1
00:00:00,106 --> 00:00:01,530
Така, машината за която ще ви говоря

2
00:00:01,530 --> 00:00:03,204
е това, което аз наричам: най-голямата машина, която никога не е била.

3
00:00:03,204 --> 00:00:05,203
Това е машина, която никога не е била построена,

4
00:00:05,203 --> 00:00:07,583
и въпреки това ще бъде построена.

5
00:00:07,583 --> 00:00:09,575
Това бе машина, която бе проектирана

6
00:00:09,575 --> 00:00:11,926
дълго преди някой изобщо да е мислил за компютри.

7
00:00:11,926 --> 00:00:14,075
Ако знаете нещо за историята на компютрите,

8
00:00:14,075 --> 00:00:16,595
то вие знаете, че през 30-те и 40-те години

9
00:00:16,595 --> 00:00:19,150
бяха създадени прости компютри,

10
00:00:19,150 --> 00:00:21,943
които започнаха компютърната революция, която имаме днес,

11
00:00:21,943 --> 00:00:23,229
и ще бъдете прави,

12
00:00:23,229 --> 00:00:25,711
с изключение, че щяхте да имате грешния век.

13
00:00:25,711 --> 00:00:27,351
Първият компютър всъщност бе проектиран

14
00:00:27,351 --> 00:00:31,023
през 1830 - 1840 г., а не през 1930 - 1940 г.

15
00:00:31,023 --> 00:00:33,351
Той е бил проектиран, и части от него били прототипни,

16
00:00:33,351 --> 00:00:35,487
и части от него, които били построени, са тук

17
00:00:35,487 --> 00:00:37,480
в Южен Кенсингтън.

18
00:00:37,480 --> 00:00:40,799
Тази машина била построена от този човек, Чарлз Бабидж.

19
00:00:40,799 --> 00:00:42,555
Сега имам голям афинитет за Чарлз Бабидж

20
00:00:42,555 --> 00:00:45,164
защото косата му винаги е била напълно занемарена ето така

21
00:00:45,164 --> 00:00:47,505
във всяка една картина. (Смях)

22
00:00:47,505 --> 00:00:49,352
Той е бил много богат мъж, и един вид,

23
00:00:49,352 --> 00:00:51,365
част от аристокрацията в Англия,

24
00:00:51,365 --> 00:00:53,704
и в събота вечер в Марилбоун,

25
00:00:53,704 --> 00:00:56,135
ако сте били част от интелигенцията на този период,

26
00:00:56,135 --> 00:00:57,631
щяхте да сте поканени в неговата къща

27
00:00:57,631 --> 00:01:00,590
на соаре – и той канел всички:

28
00:01:00,590 --> 00:01:04,022
крале, херцога на Уелингтън, много, много известни личности –

29
00:01:04,022 --> 00:01:06,543
и той щеше да ви покаже, една от неговите механични машини.

30
00:01:06,543 --> 00:01:09,583
Сега наистина ми липсва тази ера, нали знаете, през която бихте могли да

31
00:01:09,583 --> 00:01:11,931
отидете на соаре и да видите механичен компютър

32
00:01:11,931 --> 00:01:13,044
да бъде демонстриран пред вас. (Смях)

33
00:01:13,044 --> 00:01:16,310
Но Бабидж, самият Бабидж е роден

34
00:01:16,310 --> 00:01:18,044
в края на 18-и век,

35
00:01:18,044 --> 00:01:20,088
и е бил доста известен математик.

36
00:01:20,088 --> 00:01:23,231
Той заемал поста, който Нютон държал в Кеймбридж,

37
00:01:23,231 --> 00:01:25,743
и наскоро бе държан от Стивън Хокинг.

38
00:01:25,743 --> 00:01:28,598
Той е по-малко известен и от двамата от тях защото

39
00:01:28,598 --> 00:01:31,748
му дошла идеята да направи механични изчислителни устройства

40
00:01:31,748 --> 00:01:34,033
и никога не направил нито едно от тях.

41
00:01:34,033 --> 00:01:37,318
Причината поради която никога не направил никоя от тях, че той е класически нърд.

42
00:01:37,318 --> 00:01:39,329
Всеки път, когато имал добра идея, той си мислил,

43
00:01:39,329 --> 00:01:40,777
"Това е брилянтно, започвам изграждането на това.

44
00:01:40,777 --> 00:01:43,372
Ще похарча цяло състояние за него. Имам по-добра идея.

45
00:01:43,372 --> 00:01:45,732
Ще работя върху тази. (Смях) И ще направя това."

46
00:01:45,732 --> 00:01:48,612
Той правил това докато сър Робърт Пийл, тогава министър-председател,

47
00:01:48,612 --> 00:01:51,076
в общи линии го изритал от Даунинг Стрийт №10,

48
00:01:51,076 --> 00:01:53,517
и отстраняване в тези дни, означавало да се каже:

49
00:01:53,517 --> 00:01:56,669
"Желая ви добър ден, сър." (Смях)

50
00:01:56,669 --> 00:01:58,649
Това, което създал е това чудовище тук,

51
00:01:58,649 --> 00:02:02,088
аналитичният двигател. Сега, само да ви дам представа за това,

52
00:02:02,088 --> 00:02:03,960
това е изглед отгоре.

53
00:02:03,960 --> 00:02:07,073
Всеки един от тези кръгове е зъбно колело, набор от колела,

54
00:02:07,073 --> 00:02:10,309
и това нещо е толкова голямо колкото парен локомотив.

55
00:02:10,309 --> 00:02:12,300
Така както си говоря, искам да си представите

56
00:02:12,300 --> 00:02:14,944
тази гигантска машина. Чухме тези прекрасни звуци,

57
00:02:14,944 --> 00:02:16,704
които наподобяват как това нещо щеше да звучи.

58
00:02:16,704 --> 00:02:18,481
И ще ви преведа през архитектурата на машината

59
00:02:18,481 --> 00:02:19,960
— Ето защо е компютърната архитектура —

60
00:02:19,960 --> 00:02:23,287
и ви кажа за тази машина, която е компютър.

61
00:02:23,287 --> 00:02:26,690
Така че нека да поговорим за паметта. Паметта

62
00:02:26,690 --> 00:02:28,937
е като паметта на компютъра днес,

63
00:02:28,937 --> 00:02:31,639
освен че е направена изцяло от метал,

64
00:02:31,639 --> 00:02:35,183
купчини от зъбни колела, 30 колела високо.

65
00:02:35,183 --> 00:02:37,253
Представете си това нещо, толкова високо от колела

66
00:02:37,253 --> 00:02:39,008
стотици и стотици от тях,

67
00:02:39,008 --> 00:02:40,898
и те имат изобилие от тях.

68
00:02:40,898 --> 00:02:43,317
Тя е десетична машина. Всичко се прави в десетична система.

69
00:02:43,317 --> 00:02:44,902
И е мислел да използва двоична система. Проблемът

70
00:02:44,902 --> 00:02:46,620
с използването на двоичната система е, че машината щеше да бъде толкова

71
00:02:46,620 --> 00:02:49,937
висока, че би било абсурдно. Такава каквато е, тя е огромна.

72
00:02:49,937 --> 00:02:51,996
Така че той има памет.

73
00:02:51,996 --> 00:02:54,403
Паметта е това парченце тук.

74
00:02:54,403 --> 00:02:56,733
Виждате всичко като това.

75
00:02:56,733 --> 00:03:01,268
Това чудовище тук е процесорът, чипът, ако щете.

76
00:03:01,268 --> 00:03:03,518
Разбира се, толкова е голям.

77
00:03:03,518 --> 00:03:06,431
Напълно механичeн. Цялата тази машина е механична.

78
00:03:06,431 --> 00:03:10,572
Това е картина на прототип за част от процесора,

79
00:03:10,572 --> 00:03:12,711
която е в музея на науката.

80
00:03:12,711 --> 00:03:16,343
Процесорът може да прави четирите основни функции на аритметиката -

81
00:03:16,343 --> 00:03:18,796
събиране, умножение, изваждане, деление -

82
00:03:18,796 --> 00:03:21,804
което вече е малък подвиг в метал,

83
00:03:21,804 --> 00:03:24,433
но тя може също да направи нещо, което компютърът прави

84
00:03:24,433 --> 00:03:26,132
и калкулатора не може:

85
00:03:26,132 --> 00:03:30,070
тази машина може да погледне собствената си вътрешна памет и да вземе решение.

86
00:03:30,070 --> 00:03:32,936
Тя може да направи "Ако тогава" за основни програмисти,

87
00:03:32,936 --> 00:03:35,076
и, това е което го прави фундаментално компютър.

88
00:03:35,076 --> 00:03:39,674
Тя може да изчислява. Тя не само може да смята. Тя може да направи повече.

89
00:03:39,674 --> 00:03:42,355
Сега, ако наблюдаваме това, и спрем за една минута,

90
00:03:42,355 --> 00:03:44,226
и мислим за чиповете днес, ние не можем

91
00:03:44,226 --> 00:03:48,041
да погледнем вътре в силиконов чип. Той е просто прекалено малък.

92
00:03:48,041 --> 00:03:49,842
И все пак, ако го направите, ще видите нещо

93
00:03:49,842 --> 00:03:51,664
много, много подобно на това.

94
00:03:51,664 --> 00:03:54,611
Има тази невероятна сложност в процесора,

95
00:03:54,611 --> 00:03:57,303
и тази невероятна редовност в паметта.

96
00:03:57,303 --> 00:03:58,965
Ако някога сте гледали образ чрез електронен микроскоп,

97
00:03:58,965 --> 00:04:00,934
ще видите това. Това цялото изглежда същото,

98
00:04:00,934 --> 00:04:03,500
тогава ето това парченце тук, което е невероятно сложно.

99
00:04:03,500 --> 00:04:07,483
Всичко, което този колелов механизъм прави тук, е това, което прави и компютъра,

100
00:04:07,483 --> 00:04:09,576
но разбира се трябва да програмирате това нещо и разбира се,

101
00:04:09,576 --> 00:04:12,601
Бабидж използва технологията на своето време

102
00:04:12,601 --> 00:04:16,247
и технологията, която ще се появи отново през 50-те, 60-те и 70-те,

103
00:04:16,247 --> 00:04:19,116
което са перфокартите. Това нещо тук

104
00:04:19,116 --> 00:04:21,940
е един от трите четци на перфокарти тук,

105
00:04:21,940 --> 00:04:25,620
и това е програма в Музея на науката,

106
00:04:25,620 --> 00:04:30,013
не далеч от тук, създаден от Чарлз Бабидж,

107
00:04:30,013 --> 00:04:31,881
седи си там (може да отидете да я видите),

108
00:04:31,881 --> 00:04:34,322
изчаквайки машината да бъде построена.

109
00:04:34,322 --> 00:04:37,742
И там не е само една от тях, има много такива.

110
00:04:37,742 --> 00:04:40,832
Той е изготвял програми, прогнозирайки, че това ще се случи.

111
00:04:40,832 --> 00:04:42,805
Причината, поради която използват перфокарти е, че Жакард,

112
00:04:42,805 --> 00:04:44,977
във Франция е създал Жакардовия тъкачен стан,

113
00:04:44,977 --> 00:04:47,655
който е тъкал тези невероятни модели, контролирани
от перфокарти

114
00:04:47,655 --> 00:04:50,287
така че той просто е преизползвал технологията на деня,

115
00:04:50,287 --> 00:04:52,392
и като всичко останало, което е направил, той използвал технология

116
00:04:52,392 --> 00:04:57,139
от неговата епоха, така 1830-те, 1840-те, 1850-те, колела, пара,

117
00:04:57,139 --> 00:05:01,077
механични устройства. Иронично роден през същата година

118
00:05:01,077 --> 00:05:03,249
като Чарлз Бабидж е Майкъл Фарадей,

119
00:05:03,249 --> 00:05:05,926
който по-късно напълно ще революционизира всичко

120
00:05:05,926 --> 00:05:08,439
с динамото, трансформаторите, всички тези видове неща.

121
00:05:08,439 --> 00:05:11,597
Бабидж, разбира се, искал да използва доказани технологии,

122
00:05:11,597 --> 00:05:13,150
като пара и подобни неща.

123
00:05:13,150 --> 00:05:14,823
Необходими са му били принадлежности.

124
00:05:14,823 --> 00:05:16,495
Очевидно е, че имате компютър сега.

125
00:05:16,495 --> 00:05:18,884
Имате перфокарти, процесор и памет.

126
00:05:18,884 --> 00:05:20,819
Нуждаете се от принадлежности, които да намерите.

127
00:05:20,819 --> 00:05:22,447
Не само това ще имате,

128
00:05:22,447 --> 00:05:25,275
Така че, преди всичко, имате звук. Имате звънец,

129
00:05:25,275 --> 00:05:27,429
ако нещо се случи — (смях) —

130
00:05:27,429 --> 00:05:29,774
или машината се нуждае от оператор,

131
00:05:29,774 --> 00:05:31,744
имало звънец, който може да звънне. (Смях)

132
00:05:31,744 --> 00:05:33,280
И там всъщност има инструкция на перфокартата,

133
00:05:33,280 --> 00:05:36,182
която казва, "Звънни на звънеца." Така че, можете да си представите този "Тинг!"

134
00:05:36,182 --> 00:05:38,382
Знаете ли, просто спрете за момент, представете си всички тези звуци,

135
00:05:38,382 --> 00:05:39,463
това нещо, "Клик, клак, клик, клик, клик,"

136
00:05:39,463 --> 00:05:42,400
парният двигател, "Динг," нали? (Смях)

137
00:05:42,400 --> 00:05:44,835
Трябва ви също принтер, очевидно е, всеки има нужда от принтер.

138
00:05:44,835 --> 00:05:47,843
Това всъщност е образ на печатния механизъм за

139
00:05:47,843 --> 00:05:50,326
друга негова машина, наречена Диференциален двигател No. 2,

140
00:05:50,326 --> 00:05:52,261
който той никога не построил, но който Музея на науката

141
00:05:52,261 --> 00:05:54,432
изгражда през 80-те и 90-те години.

142
00:05:54,432 --> 00:05:56,707
Изцяло механичен, отново, принтер.

143
00:05:56,707 --> 00:05:59,405
Отпечатва само цифри, защото той е бил обсебен от числата,

144
00:05:59,405 --> 00:06:02,922
но печата върху хартия, и дори извършва обгръщане на думите,

145
00:06:02,922 --> 00:06:05,694
така че ако достигнете до края на реда, той прави като това.

146
00:06:05,694 --> 00:06:07,344
Трябват ви графики, нали?

147
00:06:07,344 --> 00:06:08,900
Имам предвид, ако възнамерявате да правите нещо с графики,

148
00:06:08,900 --> 00:06:11,496
така че той казва: "Е, трябва плотер. Имам голям лист хартия

149
00:06:11,496 --> 00:06:13,604
и мастилен химикал и ще го накарам да чертае. "

150
00:06:13,604 --> 00:06:15,434
Така той проектирани плотер

151
00:06:15,434 --> 00:06:19,359
и, знаете ли, в този момент, мисля, че той е достигнал до

152
00:06:19,359 --> 00:06:20,890
доста добра машина.

153
00:06:20,890 --> 00:06:23,580
Покрай него се появява тази жена, Ада Лавлейс.

154
00:06:23,580 --> 00:06:26,301
Сега, представете си тези соарета, всички тези добри и велики хора идват.

155
00:06:26,301 --> 00:06:29,393
Този дама е дъщеря на лудия, зъл

156
00:06:29,393 --> 00:06:31,815
и опасен да се знае Лорд Байрон

157
00:06:31,815 --> 00:06:34,335
и майка ѝ се притеснявала, че тя може да е

158
00:06:34,335 --> 00:06:37,192
наследила някои луди и лоши черти от характера на Лорд Байрон

159
00:06:37,192 --> 00:06:40,430
мисъл, "Аз знам отговора: математиката е решението.

160
00:06:40,430 --> 00:06:43,379
Ще я обучаваме математика. Това ще я успокои."

161
00:06:43,379 --> 00:06:47,135
(Смях) Защото разбира се,

162
00:06:47,135 --> 00:06:51,050
никога не е имало математик, който да не е полудял,

163
00:06:51,050 --> 00:06:53,451
така че, разбирате ли, ще се оправи. (Смях)

164
00:06:53,451 --> 00:06:56,789
Всичко ще се оправи. Така че тя получава това математическо обучение,

165
00:06:56,789 --> 00:06:59,527
и отива на едно от тези соарета с майка си,

166
00:06:59,527 --> 00:07:02,317
и Чарлз Бабидж, който както знаете, изважда машината си.

167
00:07:02,317 --> 00:07:04,151
Херцогът на Уелингтън е там, нали знаете,

168
00:07:04,151 --> 00:07:05,723
измъква машината, очевидно я демонстрира,

169
00:07:05,723 --> 00:07:09,474
и тя я схваща. Тя е единственото лице в целия му живот, наистина,

170
00:07:09,474 --> 00:07:10,766
който каза: "Разбирам какво това прави,

171
00:07:10,766 --> 00:07:12,973
и разбирам бъдещето на тази машина."

172
00:07:12,973 --> 00:07:16,060
И сме и много задължени защото знаем

173
00:07:16,060 --> 00:07:19,037
много за машината, която Бабидж е възнамерявал да изгради

174
00:07:19,037 --> 00:07:20,640
заради нея.

175
00:07:20,640 --> 00:07:23,397
Сега някои хора я наричат първият програмист.

176
00:07:23,397 --> 00:07:26,783
Това е всъщност от един от докладите, който тя превежда.

177
00:07:26,783 --> 00:07:29,694
Това е една програма, написана в определен стил.

178
00:07:29,694 --> 00:07:33,263
Не е исторически, изцяло точно, че тя е първият програмист,

179
00:07:33,263 --> 00:07:35,316
и наистина, тя направи нещо по-невероятно.

180
00:07:35,316 --> 00:07:36,886
Вместо просто да е програмист,

181
00:07:36,886 --> 00:07:39,058
тя видяла нещо, което Бабидж не бил.

182
00:07:39,058 --> 00:07:42,242
Бабидж е напълно обсебен от математиката.

183
00:07:42,242 --> 00:07:46,191
Той изграждал машина, за да се занимава с математика,

184
00:07:46,191 --> 00:07:49,450
и Лавлейс казва: "можете да правите повече от математика

185
00:07:49,450 --> 00:07:52,285
с тази машина." И точно както правите,

186
00:07:52,285 --> 00:07:53,910
всеки в тази стая вече има компютър

187
00:07:53,910 --> 00:07:55,964
точно сега, защото имат телефон.

188
00:07:55,964 --> 00:07:58,192
Ако сте в този телефон, всяко едно нещо в този телефон

189
00:07:58,192 --> 00:08:00,207
или компютър или друго компютърно устройство,

190
00:08:00,207 --> 00:08:02,288
е математика. Има числа най-вече.

191
00:08:02,288 --> 00:08:06,981
Дали това е видео или текст или музика или глас, всичко това са числа,

192
00:08:06,981 --> 00:08:10,961
това е всичко, под него, математически функции,

193
00:08:10,961 --> 00:08:13,066
и Лавлейс казва: "Просто защото правиш

194
00:08:13,066 --> 00:08:16,388
математически функции и символи

195
00:08:16,388 --> 00:08:18,635
не означава, че тези неща не могат да представляват

196
00:08:18,635 --> 00:08:21,988
други неща в реалния свят, като например музика."

197
00:08:21,988 --> 00:08:24,722
Това е и голям скок, защото Бабидж там казва,

198
00:08:24,722 --> 00:08:26,944
"Можем да изчислим тези удивителни функции и да отпечатаме

199
00:08:26,944 --> 00:08:30,612
таблици на числа и начертаем графики," - (смях) -

200
00:08:30,612 --> 00:08:32,508
и Лавлейс е там и казва, "Вижте,

201
00:08:32,508 --> 00:08:34,984
това нещо дори може да композира музика, ако му

202
00:08:34,984 --> 00:08:38,532
покажете числено представяне на музиката."

203
00:08:38,532 --> 00:08:40,101
Това наричам скока на Лавлейс.

204
00:08:40,101 --> 00:08:43,838
Когато казвате, че тя е програмист, тя е правила малко,

205
00:08:43,838 --> 00:08:46,975
но истината е да се заяви, че бъдещето ще бъде

206
00:08:46,975 --> 00:08:49,171
много, много повече от това.

207
00:08:49,171 --> 00:08:51,350
Сега сто години по-късно, този човек се появява,

208
00:08:51,350 --> 00:08:56,803
Алън Тюринг и през 1936 и измисля компютъра отново.

209
00:08:56,803 --> 00:08:59,380
Сега разбира се, машината на Бабидж е изцяло механична..

210
00:08:59,380 --> 00:09:01,911
Машината на Тюринг е изцяло теоретична.

211
00:09:01,911 --> 00:09:04,702
И двамата идват от математическа страна,

212
00:09:04,702 --> 00:09:07,255
но Тюринг ни каза нещо много важно.

213
00:09:07,255 --> 00:09:10,190
Той установи математическите основи

214
00:09:10,190 --> 00:09:12,303
за компютърните науки и каза,

215
00:09:12,303 --> 00:09:15,490
"Няма значение как ще направите компютър."

216
00:09:15,490 --> 00:09:17,368
Няма значение дали е механичен,

217
00:09:17,368 --> 00:09:21,778
подобно на Бабидж, или електронен, както компютрите днес,

218
00:09:21,778 --> 00:09:24,582
или може би в бъдеще, клетки, или отново,

219
00:09:24,582 --> 00:09:27,728
механични отново, веднъж стигнем ли в нанотехнологията.

220
00:09:27,728 --> 00:09:29,765
Можем да се върнем към машината на Бабидж

221
00:09:29,765 --> 00:09:32,341
и просто да я направим малка. Всички тези неща са компютри.

222
00:09:32,341 --> 00:09:33,973
В известен смисъл има изчислителна същност.

223
00:09:33,973 --> 00:09:35,978
Това се нарича тезата на Чърч-Тюринг.

224
00:09:35,978 --> 00:09:38,645
И така изведнъж, получавате тази връзка, където вие казвате

225
00:09:38,645 --> 00:09:40,868
това нещо, построено от Бабидж наистина е компютър.

226
00:09:40,868 --> 00:09:43,693
В действителност, способно е да направи всичко, което правим днес

227
00:09:43,693 --> 00:09:48,525
с компютри, само много бавно. (Смях)

228
00:09:48,525 --> 00:09:50,631
За да ви дам представа колко бавно,

229
00:09:50,631 --> 00:09:54,470
има около 1k памет.

230
00:09:54,470 --> 00:09:57,388
Използва перфокарти, които са били захранвани,

231
00:09:57,388 --> 00:10:03,148
и работи около 10 000 пъти по-бавно от първия ZX81.

232
00:10:03,148 --> 00:10:04,751
Той имаше пакет RAM памет.

233
00:10:04,751 --> 00:10:07,930
Можете да добавите много допълнителна памет, ако поискате.

234
00:10:07,930 --> 00:10:10,256
(Смях) Ами къде ни води това днес?

235
00:10:10,256 --> 00:10:11,864
Така че има планове.

236
00:10:11,864 --> 00:10:14,797
В Суиндън, архивите на музея на науката ,

237
00:10:14,797 --> 00:10:16,491
има стотици планове и хиляди страници

238
00:10:16,491 --> 00:10:19,960
на бележки, написани от Чарлз Бабидж за този аналитичен двигател.

239
00:10:19,960 --> 00:10:23,921
Един от тези е набор от плановете, наречен план 28

240
00:10:23,921 --> 00:10:26,075
и това също е името на благотворителност, която започнах

241
00:10:26,075 --> 00:10:28,809
с Дорън Суейд, който е бил уредник на компютрите

242
00:10:28,809 --> 00:10:31,048
в музея на науката, както и човекът, който е управлявал

243
00:10:31,048 --> 00:10:32,478
проекта за изграждане на различния двигател,

244
00:10:32,478 --> 00:10:35,036
и плана ни е да го изградим.

245
00:10:35,036 --> 00:10:38,902
Тук в Южен Кенсингтън, ще изградим аналитичния двигател.

246
00:10:38,902 --> 00:10:40,904
Проектът има няколко части.

247
00:10:40,904 --> 00:10:43,424
Едната е сканиране на архива на Бабидж.

248
00:10:43,424 --> 00:10:45,346
Това е извършено. Втората сега е изследването

249
00:10:45,346 --> 00:10:48,456
на всички тези планове, за да определим какво да се изгради.

250
00:10:48,456 --> 00:10:52,900
Третата част е компютърно симулиране на тази машина,

251
00:10:52,900 --> 00:10:55,823
и последната част е да го изградим физически в музея на науката.

252
00:10:55,823 --> 00:10:58,399
Когато е изграден, най-сетне ще може да разберете как даден компютър работи,

253
00:10:58,399 --> 00:11:00,233
защото вместо да имате малък чип пред вас,

254
00:11:00,233 --> 00:11:02,843
трябва да разгледате това огромно нещо и кажете: "А,

255
00:11:02,843 --> 00:11:06,178
виждам паметта да работи, виждам оперативната единица,

256
00:11:06,178 --> 00:11:10,045
чувам я да работи. Вероятно я мириша да работа." (Смях)

257
00:11:10,045 --> 00:11:12,644
Но между другото, ще направим симулация.

258
00:11:12,644 --> 00:11:14,401
Самият Бабидж пише, казва:

259
00:11:14,401 --> 00:11:16,019
след като аналитичният двигател съществува,

260
00:11:16,019 --> 00:11:19,723
той със сигурност ще насочи бъдещия ход на науката.

261
00:11:19,723 --> 00:11:21,568
Разбира се, той никога не я е построил, защото той винаги си пилял времето

262
00:11:21,568 --> 00:11:23,650
с новите планове, но когато най-сетне била построена, разбира се,

263
00:11:23,650 --> 00:11:27,160
през 1940, всичко се променило.

264
00:11:27,160 --> 00:11:28,983
Сега просто ще ви дам да вкусите това, което изглежда като

265
00:11:28,983 --> 00:11:31,616
движение с видео, което показва

266
00:11:31,616 --> 00:11:36,210
само една част от процесорния механизъм да работи.

267
00:11:39,210 --> 00:11:42,209
Така че това са само три набора от колела,

268
00:11:42,209 --> 00:11:45,031
и ще бъде добавено. Това е механизъм за добавяне

269
00:11:45,031 --> 00:11:47,688
в действие, така че си представете тази гигантска машина.

270
00:11:47,688 --> 00:11:48,847
И така дайте ми пет години.

271
00:11:48,847 --> 00:11:51,191
Преди 2030, ще я имаме.

272
00:11:51,191 --> 00:11:54,161
Много благодаря. (Аплодисменти)