1
00:00:00,000 --> 00:00:03,000
Бих искала да помоля всички вас да помислите за кратко

2
00:00:03,000 --> 00:00:05,000
върху много простия факт,

3
00:00:05,000 --> 00:00:07,000
че, до голяма степен,

4
00:00:07,000 --> 00:00:09,000
повечето от това, което знаем за Вселената

5
00:00:09,000 --> 00:00:11,000
сме го разбрали чрез светлината.

6
00:00:11,000 --> 00:00:14,000
Можем да застанем на Земята и да погледнем нощното небе

7
00:00:14,000 --> 00:00:17,000
и да видим звездите с очите си.

8
00:00:17,000 --> 00:00:19,000
Слънцето прогаря периферното ни зрение,

9
00:00:19,000 --> 00:00:22,000
виждаме светлината отразена от Луната

10
00:00:22,000 --> 00:00:26,000
и от времето, откакто Галилей насочи онзи елементарен телескоп

11
00:00:26,000 --> 00:00:29,000
към небесните тела,

12
00:00:29,000 --> 00:00:32,000
известната Вселена е идвала при нас чрез светлината

13
00:00:32,000 --> 00:00:35,000
през огромните ери космическа история.

14
00:00:35,000 --> 00:00:38,000
И с всички модерни телескопи,

15
00:00:38,000 --> 00:00:40,000
ние сме били в състояние да съберем

16
00:00:40,000 --> 00:00:43,000
този невероятен ням филм за Вселената --

17
00:00:43,000 --> 00:00:46,000
тези поредици от снимки,

18
00:00:46,000 --> 00:00:49,000
които ни връщат назад във времето до Големия Взрив.

19
00:00:49,000 --> 00:00:52,000
И въпреки това, Вселената не е ням филм,

20
00:00:52,000 --> 00:00:54,000
защото Вселената не е тиха.

21
00:00:54,000 --> 00:00:56,000
Бих искала да ви убедя,

22
00:00:56,000 --> 00:00:58,000
че Вселената има саундтрак

23
00:00:58,000 --> 00:01:02,000
и че този саундтрак се изпълнява върху самия космос.

24
00:01:02,000 --> 00:01:05,000
Защото космосът може да потреперва като барабан.

25
00:01:05,000 --> 00:01:08,000
Той може да изсвири нещо като запис

26
00:01:08,000 --> 00:01:10,000
през Вселената

27
00:01:10,000 --> 00:01:13,000
на някои от най-драмамтичните събития в момента, в който се случват.

28
00:01:13,000 --> 00:01:16,000
Сега бихме искали да можем да добавим

29
00:01:16,000 --> 00:01:19,000
към фантастичната визуална композиция,

30
00:01:19,000 --> 00:01:21,000
на Вселената, която имаме,

31
00:01:21,000 --> 00:01:23,000
една звукова композиция.

32
00:01:23,000 --> 00:01:27,000
И докато ние никога не сме чували звуци от космоса,

33
00:01:27,000 --> 00:01:30,000
наистина трябва през следващите няколко години,

34
00:01:30,000 --> 00:01:32,000
да започнем да увеличаваме звука на това, което се случва там горе.

35
00:01:32,000 --> 00:01:34,000
Така при тази амбиция

36
00:01:34,000 --> 00:01:37,000
да запишем песните от Вселената,

37
00:01:37,000 --> 00:01:39,000
ние насочваме нашето внимание

38
00:01:39,000 --> 00:01:41,000
към черните дупки и обещанието, което те дават,

39
00:01:41,000 --> 00:01:44,000
защото черните дупки могат да удрят по простраството и времето

40
00:01:44,000 --> 00:01:46,000
като палки по барабан

41
00:01:46,000 --> 00:01:48,000
и имат много особена песен,

42
00:01:48,000 --> 00:01:51,000
която бих искала да ви изсвиря за някои от нашите предположения,

43
00:01:51,000 --> 00:01:53,000
за това каква би била тази песен.

44
00:01:53,000 --> 00:01:56,000
Сега, черните дупки са тъмни на фона на тъмно небе.

45
00:01:56,000 --> 00:01:58,000
Не можем да ги видим директно.

46
00:01:58,000 --> 00:02:01,000
Те не стигат до нас чрез светлината, или поне не директно.

47
00:02:01,000 --> 00:02:03,000
Може да ги видим по косвен начин,

48
00:02:03,000 --> 00:02:06,000
защото черните дупки създават хаос около тях.

49
00:02:06,000 --> 00:02:08,000
Те унищожават звездите около тях.

50
00:02:08,000 --> 00:02:11,000
Те изригват отломки в околностите си.

51
00:02:11,000 --> 00:02:13,000
Но няма да дойдат при нас директно чрез светлината.

52
00:02:13,000 --> 00:02:15,000
Един ден може да успеем да видим сянка,

53
00:02:15,000 --> 00:02:18,000
която черната дупка може да хвърли върху ярък фон,

54
00:02:18,000 --> 00:02:20,000
но все още не можем.

55
00:02:20,000 --> 00:02:22,000
И въпреки това, черните дупки могат да бъдат чути,

56
00:02:22,000 --> 00:02:24,000
дори и ако не могат да бъдат видени

57
00:02:24,000 --> 00:02:28,000
и това е защото те удрят по пространството и времето като барабан.

58
00:02:28,000 --> 00:02:31,000
Значи, ние дължим идеята, че космосът може да звучи като барабан

59
00:02:31,000 --> 00:02:34,000
на Албърт Айнщайн, на който дължим толкова много.

60
00:02:34,000 --> 00:02:36,000
Айнщайн осъзнава, че ако космосът е празен,

61
00:02:36,000 --> 00:02:38,000
ако Вселената е празна,

62
00:02:38,000 --> 00:02:41,000
то тя би била като тази картина,

63
00:02:41,000 --> 00:02:44,000
с изключение може би на полезната решетка, нарисувана върху нея.

64
00:02:44,000 --> 00:02:47,000
Но ако свободно падахме през пространството,

65
00:02:47,000 --> 00:02:49,000
дори и без тази полезна решетка,

66
00:02:49,000 --> 00:02:51,000
ние бихме могли да се нарисуваме,

67
00:02:51,000 --> 00:02:54,000
защото щяхме да забележим, че сме пътували по права линия,

68
00:02:54,000 --> 00:02:56,000
неотклонени прави пътеки

69
00:02:56,000 --> 00:02:58,000
през Вселената.

70
00:02:58,000 --> 00:03:00,000
Айнщайн също така разбра --

71
00:03:00,000 --> 00:03:02,000
и това е истинската същност на проблема --

72
00:03:02,000 --> 00:03:05,000
че ако сложите енергия или маса във Вселената,

73
00:03:05,000 --> 00:03:07,000
тя би изкривила пространството.

74
00:03:07,000 --> 00:03:09,000
И един свободно падащ предмет

75
00:03:09,000 --> 00:03:11,000
би преминал, нека да кажем, покрай Слънцето

76
00:03:11,000 --> 00:03:13,000
и би се отклонил

77
00:03:13,000 --> 00:03:15,000
по естествените криви на космоса.

78
00:03:15,000 --> 00:03:19,000
Това е великата обща теория на относителността на Айнщайн.

79
00:03:19,000 --> 00:03:22,000
Значи, дори светлината би се огънала по тези пътеки.

80
00:03:22,000 --> 00:03:24,000
И можете да се огънете толкова много,

81
00:03:24,000 --> 00:03:26,000
че да бъдете хванати в орбита около Слънцето,

82
00:03:26,000 --> 00:03:28,000
както е Земята, или както е Луната около Земята.

83
00:03:28,000 --> 00:03:31,000
Това са естествените криви на космоса.

84
00:03:31,000 --> 00:03:33,000
Това, което Айнщайн не е разбрал

85
00:03:33,000 --> 00:03:35,000
е, че ако вземете нашето Слънце

86
00:03:35,000 --> 00:03:38,000
и го смачкате до шест километра --

87
00:03:38,000 --> 00:03:41,000
тоест взимате един милион пъти масата на Земята

88
00:03:41,000 --> 00:03:44,000
и я смачквате до шест километра в диаметър,

89
00:03:44,000 --> 00:03:46,000
бихте направили черна дупка,

90
00:03:46,000 --> 00:03:48,000
един толкова плътен обект,

91
00:03:48,000 --> 00:03:51,000
че ако светлината се приближи толкова близо, тя никога не би могла да избяга --

92
00:03:51,000 --> 00:03:54,000
една тъмна сянка на фона на Вселената.

93
00:03:54,000 --> 00:03:56,000
Не Айнщайн беше този, който откри това.

94
00:03:56,000 --> 00:03:58,000
Това беше Карл Шварцшилд,

95
00:03:58,000 --> 00:04:00,000
който е бил немски евреин в Първата Световна Война --

96
00:04:00,000 --> 00:04:03,000
присъединил се към немската армия като вече известен учен,

97
00:04:03,000 --> 00:04:06,000
работещ на руския фронт.

98
00:04:06,000 --> 00:04:09,000
Обичам да си представям Шварцщилд в окопите през войната,

99
00:04:09,000 --> 00:04:13,000
как изчислява балистичните траектории за оръдията,

100
00:04:13,000 --> 00:04:15,000
и тогава, между другото,

101
00:04:15,000 --> 00:04:17,000
как изчислява уравненията на Айнщейн --

102
00:04:17,000 --> 00:04:19,000
както се прави в окопите.

103
00:04:19,000 --> 00:04:21,000
И той четял наскоро публикуваната

104
00:04:21,000 --> 00:04:23,000
обща теория на относителността на Айнщайн

105
00:04:23,000 --> 00:04:25,000
и бил заинтригуван от тази теория.

106
00:04:25,000 --> 00:04:27,000
И бързо извел като предположение

107
00:04:27,000 --> 00:04:29,000
точно математическо решение,

108
00:04:29,000 --> 00:04:31,000
което описва нещо много изключително:

109
00:04:31,000 --> 00:04:33,000
криви, които са толкова силни,

110
00:04:33,000 --> 00:04:36,000
че пространството би се изляло в тях,

111
00:04:36,000 --> 00:04:38,000
карат самият космос да се изкриви като водопад,

112
00:04:38,000 --> 00:04:40,000
течащ по гърлото на дупка.

113
00:04:40,000 --> 00:04:43,000
И дори светлината не би могла да избяга този поток.

114
00:04:43,000 --> 00:04:45,000
Светлината би била извлачена надолу в дупката,

115
00:04:45,000 --> 00:04:47,000
както всички друго,

116
00:04:47,000 --> 00:04:49,000
и всичко което би останало, би било една сянка.

117
00:04:49,000 --> 00:04:51,000
И след това, той писал на Айнщайн

118
00:04:51,000 --> 00:04:53,000
и казал: "Както ще видиш,

119
00:04:53,000 --> 00:04:56,000
войната беше достатъчно мила към мене,

120
00:04:56,000 --> 00:04:59,000
въпреки тежкия обстрел.

121
00:04:59,000 --> 00:05:01,000
Имах възможността да избягам от всичко това

122
00:05:01,000 --> 00:05:04,000
и да побродя през земята на твоите идеи."

123
00:05:04,000 --> 00:05:07,000
И Айнщайн бил много впечатлен от неговото точно решение,

124
00:05:07,000 --> 00:05:10,000
и също така, надявам се, от посвещението му като учен.

125
00:05:10,000 --> 00:05:13,000
Това е един много работлив учен, подложен на тежки условия.

126
00:05:13,000 --> 00:05:15,000
И той представил идеята на Шварцшилд

127
00:05:15,000 --> 00:05:18,000
пред Академията на Науките на Прусия през следващата седмица.

128
00:05:18,000 --> 00:05:21,000
Но Айнщайн винаги е вярвал, че черните дупки са математически феномен.

129
00:05:21,000 --> 00:05:24,000
Той не е вярвал, че те съществуват в реалността.

130
00:05:24,000 --> 00:05:27,000
Той мислел, че природата би ни предпазила от тяхното образуване.

131
00:05:27,000 --> 00:05:29,000
Минаха десетилетия

132
00:05:29,000 --> 00:05:31,000
преди терминът черна дупка да бъде измислен

133
00:05:31,000 --> 00:05:33,000
и хората да разберат,

134
00:05:33,000 --> 00:05:35,000
че черните дупки са реални астрофизични обекти --

135
00:05:35,000 --> 00:05:37,000
всъщност те представляват умрели

136
00:05:37,000 --> 00:05:39,000
огромни звезди,

137
00:05:39,000 --> 00:05:41,000
които са пропаднали катастрофално

138
00:05:41,000 --> 00:05:43,000
в края на техния живот.

139
00:05:43,000 --> 00:05:45,000
Значи, нашето Слънце не би пропаднало като черна дупка.

140
00:05:45,000 --> 00:05:47,000
То всъщност не е достатъчно голямо.

141
00:05:47,000 --> 00:05:49,000
Но ако си направим един малък мисловен експеримент --

142
00:05:49,000 --> 00:05:51,000
както Айнщайн много обичал да прави --

143
00:05:51,000 --> 00:05:53,000
бихме могли да си представим,

144
00:05:53,000 --> 00:05:56,000
че смачкваме Слънцето до шест километра

145
00:05:56,000 --> 00:05:59,000
и слагаме една малка Земя в орбита около него,

146
00:05:59,000 --> 00:06:01,000
може би на 30 километра

147
00:06:01,000 --> 00:06:04,000
от Слънцето черна дупка.

148
00:06:04,000 --> 00:06:06,000
И тя ще бъде самоосветяваща се,

149
00:06:06,000 --> 00:06:08,000
защото сега Слънцето го няма и ние нямаме друг източник на светлина --

150
00:06:08,000 --> 00:06:11,000
така че нека направим нашата малка Земя самоосветяваща се.

151
00:06:11,000 --> 00:06:13,000
И вие бихте разбрали, че бихте могли да сложите Земята да обикаля щастливо в орбита,

152
00:06:13,000 --> 00:06:15,000
дори 30 километра

153
00:06:15,000 --> 00:06:18,000
извън смачканата черна дупка.

154
00:06:18,000 --> 00:06:20,000
Тази смачкана черна дупка

155
00:06:20,000 --> 00:06:22,000
всъщност би се събрала в Манхатън, горе-долу.

156
00:06:22,000 --> 00:06:24,000
Може малко да се разлее в Хъдсън

157
00:06:24,000 --> 00:06:26,000
преди да разруши Земята.

158
00:06:26,000 --> 00:06:28,000
Но в общи линии за това става въпрос.

159
00:06:28,000 --> 00:06:30,000
Това, за което става въпрос е обект, който можете да смачкате

160
00:06:30,000 --> 00:06:32,000
до половината на площта на Манхатън.

161
00:06:32,000 --> 00:06:34,000
И така ние местим тази Земя много близо --

162
00:06:34,000 --> 00:06:36,000
на 30 километра от черната дупка --

163
00:06:36,000 --> 00:06:39,000
и наблюдаваме, че тя си обикаля спокойно в орбита около черната дупка.

164
00:06:39,000 --> 00:06:41,000
Има нещо като мит,

165
00:06:41,000 --> 00:06:43,000
че черните дупки поглъщат всичко във Вселената,

166
00:06:43,000 --> 00:06:46,000
но всъщност вие трябва доста да се приближите, за да паднете в нея.

167
00:06:46,000 --> 00:06:49,000
Но това, което е много впечатляващо е, че от нашата гледна точка,

168
00:06:49,000 --> 00:06:51,000
ние винаги можем да видим Земята.

169
00:06:51,000 --> 00:06:53,000
Тя не може да се скрие зад черната дупка.

170
00:06:53,000 --> 00:06:55,000
Светлината от Земята, една част пада в черната дупка,

171
00:06:55,000 --> 00:06:58,000
но една част от нея се отразява и стига обратно до нас.

172
00:06:58,000 --> 00:07:00,000
Така че не можете да скриете всичко в една черна дупка.

173
00:07:00,000 --> 00:07:02,000
Ако това беше Батълстар Галактика

174
00:07:02,000 --> 00:07:04,000
и вие се биехте със Силоните,

175
00:07:04,000 --> 00:07:06,000
не се крийте зад черна дупка.

176
00:07:06,000 --> 00:07:09,000
Могат да ви видят.

177
00:07:09,000 --> 00:07:11,000
Значи, нашето Слънце няма да стане черна дупка;

178
00:07:11,000 --> 00:07:13,000
не е достатъчно голямо,

179
00:07:13,000 --> 00:07:17,000
но има десетки хиляди черни дупки в нашата галактика.

180
00:07:17,000 --> 00:07:20,000
И ако една от тях някога би затъмнила Млечния път

181
00:07:20,000 --> 00:07:22,000
ето така би изглеждал Млечния път.

182
00:07:22,000 --> 00:07:25,000
Бихме видели сянка от тази черна дупка

183
00:07:25,000 --> 00:07:27,000
на фона на стотици милиарди звезди

184
00:07:27,000 --> 00:07:30,000
в Млечния път и техните пътеки от светещ прах.

185
00:07:30,000 --> 00:07:33,000
А ако ние бяхме тръгнали да паднаме към черната дупка,

186
00:07:33,000 --> 00:07:36,000
бихме видели всичката тази светлина, която се отразява наоколо

187
00:07:36,000 --> 00:07:39,000
и дори бихме започнали да преминаваме в тази сянка

188
00:07:39,000 --> 00:07:42,000
и наистина не бихме забелязали нищо драматично да се случва.

189
00:07:42,000 --> 00:07:45,000
Ще бъде зле, ако се опитаме да изстреляме ракети и да се измъкнем от там,

190
00:07:45,000 --> 00:07:47,000
защото няма да можем,

191
00:07:47,000 --> 00:07:49,000
така както и светлината не може.

192
00:07:49,000 --> 00:07:52,000
Но въпреки, че черната дупка е тъмна отвън,

193
00:07:52,000 --> 00:07:54,000
тя не е тъмна отвътре,

194
00:07:54,000 --> 00:07:57,000
защото цялата светлина от галактиката може да падне зад нас.

195
00:07:57,000 --> 00:08:01,000
И въпреки че, поради релативистичния ефект, известен като разширяване на времето,

196
00:08:01,000 --> 00:08:04,000
нашите часовници биха изглеждали като че ли се забавят

197
00:08:04,000 --> 00:08:07,000
спрямо галактическото време,

198
00:08:07,000 --> 00:08:10,000
това би изглеждало като че ли еволюцията на галактиката

199
00:08:10,000 --> 00:08:12,000
се е забързала и се е насочила към нас,

200
00:08:12,000 --> 00:08:15,000
точно преди да бъдем смачкани до смърт от черната дупка.

201
00:08:15,000 --> 00:08:17,000
Това би било като преживяване почти като преди смъртта,

202
00:08:17,000 --> 00:08:19,000
където виждате светлината в края на тунела,

203
00:08:19,000 --> 00:08:21,000
но това е преживяването при смъртта.

204
00:08:21,000 --> 00:08:23,000
(Смях)

205
00:08:23,000 --> 00:08:25,000
И няма начин да кажем на никого

206
00:08:25,000 --> 00:08:27,000
за светлината в края на тунела.

207
00:08:27,000 --> 00:08:30,000
Значи, ние никога не сме виждали сянка като тази на черната дупка,

208
00:08:30,000 --> 00:08:32,000
но черните дупки могат да бъдат чути,

209
00:08:32,000 --> 00:08:34,000
дори ако те не могат да бъдат видени.

210
00:08:34,000 --> 00:08:38,000
Представете си сега една реалистична ситуация в астрофизично отношение --

211
00:08:38,000 --> 00:08:41,000
представете си две черни дупки, които са си живели заедно дълго време.

212
00:08:41,000 --> 00:08:43,000
Може би, те са започнали като звезди

213
00:08:43,000 --> 00:08:45,000
и са колабирали като две черни дупки --

214
00:08:45,000 --> 00:08:48,000
всяка една от тях 10 пъти масата на Слънцето.

215
00:08:48,000 --> 00:08:51,000
Сега ние ще ги смачкаме до 60 километра в диаметър.

216
00:08:51,000 --> 00:08:53,000
Те може да се въртят

217
00:08:53,000 --> 00:08:55,000
стотици пъти в секунда.

218
00:08:55,000 --> 00:08:57,000
В края на техния живот,

219
00:08:57,000 --> 00:09:00,000
те обикалят една около друга почти със скоростта на светлината.

220
00:09:00,000 --> 00:09:02,000
Така, те преминават хиляди километри

221
00:09:02,000 --> 00:09:04,000
за части от секундата.

222
00:09:04,000 --> 00:09:06,000
И като правят това, те не само изкривяват пространството,

223
00:09:06,000 --> 00:09:08,000
но оставят зад себе си

224
00:09:08,000 --> 00:09:10,000
звън от пространството,

225
00:09:10,000 --> 00:09:12,000
една действителна вълна от пространство-времето.

226
00:09:12,000 --> 00:09:14,000
Пространството се свива и разтяга,

227
00:09:14,000 --> 00:09:16,000
като излиза от тези черни дупки,

228
00:09:16,000 --> 00:09:18,000
удряйки по Вселената.

229
00:09:18,000 --> 00:09:20,000
И те пътуват в космоса

230
00:09:20,000 --> 00:09:22,000
със скоростта на светлината.

231
00:09:22,000 --> 00:09:24,000
Тази компютърна симулация

232
00:09:24,000 --> 00:09:27,000
е благодарение на Група по относителността в НАСА Годърд.

233
00:09:27,000 --> 00:09:30,000
Необходими бяха 30 години, за да успее някой в света да разреши този проблем.

234
00:09:30,000 --> 00:09:32,000
Това е една от групите.

235
00:09:32,000 --> 00:09:34,000
Ето две черни дупки в орбита една около друга,

236
00:09:34,000 --> 00:09:36,000
още веднъж с тези удобно нарисувани криви.

237
00:09:36,000 --> 00:09:39,000
И ако можете да видите -- малко е бледо --

238
00:09:39,000 --> 00:09:42,000
но ако можете да видите червените вълни да излизат навън,

239
00:09:42,000 --> 00:09:44,000
това са гравитационните вълни.

240
00:09:44,000 --> 00:09:47,000
Те са буквално звуците на звънтящия космос,

241
00:09:47,000 --> 00:09:49,000
и те ще пътуват от тези черни дупки със скоростта на светлината,

242
00:09:49,000 --> 00:09:52,000
докато затихва звънът им, и се обединява

243
00:09:52,000 --> 00:09:54,000
в една въртяща се, тиха черна дупка

244
00:09:54,000 --> 00:09:56,000
в края на деня.

245
00:09:56,000 --> 00:09:58,000
И ако бяхте достатъчно близо,

246
00:09:58,000 --> 00:10:00,000
вашите уши щяха да резонират

247
00:10:00,000 --> 00:10:02,000
със свиването и разтягането на пространството.

248
00:10:02,000 --> 00:10:04,000
Вие буквално щяхте да чуете звука.

249
00:10:04,000 --> 00:10:08,000
Разбира се, главата ви щеше да бъде неудобно свита и разтеглена,

250
00:10:08,000 --> 00:10:11,000
така че сигурно щеше да ви е трудно да разберете какво точно се случва.

251
00:10:11,000 --> 00:10:13,000
Но бих искала да ви пусна

252
00:10:13,000 --> 00:10:15,000
звука, който ние предсказваме.

253
00:10:15,000 --> 00:10:17,000
Това е от моята група --

254
00:10:17,000 --> 00:10:20,000
малко по-малко бляскаво компютърно моделиране.

255
00:10:20,000 --> 00:10:22,000
Представете си една по-лека черна дупка,

256
00:10:22,000 --> 00:10:24,000
която пада върху една много тежка черна дупка.

257
00:10:24,000 --> 00:10:26,000
Звукът, който чувате,

258
00:10:26,000 --> 00:10:29,000
е леката черна дупка, удряйки по пространството

259
00:10:29,000 --> 00:10:31,000
всеки път, в който се приближава.

260
00:10:31,000 --> 00:10:34,000
Ако се отдалечи, става малко прекалено тихо.

261
00:10:34,000 --> 00:10:36,000
Но идва като чук

262
00:10:36,000 --> 00:10:38,000
и той буквално пропуква пространството,

263
00:10:38,000 --> 00:10:40,000
клатейки го като барабан.

264
00:10:40,000 --> 00:10:43,000
И ние можем да предскажем какъв би бил звукът.

265
00:10:43,000 --> 00:10:45,000
Знаем, че когато пада,

266
00:10:45,000 --> 00:10:47,000
той се приближава и става по-силен.

267
00:10:47,000 --> 00:10:49,000
И най-накрая,

268
00:10:49,000 --> 00:10:52,000
ще чуем малкия да падне върху големия.

269
00:10:52,000 --> 00:11:09,000
(Барабанене)

270
00:11:09,000 --> 00:11:11,000
И тогава вече го няма.

271
00:11:11,000 --> 00:11:13,000
Значи, аз никога не съм го чувала толкова силно -- всъщност, много е по-драматично.

272
00:11:13,000 --> 00:11:15,000
Вкъщи, звучи малко като антиклимакс.

273
00:11:15,000 --> 00:11:17,000
Нещо като звън, звън, звън.

274
00:11:17,000 --> 00:11:21,000
Ето едни друг звук от моята група.

275
00:11:21,000 --> 00:11:23,000
Не, не ви показвам никакви снимки,

276
00:11:23,000 --> 00:11:25,000
защото черните дупки не оставят след себе си

277
00:11:25,000 --> 00:11:27,000
помощни следи от мастило,

278
00:11:27,000 --> 00:11:29,000
и пространството не е оцветено,

279
00:11:29,000 --> 00:11:31,000
така че да ви покаже кривите.

280
00:11:31,000 --> 00:11:33,000
Но ако си летите из космоса на космическа ваканция

281
00:11:33,000 --> 00:11:35,000
и чуете това,

282
00:11:35,000 --> 00:11:37,000
ще поискате бързо да се изнесете.

283
00:11:37,000 --> 00:11:39,000
(Смях)

284
00:11:39,000 --> 00:11:41,000
Ще искате да се махнете от звука.

285
00:11:41,000 --> 00:11:43,000
И двете черни дупки се движат.

286
00:11:43,000 --> 00:11:46,000
И двете черни дупки се приближават една към друга.

287
00:11:46,000 --> 00:11:49,000
В този случай и двете тракат силно.

288
00:11:49,000 --> 00:11:51,000
И те ще се слеят.

289
00:11:51,000 --> 00:11:59,000
(Барабанене)

290
00:11:59,000 --> 00:12:01,000
Свърши се.

291
00:12:01,000 --> 00:12:04,000
Това чуруликане е много характерно за сливането на черните дупки --

292
00:12:04,000 --> 00:12:07,000
чуруликат на края.

293
00:12:07,000 --> 00:12:09,000
Това е нашето предположение

294
00:12:09,000 --> 00:12:11,000
за това какво ще видим.

295
00:12:11,000 --> 00:12:13,000
За късмет, ние сме на безопасно разстояние в Лонг Бийч, Калифорния.

296
00:12:13,000 --> 00:12:15,000
И сигурно, някъде във Вселената

297
00:12:15,000 --> 00:12:17,000
две черни дупки са се слели.

298
00:12:17,000 --> 00:12:19,000
И сигурно, пространството около нас

299
00:12:19,000 --> 00:12:21,000
звъни,

300
00:12:21,000 --> 00:12:24,000
след като е пътувало може би милион светлинни години, или милион години

301
00:12:24,000 --> 00:12:27,000
със скоростта на светлината, за да стигне до нас.

302
00:12:27,000 --> 00:12:30,000
Но този звук е прекалено тих, за да може да го чуе някой от нас.

303
00:12:30,000 --> 00:12:33,000
Има много хитроумни експерименти, направени на Земята --

304
00:12:33,000 --> 00:12:35,000
единият се казва ЛИГО --

305
00:12:35,000 --> 00:12:37,000
които откриват отклонения

306
00:12:37,000 --> 00:12:40,000
в свиването и разтягането на пространството,

307
00:12:40,000 --> 00:12:43,000
с размер по-малък от част от ядрото на атома

308
00:12:43,000 --> 00:12:45,000
върху четири километра.

309
00:12:45,000 --> 00:12:47,000
Това е изключително амбициозен експеримент

310
00:12:47,000 --> 00:12:49,000
и ще бъде с напреднала чувствителност

311
00:12:49,000 --> 00:12:52,000
в следващите няколко години -- за да се улови това.

312
00:12:52,000 --> 00:12:54,000
Също така има предложена космическа мисия,

313
00:12:54,000 --> 00:12:56,000
която се надяваме да бъде изстреляна през следващите десетина години,

314
00:12:56,000 --> 00:12:58,000
наречена ЛИСА.

315
00:12:58,000 --> 00:13:01,000
И ЛИСА ще бъде способна да види супер-масивни черни дупки --

316
00:13:01,000 --> 00:13:04,000
черни дупки с размер от милиони или милиарди пъти

317
00:13:04,000 --> 00:13:06,000
на масата на Слънцето.

318
00:13:06,000 --> 00:13:09,000
В тази снимка от Хъбъл, виждаме две галактики.

319
00:13:09,000 --> 00:13:12,000
Изглеждат като че ли са замръзнали в някаква прегръдка.

320
00:13:12,000 --> 00:13:14,000
И всяка една от тях по всяка вероятност държи

321
00:13:14,000 --> 00:13:17,000
една супер-масивна черна дупка в сърцевината си.

322
00:13:17,000 --> 00:13:19,000
Но те не са замръзнали,

323
00:13:19,000 --> 00:13:21,000
те всъщост се сливат.

324
00:13:21,000 --> 00:13:23,000
Тези две черни дупки се сблъскват

325
00:13:23,000 --> 00:13:26,000
и ще се слеят в рамките на един милиард години.

326
00:13:26,000 --> 00:13:28,000
Извън човешките ни възприятия

327
00:13:28,000 --> 00:13:31,000
е да можем да чуем песен с такава продължителност.

328
00:13:31,000 --> 00:13:33,000
Но ЛИСА би могла да види финалните фази

329
00:13:33,000 --> 00:13:35,000
на две супер-масивни черни дупки

330
00:13:35,000 --> 00:13:37,000
в ранната история на Вселената,

331
00:13:37,000 --> 00:13:40,000
последните 15 минути преди да се слеят.

332
00:13:40,000 --> 00:13:42,000
И това не са просто черни дупки,

333
00:13:42,000 --> 00:13:45,000
това е също така всяко голямо смущение във Вселената --

334
00:13:45,000 --> 00:13:47,000
най-голямото, от които, било Големият Взрив.

335
00:13:47,000 --> 00:13:50,000
Когато този израз бил измислен, той звучял подигравателно --

336
00:13:50,000 --> 00:13:52,000
като "Ох, кой би повярвал в Големия Взрив?"

337
00:13:52,000 --> 00:13:54,000
Но сега този израз всъщност може би е технически по-точен,

338
00:13:54,000 --> 00:13:56,000
защото той мже да гърми;

339
00:13:56,000 --> 00:13:58,000
той може да издаде звук.

340
00:13:58,000 --> 00:14:01,000
Тази анимация от моите приятели от Протон Студиос

341
00:14:01,000 --> 00:14:03,000
показва Големият Взрив гледан отвън.

342
00:14:03,000 --> 00:14:06,000
Всъщност ние никога не бихме искали да направим това в действителност, искаме да сме вътре във Вселената,

343
00:14:06,000 --> 00:14:09,000
защото няма такова нещо като да стоиш извън Вселената.

344
00:14:09,000 --> 00:14:11,000
Така, представете си, че сте вътре в Големия Взрив.

345
00:14:11,000 --> 00:14:13,000
Той е навсякъде около вас

346
00:14:13,000 --> 00:14:15,000
и пространството трака хаотично.

347
00:14:15,000 --> 00:14:17,000
14 милиарда години минават

348
00:14:17,000 --> 00:14:20,000
и тази песен все още звъни около нас.

349
00:14:20,000 --> 00:14:22,000
Галактики се формират

350
00:14:22,000 --> 00:14:24,000
и поколения от звезди се формират в тези галактики.

351
00:14:24,000 --> 00:14:26,000
И около една звезда,

352
00:14:26,000 --> 00:14:28,000
поне една звезда,

353
00:14:28,000 --> 00:14:30,000
има една обитаема планета.

354
00:14:30,000 --> 00:14:33,000
И тук ние правим тези експерименти с бясна скорост,

355
00:14:33,000 --> 00:14:35,000
правейки изчисления, пишейки тези компютърни кодове.

356
00:14:35,000 --> 00:14:38,000
Представете си преди милиард години

357
00:14:38,000 --> 00:14:40,000
две черни дупки се ударили.

358
00:14:40,000 --> 00:14:42,000
Тази песен звучи през пространството

359
00:14:42,000 --> 00:14:44,000
през цялото това време.

360
00:14:44,000 --> 00:14:46,000
Ние даже не сме били тук.

361
00:14:46,000 --> 00:14:48,000
Приближава се все повече и повече --

362
00:14:48,000 --> 00:14:50,000
преди 40 000 години, ние все още сме правили пещерни рисунки.

363
00:14:50,000 --> 00:14:52,000
Нещо като побързайте, направете си инструментите.

364
00:14:52,000 --> 00:14:55,000
Приближава се все повече и повече и през две хиляди и

365
00:14:55,000 --> 00:14:57,000
която и да е година,

366
00:14:57,000 --> 00:14:59,000
когато нашите детектори са най-накрая с напреднала чувствителност --

367
00:14:59,000 --> 00:15:01,000
ние ще ги построим, ще включим машините

368
00:15:01,000 --> 00:15:04,000
и хоп, ще я доловим -- първата песен от космоса.

369
00:15:04,000 --> 00:15:06,000
И ако доловим звука на Големия Взрив,

370
00:15:06,000 --> 00:15:08,000
той би звучал така.

371
00:15:08,000 --> 00:15:11,000
(Статично). Ужасен звук е.

372
00:15:11,000 --> 00:15:13,000
Това е буквално дефиницята за шум.

373
00:15:13,000 --> 00:15:15,000
Това е бял шум, такова хаотично звънене.

374
00:15:15,000 --> 00:15:18,000
Но то е навсякъде около нас, по всяка вероятност,

375
00:15:18,000 --> 00:15:20,000
ако не е било отнесено

376
00:15:20,000 --> 00:15:22,000
от някакъв друг процес във Вселената.

377
00:15:22,000 --> 00:15:25,000
И ако го уловим, този звук би бил музика за нашите уши,

378
00:15:25,000 --> 00:15:27,000
защото той ще бъде тихото ехо

379
00:15:27,000 --> 00:15:29,000
на момента на нашето създаване,

380
00:15:29,000 --> 00:15:31,000
на нашата наблюдаема Вселена.

381
00:15:31,000 --> 00:15:33,000
И така през следващите няколко години

382
00:15:33,000 --> 00:15:36,000
ние ще можем да увеличим малко този саундтрак,

383
00:15:36,000 --> 00:15:39,000
да изтълкуваме Вселената в звук.

384
00:15:39,000 --> 00:15:42,000
Но ако открием тези най-ранни моменти,

385
00:15:42,000 --> 00:15:44,000
това ще ни доведе толкова по-близо

386
00:15:44,000 --> 00:15:46,000
до разбирането на Големия Взрив,

387
00:15:46,000 --> 00:15:49,000
което ще ни доведе толкова по-близо

388
00:15:49,000 --> 00:15:52,000
до задаването на някои от най-трудните, най-убягващи ни въпроси.

389
00:15:52,000 --> 00:15:55,000
Ако пуснем филма на нашата Вселена на обратно,

390
00:15:55,000 --> 00:15:58,000
знаем, че е имало Голям Взрив в нашето минало,

391
00:15:58,000 --> 00:16:02,000
и дори бихме могли да чуем какофоничния му звук,

392
00:16:02,000 --> 00:16:04,000
но дали нашия Голям Взрив е единствения Голям Взрив?

393
00:16:04,000 --> 00:16:07,000
Това, което имам в предвид е, че трябва да попитаме дали това се е случвало и преди?

394
00:16:07,000 --> 00:16:09,000
Ще се случи ли пак?

395
00:16:09,000 --> 00:16:12,000
В духа на това да отговорим на предизвикателството на TED,

396
00:16:12,000 --> 00:16:14,000
да запалим чудото отново,

397
00:16:14,000 --> 00:16:17,000
ние можем да задаваме въпроси, поне в тази последна минута,

398
00:16:17,000 --> 00:16:19,000
които, честно казано, могат да ни убягват завинаги.

399
00:16:19,000 --> 00:16:21,000
Но трябва да попитаме:

400
00:16:21,000 --> 00:16:23,000
Възможно ли е нашата Вселена

401
00:16:23,000 --> 00:16:26,000
да е просто остатък от някакво по-велико минало?

402
00:16:26,000 --> 00:16:30,000
Или, възможно ли е ние да сме просто разклонение на мулти-вселена --

403
00:16:30,000 --> 00:16:34,000
всяко разклонение с неговия собствен Голям Взрив в миналото --

404
00:16:34,000 --> 00:16:36,000
може би някои от тях си имат черни дупки, които бият барабани,

405
00:16:36,000 --> 00:16:38,000
може би някои нямат --

406
00:16:38,000 --> 00:16:41,000
може би някои имат съзнателен живот, а други нямат --

407
00:16:41,000 --> 00:16:43,000
не в нашето минало, не в нашето бъдеще,

408
00:16:43,000 --> 00:16:46,000
но някак си дълбоко свързани с нас?

409
00:16:46,000 --> 00:16:48,000
Така че ние трябва да се чудим, ако има мулти-вселена,

410
00:16:48,000 --> 00:16:50,000
в някои от другите разклонения на тази Вселена

411
00:16:50,000 --> 00:16:52,000
има ли живи същества?

412
00:16:52,000 --> 00:16:54,000
Ето моите същества от мулти-вселената.

413
00:16:54,000 --> 00:16:56,000
Има ли други същества в мулти-вселената,

414
00:16:56,000 --> 00:16:58,000
чудещи се за нас

415
00:16:58,000 --> 00:17:01,000
и разсъждаващи за собствения си произход?

416
00:17:01,000 --> 00:17:03,000
И ако има,

417
00:17:03,000 --> 00:17:06,000
мога да си ги представя като нас

418
00:17:06,000 --> 00:17:08,000
смятащи, пишещи компютърни кодове,

419
00:17:08,000 --> 00:17:10,000
строящи инструменти,

420
00:17:10,000 --> 00:17:13,000
опитващи се да засекат и най-слабия звук

421
00:17:13,000 --> 00:17:15,000
от тяхното минало

422
00:17:15,000 --> 00:17:17,000
и чудещи се кой още е там.

423
00:17:17,000 --> 00:17:20,000
Благодаря ви. Благодаря ви.

424
00:17:20,000 --> 00:17:22,000
(Аплодисменти)