За да разберем изменението на климата,

си мислете за играта "Тетрис."

От векове, Земята играе версия на 
тази игра с въглеродни блокове.

Те навлизат в атмосферата като 
въглероден двуокис от вулканите,

разлагаща се растителна маса,

дишащи създания

и повърхността на океаните.

И напускат атмосферата, когато са използвани 
от растенията по време на фотосинтезата,

погълнати обратно в океана,

или биват складирани в почва 
и в седименти.

Тази игра на Тетрис се нарича 
въглеродния цикъл,

и е двигателят на живота на Земята.

Каква е връзката с климата?

Когато този въглероден двуокис
е във въздуха,

чакащ да бъде абсорбиран отново,

той задържа част от слънчевата топлина,

която иначе би избягала в космоса.

Ето защо въглеродният двуокис 
се нарича парников газ.

Създава топлинен слой,

известен като парниковия ефект,

който пази нашата планета 
от замръзване, подобно на Марс.

Колкото повече блокове CO2 се задържат в
атмосферата, чакащи да бъдат изчистени,

толкова по-топла става Земята.

Въпреки че количеството 
въглерод в атмосферата

варира през ледниковите периоди 
и заради сблъсъците с астроиди,

през последните 8000 години 
се оформя стабилния климат който знаем,

позволявайки на човешката цивилизация 
да процъфтява.

Но преди около 200 години,

започнахме да изкопаваме стария въглерод, 
който бил съхраняван в почвата.

Тези изкопаеми горива, въглища, 
нефт и природен газ

са образувани от погребаните останки 
на растения и животни,

които са умрели много преди хората 
да се развият.

Енергията съхранявана в тях е в 
състояние да захранва

нашите фабрики, автомобили 
и електроцентрали.

Но изгарянето на тези горива инжектира нови
въглеродни блокове в Тетрис играта на Земята.

В същото време, изсякохме горите 
заради земеделието,

намалявайки способността на Земята 
да премахне блоковете.

И от 1750 г., количеството въглерод
в атмосферата

се е увеличило с 40%,

и не показва признаци на забавяне.

Точно като в Тетриса, колкото повече 
блокове се трупат,

толкова по-трудно става да се 
възстанови стабилността.

Допълнителният въглеродния двуокис 
в атмосферата

ускорява парниковия ефект,

като задържа повече топлина 
близо до повърхността

и причинява полярните ледове 
да се топят.

И колкото повече се топят, толкова по-малко
слънчева светлина могат да отразят,

правейки океаните по-топли дори по-бързо.

Морското равнище расте, крайбрежните 
популации са застрашени от наводнения,

природните екосистеми са нарушени,

и климата става все по-екстремен 
с течение на времето.

Изменението на климата може да засегне 
различни хора и места по различни начини.

Но, в крайна сметка, това е игра, която 
всички трябва да игрем.

И за разлика от Тетрис,

няма да получим шанс да започнем 
отначало и да опитаме отново.