Кое причинивява, да речем,
пристрастяването към хероин?

Това наистина е глупав въпрос, нали?

Очевидно е; всички знаем;

Хероинът причинява пристрастяването
към хероин.

Ето как става:

ако взимате хероин за 20 дни,
след 21-я ден,

вашето тяло неудържимо
ще жалае още от наркотика

защото в него има 
пристрастяващи химикали.

Това означава пристрастяването.

Но, има уловка.

Почти всичко което мислим за
пристрастяването е грешно.

Ако вие си счупите, например тазобедрената
става, ще бъдете отведени в болница

и там ще ви вливат много диаморфин в 
продължение на седмици или дори месеци.

Диаморфинът е хероин.

Дори е много по-силен хероин от този
който може да се купи на улицата

защото не е заразен със всички неща с
които наркопласьорите го разреждат.

Има хора в болниците около вас 
на които,

точно в този момент, им вливат
големи количества висококачествен хероин

Така че, поне някои от тях
ще станат зависими?

Но, това е изслевано внимателно;
не става така.

Вашата баба не е станала наркоман заради
смяната на ставата й.

Защо става така?

Сегашната ни теория за пристрастяването
от части идва от поредица опити

проведени в края на 20-ти век

Опитът е прост:

взимате един плъх и го поставяте в
клетка с две бутилки с вода.

Едната е пълна с чиста вода, а в другата
има вода с разтворен хероин или кокаин.

Почти всеки път когато се прави този опит

плъхът ще се обсеби от водата
с наркотика

и ще продължи да се връща за още и още,
докато не се самоубие.

Но през седемдесетте, Брус Александър,
професор по психология

забелязал нещо странно
в опита:

плъхът е сложен сам самичък в клетката.

Няма какво друго да прави освен
да взима наркотици.

Какво ще се случи, зачудил се той,
ако направим опита по различен начин?

Затова той построил “парк за плъхове“,
който бил, един вид, рай за плъхове;

просторна клетка където плъховете имали
шарени топки, тунели в които да пълзят,

много други плъхове с които да играят
и да правят много секс--

всичко което един плъх би искал някога.

Те също имали двете шишета с дрогирана
и нормална вода.

Но, нещо удивително се случило:

в “паркът за плъхове“ плъховете почти
не пиели от водата с наркотиците;

нито един от тях не я е използвал принудително,
нито еидн от тях не е взел свръхдоза.

Може би е нещо само при плъховете, нали?

Ами, случайно, е имало и подобен опит
с хора:

войната във Виетнам

20% от американските войски във Виетнам
са взимали много хероин.

Хората в Америка са били много уплашени

защото са си мислили, че когато войната
приключи

улиците на САЩ ще се напълнят
със стотици хиляди наркомани.

Но, проучване което е последвало войниците
до дома е открило нещо удивително:

нито един от тях не е отишъл в клиника;
дори не са изпаднали в абстиненция;

95% от войниците са спряли да използват
наркотици след като са се прибрали у дома.

Ако се вярва на старата теория за
пристрастяването, в това няма смисъл.

Но, ако се вярва на теорията на проф. Александър,
е напълно логично,

защото, ако сте оставени в ужасяваща
джунгла в чужда страна

където не искате да сте, и където може да ви се
наложи да убивате или да умрете всеки момент,

взимането на хероин е страхотен
начин да прекарате времето си;

но, ако се върнете в уютния си
дом с вашите приятели и семейство

е същото като да ви извадят
от онази първата клетка

и да ви пуснат в човешкият
“парк за плъхове“

Не са виновни химикалите,
а клетката.

Трябва да гледаме на пристрастяването
по различен начин.

Човешките същества имат вродена нужда
да се свързват.

Когато сме здрави и щастливи, ние ще
се свързваме с хората около нас.

Но когато не можем,

защото сме травматизирани, изолирани
или смазани от живота

сме склонни да се свързваме с неща
които ни дават усещане за облекчение.

Може да е безкрайното проверяване
на телефона;

лии порнография, видео игри, редит,
хазарт, или дори кокаин.

Но, ние ще се свържем с нещо,
защото това е заложено в човешката природа.

Пътят извън нездравословните връзки
е създаването на здравословни връзки -

да бъдете свързани с други хора
с които ви е приятно да сте.

Пристрастяването е само един симптом
на кризата на самотата

която е навсякъде около нас.

Всички го чувстваме.

От педесетте средният брой на близките
приятели на американците

стабилно намалява.

В същото време, размера на
техните домове

стабилно се увеличава.

Да предпочиташ големина на жилището
пред приятелите си, да предпочиташ неща пред връзки.

Войната с наркотиците която водим
вече почти век

прави нещата по-зле.

Вместо да помогнем на хората да се
излекуват и да оправят живота си,

ние сме ги изхвърлили от обществото,

направили све намирането на работа и изкарването 
настабилен доход по-трудно за тях

отнемаме им обезщетения и помощи,
ако ги хванем с наркотици,

вкарваме ги в затвори
които буквално са клетки,

слагаме хора които не са добре

в ситуация която ги кара да се чувстват по- зле и
им се караме, че не се възстановяват.

Прекалено много време говорихме за индивидуално
възстановяване от пристрастяване.

Но сега трябва да поговорим
за социялното възстановяване.

Защото нещо се е объркало в нас,
като група.

Трябва да построим общество което
прилича повече на “парк за плъхове“

от колкото на онези изолирани клетки.

Ще трябва да променим неестесвения
начин по който живеем

и да се преоткрием взаимно.

Обратното на пристрастяването не е трезвеност;
обратното на пристрастяването е свързването.

Това видео е колаборация
с ЙоханХари,

автор на книгата

“Преследване на писъка: Първите и
последните дни на войната с наркотиците“.

Той беше много отзивчив да ни помогне
за направата на това видео.

Препоръчваме ви да прочетете книгата.

Нашите видеота се правят благодарение
на вашата подкрепа в Patreon.com.

Ако искате да ни помогнете да правим още
видеота, ще оценим вашата подкрепа.

Направихме интерактивна версия на това
видео заедно с група приятели.

Вижте линка в описанието.