Какво знаем за бъдещето? Труден въпрос, прост отговор: нищо. Не можем да предскажем бъдещето. Можем само да си създадем представа за бъдещето, как то може да бъде, това е представа, която разкрива разрушителни идеи, което е вдъхновяващо и това е най-важната причина, която разрушава оковите на обикнoвеното мислене. Има много хора, които са си създали своя представа за бъдещето, например, тази представа от началото на 20-и век. Тук пише, че това е океанския самолет на бъдещето. Отнема само един и половина дни да прекоси Атлантическия океан. Днес знаем, че тази представа за бъдещето не се е сбъднала. Това е най-големият самолет, който имаме, Airbus A380 и е доста голям, така че много хора се побират вътре и технически е напълно различен от този, който ви показах. Работя в екип с Airbus и ние сме си създали собствена престава относно по-устойчивото бъдеще на авиацията. Така че устойчивостта е доста важна за нас, което би включвало социални, но също и екологични и икономични стойности. Създадохме много разкъсана структура, която имитира структурата на кокал, или скелет, което се случва в природата. Затова, може би, изглежда малко странно, особено за хората които се занимават със структура като цяло. Но, поне е само един вид рисунка, за да проучим идеите си за различно бъдеще Кои са основните клиенти на бъдещето? Имаме старите, младите, имаме покачващата се сила на жените и една огромна тенденция, която засяга всички ни. Това са бъдещите антропрометрици. Децата ни растат, но в същото време и ние растем в различни посоки. Така че това което ни трябва в самолета е пространство, което да не заема много място. Тези хора имат различни нужди. Затова имаме голяма нужда от повишаване на здравните условия, особено при възрастните хора. Искаме да се отнасят с нас индивидуално. Искаме да сме продуктивни през целия процес на пътуването и това, което искаме да направим в бъдещето е да използваме най-новите интерфейси, свързващи човека с машината и искаме да интегрираме всичко това в един продукт. Комбинирахме тези нужди с технология. Така че, например, ние се питаме: как можем да създадем повече светлина? Как да внесем повече естествена светлина в самолета? Този самолет няма прозорци вече. Ами софтуерът за данни и комуникация, който ни трябва в бъдещето? Вярванията ми са, че самолетът на бъдещето ще има собствено мислене. Ще бъде повече като жив организъм, отколкото като много сложна технология. В бъдещето ще бъде много различно. Самолетът ще комуникира директно с пътника вътре в него. И стигнахме до материята, синтетична биология, например. Аз вярвам, че ще създадем повече и повече нови материи, които можем да използваме за структурата, защото структурата е един от най-големите проблеми при създаването на самолет. Нека да сравним стария с новия свят. Искам само да ви покажа какво правим днес. Това е скоба от A380 от отделението за персонала. Тя е много тежка и следва правилата на класическия дизайн. Това е друга скоба със същото предназначение. Тя следва дизайна на костта. Процесът на изработка е напълно различен. От едната страна имаме 1,2 килограма и от другата - 0,6 кг. Тази технология, 3D принтиране и новият дизайн наистина ни помогнаха да намалим килограмите, което е най-големият проблем при самолетите, защото е пряко свързан със създаването на парниковия ефект. Избутайте тази идея още малко. Как природата създава своите части и структури? Тя е хитра. Слага цялата информация в тези малки градивни частици, които ние наричаме ДНК. И природата строи големи скелети от нея. Така че тук виждаме възходящ подход, защото цялата информация, както казах, се съхранява в ДНК-то. Това е комбинирано в низходящ подход, защото в ежедневния си живот тренираме мускулите и скелета си и те стават по-силни. Същия подход може да бъде използван и в технологиите. Ако градивните ни частици са карбонови нанотръбички, и искаме да създадем голям скелет без нитове. Тук можете да видите как изглежда това. Представете си, че карбоновите нанотръбички растат вътре в 3D принтер и са закрепени върху пластмасова матрица и следват очертанията на вашата част. Имате трилиони от тях. Затова ги подреждате върху дървесина и правите морфологична оптимизация, така правите структури, суб-структури и това ви позволява да пренасяте електрическа енергия или информация. И сега взимаме тази материя, комбинираме я с низходящ подход и строим по-големи и по-големи части. Как би изглеждал самолетът на бъдещето? Той ще има различни седалки, които ще се адаптират към формата на пътника с различни параметри. Ще има социални отделения вътре в самолета, които могат да се превръщат в игрища за виртуален голф. И накрая, бионичната структура, която ще бъде покрита с прозрачна биополимерна мембрана наистина ще промени вижданията ни за самолетите. Както Джейсън Силва е казал, ако си го представяме, защо не го направим реалност? Ще се видим в бъдещето. Благодаря. (Аплодисменти)