърба си, за да може да премине през реката, 168 00:06:51,000 --> 00:06:53,000 защото скорпиона обещава да не я ужили, 169 00:06:53,000 --> 00:06:55,000 но след това скорпиона я ужилва и двамата умират, 170 00:06:55,000 --> 00:06:58,000 но не преди жабата да го попита защо и скорпиона отвръща 171 00:06:58,000 --> 00:06:59,000 "Защото е в природата ми" -- 172 00:06:59,000 --> 00:07:01,000 в този смисъл, да. 173 00:07:01,000 --> 00:07:03,000 (Смях) 174 00:07:03,000 --> 00:07:04,000 И така -- 175 00:07:05,000 --> 00:07:08,000 и така това е моята природа. Работата беше, че видях, 176 00:07:08,000 --> 00:07:10,000 че пътя, който поех да откривам 177 00:07:10,000 --> 00:07:13,000 този фокус в работата си, 178 00:07:13,000 --> 00:07:15,000 и кой бях, 179 00:07:15,000 --> 00:07:17,000 видях го като просто пътя на откриването. 180 00:07:17,000 --> 00:07:19,000 Всъщност това бях само аз, прегръщащ моята природа, 181 00:07:19,000 --> 00:07:21,000 което означава, 182 00:07:21,000 --> 00:07:24,000 че в действителност не съм паднал далеч от дървото все пак. 183 00:07:26,000 --> 00:07:28,000 И така какво "научен мозък" 184 00:07:28,000 --> 00:07:30,000 прави в изкуствата? 185 00:07:31,000 --> 00:07:32,000 Ами започнах да правя комикси, 186 00:07:32,000 --> 00:07:34,000 но също така започнах да се опитвам да ги разбирам, почти незабавно. 187 00:07:34,000 --> 00:07:37,000 И едно от най-важните неща за комиксите, открих, 188 00:07:37,000 --> 00:07:39,000 беше, че комиксите са визуална медия, 189 00:07:39,000 --> 00:07:43,000 но те се опитват да въвлекът всички сетива в себе си. 190 00:07:43,000 --> 00:07:47,000 И така, различните елементи на комиксите, като снимки и думи, 191 00:07:47,000 --> 00:07:50,000 и различните символи и всичко помежду, 192 00:07:50,000 --> 00:07:51,000 което комиксите представят 193 00:07:51,000 --> 00:07:53,000 са насочени към единия път на визията. 194 00:07:53,000 --> 00:07:55,000 И така имате неща като прилика, 195 00:07:55,000 --> 00:07:58,000 където нещо, което оприличава физическия свят може да бъде отделено 196 00:07:58,000 --> 00:08:00,000 в две различни посоки: 197 00:08:00,000 --> 00:08:02,000 отделено от приликата, 198 00:08:02,000 --> 00:08:04,000 но все още съдържащо цялото значение, 199 00:08:04,000 --> 00:08:08,000 или отделено от двете приликата и значението спрямо плана за снимката. 200 00:08:08,000 --> 00:08:10,000 Поставете всички тези три заедно и имате приятна малка карта 201 00:08:10,000 --> 00:08:13,000 на цялостната граница от визуална иконография, 202 00:08:13,000 --> 00:08:15,000 която комикса може да отдели. 203 00:08:15,000 --> 00:08:18,000 И, ако се изместите надясно можете да получите език, 204 00:08:18,000 --> 00:08:21,000 защото това е отделяне дори по-далеч от приликата, 205 00:08:21,000 --> 00:08:23,000 но все още поддържа значението. 206 00:08:24,000 --> 00:08:26,000 Визията е повикана, за да представи звука 207 00:08:26,000 --> 00:08:29,000 и да разбере обикновените свойства на тези двете 208 00:08:29,000 --> 00:08:31,000 и също така тяхното общо наследство. 209 00:08:31,000 --> 00:08:34,000 Също, за да се опитаме да представим консистенцията на звука: 210 00:08:34,000 --> 00:08:38,000 да уловите неговия съществен характер през снимки. 211 00:08:39,000 --> 00:08:41,000 Също така има баланс 212 00:08:41,000 --> 00:08:43,000 между видимото и невидимото в комикса. 213 00:08:44,000 --> 00:08:46,000 Комикса е вид на повикване и отговаряне, 214 00:08:46,000 --> 00:08:47,000 в който художника ви дава 215 00:08:47,000 --> 00:08:48,000 нещо да видите в квадратите 216 00:08:48,000 --> 00:08:52,000 и след това ви дава нещо да си представите между квадратите. 217 00:08:53,000 --> 00:08:55,000 Също, друго усещане, 218 00:08:55,000 --> 00:08:58,000 което визията на комикса представя е времето. 219 00:08:59,000 --> 00:09:02,000 Поредицата е много важен аспект на комикса. 220 00:09:03,000 --> 00:09:05,000 Комикса представя вид преходна карта. 221 00:09:06,000 --> 00:09:09,000 И тази преходна карта беше нещо, което стимулира модерния комикс, 222 00:09:09,000 --> 00:09:12,000 но се чудех, ако евентуално стимулира и 223 00:09:12,000 --> 00:09:14,000 други видове форми 224 00:09:14,000 --> 00:09:15,000 и намерих някои в историята. 225 00:09:16,000 --> 00:09:19,000 И можете да видите същия този принцип да действа 226 00:09:19,000 --> 00:09:22,000 в тези древни версии на същата идея. 227 00:09:22,000 --> 00:09:24,000 Това, което се случва е, формата на изкуството се сблъсква 228 00:09:24,000 --> 00:09:25,000 с дадената технология 229 00:09:25,000 --> 00:09:29,000 дали ще е боя върху камък, като Гробницата на Скрайб в древен Египет 230 00:09:29,000 --> 00:09:31,000 или балерефна скулптура издигаща каменна колона, 231 00:09:32,000 --> 00:09:34,000 или 200 футова бродерия, 232 00:09:34,000 --> 00:09:36,000 или обрисуване кожа от елен и кора на дърво, 233 00:09:36,000 --> 00:09:39,000 което преминава през 88 страници сгънати на акордеон. 234 00:09:39,000 --> 00:09:41,000 Това, което е интересно е, че веднага щом идва печата -- 235 00:09:41,000 --> 00:09:43,000 и това е от 1450 между другото -- 236 00:09:43,000 --> 00:09:45,000 всички артефакти на модерния комикс започват да представят себе си: 237 00:09:45,000 --> 00:09:47,000 подредби на праволинейни панели, 238 00:09:47,000 --> 00:09:49,000 прости линейни рисунки без тон 239 00:09:49,000 --> 00:09:52,000 и секвенция за четене от ляво на дясно. 240 00:09:53,000 --> 00:09:54,000 И за 100 години 241 00:09:54,000 --> 00:09:57,000 вече започвате да виждате балони с думи и надписи 242 00:09:58,000 --> 00:10:00,000 и наистина е подскачане, прескачане и скачане от тук до тук. 243 00:10:01,000 --> 00:10:03,000 И така написах книга за това през 1993, 244 00:10:03,000 --> 00:10:05,000 но докато завършвах книгата 245 00:10:05,000 --> 00:10:06,000 трябваше да направя малко набиране на думи 246 00:10:06,000 --> 00:10:08,000 и се уморих да ходя до местния копирен магазин за да го правя 247 00:10:08,000 --> 00:10:10,000 и така си купих компютър. 248 00:10:11,000 --> 00:10:14,000 Имаше една малка подробност -- не ставаше за друго освен въвеждане на текст -- 249 00:10:14,000 --> 00:10:17,000 но баща ми ми беше казал за Закона на Мур, 250 00:10:17,000 --> 00:10:20,000 назад през 70-те, и знаех какво ме очаква. 251 00:10:21,000 --> 00:10:23,000 Затова си държах очите нащрек 252 00:10:23,000 --> 00:10:25,000 за да видя дали промените настъпили, 253 00:10:25,000 --> 00:10:28,000 когато преминахме от предпечат на комикси към печат, 254 00:10:28,000 --> 00:10:31,000 щяха да се случат, когато стигнем и отвъд, до следпечатане на комикси. 255 00:10:31,000 --> 00:10:33,000 И така, едно от първите неща, които бяха предложени 256 00:10:33,000 --> 00:10:35,000 беше да смесим облика на комиксите 257 00:10:35,000 --> 00:10:37,000 със звука, подвижността и интерактивността 258 00:10:37,000 --> 00:10:39,000 на CD-ROM-ите, които се правеха по онова време. 259 00:10:39,000 --> 00:10:41,000 Това беше даже преди интернета. 260 00:10:41,000 --> 00:10:42,000 И едно от първите неща, които направиха, 261 00:10:42,000 --> 00:10:44,000 беше че се опитаха да вземат страницата на комикса каквато е 262 00:10:44,000 --> 00:10:45,000 и да я пригодят към мониторите, 263 00:10:45,000 --> 00:10:47,000 което беше класическа Маклуханова грешка 264 00:10:48,000 --> 00:10:51,000 да се присвоява формата на предхождащата технология 265 00:10:51,000 --> 00:10:53,000 като съдържание на новата технология. 266 00:10:53,000 --> 00:10:54,000 И това, което те правеха беше 267 00:10:54,000 --> 00:10:56,000 да правят тези страници с комикси да приличат на печатаните, 268 00:10:56,000 --> 00:10:59,000 и добавяха всичкият този звук и движение. 269 00:11:00,000 --> 00:11:02,000 Проблемът беше в това, че ако се придържате към тази идея -- 270 00:11:02,000 --> 00:11:05,000 основната идея, че пространството съответства на времето в комиксите -- 271 00:11:05,000 --> 00:11:07,000 се случва така, че когато прибавите звук и движение, 272 00:11:07,000 --> 00:11:11,000 които са преходни явления и могат да бъдат изразени само чрез времето, 273 00:11:11,000 --> 00:11:16,000 те пречупват последователността на представянето. 274 00:11:17,000 --> 00:11:18,000 Интерактивността беше друго нещо. 275 00:11:18,000 --> 00:11:19,000 Имаше комикси с хипертекст. 276 00:11:19,000 --> 00:11:20,000 Но характерно за хипертекста е, 277 00:11:20,000 --> 00:11:23,000 че всичко в хипертекста или е тук, или не е тук или е свързано с тук; 278 00:11:23,000 --> 00:11:25,000 което съвсем не е пространствено. 279 00:11:25,000 --> 00:11:28,000 Разстоянието от Ейбрахам Линкълн до лика на Линкълн върху пенито, 280 00:11:28,000 --> 00:11:30,000 Пени Маршъл до Маршалския план 281 00:11:30,000 --> 00:11:31,000 през "План 9" до девет живота: 282 00:11:31,000 --> 00:11:33,000 остава същото. 283 00:11:33,000 --> 00:11:34,000 (Смях) 284 00:11:34,000 --> 00:11:36,000 Докато в истинските комикси, 285 00:11:37,000 --> 00:11:39,000 всеки аспект на работата, всеки елемент от нея, 286 00:11:40,000 --> 00:11:43,000 винаги има пространствено отношение към всички останали елементи. 287 00:11:43,000 --> 00:11:44,000 Въпросът беше: 288 00:11:44,000 --> 00:11:47,000 дали има начин да се запази тази пространствена връзка 289 00:11:47,000 --> 00:11:49,000 като в същото време се възползваме от всичко, 290 00:11:49,000 --> 00:11:51,000 което дигаталното имаше да ни предложи? 291 00:11:51,000 --> 00:11:53,000 И аз намерих мой собствен отговор за това 292 00:11:53,000 --> 00:11:55,000 в онези древни комикси, които ви показвах. 293 00:11:56,000 --> 00:11:59,000 Всеки от тях има само по един непрекъснат ред с текст, 294 00:11:59,000 --> 00:12:01,000 който или се движи зигзагообразно от край до край 295 00:12:01,000 --> 00:12:03,000 или се извива спираловидно 296 00:12:03,000 --> 00:12:06,000 или е прав от ляво на дясно, или дори на зиг-заг наобратно 297 00:12:06,000 --> 00:12:08,000 през тези 88 страници нагънати като акордеон. 298 00:12:08,000 --> 00:12:10,000 Същото нещо се случва, и то е че основната идея, 299 00:12:11,000 --> 00:12:13,000 че докато се движиш през пространството се движиш и през времето, 300 00:12:13,000 --> 00:12:15,000 важи в пълна сила без никакъв компромис, 301 00:12:15,000 --> 00:12:18,000 но компромиси се появили, когато дошъл печатът. 302 00:12:18,000 --> 00:12:21,000 Близкостоящите пространства не били вече близкостоящи моменти, 303 00:12:21,000 --> 00:12:24,000 и основната идея на комиксите била пречупвана отново и отново 304 00:12:24,000 --> 00:12:25,000 и отново. 305 00:12:25,000 --> 00:12:26,000 И аз си помислих, добре, 306 00:12:26,000 --> 00:12:28,000 ако това е така, то има ли начин, 307 00:12:29,000 --> 00:12:31,000 когато направим днешния печат, 308 00:12:31,000 --> 00:12:33,000 някак да върнем нещата обратно? 309 00:12:34,000 --> 00:12:36,000 Всъщност мониторът, 310 00:12:37,000 --> 00:12:39,000 технически, е също толкова ограничен колкото страницата, нали? 311 00:12:39,000 --> 00:12:41,000 Има различна форма, но освен това 312 00:12:41,000 --> 00:12:43,000 ограничението е същото. 313 00:12:43,000 --> 00:12:46,000 Това, обаче, е така само, ако гледате на монитора като страница, 314 00:12:47,000 --> 00:12:49,000 но не и, ако гледате на него като прозорец. 315 00:12:50,000 --> 00:12:52,000 И това, е което предложих: вероятно можем да създадем тези комикси 316 00:12:52,000 --> 00:12:53,000 на безкрайно платно: 317 00:12:54,000 --> 00:12:58,000 по хоризонталата Х и вертикалата Y и стъпаловидно. 318 00:12:59,000 --> 00:13:01,000 Бихме могли да направим кръгли разкази, които буквално са кръгли. 319 00:13:01,000 --> 00:13:04,000 Бихме могли да направим завой в разказа, който буквално е завой. 320 00:13:05,000 --> 00:13:07,000 Паралелните разкази буквално могат да бъдат паралелни. 321 00:13:09,000 --> 00:13:11,000 X, Y и също Z. 322 00:13:12,000 --> 00:13:14,000 И аз имах всички тези възгледи. Това беше назад през 90-те, 323 00:13:14,000 --> 00:13:17,000 и някои хора в моя бизнес мислеха, че съм доста луд, 324 00:13:18,000 --> 00:13:20,000 но много хора тогава го продължиха и го направиха. 325 00:13:20,000 --> 00:13:22,000 Ще ви покажа два сега. 326 00:13:23,000 --> 00:13:26,000 Този комикс беше от ранен колаж на приятел на име Джейсън Лекс. 327 00:13:30,000 --> 00:13:32,000 Забележете какво се случва тук. 328 00:13:32,000 --> 00:13:34,000 Това, което аз търся е трайна мутация -- 329 00:13:34,000 --> 00:13:36,000 всички ние търсим това. 330 00:13:36,000 --> 00:13:38,000 Като медия, насочена към новата ера, 331 00:13:38,000 --> 00:13:41,000 ние търсим мутации, 332 00:13:41,000 --> 00:13:45,000 които са трайни, които имат силата да просъществуват. 333 00:13:45,000 --> 00:13:49,000 Взимаме тази основна идея за представяне на комиксите с визуални средства, 334 00:13:49,000 --> 00:13:52,000 и се придържаме към нея през цялото време от начало до край. 335 00:13:52,000 --> 00:13:54,000 Целият комикс, който току-що видяхте 336 00:13:54,000 --> 00:13:56,000 е на екрана сега. 337 00:13:56,000 --> 00:13:59,000 Въпреки,че го възприемаме само на части - една след друга, 338 00:13:59,000 --> 00:14:01,000 това е нивото на технологията засега. 339 00:14:01,000 --> 00:14:03,000 С развитието на технологията, 340 00:14:03,000 --> 00:14:06,000 с идването на пълни пространствени дисплеи и какво ли още не, 341 00:14:06,000 --> 00:14:08,000 това само ще нараства. 342 00:14:08,000 --> 00:14:10,000 Ще се адаптира. 343 00:14:10,000 --> 00:14:12,000 Ще се адапртира към средата: 344 00:14:12,000 --> 00:14:14,000 неговата стабилна мутация. 345 00:14:15,000 --> 00:14:17,000 Ще ви покажа един друг. Този е на Дрю Уеинг; 346 00:14:17,000 --> 00:14:18,000 казва се, 347 00:14:18,000 --> 00:14:20,000 "Поп Планира Топлинното Унищожение на Вселената." 348 00:14:46,000 --> 00:14:47,000 Това, което се случва тук, 349 00:14:48,000 --> 00:14:51,000 докато рисуваме тези истории на безкрайно платно 350 00:14:53,000 --> 00:14:56,000 е, че си изграждате по-добра представа 351 00:14:57,000 --> 00:14:59,000 за това, за какво се отнася това средство. 352 00:15:04,000 --> 00:15:06,000 Ще го видим набързо -- схващате идеята. 353 00:15:06,000 --> 00:15:08,000 Искам да стигнем до последния панел. 354 00:15:14,000 --> 00:15:17,000 (Смях) 355 00:15:17,000 --> 00:15:18,000 Ето. 356 00:15:20,000 --> 00:15:22,000 (Смях) 357 00:15:25,000 --> 00:15:28,000 (Смях) 358 00:15:31,000 --> 00:15:32,000 Само още едно. 359 00:15:34,000 --> 00:15:36,000 Кажете ни за това безкрайно платно. 360 00:15:37,000 --> 00:15:39,000 То е от човек на име Даниел Мерлин Гудбри от Великобритания. 361 00:15:40,000 --> 00:15:42,000 Защо е важно? 362 00:15:43,000 --> 00:15:45,000 Мисля, че е важно заради медиите, 363 00:15:46,000 --> 00:15:47,000 всички средства 364 00:15:48,000 --> 00:15:51,000 ни разкриват прозорец назад към нашия свят. 365 00:15:51,000 --> 00:15:53,000 Може да стане така, че филмите -- 366 00:15:53,000 --> 00:15:56,000 може би виртуалната реалност, или нещо подобно на нея -- 367 00:15:56,000 --> 00:15:58,000 някакъв пространствен дисплей, 368 00:15:58,000 --> 00:16:03,000 ще ни даде най-ефикасния начин да избягаме от света, в който живеем. 369 00:16:03,000 --> 00:16:06,000 Ето защо повечето хора харесват приказките, за да избягат. 370 00:16:06,000 --> 00:16:09,000 Но медиите ни отварят прозорец 371 00:16:09,000 --> 00:16:12,000 назад към света, в който живеем. 372 00:16:13,000 --> 00:16:15,000 Когато медията се развива, 373 00:16:16,000 --> 00:16:21,000 идентичността й почва да става все по-неповторима. 374 00:16:21,000 --> 00:16:24,000 Защото това, което виждате, е комиксът на куб: 375 00:16:24,000 --> 00:16:27,000 виждате комикси, които са повече комикси, отколкото са били някога преди. 376 00:16:28,000 --> 00:16:31,000 Когато това става, вие давате на хората различни начини 377 00:16:31,000 --> 00:16:34,000 да влизат отново в света през различни прозорци, 378 00:16:35,000 --> 00:16:38,000 и когато правите това, то им позволява да заобиколят света, в който живеят 379 00:16:38,000 --> 00:16:40,000 и да видят неговата форма. 380 00:16:40,000 --> 00:16:42,000 Ето защо мисля, че това е важно. 381 00:16:42,000 --> 00:16:44,000 Една от много причини, но трябва да тръгвам сега. 382 00:16:44,000 --> 00:16:45,000 Благодаря, че ме приехте.