Знам какво си мислите. Мислите си, че съм се загубила, и някой ще дойде на сцената след минута и ще ме отведе обратно на мястото ми. (Ръкопляскания) Чувам това постоянно в Дубай. "Вие сте тук на почивка, нали скъпа?" (Смях) "Дошли сте на посещение на децата? Колко дълго ще останете?" Ами всъщност, надявам се, поне за още известно време. Аз живея и преподавам в Персийския залив повече от 30 години. (Ръкопляскания) И през това време видях много промени. Сега, тази статистика е доста шокираща. И днес искам да ви разкажа за загубата на езиците и глобализацията на английския език. Искам да ви разкажа за моята приятелка, която преподаваше английски на възрастни в Абу Даби. И един прекрасен ден, тя решила да ги отведе в градината, да ги научи няколко думи свързани с природата. Но тя се оказала тази, която научила всякакви арабски думи за местните растения, както и тяхната употреба -- за медицински цели, козметика, готвене, билки. Как са се сдобили учениците с тези познания? Разбира се, от техните баби и дядовци и дори от техните прародители. Не е необходимо да ви казвам колко е важно да можем да общуваме между поколенията. Но за съжаление, днес, езиците умират с безпрецедентна скорост. Един език умира на всеки 14 дни. Сега, в същото време, английският е безспорния световен език. Дали има някаква връзка? Ами не знам. Но знам, че съм видяла много промени. Когато за първи път пристигнах в Персийския залив, дойдох в Кувейт, в дните, когато това все още беше трудно място. Всъщност, не толкова отдавна. Това е от малко по-рано. Но както и да е, бях наета от Британския съвет, заедно с около 25 други учители. И ние бяхме първите, които не бяха мюсюлмани, да преподават в държавните училища там в Кувейт. Бяха ни довели да преподаваме английски език, защото правителството искаше да модернизира страната, и да даде възможности на гражданите чрез образованието. И разбира се, Великобритания се възползва от част от това чудесно богатство от петрол. Добре. Сега това е съществената промяна, която видях -- как преподаването на английски език се трансформира от това да бъде взаимно полезна практика, до това да се превърне в огромния международен бизнес, който е днес. Вече не е само чужд език в учебната програма. И повече не е единствено владение на майка Англия. Той се е превърнал в популярен тренд за всеки англоговорящ народ на земята. И защо не? В крайна сметка, най-доброто образование -- според Световната ранглиста на университетите -- може да бъде получено в университетите във Великобритания и САЩ. Така че всеки иска да има английско образование, естествено. Но ако английският не ви е майчин език, ще трябва да се явите на тест. Може ли да бъде правилно да се отхвърли студент, базирано само на езиковите му умения? Вероятно има компютърен учен, който е гений. Дали той се нуждае от същия език като адвокат, например? Ами, не мисля, че е така. Ние, учителите по английски език, ги отхвърляме през цялото време. Ние поставяме знак за спиране, и ги спираме по техния път. Те не могат да следват повече своята мечта, докато не усвоят английски език. Нека да кажем това по различен начин, ако срещна някой човек, който говори само холандски, който има лек за рака, дали ще го спра да влезе в британски университет? Не мисля, че ще го сторя. Но наистина, ние правим точно това. Ние, учителите по английски език, сме пазачите. И вие първо трябва да ни удовлетворите, че вашият английски е достатъчно добър. Може да е опасно, да се даде твърде много власт на малка част от обществото. Може би бариерата ще бъде твърде универсална. Добре. "Но", чувам ви да казвате, "какво да кажем за научните изследвания? Всички те са на английски език." Така че книгите са на английски, списанията се правят на английски, но това е самоизпълняващо се пророчество. То подхранва изискването за английски език. И продължава така нататък. Искам да ви попитам, какво стана с преводите? Ако се замислите за ислямския Златен век, имало е много преводи тогава. Превеждали от латински и гръцки език на арабски, на персийски, и после било превеждано на германските езици в Европа и на романските езици. И така светлината озарила тъмните векове в Европа. Сега, не ме разбирайте погрешно; не съм против преподаването на английски, всички вие учители по английски език. харесва ми, че имаме световен език. Днес ни трябва такъв, повече от всякога. Но аз съм против употребата му като бариера. Дали наистина искаме да се окажем с 600 езика, и основните да са английски, или китайски? Нуждаем се от нещо повече. Но къде да теглим чертата? Тази система приравнява интелигентността с познанието по английски език, което е доста произволно. (Ръкопляскания) И искам да ви напомня, че гигантите, на чиито рамене стои днешната интелигенция, не е трябвало да знаят английски, не е трябвало да полагат тест по английски език. Например Айнщайн. Той, между другото, бил считан за бавно развиващ се в училище, понеже бил, в действителност, с дислексия. Но за щастие на света, не е трябвало да полага тест по английски език. Защото те не започнали до 1964 година с TOEFL, американския тест по английски език. Сега това е експлодирало. Има безброй много тестове по английски език. И милиони и милиони студенти полагат тези тестове всяка година. Може би си мислите, вие и аз, че тези такси не са толкова зле, че са наред, но те са непосилни за много милиони бедни хора. Така че мигновено, ние ги отхвърляме. (Ръкопляскания) Това ми напомня за заглавие, което видях наскоро: "Образованието: Голямата пропаст." Сега го проумях, разбрах защо хората се съсредоточават върху английския език. Те искат да дадат на децата си най-добрия шанс в живота. И за да сторят това, те се нуждаят от западно образование. Защото, разбира се, най-добрите работни места отиват при хората от западните университети, които ви показах по-рано. Това е омагьосан кръг. Така. Нека ви разкажа една история за двама учени, двама английски учени. Те правели експеримент, свързан с генетиката, и предните крайници и задните крайници на животните. Но не можели да получат резултатите, които искали. Те наистина не знаели какво да правят, докато не се появил един немски учен, който осъзнал, че използвали две думи за предни и задни крайници, докато в генетиката това няма значение, нито пък в немския език. Така че, бинго, проблемът бил решен. Ако не можете да измислите някаква мисъл сте загубени. Но ако друг език може да измисли тази мисъл, тогава, чрез сътрудничество, можем да постигнем и да научим много повече. Дъщеря ми, дойде в Англия от Кувейт. Тя беше учила математика и естествени науки на арабски в едно арабско основно училище. Трябваше да ги превежда на английски език в нейната гимназия. И тя беше най-добрата в класа по тези предмети. Което ни показва, че когато студентите идват при нас от чужбина, може би не им даваме достатъчно кредит, за това, което знаят, и те го знаят на техния собствен език. Когато един език умира, ние не знаем какво губим с този език. Например -- не знам дали го видяхте по CNN наскоро -- дадоха награда за героизъм на едно младо момче, овчар от Кения, което не можело да учи през нощта в селото си, подобно на всички останали деца в селото, тъй като керосиновата лампа, тя изпускала дим и навредявала очите му. И между другото, никога нямало достатъчно керосин, защото какво може да ви купи един долар на ден? Така че той изобретил безплатна лампа, задействана със слънчева светлина. И сега децата в неговото село получават същите бележки в училище, като децата, които имат електроенергия у дома си. (Ръкопляскания) Докато получавал наградата си, той казал тези прекрасни думи: "Децата могат да изведат Африка от това, което е днес, тъмен континент, до един светъл континент." Една проста идея, но може да има толкова значими последствия. Хората, които нямат светлина, било то физически или метафорично, не могат да преминат нашите изпити, и ние никога не можем да узнаем това, което знаят. Нека да не ги държим, тях и нас, на тъмно. Нека да празнуваме многообразието. Внимавайте с езика си. Използвайте го за да разпространявате страхотни идеи. (Ръкопляскания) Благодаря ви много. (Ръкопляскания)