1
00:00:00,107 --> 00:00:02,524
(джаз музика)

2
00:00:06,420 --> 00:00:08,380
Ние сме в Музея на изкуствата
„Метрополитън“

3
00:00:08,380 --> 00:00:11,240
и гледаме огромна картина 
от Джаксън Полък.

4
00:00:11,240 --> 00:00:15,830
Тя е 17 фута широка и оригиналното 
ѝ наименование е „Номер 30“,

5
00:00:15,830 --> 00:00:17,750
но по-късно става „Есенен ритъм“.

6
00:00:17,750 --> 00:00:19,980
Музеят прави компромис

7
00:00:19,980 --> 00:00:22,550
и я наричат „Есенен ритъм (Номер 30)“.

8
00:00:22,550 --> 00:00:24,590
Това е сложна картина.

9
00:00:24,590 --> 00:00:26,630
По някаква причина,

10
00:00:26,630 --> 00:00:28,260
в разгара на пандемията,

11
00:00:28,260 --> 00:00:31,150
по-малко от две седмици 
преди президентските избори,

12
00:00:31,150 --> 00:00:35,650
имам чувството, че може би 
проектирам собствената си мрачност

13
00:00:35,650 --> 00:00:39,350
в тази картина, която е 
нарисувана през 1950-та,

14
00:00:39,350 --> 00:00:42,480
точно 5 години след края 
на Втората световна война.

15
00:00:42,480 --> 00:00:43,960
Голяма част от дискусиите,

16
00:00:43,960 --> 00:00:46,020
свързанаи с абстрактните експресионисти,

17
00:00:46,020 --> 00:00:48,300
сред които Полък, е бил една
от водещите фигури,

18
00:00:48,300 --> 00:00:51,180
се занимава с въпроса за 
безпокойството и тревожността.

19
00:00:51,180 --> 00:00:54,720
Това са доминиращите въпроси
в следвоенния период.

20
00:00:54,720 --> 00:00:57,200
1950-та е времето на Студената война.

21
00:00:57,200 --> 00:00:59,120
Атомните бомби са заплаха

22
00:00:59,120 --> 00:01:01,910
каквато никога преди не е имало 
в човешката история.

23
00:01:01,910 --> 00:01:03,830
Чудовищността на Холокоста

24
00:01:03,830 --> 00:01:06,410
е била разкрита няколко години преди това.

25
00:01:06,410 --> 00:01:08,460
Има и процеси срещу нацистите,

26
00:01:08,460 --> 00:01:10,970
които продължават години 
след края на войната.

27
00:01:10,970 --> 00:01:13,380
Мога да си представя усещането
на художниците,

28
00:01:13,380 --> 00:01:17,070
че е нужен нов език, който да изрази

29
00:01:17,070 --> 00:01:19,130
епохата след Втората световна война,

30
00:01:19,130 --> 00:01:22,000
и че старата система на натурализма,

31
00:01:22,000 --> 00:01:23,470
идваща от Ренесанса,

32
00:01:23,470 --> 00:01:25,440
не е езикът, който е жизнеспособен

33
00:01:25,440 --> 00:01:27,200
предвид новите обстоятелства.

34
00:01:27,200 --> 00:01:28,440
Мисля, че редица художници

35
00:01:28,440 --> 00:01:31,210
не чувстват този натурализъм,
тази фигуративност.

36
00:01:31,210 --> 00:01:34,010
Изобразяването на човешкото 
тяло е спирало.

37
00:01:34,010 --> 00:01:36,590
Те са търсили нещо по-дълбоко,

38
00:01:36,590 --> 00:01:39,550
което да може да обхване 
екзистенциални въпроси,

39
00:01:39,550 --> 00:01:41,360
въпросите на човешкото съществуване

40
00:01:41,360 --> 00:01:43,980
и потенциалното изчезване
на човешкото съществуване.

41
00:01:43,980 --> 00:01:46,910
Ако се замислиш за десетилетие
или две преди това,

42
00:01:46,910 --> 00:01:50,760
имаме сюрреализма и този интерес 
към несъзнаваното

43
00:01:50,760 --> 00:01:54,470
и проникването отвъд
съзнателния ежедневен ум,

44
00:01:54,470 --> 00:01:57,580
в търсене на по-голяма, по-дълбока истина

45
00:01:57,580 --> 00:02:01,040
за човешкото съществуване, за начина
по който работят нашите умове.

46
00:02:01,040 --> 00:02:03,783
Присъства идея, която се връща
към сюрреалистите.

47
00:02:03,783 --> 00:02:05,200
Връща се дори и към Дада,

48
00:02:05,200 --> 00:02:08,040
за това, че осъзнатият рационален 
ум пречи,

49
00:02:08,040 --> 00:02:11,080
че е противоположен на творческия импулс,

50
00:02:11,080 --> 00:02:13,910
че ако можем някак да се отдръпнем

51
00:02:13,910 --> 00:02:16,020
и позволим нещо по-елементарно,

52
00:02:16,020 --> 00:02:18,530
по-непреднамерено да излезе
на преден план,

53
00:02:18,530 --> 00:02:22,180
това би било някак си
по-истинско и по-универсално.

54
00:02:22,180 --> 00:02:25,040
Това, което виждаме, е връхната точка
на модерното изкуство,

55
00:02:25,040 --> 00:02:26,680
където художниците се отдръпват

56
00:02:26,680 --> 00:02:28,663
от изобразяването на природата,

57
00:02:28,663 --> 00:02:31,400
нещо, което е било централно 
за създаването на изкуство –

58
00:02:31,400 --> 00:02:34,320
този интерес към нещо, 
което не е абстрактно по природа,

59
00:02:34,320 --> 00:02:35,970
а е чиста абстракция.

60
00:02:35,970 --> 00:02:38,400
Неговата радикалност не може 
да бъде надценена.

61
00:02:38,400 --> 00:02:42,070
Това напълно преобръща традициите
в създаването на изображения.

62
00:02:42,070 --> 00:02:44,880
Той обръща гръб на изобразяването
на натурата

63
00:02:44,880 --> 00:02:48,750
и търси в себе си, в собствените 
си физически движения,

64
00:02:48,750 --> 00:02:53,510
в собственото си емоционално състояние 
в този конкретен момент във времето.

65
00:02:53,510 --> 00:02:54,990
Така че ние не гледаме,

66
00:02:54,990 --> 00:02:58,510
например, аналитичен Кубизъм, 
което е абстракция

67
00:02:58,510 --> 00:03:01,350
на натурата, където Пикасо взима китара

68
00:03:01,350 --> 00:03:05,040
и я разлага на геометрични форми,

69
00:03:05,040 --> 00:03:07,240
но тук, той не изхожда от натурата,

70
00:03:07,240 --> 00:03:09,640
а от мястото на индивида

71
00:03:09,640 --> 00:03:11,590
в даден момент от времето.

72
00:03:11,590 --> 00:03:13,300
Създадена е на специфично място,

73
00:03:13,300 --> 00:03:15,810
тя е направена в студиото му – 
малък хамбар

74
00:03:15,810 --> 00:03:19,390
зад къщата на Джаксън Полък
и Лий Краснър,

75
00:03:19,390 --> 00:03:21,710
в имота им в Спрингс, Ийст Хемптън.

76
00:03:21,710 --> 00:03:23,690
Относително малко място е.

77
00:03:23,690 --> 00:03:26,830
Това е огромно платно, което
той е разгънал на пода.

78
00:03:26,830 --> 00:03:29,350
Той не е поставял основа, не слагал грунд.

79
00:03:29,350 --> 00:03:30,840
Не е запечатал повърхността.

80
00:03:30,840 --> 00:03:33,750
Рисувал е директно върху платното,

81
00:03:33,750 --> 00:03:35,850
но дори не мога да кажа,
че го е изрисувал,

82
00:03:35,850 --> 00:03:38,160
той не е докосвал платното с четката си.

83
00:03:38,160 --> 00:03:42,370
Той се е движил върху платното и е
оставял боята да падне върху него.

84
00:03:42,370 --> 00:03:44,820
Има известна суровост.

85
00:03:44,820 --> 00:03:46,700
Векове наред, когато 
художникът рисува,

86
00:03:46,700 --> 00:03:48,550
не само грундира платното си,

87
00:03:48,550 --> 00:03:51,320
но най-често подготвя скици,

88
00:03:51,320 --> 00:03:53,840
организира композицията, обмисля я.

89
00:03:53,840 --> 00:03:56,780
Имало е истинска умисъл
и осъзнатост.

90
00:03:56,780 --> 00:03:59,910
Това е била важна част 
от стойността на творбата.

91
00:03:59,910 --> 00:04:02,830
Тук той преобръща тази ценност
с главата надолу.

92
00:04:02,830 --> 00:04:05,740
Полък е използвал боя за къщи, 
а това черно е емайл лак.

93
00:04:05,740 --> 00:04:09,580
Това е скъсване с рафинираността
на художествените материали,

94
00:04:09,580 --> 00:04:12,020
и пренасяне на изкуството в реалния свят.

95
00:04:12,020 --> 00:04:14,200
Това ни напомня, че Полък,

96
00:04:14,200 --> 00:04:16,010
особено в началото на кариерата си,

97
00:04:16,010 --> 00:04:18,070
се е интересувал от
социалните проблематики.

98
00:04:18,070 --> 00:04:20,400
Това е огромно платно, 
което може да ни напомни

99
00:04:20,400 --> 00:04:22,340
на мащабните стенописи.

100
00:04:22,340 --> 00:04:23,530
Той изглежда гледа назад

101
00:04:23,530 --> 00:04:25,390
към великите мексикански стенописци

102
00:04:25,390 --> 00:04:28,100
като Сикейрос и Диего Ривера,

103
00:04:28,100 --> 00:04:31,920
и мисли за огромния 
мащаб на тези стенописи

104
00:04:31,920 --> 00:04:35,930
и в изкуството това не са 
малки картини за колекционер,

105
00:04:35,930 --> 00:04:38,150
а огромни произведения за масите.

106
00:04:38,150 --> 00:04:39,520
Това, което търси Полък тук,

107
00:04:39,520 --> 00:04:42,540
е вид спонтанност, 
непосредствено откривателство.

108
00:04:42,540 --> 00:04:45,600
Той рисува със страхотна обиграност,

109
00:04:45,600 --> 00:04:48,700
но след това се отпуска. 
Може би най-добрата аналогия

110
00:04:48,700 --> 00:04:51,650
е с добре подготвен джаз музикант.

111
00:04:51,650 --> 00:04:54,370
Някой, който може да свири 
на саксофон или пиано

112
00:04:54,370 --> 00:04:55,880
с изключително умение,

113
00:04:55,880 --> 00:04:57,860
но след това си позволява рифиве,

114
00:04:57,860 --> 00:05:00,870
позволява си да се заиграе, 
допуска несъзнателно

115
00:05:00,870 --> 00:05:03,036
и моментът да излязат
на преден план.

116
00:05:03,036 --> 00:05:05,763
И емоцията на момента

117
00:05:05,763 --> 00:05:08,000
се превръща във водещ принцип.

118
00:05:08,000 --> 00:05:09,290
Искам да се върна към нещо,

119
00:05:09,290 --> 00:05:10,740
което отбеляза преди малко,

120
00:05:10,740 --> 00:05:12,860
той рисува на негрундирано платно,

121
00:05:12,860 --> 00:05:14,840
не просто, за да наруши традиция.

122
00:05:14,840 --> 00:05:19,260
Той иска боята да се просмуче и 
остане в самото платно,

123
00:05:19,260 --> 00:05:21,510
а не постоянно да се плъзга
по повърхността.

124
00:05:21,510 --> 00:05:24,040
И така се е получило специфично качество,

125
00:05:24,040 --> 00:05:26,160
постижимо благодарение на това, че боята

126
00:05:26,160 --> 00:05:28,790
е в пряк контакт с тъканта на плата.

127
00:05:28,790 --> 00:05:30,290
Има толкова много начини,

128
00:05:30,290 --> 00:05:32,530
по който виждаме боята тук.

129
00:05:32,530 --> 00:05:35,730
Виждаме места, на които боята 
е дълбоко попила в плата.

130
00:05:35,730 --> 00:05:38,230
Виждаме точици, които приличат
на пръски.

131
00:05:38,230 --> 00:05:41,380
Виждаме други точки, които създават
усещане за нощно небе.

132
00:05:41,380 --> 00:05:44,390
Виждаме места, където боята
се е надигнала,

133
00:05:44,390 --> 00:05:46,190
изсъхнала е и се е напукала.

134
00:05:46,190 --> 00:05:49,350
Виждаме места, където боята е мека 
и въздушна,

135
00:05:49,350 --> 00:05:53,440
места, където е остра и линеарна, 
където е матова,

136
00:05:53,440 --> 00:05:55,220
места, където е лъскава.

137
00:05:55,220 --> 00:05:58,540
Има толкова много за разглеждане 
като се приближиш.

138
00:05:58,540 --> 00:06:00,380
Но след това можеш да се отдръпнеш

139
00:06:00,380 --> 00:06:03,730
и видиш тези дълги следи от боя.

140
00:06:03,730 --> 00:06:06,790
И можеш да си представиш как 
художникът се движи ритмично

141
00:06:06,790 --> 00:06:09,330
с широки дъгообразни движения,

142
00:06:09,330 --> 00:06:11,050
хвърлявйки боя във въздуха

143
00:06:11,050 --> 00:06:13,400
и позволявайки на гравитацията
да я дръпне надолу.

144
00:06:13,400 --> 00:06:16,070
Повърхността на тази картина се 
превръща в регистър

145
00:06:16,070 --> 00:06:18,800
на движенията на Полък във
времето и в пространството.

146
00:06:18,800 --> 00:06:20,420
Превръща се във вид сцена.

147
00:06:20,420 --> 00:06:22,490
От една страна е срамота,

148
00:06:22,490 --> 00:06:24,850
че тази картина е окачена
вертикално на стената,

149
00:06:24,850 --> 00:06:27,900
защото е правена хоризонтално – 
той е бил над нея.

150
00:06:27,900 --> 00:06:29,800
Понякога, когато се приближа до Полък,

151
00:06:29,800 --> 00:06:32,310
поглеждам отстрани и си накланям главата,

152
00:06:32,310 --> 00:06:34,830
за да мога да видя по начина
по който той го е виждал,

153
00:06:34,830 --> 00:06:38,261
повече като арена за действие, 
отколкото, като платно за за гледане.

154
00:06:38,261 --> 00:06:40,678
(джаз музика)