През 16-ти век, математикът
Робърт Рекорд

написал книга наречена
"Подбуждане на остроумието",

за да научи на алгебра 
английските ученици.

Но се изморил да пише думите 
"равно на" отново и отново.

Неговото решение?

Заменил тези думи с
две паралелни хоризонтални линийки.

По начина по който го разбирал, никои 
други две неща не били по-еднакви.

Дали е можел да използва 4 линии вместо 2?

Разбира се.

Дали е можел да използва вертикални линии?

Всъщност, някои хора са го правили.

Няма особена причина защо знакът 
за равно да изглежда както днес.

В един момент, просто се популяризирал,
като някакво меме.

Все повече математици започнали 
да го използват,

и в един момент, се превърнал
в стандартен символ за равенство.

Има много математически знаци

Линии,

точки,

стрелки,

английски букви,

гръцки букви,

горни индекси,

долни индекси.

Може да изглежда като нечетлива бъркотия.

Нормално е да намериш това богатство
от знаци малко объркващо

и да се зачудиш откъде са дошли.

Понякога, дори самият Рекорд
е писал за неговият знак за равно,

че има подходящо съответствие
между знака и значението му.

Още един такъв пример
е символът плюс,

който произлиза от съкращение от 
латинската дума амперсант означаващ "И".

Понякога, изборът на символа
е малко произволен,

например когато математикът
Кристиан Крамп

е представил удивителната за
знак за факториели,

просто защото му трябвало нещо
кратко за тази дума.

Всъщност всички символи
са измислени или взаимствани

от математици които са искали
да не се повтарят непрекъснато,

или да не използват много думи
за да напишат математическите си идеи.

Много от символите използвани в 
математиката са букви,

обикновено от латинската или
гръцката азбука.

Буквите често се използват за 
да покажат количества които са неизвестни,

и взаимовръзката между променливи.

Те също заемат мястото на специфични
цифри които се появяват често,

но ще е ужасно трудно или невъзможно
да се напишат като десетично число.

Множества от числа и цели уравнения
също биха могли да се напишат с букви.

Други символи се използват за
да покажат операции.

Някои от тях са особено ценни
за бързо писане,

защото могат да съдържат 
повтарящи се операции в един израз.

Повторението на едно и също число
е съкратено със знак за умножение,

така не заема повече място
отколкото е необходимо.

Число умножено по себе си
е показано със степен,

която ти казва колко пъти 
да повториш операцията.

Дълъг низ от последователни числа
събрани едно с друго,

се свива до главна буква сигма.

Тези символи скъсяват
дълги изчисления до малки названия,

които са доста по-лесни за работа.

Символите могат също да дадат
кратки инструкции

как точно да направим изчисленията.

Обмислете следната серия 
от операции на едно число.

Вземете произволно число,

умножете го по две,

извадете едно,

умножете остатъка по себе си,

разделете резултата на три,

и добавате едно за крайния резултат.

Без символите и съкращенията,
ще се сблъскаме с блок от текст.

Докато с тях имаме кратък
и елегантен израз.

Понякога, както с равенствата,

символите подсказват значението
чрез формата си.

Въпреки това, много от тях са случайни.

Разбирането им зависи от това
да научим какво означават

и да ги използваме в различни случаи, 
докато не ги запомним, като чужд език.

Ако един ден срещнем
извънземна цивилизация,

те най-вероятно ще имат 
абсолютно различни символи.

Но ако мислят поне малко като нас,
ще имат поне някакви символи.

И някои от тях дори може да 
съответстват на нашите като значение.

Биха имали техен собствен 
знак за умножение,

символ за Пи,

и разбира се, равенство.