Като ученик на съдбата

съм се чудил през годините,

как някои хора,

когато се сблъскат с големи предизвикателства

сякаш черпят сила от тях

и чух онази известна мъдрост,

че това е свързано с намирането на смисъл.

Дълго време смятах,

че смисълът е някъде там,

някаква велика истина, която чака да бъде намерена.

С времето обаче, започнах да осъзнавам

че истината е без значение.

Наричаме това намиране на смисъл,

но по-добре да го наричаме 
изфабрикуване на смисъл.

Последната ми книга, беше за това 
как семействата

се справят с различни предизвикателства

или необичайно потомство.

Една от майките, които интервюирах,

която имаше две деца 
с различни тежки недъзи

ми каза "Хората винаги

ни казват неща от рода на

"Господ не дава повече, 
отколкото можеш да понесеш",

но деца като нашите

не са орисани за подарък.

Те са подарък, защото това е,
което ние сме избрали."

Правим подобни избори през целият ни живот.

Когато бях във втори клас,

Боби Финкел организираше парти
за рожденният си ден

и покани всички от класа ни,
освен мен.

Майка ми предположи, че
е станала някаква грешка

и се обади на г-жа Финкел,

която каза, че Боби не ме харесва

и не иска да бъда на неговото парти.

В този ден, майка ме заведе 
на зоологическата градина

и ядохме прекрасни мелби.

Когато бях в седми клас,

едно от децата в училищният автобус,

ми сложи прякор "Пърси"

като нагледно за моето държание

и понякога той и неговата група

повтаряха тази провокация

по време на цялото пътуване с автобус,

45 минути на отиване,
45 минути на връщане,

"Пърси! Пърси! Пърси! Пърси!"

Когато бях в осми клас,

нашият учител ни каза,

че всички хомосексуални мъже

развиват фекална инконтиненция,

заради травмата на аналният сфинктер.

Завърших училище,

без дори да ходя в кафетерията,

където сядах при момичетата

и ми се подиграваха за това

или сядах при момчетата

и ми се подиграваха, че съм момче,

което трябва да седи при момичетата.

Оцелях през детството, благодарение на смесица

от отбягване и издръжливост.

Това, което тогава не знаех,

но сега вече знам е,

че отбягването и издръжливостта

могат да бъдат началото на 
намирането на смисъл.

След като откриеш това значение

трябва да го въплътиш

в нова идентичност.

Трябва да вземеш травмите и
да ги направиш част

от това кой си станал.

Трябва да обърнете най-лошите
моменти от живота ви

в разказ за триумф,

разкриващ една по-добра личност,

в отговор на нещата, които са ви наранили.

Една от другите майки, които интервюирах,

докато работих върху книгата си,

е била изнасилена като тийнейджърка

и има дете, от това изнасилване,

което е направило на нищо плановете
й за карирера

и е разрушило всичките й 
емоционални отношения.

Когато я срещнах, тя беше на 50,

я попитах

"Мислиш ли често за мъжа, 
който те е изнасилил?"

Тя отговори "Преди мислех за него 
с гняв,

но сега само го съжалявам."

Аз помислих, че го съжалява, 
понеже той е бил

толкова примитивен, 
за да направи такова нещо.

И я попитах "Съжаление?"

А тя отговори "Да,

защото той има красива дъщеря

и две прекрасни внучета

и не знае за това, а аз зная.

Така че, както се оказва, 
аз съм късметлийката."

Някои от нашите борби са с неща,
с които сме родени:

полът, сексуалната ориентация, 
расата, някакво увреждане.

Някои са с неща, които са ни се случили:

да си политически затворник, 
да си жертва на изнасилване,

да си оцелял от урагана Катрина.

Идентичността включва присъединяване
към общност,

за да се черпи сила от тази общност

и да се дава сили на другите в нея.

Включва заместването на "но" с "и" --

не "аз съм тук, но имам рак",

а по-скоро "имам рак и съм тук".

Когато се чувстваме засрамени

ние не можем да разкажем нашите истории,

а те са основата на нашата идентичност.

Намери смисъл, изгради идентичност,

намери смисъл И изгради идентичност.

Това се превърна в моята мантра.

Да намериш смисъл, означава да промениш себе си.

Изграждането на идентичност, означава 
да промениш света.

Всички ние, 
със заклеймявани идентичности,

се сблъскваме всеки ден със
следният въпрос:

до колко да се нагаждаме към обществото,

като се въздържаме

и до колко да пречупваме границите,

на това, което се приема за валиден живот?

Да създадеш смисъл и изградиш идентичност

не поправя неправдите.

Само ги превръща в ценности.

Януари тази година,

пътувах до Мианмар, за да интервюирам
политически затворници

и бях изненадан, че те са много по-малко
огорчени,

отколкото очаквах.

Повечето от тях бяха извършили съзнателно

нарушенията, които са ги довели до затвор

и те са влезнали там с високо вдигнати глави

и излизат от там, години по-късно,

все още с високо вдигнати глави.

Д-р Ма Тхида, виден активист за
човешки права,

която почти умря в затвор

и изкара много години в строг тъмничен затвор,

ми каза, че е благодарна на своите тъмничари,

за времето, което е имала да разсъждава,

за мъдростта, която е придобила,

за шанса да подобри медитативните си умения.

Тя е намерила своето значение

и е изградила изключителна идентичност.

Хората, които срещнах,

не бяха толкова огорчени, колкото очаквах,

за това, че са в затвора,

но също така не бяха и толкова развълнувани,
колкото очаквах

относно реформите, които течаха

в тяхната страна.

Ма Тхида каза

"Бирманците сме известни

с изключителната ни благост в трудни моменти,

но също и с оплакването, когато всичко е наред"

и също "фактът, че се правят

изменения и промени,

не омаловажава продължаващите проблеми

в нашето общество,

които се научихме да виждаме
толкова добре,

докато сме в затвора."

И аз я разбрах, че казва,

че отстъпките придават само малко човечност,

а пълното очовечаване предстои,

че трохите не са същото,

като да имаш място на масата,

което означава, че дори да намериш смисъл

и да съградиш идентичност, все още
може да си адски бесен.

Никога не съм бил изнасилван

и никога не съм се сблъсквал с нещо,
което дори да наподобява

затвор в Бирма,

но като американски гей,

съм изпитвал предразсъдъците
и дори омразата

и аз открих смисъл и съградих идентичност.

Това е трик, който научих от хора,

които са изживели далеч по-лоши неща,

от това, което аз някога съм изпитал.

В младостта си,

съм стигал до екстремизъм в 
опитите си да бъда хетеросексуален.

Записах се в нещо, наречено

сурогатна сексуална терапия,

в която хора, които се наричаха доктори,

предписваха нещо, 
което наричаха упражнения

с жени, които се наричаха сурогати,

които не бяха точно проститутки,

но които не бяха и съвсем нещо друго.

(смях)

Моята любимка

беше блондинка, южнячка,

която в крайна сметка ми призна,

че всъщност е некрофил

и е приела работата, след като е
имала неприятности

долу в моргата.

(смях)

Тези изживявания в крайна сметка 
ми помогнаха

да имам някакви щастливи физически
изживявания с жени,

за което съм благодарен,

но бях във война със себе си

и изкопах ужасни рани в психиката си.

Не търсим болезнени изживявания,

които да посекат нашата идентичност,

по-скоро намираме идентичността си

в резултат на болезнени изживявания.

Не можем да понесем безсмислено мъчение,

но можем да поемем огромна болка,

ако вярваме, че има смисъл.

Лесното ни прави по-малко впечатление,

отколкото усилията.

Бихме могли да бъдем себе си
и без изживените удоволствия,

но не и без нашите страдания,

които ни карат да търсим смисъл.

"Затова намирам удоволствие в немощи"

пише Св. Павел във Второто Послание 
към Коринтяните

"защото, когато съм немощен, 
тогава съм силен."

През 1988, бях в Москва,

да интервюирам художници 
от Съветската съпротива

и очаквах, работите им да бъдат

дисидентски и политически.

Но радикалното в творбите им 
лежи всъщност в това

да внедрят отново човечността в общество,

което унищожава самата човечност

и което, в определен смисъл, 
Руското общество

прави отново.

Един от художниците ми каза

"Обучени сме не за художници, а за ангели."

През 1991, отново отидох да видя художниците,

за които бях писал

и бях с тях, по време на преврата,

който сложи край на Съветският Съюз.

Те бяха сред главните организатори

на съпротивата, 
които оглавяваха преврата.

На третият ден от преврата,

един от тях предложи да отидем 
до Смоленская.

Отидохме

и се подредихме пред барикадите

и малко по-късно

колона от танкове се показа

и войникът в първият танк каза

"Имаме изрични заповеди

да разрушим тази барикада.

Ако се махнете от пътя ни,

няма нужда да ви нараняваме,

но ако не помръднете, 
няма да имаме избор,

освен да ви прегазим."

Художникът, с когото бях каза

"Дай ни само минутка.

Дай ни минутка да ти кажем защо сме тук."

Войникът скръсти ръце

и художникът се впусна в 
хвалебствие на демокрацията на Джеферсън,

по начин, по който дори ние, които живеем

в такава демокрация

не бихме могли да представим.

И той продължаваше и продължаваше,

а войникът гледаше

и след това поседя за около минута,

след като беше приключил

и ни гледаше, така раздърпани в дъжда

и каза "Това, което казваш е вярно

и ние трябва да се преклоним пред волята на народа.

Ако ни разчистите достатъчно място, за да обърнем,

ще се върнем там, от където дойдохме."

И това и направиха.

Понякога, изграждането на значение,

може да ти даде необходимият речник,

за да се бориш за абсолютната си свобода.

Русия ми отвори очите за това,

че подтисничеството изгражда силата
да му се противопоставиш

и аз постепенно осъзнах, че това е 
крайъгълният камък

на идентичността.

Трябваше ми идентичност, за да ме спаси от тъгата.

Движението за права на гейовете
представя свят,

в който моите лутания са победа.

Политиката на идентичност винаги работи на два фронта:

дава гордост на хората, които притежават
определено състояние

или характеристика

и кара останалият свят

да се отнася с такива хора по-нежно и по-любезно.

Това са две съвсем различни начинания,

но прогресът във всяка сфера,

рефлектира върху другата.

Политиката на идентичност може да бъде нарцистична.

Хората възхваляват някоя разлика, 
само защото я притежават.

Хората ограничават света и функционират

в отделни групи, 
без съпричастност един към друг.

Но правилно разбрана

и мъдро практикувана,

политиката на идентичността 
трябва да разшири

нашето разбиране за това какво означава
да бъдеш човек.

Идентичността сама по себе си

не трябва да е самодоволен етикет

или златен медал,

а революция.

Бих имал по-лесен живот, 
ако бях хетеросексуален,

но това нямаше да съм аз.

Сега ми харесва повече да бъда себе си

от идеята да бъда някой друг,

някой, който, да бъда честен,

нямам възможността да бъда,

нито съм способен напълно да си представя.

Но ако прогоните драконите,

прогонвате и героите,

а ние сме се привързали

към героичният щам в живота ни.

Понякога се чудя,

дали бих могъл да спра да мразя
тази част от себе си,

без цветният парад на гордостта на гейовете,

на който е проявление и тази реч.

Преди смятах себе си за зрял,

когато можех просто да бъда гей, 
без да наблягам на това,

но самоомразата от този период 
остави празнина,

която за да се запълни и заличи, 
има нужда от празнуване.

Дори и да се разплатя 
с личната ми дълбока меланхолия,

все още съществува 
свят на хомофобия,

за който ще отнеме 
десетилетия да бъде премахнат.

Някой ден, това да си гей, 
ще е обикновен факт,

освободен от шарени 
шапки и осъждане,

но не все още.

Мой приятел, който смяташе, че гей парада

прекалява и се е вживял твърде много в себе си,

веднъж предложи да организираме

Седмица на гей смирението.

(смях) (аплодисменти)

Чудесна идея,

но нейното време все още не е дошло.

(смях)

Неутралитета/безразличието, което сякаш стои

по средата между отчаянието и празнуването,

всъщност е крайната цел.

В 29 от щатите на САЩ,

могат съвсем легално да ме уволнят 
или да ми откажат квартира

за това, че съм гей.

В Русия, законът против пропагандата,

доведе до там хората да бъдат пребивани по улиците.

Двадесет и седем Африкански страни

приеха закони против содомията.

В Нигерия, гейовете могат легално

да бъдат пребивани с камъни

и линчуванията станаха обичайна практика.

Наскоро в Саудитска Арабия, двама мъже,

които са били хванати по време на плътски действия,

бяха осъдени на 7000 удара с камшик всеки,

в резултат те са перманентно увредени.

Така че кой може да създаде смисъл

и изгради идентичност?

Гей правата не са предимно права за брак

и за милионите, които живеят в места,
където не са приети,

без ресурси,

достойнството остава илюзорно.

Аз съм късметлия, че намерих смисъл

и изградих идентичност,

но това все още е рядка привилегия

и гей хората заслужават повече колективно,

отколкото само трохи правосъдие.

И все пак, всяка стъпка в тази посока

е толкова сладка.

През 2007 година, 6 години след като се срещнахме,

моят партньор и аз решихме

да сключим брак.

Да срещна Джон за мен беше да открия

изключително щастие

и също така елиминиране на голямо нещастие

и понякога, бях толкова ангажиран

с изчезването на цялата тази болка,

че забравях за радостта,

която отначало беше по-малко
забележителната част от живота ми.

Сватбата беше начин да декларираме любовта си

повече като присъствие, отколкото като отсъствие.

Бракът скоро доведе до деца

и това означаваше нов смисъл

нова идентичност, за нас и за тях.

Искам децата ми да бъдат щастливи.

Обичам ги и ме боли, когато са тъжни.

Като гей баща, аз ги уча

да различават какво е грешно в живота им,

но вярвам, че ако успея

да ги защитя от бедите,

ще се проваля като родител.

Един будистки монах, когото познавам,
веднъж ми каза,

че западняците погрешно смятат,

че нирвана настъпва,

когато всичките неволи са останали зад гърба ти

и пред теб стои само блаженство.

Но това няма да е нирвана,

защото блаженството в сегашният момент,

винаги ще бъде засенчено от радостта от миналото.

Нирвана, каза той, е нещо към което ти стигаш,

когато очакваш само блаженство

и намираш в това, което изглежда като нещастие,

извор на своята радост.

Понякога се чуда

дали бих могъл да намеря такова задоволство

в брака и децата

ако ги бях получил по-лесно,

ако бях хетеро в младостта си или 
сега бях млад.

Във всеки от тези случаи, нещата
щяха да са по-лесни.

Може би бих могъл.

Може би цялото това комплексно представяне,
което направих,

би могло да се приложи към други теми.

Но ако търсенето на смисъл

е от по-голямо значение, от намирането му,

въпросът тогава не е дали бих бил по-щастлив

за това, че са ме тормозили,

а дали придаването на смисъл

на тези изживявания

ме е направило по-добър баща.

Склонен съм да намирам задоволство 
в обикновените радости,

защото не съм очаквал тези радости

да бъдат обикновени за мен.

Познавам много хетеросексуални, 
които имат

също толкова щастливи бракове и семейства,

но гей браковете са толкова спиращо дъха свежи

и гей семействата са толкова освежаващо нови,

че аз намерих смисъл в това.

През октомври беше 50ият ми рожден ден

и моето семейство ми организира парти

и насред партито

синът ми каза на съпруга ми,

че иска да изнесе реч

и Джон каза

"Джордж, не можеш да изнесеш реч. Ти си на 4."

(смях)

"Само дядо, чичо Дейвид и аз

ще изнасяме речи тази вечер."

Но Джордж настояваше и настояваше

и накрая Джон го заведе при микрофона

и Джордж каза много силно

"Дами и господа,

моля за вашето внимание."

И всички се обърнаха стреснато.

Джордж продължи,

"Радвам се, че е рожденият ден на татко.

Радвам се, че всички получихме торта.

И тате, ако беше малък,

аз щях да ти бъда приятел."

И аз си помислих - Благодаря.

Помислих, че съм длъжник

дори на Боби Финкел,

заради всички тези ранни преживявания,

които ме доведоха до този момент

и бях безкрайно и безусловно благодарен

за живота, за който някога направих всичко
възможно да променя.

Гей активиста Харви Милк,

веднъж беше попитан от по-млад гей мъж,

какво би могъл да направи, за да помогне на двжинието

и Харви Милк каза,

"Излез и кажи на някого."

Винаги има някой, който иска да отнеме

човечността ни

и винаги има истории, които
могат да я възвърнат.

Ако живеем открито

можем да победим омразата

и да разширим живота на всички.

Намерете смисъл. Изградете идентичност.

Намерете смисъл.

Изградете идентичност.

И след това поканете светът

да сподели вашата радост.

Благодаря.

(аплодисменти)

Благодаря. (аплодисменти)

Благодаря. (аплодисменти)

Благодаря. (аплодисменти)