Какво знаем за бъдещето?
Труден въпрос, прост отговор: нищо.
Не можем да предскажем бъдещето.
Можем само да си създадем представа за бъдещето, как то може да бъде,
това е представа, която разкрива разрушителни идеи, което е вдъхновяващо
и това е най-важната причина,
която разрушава оковите на обикнoвеното мислене.
Има много хора,
които са си създали своя представа за бъдещето,
например, тази представа от началото на 20-и век.
Тук пише, че това е океанския самолет на бъдещето.
Отнема само един и половина дни да прекоси Атлантическия океан.
Днес знаем, че тази представа за бъдещето не се е сбъднала.
Това е най-големият самолет, който имаме,
Airbus A380 и е доста голям,
така че много хора се побират вътре
и технически е напълно различен
от този, който ви показах.
Работя в екип с Airbus
и ние сме си създали собствена престава
относно по-устойчивото бъдеще на авиацията.
Така че устойчивостта е доста важна за нас,
което би включвало социални,
но също и екологични и икономични стойности.
Създадохме много разкъсана структура,
която имитира структурата на кокал, или скелет,
което се случва в природата.
Затова, може би, изглежда малко странно,
особено за хората които се занимават със структура като цяло.
Но, поне е само един вид рисунка,
за да проучим идеите си за различно бъдеще
Кои са основните клиенти на бъдещето?
Имаме старите, младите,
имаме покачващата се сила на жените
и една огромна тенденция, която засяга всички ни.
Това са бъдещите антропрометрици.
Децата ни растат, но в същото време
и ние растем в различни посоки.
Така че това което ни трябва в самолета е пространство,
което да не заема много място.
Тези хора имат различни нужди.
Затова имаме голяма нужда от повишаване на здравните условия,
особено при възрастните хора.
Искаме да се отнасят с нас индивидуално.
Искаме да сме продуктивни през целия процес на пътуването
и това, което искаме да направим в бъдещето е
да използваме най-новите интерфейси, свързващи човека с машината
и искаме да интегрираме всичко това в един продукт.
Комбинирахме тези нужди с технология.
Така че, например, ние се питаме:
как можем да създадем повече светлина?
Как да внесем повече естествена светлина в самолета?
Този самолет няма прозорци вече.
Ами софтуерът за данни и комуникация,
който ни трябва в бъдещето?
Вярванията ми са, че самолетът на бъдещето
ще има собствено мислене.
Ще бъде повече като жив организъм,
отколкото като много сложна технология.
В бъдещето ще бъде много различно.
Самолетът ще комуникира директно
с пътника вътре в него.
И стигнахме до материята,
синтетична биология, например.
Аз вярвам, че ще създадем повече и повече
нови материи, които можем да използваме за структурата,
защото структурата е един от най-големите проблеми при създаването на самолет.
Нека да сравним стария с новия свят.
Искам само да ви покажа какво правим днес.
Това е скоба от A380 от отделението за персонала.
Тя е много тежка
и следва правилата на класическия дизайн.
Това е друга скоба със същото предназначение.
Тя следва дизайна на костта.
Процесът на изработка е напълно различен.
От едната страна имаме 1,2 килограма
и от другата - 0,6 кг.
Тази технология, 3D принтиране и новият дизайн
наистина ни помогнаха да намалим килограмите,
което е най-големият проблем при самолетите,
защото е пряко свързан със създаването на парниковия ефект.
Избутайте тази идея още малко.
Как природата създава своите части и структури?
Тя е хитра. Слага цялата информация
в тези малки градивни частици, които ние наричаме ДНК.
И природата строи големи скелети от нея.
Така че тук виждаме възходящ подход,
защото цялата информация, както казах, се съхранява в ДНК-то.
Това е комбинирано в низходящ подход,
защото в ежедневния си живот
тренираме мускулите и скелета си
и те стават по-силни.
Същия подход може да бъде използван и в технологиите.
Ако градивните ни частици са карбонови нанотръбички,
и искаме да създадем голям скелет без нитове.
Тук можете да видите как изглежда това.
Представете си, че карбоновите нанотръбички растат
вътре в 3D принтер
и са закрепени върху пластмасова матрица
и следват очертанията на вашата част.
Имате трилиони от тях.
Затова ги подреждате върху дървесина
и правите морфологична оптимизация,
така правите структури, суб-структури
и това ви позволява да пренасяте електрическа енергия или информация.
И сега взимаме тази материя, комбинираме я
с низходящ подход
и строим по-големи и по-големи части.
Как би изглеждал самолетът на бъдещето?
Той ще има различни седалки, които ще се адаптират
към формата на пътника
с различни параметри.
Ще има социални отделения вътре в самолета,
които могат да се превръщат в
игрища за виртуален голф.
И накрая, бионичната структура,
която ще бъде покрита с прозрачна
биополимерна мембрана наистина ще промени
вижданията ни за самолетите.
Както Джейсън Силва е казал,
ако си го представяме, защо не го направим реалност?
Ще се видим в бъдещето. Благодаря.
(Аплодисменти)