WEBVTT

00:00:00.107 --> 00:00:04.024
(джаз музика)

00:00:06.420 --> 00:00:08.380
Ние сме в Музея на изкуствата
„Метрополитън“

00:00:08.380 --> 00:00:11.240
и гледаме огромна картина 
от Джаксън Полък.

00:00:11.240 --> 00:00:13.709
Тя е широка 5,25 метра

00:00:13.709 --> 00:00:15.830
и оригиналното ѝ наименование 
е „Номер 30“,

00:00:15.830 --> 00:00:17.750
но по-късно става „Есенен ритъм“.

00:00:17.750 --> 00:00:19.980
Музеят прави компромис

00:00:19.980 --> 00:00:22.550
и я наричат „Есенен ритъм (Номер 30)“.

00:00:22.550 --> 00:00:24.590
Това е сложна картина.

00:00:24.590 --> 00:00:26.630
По някаква причина,

00:00:26.630 --> 00:00:28.260
в разгара на пандемията,

00:00:28.260 --> 00:00:31.150
по-малко от две седмици 
преди президентските избори,

00:00:31.150 --> 00:00:35.650
имам чувството, че може би 
проектирам собствената си мрачност

00:00:35.650 --> 00:00:39.350
в тази картина, която е 
нарисувана през 1950-а,

00:00:39.350 --> 00:00:42.480
точно 5 години след края 
на Втората световна война.

00:00:42.480 --> 00:00:43.960
Голяма част от дискусиите,

00:00:43.960 --> 00:00:46.020
свързани с абстрактните експресионисти,

00:00:46.020 --> 00:00:48.300
сред които Полък е бил една
от водещите фигури,

00:00:48.300 --> 00:00:51.180
се занимава с въпроса за 
безпокойството и тревожността.

00:00:51.180 --> 00:00:54.720
Това са доминиращите въпроси
в следвоенния период.

00:00:54.720 --> 00:00:57.200
1950-а е времето на Студената война.

00:00:57.200 --> 00:00:59.120
Атомните бомби са заплаха,

00:00:59.120 --> 00:01:01.910
каквато никога преди не е имало 
в човешката история.

00:01:01.910 --> 00:01:03.830
Чудовищността на Холокоста

00:01:03.830 --> 00:01:06.410
е била разкрита 
няколко години преди това.

00:01:06.410 --> 00:01:08.460
Има и процеси срещу нацистите,

00:01:08.460 --> 00:01:10.970
които продължават години 
след края на войната.

00:01:10.970 --> 00:01:13.380
Мога да си представя усещането
на художниците,

00:01:13.380 --> 00:01:15.752
че е нужен нов език,

00:01:15.752 --> 00:01:19.130
който да изрази епохата 
след Втората световна война,

00:01:19.130 --> 00:01:23.432
и че старата система на натурализма,
идваща от Ренесанса,

00:01:23.432 --> 00:01:25.440
не е езикът, който е жизнеспособен,

00:01:25.440 --> 00:01:27.200
предвид новите обстоятелства.

00:01:27.200 --> 00:01:28.440
Мисля, че редица художници

00:01:28.440 --> 00:01:31.210
не чувстват този натурализъм,
тази фигуративност.

00:01:31.210 --> 00:01:34.010
Изобразяването на човешкото 
тяло вече не предизвиквало интерес.

00:01:34.010 --> 00:01:36.590
Те са търсили нещо по-дълбоко,

00:01:36.590 --> 00:01:39.550
което да може да обхване 
екзистенциални въпроси,

00:01:39.550 --> 00:01:41.360
въпросите на човешкото съществуване

00:01:41.360 --> 00:01:43.980
и потенциалното изчезване
на човешкото съществуване.

00:01:43.980 --> 00:01:46.910
Ако се замислиш, десетилетие
или две преди това

00:01:46.910 --> 00:01:50.760
имаме сюрреализма и този интерес 
към несъзнаваното,

00:01:50.760 --> 00:01:54.470
и проникването отвъд
съзнателния ежедневен ум,

00:01:54.470 --> 00:01:57.580
в търсене на по-голяма, 
по-дълбока истина

00:01:57.580 --> 00:01:59.410
за човешкото съществуване,

00:01:59.410 --> 00:02:01.040
за начина, по който 
работят нашите умове.

00:02:01.040 --> 00:02:03.783
И тук имаме идея, която се връща
към сюрреалистите.

00:02:03.783 --> 00:02:05.200
Връща се дори и към Дада,

00:02:05.200 --> 00:02:08.040
за това, че осъзнатият 
рационален ум пречи,

00:02:08.040 --> 00:02:11.080
че е противоположен 
на творческия импулс,

00:02:11.080 --> 00:02:13.910
че ако можем някак 
да се отдръпнем

00:02:13.910 --> 00:02:16.020
и да позволим нещо 
по-елементарно,

00:02:16.020 --> 00:02:18.530
по-непреднамерено да излезе
на преден план,

00:02:18.530 --> 00:02:22.180
това би било някак си
по-истинско и по-универсално.

00:02:22.180 --> 00:02:25.040
Това, което виждаме, е връхната точка
на модерното изкуство,

00:02:25.040 --> 00:02:26.680
където художниците се отдръпват

00:02:26.680 --> 00:02:28.663
от изобразяването на природата,

00:02:28.663 --> 00:02:31.400
нещо, което е било централно 
за създаването на изкуство.

00:02:31.400 --> 00:02:34.320
Тук виждаме интерес към нещо, 
което не е абстрактно по същество,

00:02:34.320 --> 00:02:35.970
а е чиста абстракция.

00:02:35.970 --> 00:02:38.400
Неговата радикалност е несъмнена.

00:02:38.400 --> 00:02:42.070
Това напълно преобръща традициите
в създаването на изображения.

00:02:42.070 --> 00:02:44.880
Той обръща гръб 
на изобразяването на натурата

00:02:44.880 --> 00:02:48.750
и търси в себе си, в собствените 
си физически движения,

00:02:48.750 --> 00:02:53.510
в собственото си емоционално състояние 
в този конкретен момент във времето.

00:02:53.510 --> 00:02:57.260
Така че ние не гледаме например
аналитичен Кубизъм,

00:02:57.260 --> 00:03:01.350
което е абстракция на натурата, 
където Пикасо взима китара

00:03:01.350 --> 00:03:05.040
и я разлага на геометрични форми,

00:03:05.040 --> 00:03:07.240
докато тук Полък 
не изхожда от натурата,

00:03:07.240 --> 00:03:11.382
а от мястото на индивида
в даден момент от времето.

00:03:11.382 --> 00:03:13.300
Създадена е на специфично място,

00:03:13.300 --> 00:03:15.810
тя е направена в студиото му – 
малък хамбар

00:03:15.810 --> 00:03:19.390
зад къщата на Джаксън Полък
и Лий Краснър,

00:03:19.390 --> 00:03:21.710
в имота им в Спрингс, 
Ийст Хемптън (САЩ).

00:03:21.710 --> 00:03:23.690
Относително малко място е.

00:03:23.690 --> 00:03:26.830
Това е огромно платно, 
което той е разстлал на пода.

00:03:26.830 --> 00:03:29.350
Той не е поставял основа, 
не слагал грунд.

00:03:29.350 --> 00:03:30.840
Не е запечатал повърхността.

00:03:30.840 --> 00:03:33.750
Рисувал е директно върху платното,

00:03:33.750 --> 00:03:35.850
но дори не мога да кажа,
че го е изрисувал,

00:03:35.850 --> 00:03:38.160
той не е докосвал платното с четката си.

00:03:38.160 --> 00:03:42.370
Той се е движил върху платното и е
оставял боята да падне върху него.

00:03:42.370 --> 00:03:44.820
Има известна суровост.

00:03:44.820 --> 00:03:46.700
Векове наред, когато 
художниците рисуват,

00:03:46.700 --> 00:03:48.550
те не само грундират 
платното си,

00:03:48.550 --> 00:03:51.320
но най-често подготвят скици,

00:03:51.320 --> 00:03:53.840
организират композицията, 
обмислят я.

00:03:53.840 --> 00:03:56.780
Имало е истинска умисъл
и осъзнатост на процеса.

00:03:56.780 --> 00:03:59.910
Това е била важна част 
от стойността на творбата.

00:03:59.910 --> 00:04:02.830
Тук Полък преобръща тази ценност
с главата надолу.

00:04:02.830 --> 00:04:05.740
Той е използвал боя за къщи, 
а това черно е емайл лак.

00:04:05.740 --> 00:04:09.580
Това е скъсване с рафинираността
на художествените материали

00:04:09.580 --> 00:04:12.020
и пренасяне на изкуството 
в реалния свят.

00:04:12.020 --> 00:04:14.200
Това ни напомня, че Полък,

00:04:14.200 --> 00:04:16.010
особено в началото на кариерата си,

00:04:16.010 --> 00:04:18.070
се е интересувал от
социалните проблеми.

00:04:18.070 --> 00:04:20.400
Това е огромно платно, 
което може да ни напомни

00:04:20.400 --> 00:04:22.340
на мащабните стенописи.

00:04:22.340 --> 00:04:23.530
Той изглежда гледа назад

00:04:23.530 --> 00:04:25.390
към великите мексикански стенописци

00:04:25.390 --> 00:04:28.100
като Сике́йрос и Диего Ривера,

00:04:28.100 --> 00:04:31.920
и мисли за огромния 
мащаб на тези стенописи.

00:04:31.920 --> 00:04:35.930
А в изкуството това не са 
малки картини за колекционер,

00:04:35.930 --> 00:04:38.150
а огромни произведения 
за масова публика.

00:04:38.150 --> 00:04:39.520
Това, което търси Полък тук,

00:04:39.520 --> 00:04:42.540
е вид спонтанност, 
непосредствено откривателство.

00:04:42.540 --> 00:04:45.600
Той рисува със 
страхотна обиграност,

00:04:45.600 --> 00:04:47.490
но след това се отпуска.

00:04:47.490 --> 00:04:51.650
Може би най-добрата аналогия 
е с добре подготвен джаз музикант.

00:04:51.650 --> 00:04:54.370
Някой, който може да свири 
на саксофон или пиано

00:04:54.370 --> 00:04:55.880
с изключително умение,

00:04:55.880 --> 00:04:57.860
но след това 
си позволява рифове,

00:04:57.860 --> 00:05:00.870
позволява си да се заиграе, 
допуска несъзнателното

00:05:00.870 --> 00:05:03.036
и моментът да излязат
на преден план.

00:05:03.036 --> 00:05:05.763
И емоцията на момента

00:05:05.763 --> 00:05:08.000
се превръща във водещ принцип.

00:05:08.000 --> 00:05:09.290
Искам да се върна към нещо,

00:05:09.290 --> 00:05:10.740
което отбеляза преди малко,

00:05:10.740 --> 00:05:14.840
той рисува на негрундирано платно
не просто, за да наруши традиция.

00:05:14.840 --> 00:05:19.260
Той иска боята да се просмуче и 
да остане в самото платно,

00:05:19.260 --> 00:05:21.510
а не постоянно да се плъзга
по повърхността.

00:05:21.510 --> 00:05:24.040
И така се е получило 
специфично качество,

00:05:24.040 --> 00:05:26.160
постижимо благодарение на това,

00:05:26.160 --> 00:05:28.790
че боята е в пряк контакт 
с тъканта на плата.

00:05:28.790 --> 00:05:30.290
Има толкова много начини,

00:05:30.290 --> 00:05:32.530
по които виждаме боята тук.

00:05:32.530 --> 00:05:35.730
Виждаме места, на които боята 
е дълбоко попила в плата.

00:05:35.730 --> 00:05:38.230
Виждаме точици, 
които приличат на пръски.

00:05:38.230 --> 00:05:41.380
Виждаме други точки, които създават
усещане за нощно небе.

00:05:41.380 --> 00:05:44.390
Виждаме места, 
където боята се е надигнала,

00:05:44.390 --> 00:05:46.190
изсъхнала е и се е напукала.

00:05:46.190 --> 00:05:49.350
Виждаме места, 
където боята е мека и въздушна,

00:05:49.350 --> 00:05:53.440
места, където е остра и линеарна, 
където е матова,

00:05:53.440 --> 00:05:55.220
места, където е лъскава.

00:05:55.220 --> 00:05:58.540
Има толкова много за разглеждане 
като се приближиш.

00:05:58.540 --> 00:06:00.380
Но след това можеш да се отдръпнеш

00:06:00.380 --> 00:06:03.730
и да видиш тези дълги следи от боя.

00:06:03.730 --> 00:06:07.250
И можеш да си представиш как 
художникът се движи ритмично

00:06:07.250 --> 00:06:09.330
с широки дъгообразни движения,

00:06:09.330 --> 00:06:11.050
хвърлявйки боя във въздуха

00:06:11.050 --> 00:06:13.400
и позволявайки на гравитацията
да я притегли надолу.

00:06:13.400 --> 00:06:16.070
Повърхността на тази картина се 
превръща в регистър

00:06:16.070 --> 00:06:18.800
на движенията на Полък във
времето и в пространството.

00:06:18.800 --> 00:06:20.420
Превръща се във вид сцена.

00:06:20.420 --> 00:06:22.490
От една страна е жалко,

00:06:22.490 --> 00:06:24.850
че тази картина е във 
вертикално положение на стена,

00:06:24.850 --> 00:06:27.900
защото е правена хоризонтално – 
на пода и той е бил над нея.

00:06:27.900 --> 00:06:29.800
Понякога, когато се 
приближа до Полък,

00:06:29.800 --> 00:06:32.310
гледам отстрани 
и си накланям главата,

00:06:32.310 --> 00:06:34.830
за да мога да видя по начина,
по който той го е виждал,

00:06:34.830 --> 00:06:38.261
повече като арена за действие, 
отколкото като платно за за гледане.

00:06:38.261 --> 00:06:40.678
(джаз музика)