Смятам за невероятен късмет

това, че съм се родила в страна,

която по всеобщо мнение
е най-доброто място в света

за една жена.

През 1975, когато бях на седем години,

жените в Исландия излязоха на стачка.

Те не работиха в този ден,

независимо дали имаха професии

или бяха домакини.

Те манифестираха в центъра на Рейкявик -

участваха 90 процента от жените -

и спокойно и единно

поискаха равноправие.

В този ден в Исландия нищо не работеше,

защото нищо не може да работи,
когато жените не са на работа.

(Аплодисменти)

Пет години по-късно
исландците имаха смелостта

да станат първата страна в света,

която демократично избра
жена за президент.

Никога няма да забравя деня,

когато Президент Вигдис,
която познаваме по малко име,

излезе на балкона на
собствения си дом,

самотна майка с дъщерята
до себе си след победата.

(Аплодисменти)

Тази жена беше невероятен 
модел за подражание

за мен и всички подрастващи
по онова време,

включително момчетата.

Тя често разказва как малко момче 
се приближило до нея

след два мандата като президент

и попитало: " Могат ли някога 
момчетата да пораснат до президент?"

(Смях)

Моделите за подражание са 
истински важни,

но дори с такива силни примери,

за които съм толкова благодарна,

когато ме насърчаваха
да се кандидатирам за президент,

първата ми реакция беше:
"Коя съм аз, че да се кандидатирам?

Коя съм аз, че да бъда президент?"

Оказва се, че жените

е по-малко вероятно да
помислят да се кандидатират.

Проучване, направено в САЩ през 2011

показа, че 62 процента от мъжете
са обмисляли да участват на избори

срещу едва 45 процента от жените.

Това е разлика от 16 процента

и е същата разлика 
отпреди едно десетилетие.

Наистина е срамота,

защото съм убедена, че светът
има истинска нужда от жени лидери

и по-принципно управление

като цяло.

Решението ми да се кандидатирам

основно се дължеше на това,

че почувствах,

че трябва да дам своя принос,

макар и да нямах политически опит,

да поема отговорност и да се опитам да 
участвам в създаването на свят,

който е смислен и екосъобразен

за нашите деца,

свят, в който наистина позволяваме
на момчетата и момичетата ни

да бъдат всичко, което пожелаят.

Това беше пътешествието на живота ми.

Беше удивително.

Започна с 20 потенциални кандидати.

Останаха девет, които
отговаряха на изискванията

и в края на краищата надпреварата
се сведе до четирима,

трима мъже и аз.

(Аплодисменти)

Но това все още не е цялата драма.

Може би мислите, че в САЩ си имате драма,

но аз мога...

(Смях)

Мога да ви уверя, че в Исландия
имаме собствена драма.

Тогавашният ни президент от 20 години

в началото обяви, че 
няма да се кандидатира,

и това вероятно бе причината

толкова много кандидати да се решат.

После той промени решението си,

когато министър-председателят ни 
подаде оставка

след скандалните Досиета от Панама,

които уличаваха него и семейството му.

Имаше oбщeствен протест в Исландия и

тогавашният президент сметна, че народът 
се нуждае от лидер, на когото вярва.

След няколко дни в Досиета от Панама
бяха открити и роднини на жена му

и компании на семейството ѝ

и той отново се оттегли от надпреварата.

Преди да го направи каза, че се оттегля,

защото вече има двама компетентни мъже,

които биха могли да го заместят.

И така, на 9 май, 45 дни преди изборите

изгледите ми не бяха много добри.

Графиката във вестника 
дори не ме включваше.

Анкетите ми даваха 1 процент,

но това все още беше

най-доброто постижение за жена,
обявила кандидатурата си.

Би било омаловажаване да кажа,
че трябваше да работя много здраво,

за да се сдобия с място на масата

и достъп до телевизия,

защото телевизиите решиха,
че ще включат само

онези с 2,5 или повече процента
според анкетите

в първия телевизионен дебат.

В следобеда на първия телевизионен дебат 
разбрах,

че ще участвам заедно с тримата мъже

и разбрах директно от телевизията,

че влизам точно с 2,5 процента
в деня на дебата.

(Аплодисменти)

А сега предизвикателствата.

Основните предизвикателства, които трябваше 
да посрещна и преодолея по пътя си

бяха свързани с медии, сила и пари.

Да започнем с медиите.

Някои казват, че полът няма значение,

когато става дума за медии и политика.

Не съм съгласна.

За мен се оказа по-трудно да получа
достъп и излъчване в медиите.

Всъщност, водещият кандидат
се появи в медийни излъчвания

87 пъти през месеците
преди изборите,

докато аз се появих 31 пъти.

Не казвам, че медиите го правят нарочно.

Според мен това се дължи на 
неосъзнатo предубеждение,

защото в медиите,
както и навсякъде,

има осъзнати и неосъзнати пристрастия

и трябва да имаме смелостта да говорим 
за това, ако искаме да го променим.

Когато накрая се появих по телевизията,

първият въпрос, който ми зададоха
беше "Ще се откажете ли?".

Труден въпрос.

Разбира се, при 1 до 2,5 процента
според анкетите,

може би е оправдан.

Но медиите наистина имат значение
и всеки път щом се появях по телевизията,

виждахме и установявахме
по-високи проценти в анкетите,

затова знам от личен опит
какво голямо значение има

и защо трябва да говорим за това.

Eдинственo аз от четиримата
кандидати на финала

нямах интервю за корица.

Понякога не ми задаваха въпросите,
отправяни към всички останали кандидати

и не отразяваха кампанията ми.

Това имах насреща си,

но ще направя комплимент 
на исландските медии.

Все пак имаше някакви коментари
за косата и костюма ми.

(Аплодисменти)

Поздравявам ги за това.

Но имам и други преживявания,
които са много важни.

Бях независим кандидат,

без политическа партия 
или сила зад гърба си.

Липсата на опит

и липсата на достъп до ресурси

може би струваха скъпо на кампанията ни,

но пък ни позволиха да бъдем новатори 
и да правим политика по различен начин.

Проведохме позитивна кампания

и вероятно чрез нея променихме тона
на изборите и за останалите.

Може би затова имах по-малко
телевизионно време -

защото исках да покажа уважение
към конкурентите си.

Когато достъпът до медиите
се оказа толкова труден,

създадохме своя собствена медия.

Правех Фейсбук сесии в реално време,

в които избиратели ми задаваха въпроси
за всичко и аз отговарях веднага.

Показвахме всички зададени въпроси
и отговори в отворен Фейсбук,

защото мислехме, че
прозрачността е важна,

щом искаме да получим доверие.

Когато общуването с младите избиратели 
се оказа предизвикателство,

станах Снапчатър.

Намерих млади хора 
да ми обяснят как става

и използвах всички филтри в Снапчата
през последната част от кампанията.

Всъщност, трябваше да проявя много хумор
и скромност, защото бях много зле.

Но с това спечелихме последователи
сред младите.

Така че, възможно е да се води
една различна кампания.

За съжаление не можем да говорим
за политика без да споменем парите.

Тъжно ми е, че е така, но е вярно,

а ние имахме по-малко финансови средства
от останалите кандидати.

Може би това отчасти се дължеше на факта,

че ми беше по-трудно да 
искам финансова подкрепа.

А може би имах и амбицията
да постигна повече с по-малко.

Типично по женски,
биха казали някои.

Но дори с една трета медии,
една трета финансови средства

и само един работен екип,
но пък удивителен екип,

успяхме да изненадаме всички
в нощта на изборите,

когато дойдоха първите цифри.

Изненадах сама себе си,
както виждате на тази снимка.

(Смях)

Според първите резултати

бях рамо до рамо
с водещия кандидат.

(Аплодисменти)

Е, твърде рано, защото
не успях да удържа докрай,

но се класирах втора,

извървяхме дълъг път
от един процент

до почти една трета от вота

и разбихме анкетите
с нечувана разлика

от 10 процента над резултатите
от последното проучване.

Някои ме наричат истинския победител
на изборите заради това

и има много хора, които ме насърчават 
да се кандидатирам отново.

Но това, което ме прави истински горда

е да знам, че спечелих

пропорционално по-висок дял 
подкрепа от младите хора

и много хора поощриха дъщеря ми
да се кандидатира през 2040.

(Аплодисменти)

Тя е на 13

и никога не се е показвала по телевизията.

А в нощта на изборите
непрекъснато я виждах

и тя беше умна, самоуверена,

искрена и подкрепяше майка си.

Това беше може би най-хубавият 
момент от кампанията ми.

(Аплодисменти)

Но имаше и още един.

Това са момичета в предучилищна възраст 
на разходка,

те видяха мой плакат на автобусната спирка

и решиха да го целунат.

Публиката: Оо!

Тази картинка наистина беше
достатъчна победа за мен.

Можем да станем такива, 
каквито си се представяме.

По дяволите страха 
и предизвикателствата.

(Аплодисменти)

Важно е жените да се кандидатират

и е време да започнат да се 
кандидатират за високи постове,

било то за главни изпълнителни директори
или президенти.

Успях също да направя впечатление
на вашия добре познат "New Yorker."

Заслужих ново заглавие:
"Един жив емоджи на искреността"

(Аплодисменти)

Това е титлата, с която 
най-много се гордея дотук

и причината е, че жените
твърде често биват наказвани

заради използването на това,
което наричам емоционален капитал,

но аз от опит знам, че 
ставаме истински добри,

когато правим точно това.

(Аплодисменти)

И имаме нужда от повече.

Празнувахме сякаш бяхме победили
в нощта на изборите,

защото така се чувствахме.

Не е нужно непременно
да спечелите поста.

Просто трябва да опитате

и вие, семейството, приятелите ви,
всички, които работят с вас,

ако се справите добре, ще израснете
отвъд всичко, което сте преживели.

Ние си прекарахме добре

и аз научих много от това пътуване,

може би повече уроци,
отколкото мога да споделя тук

за времето, което имаме днес.

Но бъдете сигурни, тежка работа е.

Изгубих доста сън през онези месеци.

Трябват издръжливост и упоритост,
за да не се откажете,

но научих нещо, което
знаех в деня с един процент

и то е ,че можете да успеете само

ако истински и неподправено
се вслушвате в собствения си глас

и работите в синхрон с него.

Както казва понякога 
една добра моя сестра,

можем да изневерим на интуицията си,

но интуицията никога не ни изневерява.

Мисля, че е много важно също
и вие всички знаете това,

на всяко пътуване, на което тръгвате

да взимате екипа със себе си.

Това означава да имате хора наоколо,
които споделят ценностите, вижданията ви,

но се различават по всичко останало.

Това е формулата на успеха за мен

и съм благословена с невероятен съпруг,

той е тук днес,

чудесно семейство

(Аплодисменти)

и страхотни приятели

и ние дойдохме заедно като
предприемачи на политическата арена

и постигнахме нещо, за което
всички казваха, че е невъзможно.

Всъщност, главният PR експерт ми каза

преди да взема решение,

че седем процента биха били успех.

Ценя мнението му,
защото може би беше прав

и се опираше на ценен опит.

Но в деня с един процент

реших да му докажа, че греши.

Много е важно да спомена това,
защото наистина изгубих много сън,

работих усилено, както и хората около мен.

Никога няма да извървим пътя,
ако забравяме да се грижим за себе си.

Две неща са много важни в тази връзка -

да се заобиколите с хора и
практики, които ви поддържат,

но също толкова важно е,
може би дори повече,

да имате смелостта да се разделите
с хора и практики,

които отнемат от енергията ви,

включително чудесните блогъри
и коментатори.

Получих голяма подкрепа
от другите да направя това

и реших да не обръщам внимание,
когато другите ме нападат

и така донякъде съхраних енергията си,
за да мина през всичко.

А когато се уморявах за миг,

а аз се изморявах от време на време,
не беше лесно,

си припомнях защо се кандидатирах

и как реших да се състезавам 
по свой начин.

Нарекох го 4G кампания,

където G представя няколко
исландски думи.

Първата е "Gagn".

Кандидатирах се, за да правя добро,

за да служа

и исках да ръководя, за да служа и

това да бъде центърът на работата - моята
и на всички останали в кампанията.

Втората дума е "Gleði" или радост.

Реших да се наслаждавам на пътя.

Много неща могат да се извлекат
от пътешествието,

независимо дали крайната цел 
е достигната или не.

Направих всичко възможно да
вдъхновя останалите за същото.

Третата дума е "Gagnsæi" .

Бях отворена за всякакви въпроси.

Нямах тайни

и всичко можеше да се види
във Фейсбук и уебсайтовете.

Защото мисля, че ако
избирате президента си,

заслужавате отговори 
на въпросите си.

И последно, но не по важност -

няма нужда да го обяснявам в тази зала,

състезавахме се на принципа Girlpower.

(Аплодисменти)

Изключително много се радвам,

че имах смелостта да се кандидатирам,

да поема риска от провал, а да постигна

успех на толкова много нива.

Не мога да кажа, че беше лесно,

но мога да ви кажа,

и мисля, че целият ми екип
ще се съгласи,

че си заслужаваше.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Пат Мичъл: Не те пускам още.

Х.Томасдотир: Каква страхотна публика!

ПМ: Не мога да те пусна преди да кажа, че

може би всички в залата са готови 
да се преместят в Исландия

и да гласуват за теб.

Разбира се, ние вероятно
не можем да гласуваме там,

но това, което можем 
да вземем от Исландия

и винаги сме го правили,
е вдъхновението.

Достатъчно съм възрастна,
за да помня 1975,

когато излязоха всички исландски жени

и това наистина беше много важен фактор
за създаването на женското движение.

Ти го спомена в началото.
Aз искам пак да върна картината,

просто за да ни припомни какво е
цяла една държава да спре.

Това, което може би не знаете,

защото американските медии
не го отразиха,

е че исландските жени отново
протестираха в понеделник. Нали?

ХТ: Да, протестираха.
ПМ: Ще ни разкажеш ли за това?

ХТ: 41 години след първата стачка

може и да сме най-доброто място
в света за жените,

но делото ни не е завършено.

Затова в 2:38 следобед в понеделник

жените в Исландия напуснаха работа,

защото това е моментът, в който 
са изкарали дневната си надница.

(Аплодисменти)

Наистина е чудесно, че

младите жени и мъже се включиха

по-активно отпреди,

защото е време да премахнем 
разликата в заплащането.

ПМ: Няма да карам Хала сега
да се ангажира

със следващата си цел,

но бих казала, че ще имаш
много голяма армия от доброволци,

ако решиш отново да се кандидатираш.

Благодаря ти, Хала.

ХТ: Благодаря на всички.

(Аплодисменти)