WEBVTT 00:00:00.680 --> 00:00:04.000 Дадена е матрицата А, която искам да преобразувам в 00:00:04.000 --> 00:00:05.450 ешелонна форма. 00:00:05.450 --> 00:00:07.160 Правили сме го много пъти. 00:00:07.160 --> 00:00:09.670 Просто извършваш различни операции по редове. 00:00:09.670 --> 00:00:13.410 Но сега искам да ти покажа, че тези операции по редове 00:00:13.410 --> 00:00:16.520 са еквивалентни на линейни трансформации на 00:00:16.520 --> 00:00:19.450 вектор-стълбовете на А. 00:00:19.450 --> 00:00:21.490 Ще ти го покажа с един пример. 00:00:21.490 --> 00:00:24.450 Ако просто искам да преобразувам матрицата А в ешелонна форма, 00:00:24.450 --> 00:00:26.860 първата стъпка, която бих искал да направя, е 00:00:26.860 --> 00:00:32.480 да нулирам тези елементи ето тук – ще го направя директно тук – 00:00:32.480 --> 00:00:34.890 като ще запазим първия елемент същия. 00:00:34.890 --> 00:00:36.830 За всички тези вектор-стълбове ще запазим 00:00:36.830 --> 00:00:38.010 първите елементи непроменени. 00:00:38.010 --> 00:00:41.590 Ще останат 1, –1, –1. 00:00:41.590 --> 00:00:45.790 Всъщност паралелно ще конструирам нашата трансформация. 00:00:45.800 --> 00:00:48.340 Значи първата операция, която ще извърша, 00:00:48.340 --> 00:00:51.690 е еквивалентна на линейна трансформация 00:00:51.690 --> 00:00:52.630 на вектор-стълба. 00:00:52.630 --> 00:00:55.160 Това ще бъде трансформация, която 00:00:55.160 --> 00:01:00.880 взима един вектор-стълб, [а1; а2; а3]. 00:01:00.880 --> 00:01:03.130 Тя взема всеки от тези вектори и ги преобразува 00:01:03.130 --> 00:01:05.239 по линеен начин. 00:01:05.239 --> 00:01:07.330 Това са линейни трансформации. 00:01:07.330 --> 00:01:09.470 Така че запазваме първия елемент на 00:01:09.470 --> 00:01:11.090 вектор-стълбовете непроменени. 00:01:11.090 --> 00:01:14.670 Това ще бъде просто а1. 00:01:14.670 --> 00:01:16.330 Тук има черта. 00:01:16.330 --> 00:01:17.250 Това ще бъде а1. 00:01:17.250 --> 00:01:19.050 А какво можем да направим, ако искаме да преобразуваме 00:01:19.050 --> 00:01:20.780 в ешелонна форма? 00:01:20.780 --> 00:01:22.610 Ще искаме този елемент да стане 0. 00:01:22.610 --> 00:01:26.360 Искаме да заместим втория ред с втория ред плюс 00:01:26.360 --> 00:01:30.500 първия ред, защото тези елементи ще станат 0. 00:01:30.500 --> 00:01:32.140 Ще запиша това в нашата трансформация. 00:01:32.140 --> 00:01:35.490 Ще заместя втория ред с втория ред 00:01:35.490 --> 00:01:39.090 плюс първия ред. 00:01:39.090 --> 00:01:40.400 Ще го запиша ето тук. 00:01:40.400 --> 00:01:43.410 Минус 1 плюс 1 е 0. 00:01:43.410 --> 00:01:45.810 2 плюс –1 е 1. 00:01:45.810 --> 00:01:48.950 3 плюс –1 е 2. 00:01:48.950 --> 00:01:51.070 Искаме да получим 0 и тук. 00:01:51.070 --> 00:01:54.360 Затова ще заместя третия ред с третия ред 00:01:54.360 --> 00:01:55.900 минус първия ред. 00:01:55.900 --> 00:02:01.660 Ще заместя третия ред с третия ред минус първия ред. 00:02:01.690 --> 00:02:05.240 Значи 1 минус 1 е 0. 00:02:05.240 --> 00:02:08.660 1 минус –1 е 2. 00:02:08.660 --> 00:02:14.100 4 минус –1 е 5, ето така. 00:02:14.100 --> 00:02:16.790 Това е просто една линейна трансформация. 00:02:16.790 --> 00:02:19.390 Всяка линейна трансформация може да се представи 00:02:19.390 --> 00:02:22.280 като произведение на матрица с вектор. 00:02:22.280 --> 00:02:24.140 Например тази трансформация може 00:02:24.140 --> 00:02:26.150 да се представи по следния начин. 00:02:26.150 --> 00:02:28.230 За да намерим матрицата на трансформацията, 00:02:28.230 --> 00:02:32.600 ако кажем, че Т(х) е равно на... не знам, да кажем, че 00:02:32.600 --> 00:02:36.220 това е някаква матрица S по х. 00:02:36.220 --> 00:02:37.740 Вече използвахме А като означение на матрица, 00:02:37.740 --> 00:02:40.110 затова избирам друга буква. 00:02:40.110 --> 00:02:41.160 Как може да намерим S? 00:02:41.160 --> 00:02:43.570 Просто прилагаме трансформация към 00:02:43.570 --> 00:02:46.370 всички вектор-стълбове, или стандартни базисни вектори 00:02:46.370 --> 00:02:47.240 на единичната матрица. 00:02:47.240 --> 00:02:48.460 Да го направим. 00:02:48.460 --> 00:02:50.760 Значи единичната матрица – ще я направя много малка, ето така – 00:02:50.760 --> 00:02:55.080 единичната матрица ще изглежда ето така: 00:02:55.080 --> 00:02:57.900 [1;0;0;0;1;0;0;0;1]. 00:02:57.900 --> 00:02:59.880 Ето така изглежда единичната матрица. 00:02:59.880 --> 00:03:02.580 За да намерим матрицата на трансформацията, просто прилагаме 00:03:02.580 --> 00:03:04.660 това към всеки вектор-стълб тук. 00:03:04.660 --> 00:03:06.286 Какво ще получим? 00:03:06.286 --> 00:03:09.270 Ще го направя малко по-голямо. 00:03:09.270 --> 00:03:11.140 Прилагаме я към всеки от тези вектор-стълбове. 00:03:11.140 --> 00:03:13.370 Но виждаме, че първият ред винаги остава непроменен. 00:03:13.370 --> 00:03:16.250 Значи първият ред винаги ще остане същия. 00:03:16.250 --> 00:03:18.850 Значи 1, 0, 0. 00:03:18.850 --> 00:03:21.180 На практика прилагам това едновременно към всички 00:03:21.180 --> 00:03:24.290 тези вектор-стълбове, като казвам, че след трансформацията 00:03:24.290 --> 00:03:27.710 на всеки от тези вектор-стълбове първите им елементи не се променят. 00:03:27.710 --> 00:03:31.890 Вторите елементи стават вторите елементи 00:03:31.890 --> 00:03:32.910 плюс първите елементи. 00:03:32.910 --> 00:03:35.730 Значи 0 плюс 1 е 1. 00:03:35.730 --> 00:03:38.510 1 плюс 0 е 1. 00:03:38.510 --> 00:03:41.350 0 плюс 0 е 0. 00:03:41.350 --> 00:03:45.440 После третите елементи заместваме с третите елементи 00:03:45.440 --> 00:03:46.690 минус първите елементи. 00:03:46.690 --> 00:03:49.660 Значи 0 минус 1 е –1. 00:03:49.660 --> 00:03:52.500 0 минус 0 е 0. 00:03:52.500 --> 00:03:54.930 1 минус 0 е 1. 00:03:54.930 --> 00:03:58.510 Сега обърни внимание, че когато приложа тази трансформация към 00:03:58.510 --> 00:04:02.010 вектор-стълбовете на единичната матрица, аз на практика 00:04:02.010 --> 00:04:03.760 извършвам същите операции по редове, 00:04:03.760 --> 00:04:04.730 които извърших ето тук. 00:04:04.730 --> 00:04:07.160 Извърших съвсем същите операции по редове 00:04:07.160 --> 00:04:08.330 с тази единична матрица. 00:04:08.330 --> 00:04:10.520 Но ние знаем, че това всъщност е матрица 00:04:10.520 --> 00:04:13.980 на трансформацията, и че ако умножим всеки от тези вектор-стълбове 00:04:13.980 --> 00:04:16.769 или по всеки от тези вектор-стълбове, ще получим 00:04:16.769 --> 00:04:18.430 тези вектор-стълбове. 00:04:18.430 --> 00:04:20.240 Така че можем да го разглеждаме по следния начин. 00:04:20.240 --> 00:04:22.990 Това ето тук е равно на S. 00:04:22.990 --> 00:04:25.510 Това е нашата матрица на трансформацията. 00:04:25.510 --> 00:04:32.350 Можем да кажем, че ако създадем една нова матрица, 00:04:32.350 --> 00:04:39.420 чиито стълбове са S по този вектор-стълб, S по [1; –1;1], 00:04:39.420 --> 00:04:47.540 а следващият стълб ще е S по – искам да го направя 00:04:47.540 --> 00:04:54.670 с различен цвят – S по този стълб [–1; 2;1]. 00:04:54.670 --> 00:05:09.180 После третият стълб ще бъде S по третия вектор-стълб, по [–1; 3;4]. 00:05:09.180 --> 00:05:11.950 Знаем, че прилагаме тази трансформация, това е S, 00:05:11.950 --> 00:05:13.920 по всеки от тези вектор-стълбове. 00:05:13.920 --> 00:05:17.620 Това е матричното представяне на тази трансформация. 00:05:17.630 --> 00:05:25.070 Това ето тук ще се трансформира в това тук. 00:05:25.070 --> 00:05:30.580 Ще го направя ето тук долу. 00:05:30.580 --> 00:05:33.670 Искам да се вижда и ето това, което е тук горе. 00:05:33.670 --> 00:05:35.310 Просто ще направя една стрелка. 00:05:35.310 --> 00:05:36.440 Това е може би най-лесното нещо. 00:05:36.440 --> 00:05:41.430 Тази матрица ето тук ще стане тази матрица тук. 00:05:41.430 --> 00:05:43.610 Друг начин, по който можем да го запишем – 00:05:43.610 --> 00:05:44.570 това на какво е еквивалентно? 00:05:44.570 --> 00:05:45.520 На какво е еквивалентно това? 00:05:45.520 --> 00:05:47.900 Когато вземем една матрица и я умножим по всеки 00:05:47.900 --> 00:05:50.400 вектор-стълб, когато трансформираме всеки 00:05:50.400 --> 00:05:53.970 вектор-стълб на тази матрица, това по определение е 00:05:53.970 --> 00:05:55.270 произведение на матрица с матрица. 00:05:55.270 --> 00:05:59.440 Това е равно на нашата матрица S – ще използвам розово – 00:05:59.440 --> 00:06:09.030 това е равно на матрицата S която е [1;0;0;1;1;0;–1;0;1] 00:06:09.030 --> 00:06:22.070 по матрицата А = [1;–1;1;–1;2;1;–1;3;4]. 00:06:22.090 --> 00:06:24.300 Искам да поясня това. 00:06:24.300 --> 00:06:28.430 Това е матрицата S на трансформацията. 00:06:28.430 --> 00:06:30.440 Това е матрицата А. 00:06:30.440 --> 00:06:37.720 След като извършим това умножение, получаваме ето това тук. 00:06:37.720 --> 00:06:40.450 Просто ще копирам и поставя. 00:06:40.450 --> 00:06:45.230 Едит, копи, поставям. 00:06:45.230 --> 00:06:48.210 Ще получим ето това тук. 00:06:48.210 --> 00:06:50.480 Причината да правя всичко това е просто да си припомним, 00:06:50.480 --> 00:06:53.710 че когато извършваме тези операции по редове, 00:06:53.710 --> 00:06:54.600 ние просто умножаваме. 00:06:54.600 --> 00:06:57.170 Извършваме линейна трансформация 00:06:57.170 --> 00:06:58.090 на всеки от тези стълбове. 00:06:58.090 --> 00:07:00.730 Това е напълно еквивалентно на това просто да умножим 00:07:00.730 --> 00:07:02.790 това по някаква матрица S. 00:07:02.790 --> 00:07:04.710 В този случай си направихме труда да установим 00:07:04.710 --> 00:07:06.150 каква е матрицата S. 00:07:06.150 --> 00:07:08.550 Но всяка от тези операции по редове, които извършихме, 00:07:08.550 --> 00:07:11.610 винаги може да бъде представена като 00:07:11.610 --> 00:07:16.800 умножение с матрица. 00:07:17.060 --> 00:07:22.650 Това води до нещо много интересно. 00:07:22.650 --> 00:07:25.700 Когато преобразуваме нещо в ешелонна форма – 00:07:25.700 --> 00:07:26.950 ще го направя ето тук. 00:07:29.730 --> 00:07:32.180 Всъщност, първо да довършим това, което започнахме тук. 00:07:32.180 --> 00:07:34.230 Да преобразуваме тази матрица в ешелонна форма. 00:07:35.240 --> 00:07:40.349 Ще нарека това S1. 00:07:40.400 --> 00:07:46.050 Значи това тук е равно на S1 по А. 00:07:46.050 --> 00:07:47.580 Вече показахме, че това е вярно. 00:07:47.580 --> 00:07:50.040 Сега да извършим друга трансформация. 00:07:50.040 --> 00:07:53.170 Да вземем друга съвкупност от операции по редове, която 00:07:53.170 --> 00:07:55.000 да ни доведе до ешелонна форма на матрицата. 00:07:55.000 --> 00:07:58.860 Да запазим средния ред същия, 0, 1, 2. 00:07:58.860 --> 00:08:02.960 Да заместим първия ред с първия ред плюс втория ред, 00:08:02.960 --> 00:08:04.630 защото искам това да стане 0. 00:08:04.630 --> 00:08:06.980 Значи 1 плюс 0 е 1. 00:08:06.980 --> 00:08:10.310 Ще използвам различен цвят. 00:08:10.310 --> 00:08:12.810 –1 плюс 1 е 0. 00:08:12.810 --> 00:08:15.620 –1 плюс 2 е 1. 00:08:15.620 --> 00:08:21.640 Сега искам да заместя третия ред с – да кажем с 00:08:21.640 --> 00:08:28.210 третия ред минус 2 по първия ред. 00:08:28.210 --> 00:08:31.300 Това е 0, минус 2 по 0, това е 0. 00:08:31.300 --> 00:08:33.820 2, минус 2 по 1, е 0. 00:08:33.820 --> 00:08:37.350 5, минус 2 по 2, е 1. 00:08:37.350 --> 00:08:40.130 5 минус 4 е 1. 00:08:40.130 --> 00:08:41.549 Почти сме готови. 00:08:41.549 --> 00:08:44.870 Трябва само да нулираме ето това тук. 00:08:44.870 --> 00:08:47.220 Да видим можем ли да преобразуваме тази матрица в ешелонна форма. 00:08:47.220 --> 00:08:47.900 Какво се случи? 00:08:47.900 --> 00:08:49.880 Просто извърших друга линейна трансформаця. 00:08:49.880 --> 00:08:50.800 Всъщност ще запиша това. 00:08:50.800 --> 00:08:53.710 Да кажем, че това е първата ни линейна трансформация, 00:08:53.710 --> 00:08:56.660 след нея извършихме друга линейна трансформация, Т2. 00:08:56.660 --> 00:08:59.940 Ще я запиша по различен начин, при който имам 00:08:59.940 --> 00:09:04.100 някакъв вектор-стълб, х1, х2, х3. 00:09:04.100 --> 00:09:05.650 Какво направих току-що? 00:09:05.650 --> 00:09:08.390 Каква беше трансформацията, която току-що извърших? 00:09:08.390 --> 00:09:11.530 Новият ми вектор, направих горния ред да е равен на 00:09:11.530 --> 00:09:13.325 горния ред плюс втория ред. 00:09:13.325 --> 00:09:15.690 Значи това е х1 + х2. 00:09:15.690 --> 00:09:17.500 Запазих втория ред същия. 00:09:17.500 --> 00:09:21.090 Третия ред заместих с третия ред минус 00:09:21.090 --> 00:09:22.920 2 по втория ред. 00:09:22.920 --> 00:09:25.290 Това е линейната трансформация, която приложих току-що. 00:09:25.290 --> 00:09:27.450 Можем да представим тази линейна трансформация като – 00:09:27.450 --> 00:09:31.300 можем да кажем, че Т2, приложена към някакъв вектор х, 00:09:31.300 --> 00:09:36.120 е равна на някакъв вектор на трансформацията S2, по нашия вектор х. 00:09:36.900 --> 00:09:41.540 Сега можем да кажем, че това е равно на... 00:09:42.140 --> 00:09:45.340 Понеже приложихме тази трансформационна матрица 00:09:45.340 --> 00:09:48.590 към всеки от тези стълбове, което е еквивалентно на това да умножим 00:09:48.590 --> 00:09:50.940 това по тази матрица на трансформацията. 00:09:50.940 --> 00:09:53.430 Значи можем да кажем, че това ето тук – още не сме разбрали 00:09:53.430 --> 00:09:56.270 какво е това, но мисля, че разбираш идеята – 00:09:56.270 --> 00:09:59.200 тази матрица тук ще бъде равна на ето това – 00:09:59.200 --> 00:10:03.310 ще е равна на S2 по това. 00:10:03.310 --> 00:10:04.670 А какво е това тук? 00:10:04.670 --> 00:10:07.805 Това е равно на S1 по А. 00:10:07.805 --> 00:10:12.510 Това е S2 по S1 по А. 00:10:12.510 --> 00:10:13.760 Добре. 00:10:14.185 --> 00:10:16.385 Значи това е просто S2 по S1 по А. 00:10:16.930 --> 00:10:20.940 Можеше да дойдем направо тук, ако просто бяхме умножили S2 по S1. 00:10:20.940 --> 00:10:22.250 Това ще е някаква друга матрица. 00:10:22.250 --> 00:10:26.070 Ако просто умножим това по А, ще се озовем директно тук. 00:10:26.070 --> 00:10:26.670 Добре. 00:10:26.670 --> 00:10:30.010 Но все още не сме преобразували тази матрица в ешелонна форма. 00:10:30.010 --> 00:10:31.220 Да се опитаме да го направим. 00:10:31.220 --> 00:10:33.125 Свършва ми мястото отдолу, затова 00:10:33.125 --> 00:10:35.270 трябва да отида отгоре. 00:10:35.270 --> 00:10:39.560 Отивам отгоре. 00:10:40.320 --> 00:10:48.790 Сега искаме да запазим третия ред непроменен, 0, 0, 1. 00:10:48.790 --> 00:10:54.700 Ще заместя втория ред с втория ред минус 00:10:54.700 --> 00:10:56.150 2 по третия ред. 00:10:56.150 --> 00:10:59.680 Получавам 0; 1, минус 2 по 0, 00:10:59.680 --> 00:11:02.250 и получаваме 2, минус 2 по 1. 00:11:02.250 --> 00:11:04.100 Значи това е 0. 00:11:04.100 --> 00:11:05.970 Да заместим първия ред с 00:11:05.970 --> 00:11:08.280 първия ред минус третия. 00:11:08.280 --> 00:11:10.970 Значи 1 минус 0 е 1. 00:11:10.970 --> 00:11:13.880 0 минус 0 е 0. 00:11:13.880 --> 00:11:18.280 1 минус 1 е 0, ето така. 00:11:18.280 --> 00:11:21.470 Сега ще запиша какво представлява трансформацията. 00:11:21.470 --> 00:11:22.686 Да я означим като Т3. 00:11:22.686 --> 00:11:24.720 Ще използвам цикламено. 00:11:24.720 --> 00:11:31.575 Т3 е трансформацията на някакъв вектор х – ще го запиша така – 00:11:31.575 --> 00:11:34.710 на някакъв вектор [х1; х2; х3], 00:11:36.070 --> 00:11:37.260 което е равно на... 00:11:37.570 --> 00:11:38.290 Какво направихме? 00:11:38.290 --> 00:11:41.050 Заместихме първия ред с първия ред минус третия ред, 00:11:41.050 --> 00:11:44.300 х1 минус х3. 00:11:44.300 --> 00:11:47.580 Заместихме втория ред с втория ред минус 00:11:47.580 --> 00:11:48.970 2 по третия ред. 00:11:48.970 --> 00:11:51.870 Значи х2 минус 2 по х3. 00:11:51.870 --> 00:11:53.960 После третият ред остана непроменен. 00:11:53.960 --> 00:11:57.510 Очевидно, това също може да се представи. 00:11:57.510 --> 00:12:01.840 Т3(х) е равно на някаква друга матрица на трансформацията, 00:12:01.840 --> 00:12:04.230 S3 по х. 00:12:04.230 --> 00:12:07.040 Значи тази трансформация, когато умножим това по всеки от тези 00:12:07.040 --> 00:12:12.090 вектор-стълбове, е еквивалентна на умножаването на този вектор 00:12:12.090 --> 00:12:14.910 по трансформационната матрица, която още не сме намерили. 00:12:14.910 --> 00:12:15.560 Мога да запиша това. 00:12:15.560 --> 00:12:20.430 Значи това е равно на S3 по тази матрица ето тук, 00:12:20.430 --> 00:12:27.150 която е S2 по S1 по А. 00:12:27.150 --> 00:12:28.330 Какво имаме тук? 00:12:28.330 --> 00:12:30.000 Получихме единичната матрица. 00:12:30.000 --> 00:12:32.070 Преобразувахме я в ешелонна форма. 00:12:32.070 --> 00:12:33.580 Получихме единичната матрица. 00:12:33.580 --> 00:12:36.530 Вече знаем от предишните уроци, че ако ешелонната форма 00:12:36.530 --> 00:12:38.750 на една матрица е единичната матрица, 00:12:38.750 --> 00:12:41.830 тогава това е обратима трансформация или 00:12:41.830 --> 00:12:44.140 обратима матрица. 00:12:44.140 --> 00:12:46.350 Защото очевидно това може да е трансформация 00:12:46.350 --> 00:12:47.580 на някаква друга трансформация. 00:12:47.580 --> 00:12:52.970 Да наречем тази трансформация – не знам, използвах ли вече Т? 00:12:52.970 --> 00:12:57.420 Да я наречем просто Т нулево – това е трансформацията, приложена 00:12:57.420 --> 00:13:00.130 към някакъв вектор х, което може да е равно на А по х. 00:13:00.130 --> 00:13:04.390 Следователно знаем, че тази матрица е обратима. 00:13:04.390 --> 00:13:06.170 Приведохме я в ешелонна форма по редове. 00:13:06.170 --> 00:13:07.850 Преобразувахме тази матрица 00:13:07.850 --> 00:13:09.560 в ешелонна форма 00:13:09.560 --> 00:13:11.130 и получихме единичната матрица. 00:13:11.130 --> 00:13:12.880 Това означава, че тази матрица е обратима. 00:13:12.880 --> 00:13:14.990 Но се случи нещо още по-интересно. 00:13:14.990 --> 00:13:18.130 Стигнахме дотук с операции по редове. 00:13:18.130 --> 00:13:21.620 Казахме, че тези операции по редове са напълно еквивалентни 00:13:21.620 --> 00:13:26.080 на умножаването на тази матрица, 00:13:26.080 --> 00:13:29.890 умножаването на оригиналната трансформационна матрица 00:13:29.890 --> 00:13:33.080 по серия от трансформационни матрици, които представят операциите по редове. 00:13:33.080 --> 00:13:37.150 И когато умножихме всичко това, това беше равно на 00:13:37.150 --> 00:13:38.990 единичната матрица. 00:13:38.990 --> 00:13:43.930 В последното видео казахме, че обратната матрица – 00:13:43.930 --> 00:13:48.450 ако това е То (Т нулево), то То^(–1) може да се представи като... 00:13:48.450 --> 00:13:50.850 то също е линейна трансформация – 00:13:50.850 --> 00:13:54.450 може да се представи като някаква обратна матрица, която нарекохме 00:13:54.450 --> 00:13:56.070 А^(–1) по х. 00:13:56.070 --> 00:14:02.610 Видяхме, че обратната трансформационна матрица 00:14:02.610 --> 00:14:06.580 по трансформационната матрица е равно на единичната матрица. 00:14:06.580 --> 00:14:09.540 Видяхме това в предишното видео. 00:14:09.540 --> 00:14:11.060 Аз ти го доказах. 00:14:11.060 --> 00:14:12.710 Сега тук има нещо много интересно. 00:14:12.710 --> 00:14:16.750 Имаме серия от произведения на матрици по този вектор, 00:14:16.750 --> 00:14:20.010 по този вектор, и отново получихме единичната матрица. 00:14:20.010 --> 00:14:23.640 Значи това ето тук, тази серия от произведения на матрици, 00:14:23.640 --> 00:14:29.750 трябва да е същото нещо като нашата обратна матрица, като 00:14:29.750 --> 00:14:32.170 обратната матрица на трансформацията. 00:14:32.170 --> 00:14:35.720 Ако искаме, можем да пресметнем това. 00:14:35.720 --> 00:14:38.100 Точно както направихме преди, всъщност намерихме S1. 00:14:38.100 --> 00:14:39.560 Направихме го тук долу. 00:14:39.560 --> 00:14:44.290 Можем да направим същото, за да намерим S2 и S3, 00:14:44.290 --> 00:14:46.370 и после да ги умножим. 00:14:46.370 --> 00:14:50.810 Така ще конструираме А^(–1). 00:14:50.810 --> 00:14:53.240 Но можем да направим и нещо по-интересно 00:14:53.240 --> 00:15:00.820 вместо това – ако приложим тези същите произведения 00:15:00.820 --> 00:15:05.020 на матрици към единичната матрица. 00:15:05.020 --> 00:15:06.370 Ние го правихме през цялото време тук, когато 00:15:06.370 --> 00:15:07.950 извършвахме операцията с първия ред. 00:15:07.950 --> 00:15:10.500 Значи тук имаме матрицата А. 00:15:10.500 --> 00:15:13.120 Да кажем, че отдясно имаме единичната матрица. 00:15:13.120 --> 00:15:15.050 Да я означим като I. (У нас е прието единичната матрица да се отбелязва с Е) 00:15:15.050 --> 00:15:17.930 Първата линейна трансформация, която извършихме – 00:15:17.930 --> 00:15:20.240 видяхме това тук – това беше еквивалентно 00:15:20.240 --> 00:15:23.910 на умножаването на S1 по А. 00:15:23.910 --> 00:15:26.330 Първата поредица от операции по редове беше това. 00:15:26.330 --> 00:15:27.510 Това ни доведе тук. 00:15:27.510 --> 00:15:30.520 Сега, ако извършим същите операции по редове спрямо 00:15:30.520 --> 00:15:32.630 единичната матрица, какво ще получим? 00:15:32.630 --> 00:15:35.050 Ще получим матрицата S1. 00:15:35.050 --> 00:15:37.580 S1 по единичната матрица е просто S1. 00:15:37.580 --> 00:15:41.490 Всички стълбове на една матрица по единичната по 00:15:41.490 --> 00:15:43.760 стандартните базови вектор-стълбове, са равни просто на себе си. 00:15:43.760 --> 00:15:45.930 Така че получаваме S1. 00:15:45.930 --> 00:15:47.820 Това е S1 по I. 00:15:47.820 --> 00:15:49.290 Това е просто S1. 00:15:49.290 --> 00:15:50.090 Добре. 00:15:50.090 --> 00:15:52.310 След като извършихме операциите на втория ред, 00:15:52.310 --> 00:15:56.320 получихме S2 по S1, по А. 00:15:56.320 --> 00:15:59.640 Ако извършим същите операции по редове ето тук, 00:15:59.640 --> 00:16:00.820 какво ще получим? 00:16:00.820 --> 00:16:05.430 Ще получим S2 по S1, по единичната матрица. 00:16:05.430 --> 00:16:08.300 Последната операция по редове можем да представим като 00:16:08.300 --> 00:16:09.800 умножение по матрицата S3. 00:16:09.800 --> 00:16:12.690 Умножаваме по трансформационната матрица S3. 00:16:12.690 --> 00:16:16.990 Ако направим това, получаваме S3 по S2, по S1, по А. 00:16:16.990 --> 00:16:19.550 Но ако извършим съвсем същите операции по редове 00:16:19.550 --> 00:16:26.360 ето тук, тогава получаваме S3 по S2, по S1, по единичната матрица. 00:16:26.360 --> 00:16:28.700 Когато направим това, когато извършим тези операции 00:16:28.700 --> 00:16:32.690 по редове тук, това ни дава единичната матрица. 00:16:32.690 --> 00:16:35.310 А тези какво ще дадат? 00:16:35.310 --> 00:16:37.800 Когато извършим съвсем същите операции по редове, които 00:16:37.800 --> 00:16:40.270 извършихме спрямо А, получаваме единичната матрица, 00:16:40.270 --> 00:16:43.110 ако извършим същите операции по редове на единичната матрица, 00:16:43.110 --> 00:16:44.630 какво получаваме? 00:16:44.630 --> 00:16:46.990 Получаваме ето това тук. 00:16:46.990 --> 00:16:48.790 Всяко нещо, умножено по единичната матрица, 00:16:48.790 --> 00:16:50.930 е равно на самото себе си. 00:16:50.930 --> 00:16:52.350 Така че какво е това тук? 00:16:52.350 --> 00:16:56.370 Това е А^(–1). 00:16:56.370 --> 00:17:00.850 Значи намерихме общ метод за намиране на обратната матрица 00:17:00.850 --> 00:17:02.630 на една трансформационна матрица. 00:17:02.630 --> 00:17:04.819 Сега можем – да кажем, че имаме 00:17:04.819 --> 00:17:07.160 някаква трансформационна матрица А. 00:17:07.160 --> 00:17:09.420 Мога да направя разширена матрица, в която да сложа 00:17:09.420 --> 00:17:13.750 единичната матрица ето тук, ето по този начин, и после 00:17:13.750 --> 00:17:16.970 извършвам операции по редовете. 00:17:17.670 --> 00:17:20.060 Можем да ги представим като произведения на матрици. 00:17:20.060 --> 00:17:23.069 Извършваме операциите по редове на всички тях. 00:17:23.069 --> 00:17:25.180 Извършваме същите операции върху А, 00:17:25.180 --> 00:17:27.119 както бихме направили с единичната матрица. 00:17:27.119 --> 00:17:31.340 Когато преобразуваме А като единична матрица, ние 00:17:31.340 --> 00:17:33.250 сме преобразували А в ешелонна форма. 00:17:33.250 --> 00:17:38.950 Когато А изглежда ето така, нашата единична матрица, 00:17:38.950 --> 00:17:42.290 и сме извършили съвсем същите операции с нея, това 00:17:42.290 --> 00:17:46.300 ще бъде трансформирано в обратната матрица на А. 00:17:46.300 --> 00:17:50.340 Това е много полезен инструмент за намиране на обратни матрици. 00:17:50.340 --> 00:17:53.180 Аз обясних теоретично защо това работи. 00:17:53.180 --> 00:17:54.740 В следващото видео ще решим това. 00:17:54.740 --> 00:17:57.610 Може би ще го направим за примера от началото 00:17:57.610 --> 00:17:59.740 на това видео.