WEBVTT

00:00:00.960 --> 00:00:03.616
Бях синеоко пет годишно дете 
с пълнички бузи, когато се


00:00:03.640 --> 00:00:06.760
присъединих към моето семейство
на стачен пост за първи път.

00:00:07.840 --> 00:00:10.140
Майка ме помоли да оставя
куклите си в микробуса.

00:00:10.630 --> 00:00:13.850
Стоях на ъгъла на някоя улица, в тежката
Канзаска влага, заобиколена

00:00:13.850 --> 00:00:16.566
от няколко дузина роднини като стисках
в малките си юмруци

00:00:16.566 --> 00:00:19.680
знак, който все още не можех да прочета:
"Хомосексуалистите

00:00:20.680 --> 00:00:22.280
заслужават да умрат."

00:00:23.120 --> 00:00:24.320
Това беше началото.

NOTE Paragraph

00:00:25.040 --> 00:00:27.256
Нашите протести скоро се превърнаха
в ежедневие

00:00:27.280 --> 00:00:29.216
и национален феномен

00:00:29.240 --> 00:00:31.590
и като член 
на Баптиската църква на Уестбъро,

00:00:31.590 --> 00:00:34.856
се превърнах в постоянна гледка
по стачните постове в цялата страна.

00:00:34.880 --> 00:00:37.230
Краят на моята анти-гей протестна
кариера и живота

00:00:37.230 --> 00:00:39.006
такъв, какъвто го 
познавах до тогава,

00:00:39.006 --> 00:00:40.376
дойде 20 години по-късно,

00:00:40.376 --> 00:00:42.856
причинен от части заради непознати
в Туитър,

00:00:42.880 --> 00:00:45.560
които ми показаха силата на 
връзките с другите.

NOTE Paragraph

00:00:47.280 --> 00:00:48.496
В моя дом, животът беше 


00:00:48.520 --> 00:00:51.640
представен като една епична
духовна битка между добро и зло.

00:00:52.200 --> 00:00:54.776
Доброто, беше моята църква и 
нейните членове и злото

00:00:54.800 --> 00:00:56.720
бяха всички други.

00:00:57.880 --> 00:00:59.336
Лудориите на моята църква бяха


00:00:59.360 --> 00:01:01.776
такива, че постоянно бяхме в несъгласие
със светът,

00:01:01.800 --> 00:01:04.599
и това подсилваше нашият 
различен характер ежедневно.

00:01:05.640 --> 00:01:08.256
"Прави разлика между нечистият и чистият,"

00:01:08.280 --> 00:01:09.616
гласи строфата

00:01:09.640 --> 00:01:10.976
и така и правехме.

00:01:11.000 --> 00:01:13.136
От бейзболни мачове до военни погребения,

00:01:13.160 --> 00:01:16.936
ние обикаляхме страната с неонови
протестни знаци в ръка,

00:01:16.960 --> 00:01:19.936
за да кажем на другите точно, колко 
"нечисти" са били те

00:01:19.960 --> 00:01:22.680
и именно, защо са се запътили 
към вечни мъки.

00:01:23.440 --> 00:01:25.800
Това беше целта на целия ни живот.

00:01:26.400 --> 00:01:30.520
Това бе единственият начин да правя добро,
в свят, който стои в скута на Дявола.

00:01:31.090 --> 00:01:33.336
И подобно на останалите 
ми 10 братя и сестри,

00:01:33.360 --> 00:01:35.816
вярвах, в каквото ме учеха 
с цялото си сърце,

00:01:35.840 --> 00:01:38.680
и преследвах дневния ред на Уестбъро
с едно особено усърдие.

NOTE Paragraph

00:01:40.000 --> 00:01:42.920
През 2009, това усърдие ме доведе
в Туитър.

00:01:43.440 --> 00:01:45.976
Първоначално, хората, 
на които попаднах в платформата

00:01:46.000 --> 00:01:48.216
бяха толкова враждебни, 
колкото и очаквах.

00:01:48.240 --> 00:01:50.736
Те бяха дигитални версии 
на крещящите орди,

00:01:50.760 --> 00:01:53.416
които виждах по време на протестите
откакто бях дете.

00:01:53.440 --> 00:01:55.896
Но насред тази дигитална караница,

00:01:55.920 --> 00:01:58.256
се заформи един странен модел.

00:01:58.280 --> 00:02:02.936
Някой ще пристигне в профила ми 
с обичайните ярост и презрение,

00:02:02.960 --> 00:02:07.096
аз ще отвърна с персонализирана смесица от
Библейски строфи, поп-културни референции

00:02:07.120 --> 00:02:08.320
и усмивчици.

00:02:09.479 --> 00:02:13.616
Те разбираемо биват объркани 
и сварени неподготвени,

00:02:13.640 --> 00:02:15.520
но тогава ще настъпи разговор.

00:02:16.120 --> 00:02:17.376
И той беше цивилен --

00:02:17.400 --> 00:02:19.720
изпълнен с искрено любопитство
и от двете страни.

00:02:20.360 --> 00:02:24.120
Как всеки един от нас е достигнал 
до такива абсурдни заключения за светът?

NOTE Paragraph

00:02:25.120 --> 00:02:27.760
Понякога, разговорът дори 
се прехвърляше в реалността.

00:02:28.090 --> 00:02:29.816
Хората, с които се боричках
в Туитър

00:02:29.840 --> 00:02:32.176
ме посещаваха на стачните постове,

00:02:32.200 --> 00:02:33.910
когато протестирах в техния град.

00:02:34.840 --> 00:02:36.880
Мъж наречен Дейвид
беше един от тези хора.

00:02:37.520 --> 00:02:39.960
Той имаше блог наречен "Jewlicious"

00:02:40.800 --> 00:02:43.896
и след няколко месеца разгорещени, 
но приятелски спорове онлайн,

00:02:43.920 --> 00:02:46.320
той дойде да ме види на стачен пост в
Ню Орлиънс.

00:02:46.920 --> 00:02:50.576
Донесе ми ориенталски десерт от 
Йерусалим, където живее

00:02:50.600 --> 00:02:52.856
и аз му донесох кошер шоколад

00:02:52.880 --> 00:02:54.936
и държах табела "Бог мрази евреите".

NOTE Paragraph

00:02:54.960 --> 00:02:57.016
(Смях)

NOTE Paragraph

00:02:57.040 --> 00:02:59.096
Нямаше спор за нашите позиции,

00:02:59.120 --> 00:03:02.280
но линията между приятел и враг
ставаше неясна.

00:03:02.800 --> 00:03:05.056
Започнахме да гледаме
един на друг като на хора

00:03:05.080 --> 00:03:07.280
и това промени начина, 
по който общувахме.

NOTE Paragraph

00:03:08.280 --> 00:03:09.496
Отне време,

00:03:09.520 --> 00:03:12.860
но в последствие тези разговори посадиха
семенца на съмнение в мен.

00:03:12.860 --> 00:03:16.736
Моите приятели в Туитър прекараха време в
опит да разберат доктрините на Уестбъро

00:03:16.760 --> 00:03:17.976
и по този начин,

00:03:18.000 --> 00:03:21.470
бяха способни да намерят несъответствия,
които съм пропускала цял живот.

00:03:22.120 --> 00:03:25.016
Защо проповядвахме смъртната присъда за
хомосексуалисти

00:03:25.040 --> 00:03:28.600
когато Исус е казал, "Нека онези без грях
хвърлят първия камък."

00:03:29.280 --> 00:03:31.736
Как можем да твърдим, че обичаме съседа си

00:03:31.760 --> 00:03:34.360
ако същевременно се молим на Бог
да го унищожи?

00:03:35.880 --> 00:03:39.696
Истината е, че вниманието, което тези
непознати в интернет ми отделиха

00:03:39.720 --> 00:03:41.440
беше само по себе си противоречие.

00:03:42.200 --> 00:03:43.456
Беше доказателство,
че хората

00:03:43.480 --> 00:03:47.370
от другата страна не бяха демоните,
които бях накарана да вярвам, че са.

NOTE Paragraph

00:03:48.200 --> 00:03:50.200
Тези реализации бяха живото променящи.

00:03:51.140 --> 00:03:54.496
Веднъж щом осъзнах, че не сме абсолютните
арбитри на Божествена истина,

00:03:54.520 --> 00:03:56.296
а несъвършени човешки същества,

00:03:56.320 --> 00:03:57.970
не можех да претендирам другояче.

00:03:58.440 --> 00:04:00.896
Не можех да оправдая нашите действия --

00:04:00.920 --> 00:04:03.896
особено нашата жестока практика 
да протестираме на погребения

00:04:03.920 --> 00:04:05.600
и да празнуваме човешка трагедия.

00:04:07.390 --> 00:04:08.976
Тези промени в моята гледна точка

00:04:09.000 --> 00:04:12.096
допринесоха за по-голяма ерозия 
в доверието към моята църква

00:04:12.120 --> 00:04:15.080
и накрая направи нещата невъзможни
за мен да остана.

NOTE Paragraph

00:04:16.680 --> 00:04:20.959
Въпреки поразителната тъга и ужас, аз
напуснах Уестбъро през 2012.

00:04:22.760 --> 00:04:24.686
В онези дни, малко след като си тръгнах,

00:04:24.686 --> 00:04:27.680
инстинктът ми да се скрия беше почти 
парализиращ.

00:04:28.110 --> 00:04:30.550
Исках да се скрия от преценката 
на моето семейство,

00:04:30.550 --> 00:04:32.896
за което знаех, че вече 
няма да ми проговорят --

00:04:32.896 --> 00:04:35.760
хора, чиито мисли и мнения 
значеха всичко за мен.

00:04:36.280 --> 00:04:39.656
Исках и да се скрия от светът, 
който отричах толкова дълго --

00:04:39.680 --> 00:04:42.416
хора, които нямаха никаква причина 
да ми дадат втори шанс

00:04:42.440 --> 00:04:44.400
след цял живот антагонизъм.

00:04:45.600 --> 00:04:47.176
И въпреки това, невероятно,

00:04:47.200 --> 00:04:48.590
те ми дадоха.

NOTE Paragraph

00:04:48.590 --> 00:04:52.086
Светът имаше достъп до миналото ми, защото
то беше навсякъде в интернет --

00:04:52.086 --> 00:04:54.456
хиляди туитове и стотици интервюта,

00:04:54.480 --> 00:04:57.960
всичко от местни телевизионни новини до
"Шоуто на Хауърд Стърн" --

00:04:57.960 --> 00:05:00.980
но толкова много хора ме приеха с
отворени обятия, въпреки това.

00:05:01.480 --> 00:05:03.896
Написах извинение за вредата, 
която бях причинила,

00:05:03.920 --> 00:05:07.360
но и знаех, че извинение 
нямаше да я премахне.

00:05:07.710 --> 00:05:10.216
Всичко, което можех да направя 
е да създам нов живот

00:05:10.240 --> 00:05:13.640
и да намеря начин някак си 
да поправя част от щетите.

00:05:14.130 --> 00:05:16.936
Хората имаха всяко право 
да се съмняват в моята искреност,

00:05:16.960 --> 00:05:18.200
но повечето не го правиха.

00:05:18.880 --> 00:05:20.080
И --

00:05:20.680 --> 00:05:21.850
предвид моето минало,

00:05:21.850 --> 00:05:23.966
беше повече, отколкото
можех да се надявам --

00:05:23.966 --> 00:05:26.336
прошка и доверие.

00:05:26.360 --> 00:05:27.600
Все още ме изумява това.

NOTE Paragraph

00:05:28.520 --> 00:05:31.080
Прекарах първата си година 
далеч от дома

00:05:32.480 --> 00:05:34.176
без посока с 
по-малката ми сестра,

00:05:34.200 --> 00:05:36.000
която беше избрала
да си тръгне с мен.

00:05:36.800 --> 00:05:38.336
Ние вървяхме към бездна,

00:05:38.360 --> 00:05:42.056
но останахме шокирани, когато намерихме 
светлина и път напред

00:05:42.080 --> 00:05:45.100
в същите общности, които целенасочено
атакувахме толкова дълго.

00:05:45.600 --> 00:05:46.816
Дейвид,

00:05:46.840 --> 00:05:48.736
моят "Jewlicious" приятел от Туитър,

00:05:48.760 --> 00:05:52.496
ни покани да прекараме време сред 
Еврейската общност в Лос Анжелис.

00:05:52.520 --> 00:05:55.736
Спяхме на дивани в дома на Хасидски равин
и неговата жена

00:05:55.760 --> 00:05:56.960
и техните четири деца --

00:05:57.600 --> 00:06:00.416
същият равин към който протестирах 
три години по-рано

00:06:00.440 --> 00:06:02.710
със знак, на който пишеше 
"Твоя равин е кучка."

00:06:04.920 --> 00:06:08.856
Прекарвахме часове в разговори за теология
и Юдаизъм и живота

00:06:08.880 --> 00:06:11.096
докато миехме чинии 
в тяхната кошер кухня

00:06:11.120 --> 00:06:12.840
и режехме зеленчуци за вечеря.

00:06:13.600 --> 00:06:15.330
Те се отнасяха с нас
като семейство.

00:06:15.640 --> 00:06:17.736
Нямаха нищо лошо към нас

00:06:17.760 --> 00:06:19.600
и отново бях изумена.

NOTE Paragraph

00:06:20.760 --> 00:06:22.456
Онзи период беше изпълнен със смут,

00:06:22.480 --> 00:06:24.776
но една част, към която се връщах често

00:06:24.800 --> 00:06:27.680
е изненадващата реализация, 
която имах по това време --

00:06:28.520 --> 00:06:32.776
че е облекчение и привилегия да оставиш 
суровите преценки,

00:06:32.800 --> 00:06:36.720
които инстинктивно минаваха през главата
ми за почти всеки човек, който видех.

00:06:37.680 --> 00:06:40.400
Осъзнах, че сега се нуждаех да уча.

00:06:41.040 --> 00:06:42.280
Нуждаех се да слушам.

NOTE Paragraph

00:06:43.370 --> 00:06:45.656
Това е на първо място в
съзнанието ми напоследък,

00:06:45.680 --> 00:06:48.616
защото не мога да не видя 
в нашите публични беседи

00:06:48.640 --> 00:06:52.640
толкова много от разрушителните импулси,
които управляваха бившата ми църква.

00:06:53.560 --> 00:06:57.496
Празнуваме толерантност и разнообразие
повече от всеки друг път в историята

00:06:57.520 --> 00:06:59.760
и все пак ставаме все по-разделени.

00:07:00.440 --> 00:07:02.336
Искаме добри неща --

00:07:02.360 --> 00:07:05.976
справедливост, равенство, свобода, 
достойнство, просперитет --

00:07:06.000 --> 00:07:07.296
но пътят, който сме избрали

00:07:07.320 --> 00:07:10.710
прилича толкова много на онзи, от който
се отказах да вървя преди 4 год.

00:07:11.360 --> 00:07:14.086
Ние разчупихме светът на Нас и Тях

00:07:14.086 --> 00:07:16.652
като излизаме от своите бункери 
само достатъчно дълго,

00:07:16.652 --> 00:07:19.330
че да хвърлим реторични гранати в
противоположният лагер.

00:07:19.840 --> 00:07:23.536
Отписваме половината страна като либерален
елит без връзка с реалността

00:07:23.560 --> 00:07:25.720
или расистки женомразещи побойници.

00:07:26.200 --> 00:07:29.600
Няма нюанс, няма сложност, 
няма човечество.

00:07:30.480 --> 00:07:34.296
Дори, когато някой предложи съпричастност
и разбиране към другата страна,

00:07:34.320 --> 00:07:36.216
разговорът почти винаги преминава

00:07:36.240 --> 00:07:38.710
в дебат за това кой заслужава 
повече съпричастност.

00:07:39.390 --> 00:07:41.216
И също, както се бях научила да правя,

00:07:41.240 --> 00:07:44.776
ние рутинно отказваме да приемем 
грешките в нашите позиции

00:07:44.800 --> 00:07:46.520
или основанията на нашите опоненти.

00:07:47.200 --> 00:07:49.000
Компромисът е анатема.

00:07:49.600 --> 00:07:53.720
Дори нападаме хората на наша страна,
когато се осмелят да се съмняват в нея.

00:07:54.800 --> 00:07:59.296
Този път ни донесе жестока, ловко 
критикувана, задълбочаваща се поляризация

00:07:59.320 --> 00:08:00.920
и дори изблици на насилие.

00:08:01.560 --> 00:08:03.616
Аз си спомням този път.

00:08:03.640 --> 00:08:05.910
Няма да ни заведе там, 
където искаме да отидем.

NOTE Paragraph

00:08:07.080 --> 00:08:10.230
Това, което ми дава надежда е че можем
да направим нещо по въпроса.

00:08:10.410 --> 00:08:12.470
Добрата новина е, 
че това е лесно постижимо

00:08:12.840 --> 00:08:14.600
и лошата новина е, че е трудно.

00:08:15.200 --> 00:08:19.160
Трябва да говорим и да слушаме хора,
с които не сме съгласни.

00:08:19.840 --> 00:08:21.936
Трудно, защото понякога 
не можем да разберем

00:08:21.960 --> 00:08:24.160
как другата страна е стигнала 
до позициите си.

00:08:24.800 --> 00:08:27.376
Трудно е, защото праведен гняв,

00:08:27.400 --> 00:08:30.576
онова усещане за увереност,
че нашата е вярната позиция

00:08:30.600 --> 00:08:32.159
е толкова съблазнително.

00:08:32.919 --> 00:08:36.256
Трудно е, защото означава 
да проявим съпричастие и съчувствие

00:08:36.256 --> 00:08:39.205
към хора, които проявяват само враждебност
и ненавист към нас.

00:08:39.600 --> 00:08:42.559
Импулсът да отвърнем по същия начин 
е толкова примамлив,

00:08:43.360 --> 00:08:45.296
но това не е, което искаме да сме.

00:08:45.320 --> 00:08:46.976
Можем да се противопоставим.

00:08:47.000 --> 00:08:51.456
И винаги ще се вдъхновявам от хората, 
с които се срещам в Туитър,

00:08:51.480 --> 00:08:55.176
на пръв поглед врагове, които стават
любими приятели.

00:08:55.200 --> 00:08:58.616
И в случая на един особено разбиращ 
и щедър мъж,

00:08:58.640 --> 00:08:59.840
моя съпруг.

00:09:00.800 --> 00:09:03.640
Нямаше нищо специално в това, 
как му отвърнах.

00:09:04.960 --> 00:09:07.200
Специален беше подхода му.

00:09:08.080 --> 00:09:10.656
Мислих много за това през 
последните няколко години

00:09:10.680 --> 00:09:13.536
и открих четири неща, 
които той правеше различно,

00:09:13.560 --> 00:09:15.640
което правеше истинския разговор възможен.

00:09:17.000 --> 00:09:19.336
Тези четири стъпки бяха малки, но силни

00:09:19.360 --> 00:09:23.120
и правя всичко възможно, да ги използвам
по време на трудни разговори днес.

NOTE Paragraph

00:09:24.240 --> 00:09:27.440
Първата е, не предполагай лошо намерение.

00:09:28.140 --> 00:09:29.696
Моите приятели в Туитър осъзнаха

00:09:29.720 --> 00:09:32.656
че дори, когато думите ми
бяха агресивни или обидни,

00:09:32.680 --> 00:09:35.576
аз искрено вярвах, 
че правех правилното нещо.

00:09:35.600 --> 00:09:38.576
Ако предполагаме злонамерени мотиви, 
това веднага ни спира

00:09:38.600 --> 00:09:42.896
от това наистина да разберем 
защо някой прави и вярва така.

00:09:42.920 --> 00:09:44.656
Забравяме, че те са хора

00:09:44.680 --> 00:09:47.656
с цял живот опит, 
който е оформил техния ум,

00:09:47.680 --> 00:09:50.376
и блокираме на тази първа вълна от гняв

00:09:50.400 --> 00:09:54.000
и разговорът едва може 
да продължи по-нататък.

00:09:54.800 --> 00:09:57.456
Но когато предположим 
добро или неутрално намерение,

00:09:57.480 --> 00:10:00.480
даваме на умовете си 
по-силна рамка за диалог.

NOTE Paragraph

00:10:02.160 --> 00:10:05.000
Втората е да задаваме въпроси.

00:10:05.260 --> 00:10:08.406
Когато говарим с хора от другата 
страна на идеологични разделения,

00:10:08.406 --> 00:10:11.406
задаването на въпроси ни помага 
да картографираме разединението

00:10:11.406 --> 00:10:13.080
между нашите различни гледни точки.

00:10:13.120 --> 00:10:16.096
Това е важно, защото не можем
да представим ефективни аргументи

00:10:16.120 --> 00:10:19.480
ако не разбираме, какво има 
предвид другата страна

00:10:20.320 --> 00:10:24.440
и защото им дава възможност да посочат 
грешки в нашите позиции.

00:10:25.080 --> 00:10:27.536
Но задаването на въпроси 
служи и друга цел;

00:10:27.560 --> 00:10:30.040
сигнализира някой, 
че биват изслушвани.

00:10:30.450 --> 00:10:32.896
Когато моите приятели в Туитър
спряха да ме упрекват

00:10:32.920 --> 00:10:34.696
и започнаха да задават въпроси,

00:10:34.720 --> 00:10:36.960
почти автоматично започнах 
да правя същото.

00:10:37.430 --> 00:10:39.616
Въпросите им ми даваха 
пространство да говоря,

00:10:39.640 --> 00:10:43.016
но също и ми даваха разрешение 
да им задавам въпроси

00:10:43.040 --> 00:10:45.200
и наистина да чуя техните отговори.

00:10:45.880 --> 00:10:48.680
Фундаментално промени динамиката 
на нашите разговори.

NOTE Paragraph

00:10:50.320 --> 00:10:52.120
Третата е да запазиш спокойствие.

00:10:53.000 --> 00:10:54.816
Това отнема практика и търпение,

00:10:54.840 --> 00:10:56.160
но е много силна.

00:10:56.720 --> 00:11:01.016
В Уестбъро се научих да не ме е грижа как
начина, по който говоря афектира другите.

00:11:01.040 --> 00:11:04.096
Мислех си, че това, че съм права, 
оправдава грубостта ми --

00:11:04.120 --> 00:11:07.856
груби тонове, повишени гласове, 
обиди, прекъсвания --

00:11:07.880 --> 00:11:10.570
но в крайна сметка, такава стратегия
е контрапродуктивнa.

00:11:10.960 --> 00:11:14.736
Повишаването на тона и подигравките
са естествени в стресови ситуации,

00:11:14.760 --> 00:11:19.760
но обикновено води разговорът до 
незадоволителен, експлозивен край.

00:11:20.600 --> 00:11:23.856
Когато съпругът ми беше само 
анонимен Туитър познат,

00:11:23.880 --> 00:11:26.736
нашите дискусии често ставаха 
твърди и изострени,

00:11:26.760 --> 00:11:28.720
но винаги се отказвахме 
да ги ескалираме.

00:11:29.360 --> 00:11:31.296
Вместо това, той сменямаше темата.

00:11:31.320 --> 00:11:33.536
Ще каже някоя шега или 
ще коментира книга,

00:11:33.560 --> 00:11:36.760
или внимателно ще се 
извини от разговорът.

00:11:37.560 --> 00:11:39.416
Знаехме, че дускусията не е приключила,

00:11:39.440 --> 00:11:42.760
а само спряла за известно време, 
за да ни върне към равен кил.

00:11:43.070 --> 00:11:46.776
Хората често се оплакват, че дигиталната
комуникация ни прави по-малко цивилни,

00:11:46.800 --> 00:11:51.040
но това е едно предимство, което онлайн
разговорите имат над тези лице в лице.

00:11:51.680 --> 00:11:54.296
Имаме буфер от време и пространство

00:11:54.320 --> 00:11:57.640
между нас и хората, чиито идеи намираме
за толкова разочароващи.

00:11:58.280 --> 00:12:00.336
Можем да използваме този буфер.

00:12:00.360 --> 00:12:04.056
Вместо да правим остри нападки, можем да
спрем, да дишаме,

00:12:04.080 --> 00:12:06.256
да сменим темата или да си тръгнем от нея

00:12:06.280 --> 00:12:08.720
и после да се върнем, когато сме готови.

NOTE Paragraph

00:12:10.200 --> 00:12:11.400
И накрая...

00:12:12.760 --> 00:12:13.960
да изложим аргументът си.

00:12:15.760 --> 00:12:17.300
Това може да изглежда очевидно,

00:12:17.300 --> 00:12:20.086
но един страничен ефект на 
силните убеждения, които имаме,

00:12:20.086 --> 00:12:21.656
е че понякога предполагаме,

00:12:21.680 --> 00:12:26.776
че стойността на нашата позиция е или
трябва да бъде ясна и очевидна,

00:12:26.800 --> 00:12:29.016
че няма нужда да защитаваме 
нашите позиции,

00:12:29.040 --> 00:12:32.136
защото те са толкова ясно - 
верни и добри,

00:12:32.160 --> 00:12:34.736
че ако някой не ги разбира, това
си е техен проблем --

00:12:34.760 --> 00:12:36.680
че не е моя работа да ги образовам.

00:12:37.450 --> 00:12:38.750
Но ако беше толкова просто,

00:12:38.750 --> 00:12:41.130
всички щяхме да виждаме нещата
по един и същ начин.

00:12:41.360 --> 00:12:43.816
Колкото и мили да са 
моите приятели в Туитър,

00:12:43.840 --> 00:12:46.216
ако не бяха изложили аргументите си, 
всъщност

00:12:46.240 --> 00:12:49.800
щеше да бъде далеч по-трудно за мен да
видя светът по различен начин.

00:12:50.960 --> 00:12:53.376
Всички ние сме продукт 
на нашето възпитание

00:12:53.400 --> 00:12:55.920
и нашите убеждения отразяват 
нашите преживявания.

00:12:56.560 --> 00:13:00.080
Не можем да очакваме от другите спонтанно
да променят мнението си.

00:13:00.560 --> 00:13:01.976
Ако искаме промяна,

00:13:02.000 --> 00:13:03.720
трябва сами да я започнем.

NOTE Paragraph

00:13:05.160 --> 00:13:09.216
Моите приятели в Туитър не изоставиха
убежденията или принципите си --

00:13:09.240 --> 00:13:10.440
само тяхното презрение.

00:13:11.240 --> 00:13:14.856
Те насочиха тяхното безкрайно 
оправдано престъпление

00:13:14.880 --> 00:13:19.000
и подхождаха към мен с ясни въпроси,
калени с доброта и хумор.

00:13:19.880 --> 00:13:21.976
Те се отнасяха към мен като с човек

00:13:22.000 --> 00:13:23.576
и това беше по-трансформиращо,

00:13:23.600 --> 00:13:27.840
отколкото цели две десетилетия 
на възмущение, презрение и насилие.

00:13:28.760 --> 00:13:32.536
Знам, че някои хора може да нямат времето
или енергията или търпението

00:13:32.560 --> 00:13:33.816
за обширен ангажимент,

00:13:33.840 --> 00:13:35.896
но колкото и трудно да е това,

00:13:35.920 --> 00:13:38.416
да достигнем до някого, 
с когото не сме съгласни

00:13:38.440 --> 00:13:40.720
е опция, която е достъпна до всички нас.

00:13:41.280 --> 00:13:45.096
И искрено вярвам, че можем да правим
трудни неща,

00:13:45.120 --> 00:13:47.760
не само за тях, но и за нас 
и нашето бъдеще.

00:13:48.480 --> 00:13:50.976
Ескалиращо възмущение 
и неподатлив конфликт

00:13:51.000 --> 00:13:53.136
не е това, което искаме за себе си,

00:13:53.160 --> 00:13:54.416
или нашата държава

00:13:54.440 --> 00:13:55.640
или следващото поколение.

NOTE Paragraph

00:13:57.520 --> 00:14:01.816
Моята майка ми каза нещо, няколко седмици
преди да напусна Уестбъро,

00:14:01.840 --> 00:14:03.256
когато отчаяно се надявах,

00:14:03.280 --> 00:14:05.470
че ще има начин да остана 
със семейството си.

00:14:06.920 --> 00:14:09.296
Хора, които обичах със всеки пулс на
своето сърце,

00:14:09.320 --> 00:14:12.656
дори преди да се превърна в онова пет
годишно дете с пълни бузи,

00:14:12.680 --> 00:14:15.410
стояща на стачен пост със знак, който
не можех да прочета.

00:14:16.160 --> 00:14:18.816
Тя ми каза: 
"Ти си само човек,

00:14:18.840 --> 00:14:20.520
скъпо мое, мило дете."

00:14:21.760 --> 00:14:24.016
Тя искаше от мен да съм смирена --

00:14:24.040 --> 00:14:27.160
да не се съмнявам, но да се доверя на Бог
и старейшините.

00:14:27.960 --> 00:14:31.496
Но за мен, тя не виждаше по-голямата 
картина --

00:14:31.520 --> 00:14:33.480
че ние всички сме просто хора.

00:14:34.120 --> 00:14:37.056
Че трябва да се водим от този
най-основен факт

00:14:37.080 --> 00:14:40.296
и да се отнасяме един с друг, 
с щедрост и съчувствие.

NOTE Paragraph

00:14:40.320 --> 00:14:42.616
Всеки от нас допринася 
за общественостите

00:14:42.640 --> 00:14:45.200
и културите и обществата, 
които създаваме.

00:14:46.000 --> 00:14:50.656
Краят на тази спирала от ярост и осъждане
започва с един човек,

00:14:50.680 --> 00:14:55.440
който отказва да се отдаде на тези
разрушителни, съблазнителни импулси.

00:14:55.920 --> 00:14:58.936
Само трябва да решим, 
че това ще започне с нас.

NOTE Paragraph

00:14:58.960 --> 00:15:00.176
Благодаря.

NOTE Paragraph

00:15:00.200 --> 00:15:04.510
(Аплодисменти)