WEBVTT

00:00:00.516 --> 00:00:04.623
Ще ви разкажа за болестта, от която страдам.

00:00:04.623 --> 00:00:07.127
Имам странно чувство, че някои от вас

00:00:07.127 --> 00:00:09.047
също страдат от това.

00:00:09.047 --> 00:00:11.144
Когато се разхождам в художествена галерия,

00:00:11.144 --> 00:00:13.247
в стаи, пълни с картини,

00:00:13.247 --> 00:00:17.764
след около 15 до 20 минути,

00:00:17.764 --> 00:00:19.655
разбирам, че не мисля за картините.

00:00:19.655 --> 00:00:21.263
Не съм свързана с тях.

00:00:21.263 --> 00:00:23.767
Мисля за чаша кафе,

00:00:23.767 --> 00:00:26.767
от което се нуждая, за да ме събуди.

00:00:26.767 --> 00:00:29.951
Страдам от умора от галерии.

NOTE Paragraph

00:00:29.951 --> 00:00:32.327
Колко от вас страдат от тази болест -

00:00:32.327 --> 00:00:34.332
да. Ха, ха, ха!

00:00:34.332 --> 00:00:36.482
Понякога това може да продължи повече

00:00:36.482 --> 00:00:38.576
от 20 минути или за по-кратко време,

00:00:38.576 --> 00:00:40.790
но мисля, че всички страдаме от това. Чувствате ли

00:00:40.790 --> 00:00:42.871
се виновни?

00:00:42.871 --> 00:00:45.858
За мен, гледам картините на стената

00:00:45.858 --> 00:00:48.873
и си мисля, че някой е решил да ги сложи там,

00:00:48.873 --> 00:00:51.401
мисли си, че те изглеждат добре на тази стена,

00:00:51.401 --> 00:00:52.759
но не винаги го виждам.

00:00:52.759 --> 00:00:55.423
Всъщност, през повечето време не го виждам.

NOTE Paragraph

00:00:55.423 --> 00:00:59.197
Напускам чувствайки се всъщност нещастна.

00:00:59.197 --> 00:01:02.664
Чувствам се виновна и нещастна,

00:01:02.664 --> 00:01:04.727
а не мисля, че има нещо нередно в картините,

00:01:04.727 --> 00:01:06.184
мисля, че нещо не е наред с мен.

00:01:06.184 --> 00:01:09.092
Не е хубаво преживяване, да излизам от галерия с такова чувство.

NOTE Paragraph

00:01:09.092 --> 00:01:10.363
(Смях)

NOTE Paragraph

00:01:10.363 --> 00:01:12.672
Мисля, че трябва да си починем.

00:01:12.672 --> 00:01:15.132
Ако мислите да отидете в ресторант,

00:01:15.132 --> 00:01:18.819
когато гледате менюто, мислите ли да поръчате

00:01:18.819 --> 00:01:21.002
всичко от него?

00:01:21.002 --> 00:01:22.884
Не! Избирате.

00:01:22.884 --> 00:01:26.059
Ако отивате в магазин, за да купите риза,

00:01:26.059 --> 00:01:29.036
ще пробвате ли всички ризи

00:01:29.036 --> 00:01:30.364
и ще поискате ли всички ризи?

00:01:30.364 --> 00:01:34.491
Не, разбира се, избирате. Това се очаква.

00:01:34.491 --> 00:01:37.112
Как тогава не се очаква

00:01:37.112 --> 00:01:39.685
да избирате, когато отивате в художествена галерия.

00:01:39.685 --> 00:01:42.980
Защо трябва да направим връзка с всички картини?

NOTE Paragraph

00:01:42.980 --> 00:01:45.684
Опитвам се да предприема различен подход.

00:01:45.684 --> 00:01:47.302
Правя две неща:

00:01:47.302 --> 00:01:51.796
Когато отивам в галерия, преди всичко, ходя много бързо

00:01:51.796 --> 00:01:56.031
и гледам всичко, и избирам картините,

00:01:56.031 --> 00:01:59.085
пред които се забавям поради една или друга причина.

00:01:59.085 --> 00:02:01.886
Дори не знам, защо те ме карат да се забавя, но нещо

00:02:01.886 --> 00:02:03.943
ме притегля като магнит

00:02:03.943 --> 00:02:07.061
и пропускам всички други и отивам към тази картина.

00:02:07.061 --> 00:02:09.525
Това е първото нещо, което правя, по собствено желание.

00:02:09.525 --> 00:02:12.821
Избирам картина. Тя е една картина от 50.

00:02:12.821 --> 00:02:16.511
Второто нещо, което правя, е да стоя пред тази картина

00:02:16.511 --> 00:02:19.588
и да си разкажа история за нея.

NOTE Paragraph

00:02:19.588 --> 00:02:23.186
Защо история? Мисля, че сме обвързани,

00:02:23.186 --> 00:02:27.077
ДНК-то ни казва, да разказваме истории.

00:02:27.077 --> 00:02:29.446
Разказваме истории през цялото време за всичко

00:02:29.446 --> 00:02:34.557
и мисля, че го правим, защото светът е лудо, хаотично място,

00:02:34.557 --> 00:02:38.508
и понякога с историите се опитваме да

00:02:38.508 --> 00:02:40.677
внесем малко ред в него.

00:02:40.677 --> 00:02:44.668
Защо не приложим това, когато гледаме картини?

00:02:44.668 --> 00:02:48.383
Менюто в ресторанта прилича на

00:02:48.383 --> 00:02:51.606
посещение на художествени галерии.

NOTE Paragraph

00:02:51.606 --> 00:02:54.814
Ще ви покажа три картини,

00:02:54.814 --> 00:02:57.878
които ме накараха да спра

00:02:57.878 --> 00:03:00.424
и искам да разкажа истории за тях.

00:03:00.424 --> 00:03:03.975
Първата картина не се нуждае от въведение -

00:03:03.975 --> 00:03:07.006
"Момиче с перлена обица" от Йоханес Вермер,

00:03:07.006 --> 00:03:09.162
холандски художник от 17-ти век.

00:03:09.162 --> 00:03:11.662
Това е най-известната картина.

00:03:11.662 --> 00:03:13.806
Видях я за пръв път, когато бях на 19 години

00:03:13.806 --> 00:03:16.086
и веднага си купих нейн плакат,

00:03:16.086 --> 00:03:20.243
все още имам този плакат. От 30 години той виси в дома ми.

00:03:20.243 --> 00:03:23.393
Той е с мен, където и да отида,

00:03:23.393 --> 00:03:25.737
никога не се уморявам да го гледам.

NOTE Paragraph

00:03:25.737 --> 00:03:29.516
Това, което ме накара да спра,

00:03:29.516 --> 00:03:32.073
бяха прекрасните цветове, които той използва

00:03:32.073 --> 00:03:34.017
и светлината, падаща върху лицето ѝ.

00:03:34.017 --> 00:03:36.801
Но мисля, че това, което ме кара да се връщам

00:03:36.801 --> 00:03:39.857
година след година, е нещо друго, то е

00:03:39.857 --> 00:03:43.551
погледът ѝ, противоречивият поглед на лицето ѝ.

00:03:43.551 --> 00:03:45.969
Не мога да кажа, дали тя е щастлива или тъжна

00:03:45.969 --> 00:03:48.936
и винаги сменям мнението си.

00:03:48.936 --> 00:03:52.535
Това ме кара да се връщам.

NOTE Paragraph

00:03:52.535 --> 00:03:56.544
Един ден, 16 години, откакто плакатът висеше на стената ми,

00:03:56.544 --> 00:03:59.226
лежах в леглото и я гледах,

00:03:59.226 --> 00:04:01.805
и си помислих, че се чудя какво

00:04:01.805 --> 00:04:05.723
е направил художникът, за да изглежда тя така.

00:04:05.723 --> 00:04:08.667
Това беше първия път, когато си помислих, че

00:04:08.667 --> 00:04:11.467
изражението на лицето ѝ отразява

00:04:11.467 --> 00:04:13.606
чувствата ѝ към художника.

00:04:13.606 --> 00:04:16.762
Преди това мислих за плаката като портрет на момиче.

00:04:16.762 --> 00:04:21.531
Започнах да мисля за него като портрет изразяващ връзка.

00:04:21.531 --> 00:04:24.363
Помислих си, каква е тази връзка?

NOTE Paragraph

00:04:24.363 --> 00:04:27.571
Исках да разбера. Направих изследване и открих,

00:04:27.571 --> 00:04:29.896
че не знаем, коя е тя.

00:04:29.896 --> 00:04:32.243
Не знаем кои са моделите

00:04:32.243 --> 00:04:34.603
на всички рисунки на Вермер

00:04:34.603 --> 00:04:36.730
и знаем много малко за самия Вермер.

00:04:36.730 --> 00:04:39.504
Казах си: "Юпии!"

00:04:39.504 --> 00:04:44.163
Мога да правя каквото искам, мога да измисля каквато искам история.

NOTE Paragraph

00:04:44.163 --> 00:04:46.759
Ето как измислих историята.

00:04:46.759 --> 00:04:48.636
Първо си помислих,

00:04:48.636 --> 00:04:50.728
че трябва да вляза в къщата му.

00:04:50.728 --> 00:04:53.216
Как Вермер се е запознал с нея?

00:04:53.216 --> 00:04:54.760
Има предположения, че

00:04:54.760 --> 00:04:59.183
тя е 12 годишната му дъщеря.

00:04:59.183 --> 00:05:01.408
Дъщерята е на 12 години, по времето, когато я е нарисувал.

00:05:01.408 --> 00:05:04.104
Помислих си: "Не, това е много интимен поглед,

00:05:04.104 --> 00:05:06.288
не е поглед, с който дъщеря гледа баща си".

00:05:06.288 --> 00:05:08.128
В холандските рисунки от онова време,

00:05:08.128 --> 00:05:11.720
ако устата на жената е отворена, това показвало сексуална връзка.

00:05:11.720 --> 00:05:13.608
Вермер не би се осмелил

00:05:13.608 --> 00:05:15.504
да нарисува дъщеря си така.

NOTE Paragraph

00:05:15.504 --> 00:05:17.384
Това не е дъщеря му, а някоя

00:05:17.384 --> 00:05:19.634
негова близка, физически близка с него.

00:05:19.634 --> 00:05:21.898
Кой друг е живял в къщата?

00:05:21.898 --> 00:05:25.281
Слугиня, прекрасна слугиня.

00:05:25.281 --> 00:05:26.842
Тя е в къщата.

00:05:26.842 --> 00:05:29.503
Как е влязла в студиото?

00:05:29.503 --> 00:05:31.637
Не знаем много за Вермер,

00:05:31.637 --> 00:05:33.776
но от малкото което знаем е, че

00:05:33.776 --> 00:05:36.767
се е оженил за католичка, живели са с майка ѝ,

00:05:36.767 --> 00:05:39.040
в къщата, където той е имал собствена стая,

00:05:39.040 --> 00:05:43.323
където е било неговото студио. Той имал 11 деца.

00:05:43.323 --> 00:05:46.400
Това трябва да е било хаотично, шумно домакинство.

00:05:46.400 --> 00:05:49.344
Ако сте виждали преди рисунки на Вермер,

00:05:49.344 --> 00:05:53.208
знаете, че те са невероятно спокойни и тихи.

NOTE Paragraph

00:05:53.208 --> 00:05:57.104
Как художник рисува такива спокойни, тихи рисунки с 11 деца наоколо?

00:05:57.104 --> 00:05:59.400
Той води разделен живот.

00:05:59.400 --> 00:06:03.080
Влиза в студиото си и казва: "Никой да не влиза тук.

00:06:03.080 --> 00:06:07.808
Нито съпругата, нито децата. Добре, слугинята може да влезе и да почисти".

00:06:07.808 --> 00:06:14.859
Тя е в студиото. Те са заедно.

00:06:14.859 --> 00:06:16.939
Той решава да я нарисува.

NOTE Paragraph

00:06:16.939 --> 00:06:19.207
Той я кара да облече прости дрехи.

00:06:19.207 --> 00:06:22.578
Всички жени или повечето жени в другите рисунки на Вермер

00:06:22.578 --> 00:06:28.544
са носили кадифе, коприна, кожа, много скъпи материали.

00:06:28.544 --> 00:06:31.064
Жената на тази рисунка е облечена много просто; единственото нещо, което не е просто,

00:06:31.064 --> 00:06:33.104
е перлената ѝ обица

00:06:33.104 --> 00:06:36.551
Ако тя е била слугиня, тя не може да си позволи да купи

00:06:36.551 --> 00:06:38.758
перлени обици.

00:06:38.758 --> 00:06:42.020
Това не са нейни обици. Чии са?

00:06:42.020 --> 00:06:47.061
Знаем, че има списък на дрехите на Катарина, съпругата му.

00:06:47.061 --> 00:06:50.677
Между тях има жълто палто с бяла кожа,

00:06:50.677 --> 00:06:52.424
корсаж в жълто и черно

00:06:52.424 --> 00:06:56.118
и виждаме тези дрехи на различни жени в много от

00:06:56.118 --> 00:06:59.232
картините на Вермер.

00:06:59.232 --> 00:07:03.710
Ясно е, че дрехите на съпругата са давани на заем на различни модели.

00:07:03.710 --> 00:07:06.229
Не е невероятно,

00:07:06.229 --> 00:07:09.813
тази перлена обица да е принадлежала на съпругата му.

NOTE Paragraph

00:07:09.813 --> 00:07:12.990
Получихме елементите на историята.

00:07:12.990 --> 00:07:15.420
Тя е в студиото с него за дълго време.

00:07:15.420 --> 00:07:17.463
Нужно е много време, тези рисунки да бъдат нарисувани.

00:07:17.463 --> 00:07:20.334
Те са прекарвали цялото време сами.

00:07:20.334 --> 00:07:22.334
Тя носи обицата на съпругата му.

00:07:22.334 --> 00:07:25.149
Тя е прекрасна. Той очевидно я обича. Тя е объркана.

00:07:25.149 --> 00:07:27.941
Знае ли съпругата му? Очевидно не.

00:07:27.941 --> 00:07:31.319
И ако тя не знае -

00:07:31.319 --> 00:07:33.174
това е историята.

NOTE Paragraph

00:07:33.174 --> 00:07:35.351
(Смях)

NOTE Paragraph

00:07:35.351 --> 00:07:37.941
Следващата картина, за която ще говоря,

00:07:37.941 --> 00:07:41.188
се нарича "Момче строи къща от карти" от Шардин.

00:07:41.188 --> 00:07:45.564
Той е френски художник от 18-ти век, известен най-много с натюрмортите си,

00:07:45.564 --> 00:07:48.157
но понякога е рисувал хора.

00:07:48.157 --> 00:07:52.124
Той е нарисувал четири версии на тази картина,

00:07:52.124 --> 00:07:56.084
различни момчета строят къщи от карти, всички са концентрирани.

00:07:56.084 --> 00:07:59.548
Харесвам най-много тази версия, защото някои от момчетата

00:07:59.548 --> 00:08:02.941
са по-големи, а други са по-малки и според мен, тази картина,

00:08:02.941 --> 00:08:05.893
която изглежда като овесената каша на Голдилок, е отлична.

NOTE Paragraph

00:08:05.893 --> 00:08:09.884
Той не е дете, но не е и мъж.

00:08:09.884 --> 00:08:14.677
Той има баланс между невинност и опит,

00:08:14.677 --> 00:08:19.160
и това ме накара да спра пред тази картина.

00:08:19.160 --> 00:08:22.877
Погледнах лицето му. Малко прилича на рисунка от Вермер.

00:08:22.877 --> 00:08:25.500
Светлината идва отляво, лицето му е осветено

00:08:25.500 --> 00:08:27.724
от тази светлина. Той е в средата на картината

00:08:27.724 --> 00:08:30.736
и като я гледах, открих,

00:08:30.736 --> 00:08:31.943
че стоя там и си помислих:

00:08:31.943 --> 00:08:34.896
"Погледни ме. Моля те, погледни ме".

00:08:34.896 --> 00:08:37.632
Той не ме погледна. Гледаше към картите

00:08:37.632 --> 00:08:40.384
и един от привлекателните елементи в тази картина, е

00:08:40.384 --> 00:08:44.874
че той е толкова съсредоточен върху това, което прави, че не гледа към нас.

00:08:44.874 --> 00:08:48.767
Според мен, това е шедьовър,

00:08:48.767 --> 00:08:52.744
картина, в която няма решителност.

00:08:52.744 --> 00:08:54.265
Той никога няма да ме погледне.

NOTE Paragraph

00:08:54.265 --> 00:08:55.944
Мислех си за история,

00:08:55.944 --> 00:08:59.160
за да открия, кой гледа към него.

00:08:59.160 --> 00:09:01.362
Не е художникът, не искам да мисля за художника.

00:09:01.362 --> 00:09:03.888
Мисля за по-стара негова версия.

00:09:03.888 --> 00:09:09.833
Той е мъж, слуга, възрастен слуга, който гледа този млад слуга

00:09:09.833 --> 00:09:12.304
и казва: "Погледни ме. Искам да те предупредя,

00:09:12.304 --> 00:09:14.754
за това, което ще преживееш. Моля те, погледни ме".

00:09:14.754 --> 00:09:16.280
Той не поглежда.

NOTE Paragraph

00:09:16.280 --> 00:09:20.083
Тази липса на решителност, липсата на решителност в "Момичето с перлената обица" -

00:09:20.083 --> 00:09:22.127
не знаем дали тя е щастлива или тъжна.

00:09:22.127 --> 00:09:23.776
Написах роман за нея

00:09:23.776 --> 00:09:25.776
и все още не знам, дали тя е щастлива или тъжна.

00:09:25.776 --> 00:09:27.880
Отново и отново се връщам към рисунката,

00:09:27.880 --> 00:09:32.561
като търся отговора, търсейки историята, която ще запълни празнината.

00:09:32.561 --> 00:09:36.008
Можем да измислим история и тя да ни задоволи,

00:09:36.008 --> 00:09:41.823
но не напълно и затова се връщаме отново и отново.

NOTE Paragraph

00:09:41.823 --> 00:09:44.361
Последната рисунка, за която ще говоря,

00:09:44.361 --> 00:09:49.225
се нарича "Анонимно" от неизвестен автор. (Смях)

NOTE Paragraph

00:09:49.225 --> 00:09:52.276
Това е портрет на Тюдор, купен от Националната портретна галерия.

00:09:52.276 --> 00:09:54.889
Предполагаше се, че това е човек на име сър Томас Овербъри,

00:09:54.889 --> 00:09:57.553
а след това откриха, че това не е той

00:09:57.553 --> 00:09:59.153
и нямат идея кой е.

NOTE Paragraph

00:09:59.153 --> 00:10:01.296
В Националната портретна галерия,

00:10:01.296 --> 00:10:03.065
ако не знаете биографията на рисунката,

00:10:03.065 --> 00:10:04.689
тя е някакси безполезна.

00:10:04.689 --> 00:10:07.113
Не могат да я окачат на стената, защото не знаят кой е той.

00:10:07.113 --> 00:10:12.017
За нещастие, този сирак прекарва повечето от времето си в склада,

00:10:12.017 --> 00:10:14.161
заедно с много други сираци,

00:10:14.161 --> 00:10:16.672
някои от които са красиви картини.

NOTE Paragraph

00:10:16.672 --> 00:10:21.675
Тази картина ме накара да се спра поради три причини:

00:10:21.675 --> 00:10:24.552
първата е несъответствието между устата му,

00:10:24.552 --> 00:10:27.257
която се усмихва и очите му, които са тъжни.

00:10:27.257 --> 00:10:30.264
Той не е щастлив и защо не е щастлив?

00:10:30.264 --> 00:10:33.981
Второто нещо, което ме привлече,

00:10:33.981 --> 00:10:35.697
бяха ярко червените му бузи.

00:10:35.697 --> 00:10:39.304
Той се изчервява. Той се изчервява, че го рисуват!

00:10:39.304 --> 00:10:42.338
Това трябва да е момче, което се изчервява през цялото време.

00:10:42.338 --> 00:10:44.480
За какво ли мисли, което го кара да се изчервява?

00:10:44.480 --> 00:10:48.256
Третата причина, която ме накара да спра,

00:10:48.256 --> 00:10:51.056
беше прекрасният му жакет.

00:10:51.056 --> 00:10:54.624
Копринен, сив, с красиви копчета.

00:10:54.624 --> 00:10:56.256
И това ме накара да се замисля,

00:10:56.256 --> 00:11:01.048
че това е нещо спретнато и надуто; то е като покривало за легло.

NOTE Paragraph

00:11:01.048 --> 00:11:03.704
Мислех за легла и червени бузи,

00:11:03.704 --> 00:11:06.464
и разбира се, мислех за секс, когато го погледнах,

00:11:06.464 --> 00:11:09.072
и си помислих, за това ли си мисли той.

00:11:09.072 --> 00:11:11.344
Помислих си, че ако измисля история,

00:11:11.344 --> 00:11:13.328
какво ще бъде последното нещо от нея.

00:11:13.328 --> 00:11:16.958
С какво се занимава този тюдорски господин?

00:11:16.958 --> 00:11:18.888
Помислих си, Хенри VІІІ, добре.

00:11:18.888 --> 00:11:23.032
Той би се занимавал с наследството си, с наследника си.

00:11:23.032 --> 00:11:26.681
Кой ще наследи името му и богатството му?

00:11:26.681 --> 00:11:30.561
Сглобявате това и ето история,

00:11:30.561 --> 00:11:33.915
която запълва празнината, която ви кара да се връщате отново.

00:11:33.915 --> 00:11:38.636
Ето историята.

00:11:38.636 --> 00:11:41.566
Кратка е.

NOTE Paragraph

00:11:41.566 --> 00:11:44.297
"Рози"

NOTE Paragraph

00:11:44.297 --> 00:11:48.347
все още нося белия жакет, който ми даде Каролин.

00:11:48.347 --> 00:11:52.658
Той има проста висока яка, ръкави, които се махат

00:11:52.658 --> 00:11:55.834
и сложни копчета от заплетена коприна,

00:11:55.834 --> 00:11:58.760
поставени едно до друго, така че да прилепва приятно.

00:11:58.760 --> 00:12:02.323
Жакетът ме кара да мисля за покривало на голямо легло.

00:12:02.323 --> 00:12:06.073
Може би това е било намерението.

00:12:06.073 --> 00:12:10.991
За пръв път го облякох на изискан обяд, който родителите ѝ дадоха в нейна чест.

00:12:10.991 --> 00:12:12.817
Преди да започна да говоря,

00:12:12.817 --> 00:12:15.386
знаех, че се изчервявам.

00:12:15.386 --> 00:12:19.087
Винаги съм се изчервявал лесно от физическо напрежение,

00:12:19.087 --> 00:12:21.442
от вино, от приятна емоция.

NOTE Paragraph

00:12:21.442 --> 00:12:25.907
Като момче, бях дразнен от сестрите ми и от съучениците ми,

00:12:25.907 --> 00:12:28.354
но не и от Джордж.

00:12:28.354 --> 00:12:31.428
Само Джордж можеше да ме нарича Рози.

00:12:31.428 --> 00:12:33.587
Не разрешавах на никой друг.

00:12:33.587 --> 00:12:37.811
Той успяваше да направи света по-добър.

00:12:37.811 --> 00:12:40.610
Когато обявих годежа си, Джордж не

00:12:40.610 --> 00:12:43.674
се изчерви, а пребледня като жакета ми.

00:12:43.674 --> 00:12:45.578
Той не беше изненадан.

00:12:45.578 --> 00:12:47.250
Всички предполагаха,

00:12:47.250 --> 00:12:51.098
че един ден ще се оженя за братовчедка му.

00:12:51.098 --> 00:12:53.682
Но е трудно да чуя думите.

00:12:53.682 --> 00:12:56.983
Знам, че е трудно да ги произнеса.

NOTE Paragraph

00:12:56.983 --> 00:13:01.385
След това, намерих Джордж на терасата, която гледаше към кухненската градина.

00:13:01.385 --> 00:13:06.642
Вместо да мисли трезво цял следобед, той беше блед.

00:13:06.642 --> 00:13:10.867
Стояхме заедно и гледахме как момичетата режат марули.

00:13:10.867 --> 00:13:13.129
Попитах: "Какво мислиш за жакета ми?"

NOTE Paragraph

00:13:13.129 --> 00:13:18.573
Той ме погледна: "Яката като че ли те задушава".

NOTE Paragraph

00:13:18.573 --> 00:13:20.577
"Пак ще се виждаме", настоявах аз.

00:13:20.577 --> 00:13:23.865
"Можем да ловуваме и да играем на карти и да присъстваме в съда.

00:13:23.865 --> 00:13:25.601
Нищо не трябва да се промени".

00:13:25.601 --> 00:13:29.318
Джордж не отговори.

00:13:29.318 --> 00:13:32.712
"На 23 години съм. Време е да се оженя

00:13:32.712 --> 00:13:36.817
и да имам наследник. Това се очаква от мен".

NOTE Paragraph

00:13:36.817 --> 00:13:40.398
Джордж изпи чаша червено вино и се обърна към мен.

00:13:40.398 --> 00:13:44.481
"Поздравления за предстоящата ти сватба, Джеймс.

00:13:44.481 --> 00:13:49.317
Сигурен съм, че ще бъдете доволни заедно".

00:13:49.317 --> 00:13:52.634
Той никога повече не използва прякора ми.

NOTE Paragraph

00:13:52.634 --> 00:13:54.393
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:13:54.393 --> 00:13:57.775
(Аплодисменти)

NOTE Paragraph

00:13:57.775 --> 00:13:58.957
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:13:58.957 --> 00:14:00.504
(Аплодисменти)