WEBVTT

00:00:00.106 --> 00:00:01.530
Така, машината за която ще ви говоря

00:00:01.530 --> 00:00:03.204
е това, което аз наричам: най-голямата машина, която никога не е била.

00:00:03.204 --> 00:00:05.203
Това е машина, която никога не е била построена,

00:00:05.203 --> 00:00:07.583
и въпреки това ще бъде построена.

00:00:07.583 --> 00:00:09.575
Това бе машина, която бе проектирана

00:00:09.575 --> 00:00:11.926
дълго преди някой изобщо да е мислил за компютри.

NOTE Paragraph

00:00:11.926 --> 00:00:14.075
Ако знаете нещо за историята на компютрите,

00:00:14.075 --> 00:00:16.595
то вие знаете, че през 30-те и 40-те години

00:00:16.595 --> 00:00:19.150
бяха създадени прости компютри,

00:00:19.150 --> 00:00:21.943
които започнаха компютърната революция, която имаме днес,

00:00:21.943 --> 00:00:23.229
и ще бъдете прави,

00:00:23.229 --> 00:00:25.711
с изключение, че щяхте да имате грешния век.

00:00:25.711 --> 00:00:27.351
Първият компютър всъщност бе проектиран

00:00:27.351 --> 00:00:31.023
през 1830 - 1840 г., а не през 1930 - 1940 г.

00:00:31.023 --> 00:00:33.351
Той е бил проектиран, и части от него били прототипни,

00:00:33.351 --> 00:00:35.487
и части от него, които били построени, са тук

00:00:35.487 --> 00:00:37.480
в Южен Кенсингтън.

NOTE Paragraph

00:00:37.480 --> 00:00:40.799
Тази машина била построена от този човек, Чарлз Бабидж.

00:00:40.799 --> 00:00:42.555
Сега имам голям афинитет за Чарлз Бабидж

00:00:42.555 --> 00:00:45.164
защото косата му винаги е била напълно занемарена ето така

00:00:45.164 --> 00:00:47.505
във всяка една картина. (Смях)

00:00:47.505 --> 00:00:49.352
Той е бил много богат мъж, и един вид,

00:00:49.352 --> 00:00:51.365
част от аристокрацията в Англия,

00:00:51.365 --> 00:00:53.704
и в събота вечер в Марилбоун,

00:00:53.704 --> 00:00:56.135
ако сте били част от интелигенцията на този период,

00:00:56.135 --> 00:00:57.631
щяхте да сте поканени в неговата къща

00:00:57.631 --> 00:01:00.590
на соаре – и той канел всички:

00:01:00.590 --> 00:01:04.022
крале, херцога на Уелингтън, много, много известни личности –

00:01:04.022 --> 00:01:06.543
и той щеше да ви покаже, една от неговите механични машини.

NOTE Paragraph

00:01:06.543 --> 00:01:09.583
Сега наистина ми липсва тази ера, нали знаете, през която бихте могли да

00:01:09.583 --> 00:01:11.931
отидете на соаре и да видите механичен компютър

00:01:11.931 --> 00:01:13.044
да бъде демонстриран пред вас. (Смях)

00:01:13.044 --> 00:01:16.310
Но Бабидж, самият Бабидж е роден

00:01:16.310 --> 00:01:18.044
в края на 18-и век,

00:01:18.044 --> 00:01:20.088
и е бил доста известен математик.

00:01:20.088 --> 00:01:23.231
Той заемал поста, който Нютон държал в Кеймбридж,

00:01:23.231 --> 00:01:25.743
и наскоро бе държан от Стивън Хокинг.

00:01:25.743 --> 00:01:28.598
Той е по-малко известен и от двамата от тях защото

00:01:28.598 --> 00:01:31.748
му дошла идеята да направи механични изчислителни устройства

00:01:31.748 --> 00:01:34.033
и никога не направил нито едно от тях.

NOTE Paragraph

00:01:34.033 --> 00:01:37.318
Причината поради която никога не направил никоя от тях, че той е класически нърд.

00:01:37.318 --> 00:01:39.329
Всеки път, когато имал добра идея, той си мислил,

00:01:39.329 --> 00:01:40.777
"Това е брилянтно, започвам изграждането на това.

00:01:40.777 --> 00:01:43.372
Ще похарча цяло състояние за него. Имам по-добра идея.

00:01:43.372 --> 00:01:45.732
Ще работя върху тази. (Смях) И ще направя това."

00:01:45.732 --> 00:01:48.612
Той правил това докато сър Робърт Пийл, тогава министър-председател,

00:01:48.612 --> 00:01:51.076
в общи линии го изритал от Даунинг Стрийт №10,

00:01:51.076 --> 00:01:53.517
и отстраняване в тези дни, означавало да се каже:

00:01:53.517 --> 00:01:56.669
"Желая ви добър ден, сър." (Смях)

NOTE Paragraph

00:01:56.669 --> 00:01:58.649
Това, което създал е това чудовище тук,

00:01:58.649 --> 00:02:02.088
аналитичният двигател. Сега, само да ви дам представа за това,

00:02:02.088 --> 00:02:03.960
това е изглед отгоре.

00:02:03.960 --> 00:02:07.073
Всеки един от тези кръгове е зъбно колело, набор от колела,

00:02:07.073 --> 00:02:10.309
и това нещо е толкова голямо колкото парен локомотив.

00:02:10.309 --> 00:02:12.300
Така както си говоря, искам да си представите

00:02:12.300 --> 00:02:14.944
тази гигантска машина. Чухме тези прекрасни звуци,

00:02:14.944 --> 00:02:16.704
които наподобяват как това нещо щеше да звучи.

00:02:16.704 --> 00:02:18.481
И ще ви преведа през архитектурата на машината

00:02:18.481 --> 00:02:19.960
— Ето защо е компютърната архитектура —

00:02:19.960 --> 00:02:23.287
и ви кажа за тази машина, която е компютър.

NOTE Paragraph

00:02:23.287 --> 00:02:26.690
Така че нека да поговорим за паметта. Паметта

00:02:26.690 --> 00:02:28.937
е като паметта на компютъра днес,

00:02:28.937 --> 00:02:31.639
освен че е направена изцяло от метал,

00:02:31.639 --> 00:02:35.183
купчини от зъбни колела, 30 колела високо.

00:02:35.183 --> 00:02:37.253
Представете си това нещо, толкова високо от колела

00:02:37.253 --> 00:02:39.008
стотици и стотици от тях,

00:02:39.008 --> 00:02:40.898
и те имат изобилие от тях.

00:02:40.898 --> 00:02:43.317
Тя е десетична машина. Всичко се прави в десетична система.

00:02:43.317 --> 00:02:44.902
И е мислел да използва двоична система. Проблемът

00:02:44.902 --> 00:02:46.620
с използването на двоичната система е, че машината щеше да бъде толкова

00:02:46.620 --> 00:02:49.937
висока, че би било абсурдно. Такава каквато е, тя е огромна.

00:02:49.937 --> 00:02:51.996
Така че той има памет.

00:02:51.996 --> 00:02:54.403
Паметта е това парченце тук.

00:02:54.403 --> 00:02:56.733
Виждате всичко като това.

NOTE Paragraph

00:02:56.733 --> 00:03:01.268
Това чудовище тук е процесорът, чипът, ако щете.

00:03:01.268 --> 00:03:03.518
Разбира се, толкова е голям.

00:03:03.518 --> 00:03:06.431
Напълно механичeн. Цялата тази машина е механична.

00:03:06.431 --> 00:03:10.572
Това е картина на прототип за част от процесора,

00:03:10.572 --> 00:03:12.711
която е в музея на науката.

NOTE Paragraph

00:03:12.711 --> 00:03:16.343
Процесорът може да прави четирите основни функции на аритметиката -

00:03:16.343 --> 00:03:18.796
събиране, умножение, изваждане, деление -

00:03:18.796 --> 00:03:21.804
което вече е малък подвиг в метал,

00:03:21.804 --> 00:03:24.433
но тя може също да направи нещо, което компютърът прави

00:03:24.433 --> 00:03:26.132
и калкулатора не може:

00:03:26.132 --> 00:03:30.070
тази машина може да погледне собствената си вътрешна памет и да вземе решение.

00:03:30.070 --> 00:03:32.936
Тя може да направи "Ако тогава" за основни програмисти,

00:03:32.936 --> 00:03:35.076
и, това е което го прави фундаментално компютър.

00:03:35.076 --> 00:03:39.674
Тя може да изчислява. Тя не само може да смята. Тя може да направи повече.

NOTE Paragraph

00:03:39.674 --> 00:03:42.355
Сега, ако наблюдаваме това, и спрем за една минута,

00:03:42.355 --> 00:03:44.226
и мислим за чиповете днес, ние не можем

00:03:44.226 --> 00:03:48.041
да погледнем вътре в силиконов чип. Той е просто прекалено малък.

00:03:48.041 --> 00:03:49.842
И все пак, ако го направите, ще видите нещо

00:03:49.842 --> 00:03:51.664
много, много подобно на това.

00:03:51.664 --> 00:03:54.611
Има тази невероятна сложност в процесора,

00:03:54.611 --> 00:03:57.303
и тази невероятна редовност в паметта.

00:03:57.303 --> 00:03:58.965
Ако някога сте гледали образ чрез електронен микроскоп,

00:03:58.965 --> 00:04:00.934
ще видите това. Това цялото изглежда същото,

00:04:00.934 --> 00:04:03.500
тогава ето това парченце тук, което е невероятно сложно.

NOTE Paragraph

00:04:03.500 --> 00:04:07.483
Всичко, което този колелов механизъм прави тук, е това, което прави и компютъра,

00:04:07.483 --> 00:04:09.576
но разбира се трябва да програмирате това нещо и разбира се,

00:04:09.576 --> 00:04:12.601
Бабидж използва технологията на своето време

00:04:12.601 --> 00:04:16.247
и технологията, която ще се появи отново през 50-те, 60-те и 70-те,

00:04:16.247 --> 00:04:19.116
което са перфокартите. Това нещо тук

00:04:19.116 --> 00:04:21.940
е един от трите четци на перфокарти тук,

00:04:21.940 --> 00:04:25.620
и това е програма в Музея на науката,

00:04:25.620 --> 00:04:30.013
не далеч от тук, създаден от Чарлз Бабидж,

00:04:30.013 --> 00:04:31.881
седи си там (може да отидете да я видите),

00:04:31.881 --> 00:04:34.322
изчаквайки машината да бъде построена.

00:04:34.322 --> 00:04:37.742
И там не е само една от тях, има много такива.

00:04:37.742 --> 00:04:40.832
Той е изготвял програми, прогнозирайки, че това ще се случи.

NOTE Paragraph

00:04:40.832 --> 00:04:42.805
Причината, поради която използват перфокарти е, че Жакард,

00:04:42.805 --> 00:04:44.977
във Франция е създал Жакардовия тъкачен стан,

00:04:44.977 --> 00:04:47.655
който е тъкал тези невероятни модели, контролирани
от перфокарти

00:04:47.655 --> 00:04:50.287
така че той просто е преизползвал технологията на деня,

00:04:50.287 --> 00:04:52.392
и като всичко останало, което е направил, той използвал технология

00:04:52.392 --> 00:04:57.139
от неговата епоха, така 1830-те, 1840-те, 1850-те, колела, пара,

00:04:57.139 --> 00:05:01.077
механични устройства. Иронично роден през същата година

00:05:01.077 --> 00:05:03.249
като Чарлз Бабидж е Майкъл Фарадей,

00:05:03.249 --> 00:05:05.926
който по-късно напълно ще революционизира всичко

00:05:05.926 --> 00:05:08.439
с динамото, трансформаторите, всички тези видове неща.

00:05:08.439 --> 00:05:11.597
Бабидж, разбира се, искал да използва доказани технологии,

00:05:11.597 --> 00:05:13.150
като пара и подобни неща.

NOTE Paragraph

00:05:13.150 --> 00:05:14.823
Необходими са му били принадлежности.

00:05:14.823 --> 00:05:16.495
Очевидно е, че имате компютър сега.

00:05:16.495 --> 00:05:18.884
Имате перфокарти, процесор и памет.

00:05:18.884 --> 00:05:20.819
Нуждаете се от принадлежности, които да намерите.

00:05:20.819 --> 00:05:22.447
Не само това ще имате,

NOTE Paragraph

00:05:22.447 --> 00:05:25.275
Така че, преди всичко, имате звук. Имате звънец,

00:05:25.275 --> 00:05:27.429
ако нещо се случи — (смях) —

00:05:27.429 --> 00:05:29.774
или машината се нуждае от оператор,

00:05:29.774 --> 00:05:31.744
имало звънец, който може да звънне. (Смях)

00:05:31.744 --> 00:05:33.280
И там всъщност има инструкция на перфокартата,

00:05:33.280 --> 00:05:36.182
която казва, "Звънни на звънеца." Така че, можете да си представите този "Тинг!"

00:05:36.182 --> 00:05:38.382
Знаете ли, просто спрете за момент, представете си всички тези звуци,

00:05:38.382 --> 00:05:39.463
това нещо, "Клик, клак, клик, клик, клик,"

00:05:39.463 --> 00:05:42.400
парният двигател, "Динг," нали? (Смях)

NOTE Paragraph

00:05:42.400 --> 00:05:44.835
Трябва ви също принтер, очевидно е, всеки има нужда от принтер.

00:05:44.835 --> 00:05:47.843
Това всъщност е образ на печатния механизъм за

00:05:47.843 --> 00:05:50.326
друга негова машина, наречена Диференциален двигател No. 2,

00:05:50.326 --> 00:05:52.261
който той никога не построил, но който Музея на науката

00:05:52.261 --> 00:05:54.432
изгражда през 80-те и 90-те години.

00:05:54.432 --> 00:05:56.707
Изцяло механичен, отново, принтер.

00:05:56.707 --> 00:05:59.405
Отпечатва само цифри, защото той е бил обсебен от числата,

00:05:59.405 --> 00:06:02.922
но печата върху хартия, и дори извършва обгръщане на думите,

00:06:02.922 --> 00:06:05.694
така че ако достигнете до края на реда, той прави като това.

NOTE Paragraph

00:06:05.694 --> 00:06:07.344
Трябват ви графики, нали?

00:06:07.344 --> 00:06:08.900
Имам предвид, ако възнамерявате да правите нещо с графики,

00:06:08.900 --> 00:06:11.496
така че той казва: "Е, трябва плотер. Имам голям лист хартия

00:06:11.496 --> 00:06:13.604
и мастилен химикал и ще го накарам да чертае. "

00:06:13.604 --> 00:06:15.434
Така той проектирани плотер

00:06:15.434 --> 00:06:19.359
и, знаете ли, в този момент, мисля, че той е достигнал до

00:06:19.359 --> 00:06:20.890
доста добра машина.

NOTE Paragraph

00:06:20.890 --> 00:06:23.580
Покрай него се появява тази жена, Ада Лавлейс.

00:06:23.580 --> 00:06:26.301
Сега, представете си тези соарета, всички тези добри и велики хора идват.

00:06:26.301 --> 00:06:29.393
Този дама е дъщеря на лудия, зъл

00:06:29.393 --> 00:06:31.815
и опасен да се знае Лорд Байрон

00:06:31.815 --> 00:06:34.335
и майка ѝ се притеснявала, че тя може да е

00:06:34.335 --> 00:06:37.192
наследила някои луди и лоши черти от характера на Лорд Байрон

00:06:37.192 --> 00:06:40.430
мисъл, "Аз знам отговора: математиката е решението.

00:06:40.430 --> 00:06:43.379
Ще я обучаваме математика. Това ще я успокои."

00:06:43.379 --> 00:06:47.135
(Смях) Защото разбира се,

00:06:47.135 --> 00:06:51.050
никога не е имало математик, който да не е полудял,

00:06:51.050 --> 00:06:53.451
така че, разбирате ли, ще се оправи. (Смях)

00:06:53.451 --> 00:06:56.789
Всичко ще се оправи. Така че тя получава това математическо обучение,

00:06:56.789 --> 00:06:59.527
и отива на едно от тези соарета с майка си,

00:06:59.527 --> 00:07:02.317
и Чарлз Бабидж, който както знаете, изважда машината си.

00:07:02.317 --> 00:07:04.151
Херцогът на Уелингтън е там, нали знаете,

00:07:04.151 --> 00:07:05.723
измъква машината, очевидно я демонстрира,

00:07:05.723 --> 00:07:09.474
и тя я схваща. Тя е единственото лице в целия му живот, наистина,

00:07:09.474 --> 00:07:10.766
който каза: "Разбирам какво това прави,

00:07:10.766 --> 00:07:12.973
и разбирам бъдещето на тази машина."

00:07:12.973 --> 00:07:16.060
И сме и много задължени защото знаем

00:07:16.060 --> 00:07:19.037
много за машината, която Бабидж е възнамерявал да изгради

00:07:19.037 --> 00:07:20.640
заради нея.

NOTE Paragraph

00:07:20.640 --> 00:07:23.397
Сега някои хора я наричат първият програмист.

00:07:23.397 --> 00:07:26.783
Това е всъщност от един от докладите, който тя превежда.

00:07:26.783 --> 00:07:29.694
Това е една програма, написана в определен стил.

00:07:29.694 --> 00:07:33.263
Не е исторически, изцяло точно, че тя е първият програмист,

00:07:33.263 --> 00:07:35.316
и наистина, тя направи нещо по-невероятно.

00:07:35.316 --> 00:07:36.886
Вместо просто да е програмист,

00:07:36.886 --> 00:07:39.058
тя видяла нещо, което Бабидж не бил.

NOTE Paragraph

00:07:39.058 --> 00:07:42.242
Бабидж е напълно обсебен от математиката.

00:07:42.242 --> 00:07:46.191
Той изграждал машина, за да се занимава с математика,

00:07:46.191 --> 00:07:49.450
и Лавлейс казва: "можете да правите повече от математика

00:07:49.450 --> 00:07:52.285
с тази машина." И точно както правите,

00:07:52.285 --> 00:07:53.910
всеки в тази стая вече има компютър

00:07:53.910 --> 00:07:55.964
точно сега, защото имат телефон.

00:07:55.964 --> 00:07:58.192
Ако сте в този телефон, всяко едно нещо в този телефон

00:07:58.192 --> 00:08:00.207
или компютър или друго компютърно устройство,

00:08:00.207 --> 00:08:02.288
е математика. Има числа най-вече.

00:08:02.288 --> 00:08:06.981
Дали това е видео или текст или музика или глас, всичко това са числа,

00:08:06.981 --> 00:08:10.961
това е всичко, под него, математически функции,

00:08:10.961 --> 00:08:13.066
и Лавлейс казва: "Просто защото правиш

00:08:13.066 --> 00:08:16.388
математически функции и символи

00:08:16.388 --> 00:08:18.635
не означава, че тези неща не могат да представляват

00:08:18.635 --> 00:08:21.988
други неща в реалния свят, като например музика."

00:08:21.988 --> 00:08:24.722
Това е и голям скок, защото Бабидж там казва,

00:08:24.722 --> 00:08:26.944
"Можем да изчислим тези удивителни функции и да отпечатаме

00:08:26.944 --> 00:08:30.612
таблици на числа и начертаем графики," - (смях) -

00:08:30.612 --> 00:08:32.508
и Лавлейс е там и казва, "Вижте,

00:08:32.508 --> 00:08:34.984
това нещо дори може да композира музика, ако му

00:08:34.984 --> 00:08:38.532
покажете числено представяне на музиката."

00:08:38.532 --> 00:08:40.101
Това наричам скока на Лавлейс.

00:08:40.101 --> 00:08:43.838
Когато казвате, че тя е програмист, тя е правила малко,

00:08:43.838 --> 00:08:46.975
но истината е да се заяви, че бъдещето ще бъде

00:08:46.975 --> 00:08:49.171
много, много повече от това.

NOTE Paragraph

00:08:49.171 --> 00:08:51.350
Сега сто години по-късно, този човек се появява,

00:08:51.350 --> 00:08:56.803
Алън Тюринг и през 1936 и измисля компютъра отново.

00:08:56.803 --> 00:08:59.380
Сега разбира се, машината на Бабидж е изцяло механична..

00:08:59.380 --> 00:09:01.911
Машината на Тюринг е изцяло теоретична.

00:09:01.911 --> 00:09:04.702
И двамата идват от математическа страна,

00:09:04.702 --> 00:09:07.255
но Тюринг ни каза нещо много важно.

00:09:07.255 --> 00:09:10.190
Той установи математическите основи

00:09:10.190 --> 00:09:12.303
за компютърните науки и каза,

00:09:12.303 --> 00:09:15.490
"Няма значение как ще направите компютър."

00:09:15.490 --> 00:09:17.368
Няма значение дали е механичен,

00:09:17.368 --> 00:09:21.778
подобно на Бабидж, или електронен, както компютрите днес,

00:09:21.778 --> 00:09:24.582
или може би в бъдеще, клетки, или отново,

00:09:24.582 --> 00:09:27.728
механични отново, веднъж стигнем ли в нанотехнологията.

00:09:27.728 --> 00:09:29.765
Можем да се върнем към машината на Бабидж

00:09:29.765 --> 00:09:32.341
и просто да я направим малка. Всички тези неща са компютри.

00:09:32.341 --> 00:09:33.973
В известен смисъл има изчислителна същност.

00:09:33.973 --> 00:09:35.978
Това се нарича тезата на Чърч-Тюринг.

NOTE Paragraph

00:09:35.978 --> 00:09:38.645
И така изведнъж, получавате тази връзка, където вие казвате

00:09:38.645 --> 00:09:40.868
това нещо, построено от Бабидж наистина е компютър.

00:09:40.868 --> 00:09:43.693
В действителност, способно е да направи всичко, което правим днес

00:09:43.693 --> 00:09:48.525
с компютри, само много бавно. (Смях)

00:09:48.525 --> 00:09:50.631
За да ви дам представа колко бавно,

00:09:50.631 --> 00:09:54.470
има около 1k памет.

00:09:54.470 --> 00:09:57.388
Използва перфокарти, които са били захранвани,

00:09:57.388 --> 00:10:03.148
и работи около 10 000 пъти по-бавно от първия ZX81.

00:10:03.148 --> 00:10:04.751
Той имаше пакет RAM памет.

00:10:04.751 --> 00:10:07.930
Можете да добавите много допълнителна памет, ако поискате.

NOTE Paragraph

00:10:07.930 --> 00:10:10.256
(Смях) Ами къде ни води това днес?

00:10:10.256 --> 00:10:11.864
Така че има планове.

00:10:11.864 --> 00:10:14.797
В Суиндън, архивите на музея на науката ,

00:10:14.797 --> 00:10:16.491
има стотици планове и хиляди страници

00:10:16.491 --> 00:10:19.960
на бележки, написани от Чарлз Бабидж за този аналитичен двигател.

00:10:19.960 --> 00:10:23.921
Един от тези е набор от плановете, наречен план 28

00:10:23.921 --> 00:10:26.075
и това също е името на благотворителност, която започнах

00:10:26.075 --> 00:10:28.809
с Дорън Суейд, който е бил уредник на компютрите

00:10:28.809 --> 00:10:31.048
в музея на науката, както и човекът, който е управлявал

00:10:31.048 --> 00:10:32.478
проекта за изграждане на различния двигател,

00:10:32.478 --> 00:10:35.036
и плана ни е да го изградим.

00:10:35.036 --> 00:10:38.902
Тук в Южен Кенсингтън, ще изградим аналитичния двигател.

NOTE Paragraph

00:10:38.902 --> 00:10:40.904
Проектът има няколко части.

00:10:40.904 --> 00:10:43.424
Едната е сканиране на архива на Бабидж.

00:10:43.424 --> 00:10:45.346
Това е извършено. Втората сега е изследването

00:10:45.346 --> 00:10:48.456
на всички тези планове, за да определим какво да се изгради.

00:10:48.456 --> 00:10:52.900
Третата част е компютърно симулиране на тази машина,

00:10:52.900 --> 00:10:55.823
и последната част е да го изградим физически в музея на науката.

NOTE Paragraph

00:10:55.823 --> 00:10:58.399
Когато е изграден, най-сетне ще може да разберете как даден компютър работи,

00:10:58.399 --> 00:11:00.233
защото вместо да имате малък чип пред вас,

00:11:00.233 --> 00:11:02.843
трябва да разгледате това огромно нещо и кажете: "А,

00:11:02.843 --> 00:11:06.178
виждам паметта да работи, виждам оперативната единица,

00:11:06.178 --> 00:11:10.045
чувам я да работи. Вероятно я мириша да работа." (Смях)

00:11:10.045 --> 00:11:12.644
Но между другото, ще направим симулация.

NOTE Paragraph

00:11:12.644 --> 00:11:14.401
Самият Бабидж пише, казва:

00:11:14.401 --> 00:11:16.019
след като аналитичният двигател съществува,

00:11:16.019 --> 00:11:19.723
той със сигурност ще насочи бъдещия ход на науката.

00:11:19.723 --> 00:11:21.568
Разбира се, той никога не я е построил, защото той винаги си пилял времето

00:11:21.568 --> 00:11:23.650
с новите планове, но когато най-сетне била построена, разбира се,

00:11:23.650 --> 00:11:27.160
през 1940, всичко се променило.

NOTE Paragraph

00:11:27.160 --> 00:11:28.983
Сега просто ще ви дам да вкусите това, което изглежда като

00:11:28.983 --> 00:11:31.616
движение с видео, което показва

00:11:31.616 --> 00:11:36.210
само една част от процесорния механизъм да работи.

00:11:39.210 --> 00:11:42.209
Така че това са само три набора от колела,

00:11:42.209 --> 00:11:45.031
и ще бъде добавено. Това е механизъм за добавяне

00:11:45.031 --> 00:11:47.688
в действие, така че си представете тази гигантска машина.

NOTE Paragraph

00:11:47.688 --> 00:11:48.847
И така дайте ми пет години.

00:11:48.847 --> 00:11:51.191
Преди 2030, ще я имаме.

NOTE Paragraph

00:11:51.191 --> 00:11:54.161
Много благодаря. (Аплодисменти)