Субтитри - Thistle Висулки на медиал в безпокойство Моля те, събери ме обратно и ме оправи Стари мисли плаващи през нов хоризонт Несъмнимо е за мен; знам, че съм гнила Настроен отвътре, намекван, отказан Чувствам си дъха притиснат в контакт Отмени заклинанието, неясното и измисленото Не бива да любопитствам, детето въздиша и се скрива Счупени, щракащи пръсти Спукани визии Точно зад 700-то ми око Добре ли си? Мразовити, преплетени Дървени мъже ме гледат Изпълвайки ме с полярен страх Така изглежда Неосезаеми видения Малки са, но изпълват ехо през нощта Спомени, чувствал съм ги преди Пак и пак, призраци ослепяват моя поглед Дръж ми ръката, макар че рева Нужно ми е да се чувствам като човек през тебе Дръж ме здраво, докато сълзите изсъхнат Нещата, които виждам са мъка да се махнат Не си отивай, чувствам се твърде зле (Очите на червеи) (Пронизват поглед към душата ми) (Напуснах толкоз отдавна) (Напуснах толкоз отдавна) Свръхестествено през цялото време Свръхестествено през цялото време (Зад мене са сълзите, които се провалих да спра) Настроен отвътре, с добавен контекст Сякаш сега, трябва да замълча Самовъртящи лъжи, подсъзнателни подозрения Не бива да любопитствам, детето се скрива и плаче Райска меланхолия Божии гласове повикват През 700-то ми око Но се справям Измръзването не ме фазира Ловко анулирайки смъртността ми Трудно е, но се справям Превключени мисли, истински ли са? Повярвана приказка но никога застинала Цитираната истина, ковка младост Дори и ако знам, че чувствата ми разкриват всичко През цялото това време, аз чаках Смъртта ми бе пресъздадена За да продължи това завинаги Примирявайки се с агонията Безсърдечно безразличие, самотно мъчение Връщайки се обратно във времето, когато бях жива (Притиснат към стената) (Тогава, да вярвам ли на действията си?) През цялото това време си мислех, на прага на смъртта съм (Изплюй камъчето, забрави ми чувствата) Че не може да продължи завинаги; аз се разпадам (Притиснат към стената) (Тогава, да вярвам ли на действията си?) Божие избавление, заминала невинност (Изслушай ме, те са само чувства) Тези достоверия от които се страхувах дори не бяха- Махни се оттук, дори ако рева Горящите сенки на човешките ръце са Прекалено много за един живот Нещата, които виждам са мъка, която трябва да издържа През хлипане, "Чувствам се твърде зле" (Очите на червеи пронизват поглед към душата ми) През хлипане, "Чувствам се твърде зле" (Очите на червеи пронизват поглед към душата ми) (Котард и аз, сами) (Котард и аз, сами) Свръхестествено през цялото време (В параноичен и пуст погребален дом) Свръхестествено през цялото време (В параноичен и пуст погребален дом) Очите на червеи пронизват поглед към душата ми В параноичен и пуст погребален дом (Свръхестествено през цялото време) (Свръхестествено през цялото време)