0:00:00.106,0:00:01.530
Така, машината за която ще ви говоря

0:00:01.530,0:00:03.204
е това, което аз наричам: най-голямата машина, която никога не е била.

0:00:03.204,0:00:05.203
Това е машина, която никога не е била построена,

0:00:05.203,0:00:07.583
и въпреки това ще бъде построена.

0:00:07.583,0:00:09.575
Това бе машина, която бе проектирана

0:00:09.575,0:00:11.926
дълго преди някой изобщо да е мислил за компютри.

0:00:11.926,0:00:14.075
Ако знаете нещо за историята на компютрите,

0:00:14.075,0:00:16.595
то вие знаете, че през 30-те и 40-те години

0:00:16.595,0:00:19.150
бяха създадени прости компютри,

0:00:19.150,0:00:21.943
които започнаха компютърната революция, която имаме днес,

0:00:21.943,0:00:23.229
и ще бъдете прави,

0:00:23.229,0:00:25.711
с изключение, че щяхте да имате грешния век.

0:00:25.711,0:00:27.351
Първият компютър всъщност бе проектиран

0:00:27.351,0:00:31.023
през 1830 - 1840 г., а не през 1930 - 1940 г.

0:00:31.023,0:00:33.351
Той е бил проектиран, и части от него били прототипни,

0:00:33.351,0:00:35.487
и части от него, които били построени, са тук

0:00:35.487,0:00:37.480
в Южен Кенсингтън.

0:00:37.480,0:00:40.799
Тази машина била построена от този човек, Чарлз Бабидж.

0:00:40.799,0:00:42.555
Сега имам голям афинитет за Чарлз Бабидж

0:00:42.555,0:00:45.164
защото косата му винаги е била напълно занемарена ето така

0:00:45.164,0:00:47.505
във всяка една картина. (Смях)

0:00:47.505,0:00:49.352
Той е бил много богат мъж, и един вид,

0:00:49.352,0:00:51.365
част от аристокрацията в Англия,

0:00:51.365,0:00:53.704
и в събота вечер в Марилбоун,

0:00:53.704,0:00:56.135
ако сте били част от интелигенцията на този период,

0:00:56.135,0:00:57.631
щяхте да сте поканени в неговата къща

0:00:57.631,0:01:00.590
на соаре – и той канел всички:

0:01:00.590,0:01:04.022
крале, херцога на Уелингтън, много, много известни личности –

0:01:04.022,0:01:06.543
и той щеше да ви покаже, една от неговите механични машини.

0:01:06.543,0:01:09.583
Сега наистина ми липсва тази ера, нали знаете, през която бихте могли да

0:01:09.583,0:01:11.931
отидете на соаре и да видите механичен компютър

0:01:11.931,0:01:13.044
да бъде демонстриран пред вас. (Смях)

0:01:13.044,0:01:16.310
Но Бабидж, самият Бабидж е роден

0:01:16.310,0:01:18.044
в края на 18-и век,

0:01:18.044,0:01:20.088
и е бил доста известен математик.

0:01:20.088,0:01:23.231
Той заемал поста, който Нютон държал в Кеймбридж,

0:01:23.231,0:01:25.743
и наскоро бе държан от Стивън Хокинг.

0:01:25.743,0:01:28.598
Той е по-малко известен и от двамата от тях защото

0:01:28.598,0:01:31.748
му дошла идеята да направи механични изчислителни устройства

0:01:31.748,0:01:34.033
и никога не направил нито едно от тях.

0:01:34.033,0:01:37.318
Причината поради която никога не направил никоя от тях, че той е класически нърд.

0:01:37.318,0:01:39.329
Всеки път, когато имал добра идея, той си мислил,

0:01:39.329,0:01:40.777
"Това е брилянтно, започвам изграждането на това.

0:01:40.777,0:01:43.372
Ще похарча цяло състояние за него. Имам по-добра идея.

0:01:43.372,0:01:45.732
Ще работя върху тази. (Смях) И ще направя това."

0:01:45.732,0:01:48.612
Той правил това докато сър Робърт Пийл, тогава министър-председател,

0:01:48.612,0:01:51.076
в общи линии го изритал от Даунинг Стрийт №10,

0:01:51.076,0:01:53.517
и отстраняване в тези дни, означавало да се каже:

0:01:53.517,0:01:56.669
"Желая ви добър ден, сър." (Смях)

0:01:56.669,0:01:58.649
Това, което създал е това чудовище тук,

0:01:58.649,0:02:02.088
аналитичният двигател. Сега, само да ви дам представа за това,

0:02:02.088,0:02:03.960
това е изглед отгоре.

0:02:03.960,0:02:07.073
Всеки един от тези кръгове е зъбно колело, набор от колела,

0:02:07.073,0:02:10.309
и това нещо е толкова голямо колкото парен локомотив.

0:02:10.309,0:02:12.300
Така както си говоря, искам да си представите

0:02:12.300,0:02:14.944
тази гигантска машина. Чухме тези прекрасни звуци,

0:02:14.944,0:02:16.704
които наподобяват как това нещо щеше да звучи.

0:02:16.704,0:02:18.481
И ще ви преведа през архитектурата на машината

0:02:18.481,0:02:19.960
— Ето защо е компютърната архитектура —

0:02:19.960,0:02:23.287
и ви кажа за тази машина, която е компютър.

0:02:23.287,0:02:26.690
Така че нека да поговорим за паметта. Паметта

0:02:26.690,0:02:28.937
е като паметта на компютъра днес,

0:02:28.937,0:02:31.639
освен че е направена изцяло от метал,

0:02:31.639,0:02:35.183
купчини от зъбни колела, 30 колела високо.

0:02:35.183,0:02:37.253
Представете си това нещо, толкова високо от колела

0:02:37.253,0:02:39.008
стотици и стотици от тях,

0:02:39.008,0:02:40.898
и те имат изобилие от тях.

0:02:40.898,0:02:43.317
Тя е десетична машина. Всичко се прави в десетична система.

0:02:43.317,0:02:44.902
И е мислел да използва двоична система. Проблемът

0:02:44.902,0:02:46.620
с използването на двоичната система е, че машината щеше да бъде толкова

0:02:46.620,0:02:49.937
висока, че би било абсурдно. Такава каквато е, тя е огромна.

0:02:49.937,0:02:51.996
Така че той има памет.

0:02:51.996,0:02:54.403
Паметта е това парченце тук.

0:02:54.403,0:02:56.733
Виждате всичко като това.

0:02:56.733,0:03:01.268
Това чудовище тук е процесорът, чипът, ако щете.

0:03:01.268,0:03:03.518
Разбира се, толкова е голям.

0:03:03.518,0:03:06.431
Напълно механичeн. Цялата тази машина е механична.

0:03:06.431,0:03:10.572
Това е картина на прототип за част от процесора,

0:03:10.572,0:03:12.711
която е в музея на науката.

0:03:12.711,0:03:16.343
Процесорът може да прави четирите основни функции на аритметиката -

0:03:16.343,0:03:18.796
събиране, умножение, изваждане, деление -

0:03:18.796,0:03:21.804
което вече е малък подвиг в метал,

0:03:21.804,0:03:24.433
но тя може също да направи нещо, което компютърът прави

0:03:24.433,0:03:26.132
и калкулатора не може:

0:03:26.132,0:03:30.070
тази машина може да погледне собствената си вътрешна памет и да вземе решение.

0:03:30.070,0:03:32.936
Тя може да направи "Ако тогава" за основни програмисти,

0:03:32.936,0:03:35.076
и, това е което го прави фундаментално компютър.

0:03:35.076,0:03:39.674
Тя може да изчислява. Тя не само може да смята. Тя може да направи повече.

0:03:39.674,0:03:42.355
Сега, ако наблюдаваме това, и спрем за една минута,

0:03:42.355,0:03:44.226
и мислим за чиповете днес, ние не можем

0:03:44.226,0:03:48.041
да погледнем вътре в силиконов чип. Той е просто прекалено малък.

0:03:48.041,0:03:49.842
И все пак, ако го направите, ще видите нещо

0:03:49.842,0:03:51.664
много, много подобно на това.

0:03:51.664,0:03:54.611
Има тази невероятна сложност в процесора,

0:03:54.611,0:03:57.303
и тази невероятна редовност в паметта.

0:03:57.303,0:03:58.965
Ако някога сте гледали образ чрез електронен микроскоп,

0:03:58.965,0:04:00.934
ще видите това. Това цялото изглежда същото,

0:04:00.934,0:04:03.500
тогава ето това парченце тук, което е невероятно сложно.

0:04:03.500,0:04:07.483
Всичко, което този колелов механизъм прави тук, е това, което прави и компютъра,

0:04:07.483,0:04:09.576
но разбира се трябва да програмирате това нещо и разбира се,

0:04:09.576,0:04:12.601
Бабидж използва технологията на своето време

0:04:12.601,0:04:16.247
и технологията, която ще се появи отново през 50-те, 60-те и 70-те,

0:04:16.247,0:04:19.116
което са перфокартите. Това нещо тук

0:04:19.116,0:04:21.940
е един от трите четци на перфокарти тук,

0:04:21.940,0:04:25.620
и това е програма в Музея на науката,

0:04:25.620,0:04:30.013
не далеч от тук, създаден от Чарлз Бабидж,

0:04:30.013,0:04:31.881
седи си там (може да отидете да я видите),

0:04:31.881,0:04:34.322
изчаквайки машината да бъде построена.

0:04:34.322,0:04:37.742
И там не е само една от тях, има много такива.

0:04:37.742,0:04:40.832
Той е изготвял програми, прогнозирайки, че това ще се случи.

0:04:40.832,0:04:42.805
Причината, поради която използват перфокарти е, че Жакард,

0:04:42.805,0:04:44.977
във Франция е създал Жакардовия тъкачен стан,

0:04:44.977,0:04:47.655
който е тъкал тези невероятни модели, контролирани[br]от перфокарти

0:04:47.655,0:04:50.287
така че той просто е преизползвал технологията на деня,

0:04:50.287,0:04:52.392
и като всичко останало, което е направил, той използвал технология

0:04:52.392,0:04:57.139
от неговата епоха, така 1830-те, 1840-те, 1850-те, колела, пара,

0:04:57.139,0:05:01.077
механични устройства. Иронично роден през същата година

0:05:01.077,0:05:03.249
като Чарлз Бабидж е Майкъл Фарадей,

0:05:03.249,0:05:05.926
който по-късно напълно ще революционизира всичко

0:05:05.926,0:05:08.439
с динамото, трансформаторите, всички тези видове неща.

0:05:08.439,0:05:11.597
Бабидж, разбира се, искал да използва доказани технологии,

0:05:11.597,0:05:13.150
като пара и подобни неща.

0:05:13.150,0:05:14.823
Необходими са му били принадлежности.

0:05:14.823,0:05:16.495
Очевидно е, че имате компютър сега.

0:05:16.495,0:05:18.884
Имате перфокарти, процесор и памет.

0:05:18.884,0:05:20.819
Нуждаете се от принадлежности, които да намерите.

0:05:20.819,0:05:22.447
Не само това ще имате,

0:05:22.447,0:05:25.275
Така че, преди всичко, имате звук. Имате звънец,

0:05:25.275,0:05:27.429
ако нещо се случи — (смях) —

0:05:27.429,0:05:29.774
или машината се нуждае от оператор,

0:05:29.774,0:05:31.744
имало звънец, който може да звънне. (Смях)

0:05:31.744,0:05:33.280
И там всъщност има инструкция на перфокартата,

0:05:33.280,0:05:36.182
която казва, "Звънни на звънеца." Така че, можете да си представите този "Тинг!"

0:05:36.182,0:05:38.382
Знаете ли, просто спрете за момент, представете си всички тези звуци,

0:05:38.382,0:05:39.463
това нещо, "Клик, клак, клик, клик, клик,"

0:05:39.463,0:05:42.400
парният двигател, "Динг," нали? (Смях)

0:05:42.400,0:05:44.835
Трябва ви също принтер, очевидно е, всеки има нужда от принтер.

0:05:44.835,0:05:47.843
Това всъщност е образ на печатния механизъм за

0:05:47.843,0:05:50.326
друга негова машина, наречена Диференциален двигател No. 2,

0:05:50.326,0:05:52.261
който той никога не построил, но който Музея на науката

0:05:52.261,0:05:54.432
изгражда през 80-те и 90-те години.

0:05:54.432,0:05:56.707
Изцяло механичен, отново, принтер.

0:05:56.707,0:05:59.405
Отпечатва само цифри, защото той е бил обсебен от числата,

0:05:59.405,0:06:02.922
но печата върху хартия, и дори извършва обгръщане на думите,

0:06:02.922,0:06:05.694
така че ако достигнете до края на реда, той прави като това.

0:06:05.694,0:06:07.344
Трябват ви графики, нали?

0:06:07.344,0:06:08.900
Имам предвид, ако възнамерявате да правите нещо с графики,

0:06:08.900,0:06:11.496
така че той казва: "Е, трябва плотер. Имам голям лист хартия

0:06:11.496,0:06:13.604
и мастилен химикал и ще го накарам да чертае. "

0:06:13.604,0:06:15.434
Така той проектирани плотер

0:06:15.434,0:06:19.359
и, знаете ли, в този момент, мисля, че той е достигнал до

0:06:19.359,0:06:20.890
доста добра машина.

0:06:20.890,0:06:23.580
Покрай него се появява тази жена, Ада Лавлейс.

0:06:23.580,0:06:26.301
Сега, представете си тези соарета, всички тези добри и велики хора идват.

0:06:26.301,0:06:29.393
Този дама е дъщеря на лудия, зъл

0:06:29.393,0:06:31.815
и опасен да се знае Лорд Байрон

0:06:31.815,0:06:34.335
и майка ѝ се притеснявала, че тя може да е

0:06:34.335,0:06:37.192
наследила някои луди и лоши черти от характера на Лорд Байрон

0:06:37.192,0:06:40.430
мисъл, "Аз знам отговора: математиката е решението.

0:06:40.430,0:06:43.379
Ще я обучаваме математика. Това ще я успокои."

0:06:43.379,0:06:47.135
(Смях) Защото разбира се,

0:06:47.135,0:06:51.050
никога не е имало математик, който да не е полудял,

0:06:51.050,0:06:53.451
така че, разбирате ли, ще се оправи. (Смях)

0:06:53.451,0:06:56.789
Всичко ще се оправи. Така че тя получава това математическо обучение,

0:06:56.789,0:06:59.527
и отива на едно от тези соарета с майка си,

0:06:59.527,0:07:02.317
и Чарлз Бабидж, който както знаете, изважда машината си.

0:07:02.317,0:07:04.151
Херцогът на Уелингтън е там, нали знаете,

0:07:04.151,0:07:05.723
измъква машината, очевидно я демонстрира,

0:07:05.723,0:07:09.474
и тя я схваща. Тя е единственото лице в целия му живот, наистина,

0:07:09.474,0:07:10.766
който каза: "Разбирам какво това прави,

0:07:10.766,0:07:12.973
и разбирам бъдещето на тази машина."

0:07:12.973,0:07:16.060
И сме и много задължени защото знаем

0:07:16.060,0:07:19.037
много за машината, която Бабидж е възнамерявал да изгради

0:07:19.037,0:07:20.640
заради нея.

0:07:20.640,0:07:23.397
Сега някои хора я наричат първият програмист.

0:07:23.397,0:07:26.783
Това е всъщност от един от докладите, който тя превежда.

0:07:26.783,0:07:29.694
Това е една програма, написана в определен стил.

0:07:29.694,0:07:33.263
Не е исторически, изцяло точно, че тя е първият програмист,

0:07:33.263,0:07:35.316
и наистина, тя направи нещо по-невероятно.

0:07:35.316,0:07:36.886
Вместо просто да е програмист,

0:07:36.886,0:07:39.058
тя видяла нещо, което Бабидж не бил.

0:07:39.058,0:07:42.242
Бабидж е напълно обсебен от математиката.

0:07:42.242,0:07:46.191
Той изграждал машина, за да се занимава с математика,

0:07:46.191,0:07:49.450
и Лавлейс казва: "можете да правите повече от математика

0:07:49.450,0:07:52.285
с тази машина." И точно както правите,

0:07:52.285,0:07:53.910
всеки в тази стая вече има компютър

0:07:53.910,0:07:55.964
точно сега, защото имат телефон.

0:07:55.964,0:07:58.192
Ако сте в този телефон, всяко едно нещо в този телефон

0:07:58.192,0:08:00.207
или компютър или друго компютърно устройство,

0:08:00.207,0:08:02.288
е математика. Има числа най-вече.

0:08:02.288,0:08:06.981
Дали това е видео или текст или музика или глас, всичко това са числа,

0:08:06.981,0:08:10.961
това е всичко, под него, математически функции,

0:08:10.961,0:08:13.066
и Лавлейс казва: "Просто защото правиш

0:08:13.066,0:08:16.388
математически функции и символи

0:08:16.388,0:08:18.635
не означава, че тези неща не могат да представляват

0:08:18.635,0:08:21.988
други неща в реалния свят, като например музика."

0:08:21.988,0:08:24.722
Това е и голям скок, защото Бабидж там казва,

0:08:24.722,0:08:26.944
"Можем да изчислим тези удивителни функции и да отпечатаме

0:08:26.944,0:08:30.612
таблици на числа и начертаем графики," - (смях) -

0:08:30.612,0:08:32.508
и Лавлейс е там и казва, "Вижте,

0:08:32.508,0:08:34.984
това нещо дори може да композира музика, ако му

0:08:34.984,0:08:38.532
покажете числено представяне на музиката."

0:08:38.532,0:08:40.101
Това наричам скока на Лавлейс.

0:08:40.101,0:08:43.838
Когато казвате, че тя е програмист, тя е правила малко,

0:08:43.838,0:08:46.975
но истината е да се заяви, че бъдещето ще бъде

0:08:46.975,0:08:49.171
много, много повече от това.

0:08:49.171,0:08:51.350
Сега сто години по-късно, този човек се появява,

0:08:51.350,0:08:56.803
Алън Тюринг и през 1936 и измисля компютъра отново.

0:08:56.803,0:08:59.380
Сега разбира се, машината на Бабидж е изцяло механична..

0:08:59.380,0:09:01.911
Машината на Тюринг е изцяло теоретична.

0:09:01.911,0:09:04.702
И двамата идват от математическа страна,

0:09:04.702,0:09:07.255
но Тюринг ни каза нещо много важно.

0:09:07.255,0:09:10.190
Той установи математическите основи

0:09:10.190,0:09:12.303
за компютърните науки и каза,

0:09:12.303,0:09:15.490
"Няма значение как ще направите компютър."

0:09:15.490,0:09:17.368
Няма значение дали е механичен,

0:09:17.368,0:09:21.778
подобно на Бабидж, или електронен, както компютрите днес,

0:09:21.778,0:09:24.582
или може би в бъдеще, клетки, или отново,

0:09:24.582,0:09:27.728
механични отново, веднъж стигнем ли в нанотехнологията.

0:09:27.728,0:09:29.765
Можем да се върнем към машината на Бабидж

0:09:29.765,0:09:32.341
и просто да я направим малка. Всички тези неща са компютри.

0:09:32.341,0:09:33.973
В известен смисъл има изчислителна същност.

0:09:33.973,0:09:35.978
Това се нарича тезата на Чърч-Тюринг.

0:09:35.978,0:09:38.645
И така изведнъж, получавате тази връзка, където вие казвате

0:09:38.645,0:09:40.868
това нещо, построено от Бабидж наистина е компютър.

0:09:40.868,0:09:43.693
В действителност, способно е да направи всичко, което правим днес

0:09:43.693,0:09:48.525
с компютри, само много бавно. (Смях)

0:09:48.525,0:09:50.631
За да ви дам представа колко бавно,

0:09:50.631,0:09:54.470
има около 1k памет.

0:09:54.470,0:09:57.388
Използва перфокарти, които са били захранвани,

0:09:57.388,0:10:03.148
и работи около 10 000 пъти по-бавно от първия ZX81.

0:10:03.148,0:10:04.751
Той имаше пакет RAM памет.

0:10:04.751,0:10:07.930
Можете да добавите много допълнителна памет, ако поискате.

0:10:07.930,0:10:10.256
(Смях) Ами къде ни води това днес?

0:10:10.256,0:10:11.864
Така че има планове.

0:10:11.864,0:10:14.797
В Суиндън, архивите на музея на науката ,

0:10:14.797,0:10:16.491
има стотици планове и хиляди страници

0:10:16.491,0:10:19.960
на бележки, написани от Чарлз Бабидж за този аналитичен двигател.

0:10:19.960,0:10:23.921
Един от тези е набор от плановете, наречен план 28

0:10:23.921,0:10:26.075
и това също е името на благотворителност, която започнах

0:10:26.075,0:10:28.809
с Дорън Суейд, който е бил уредник на компютрите

0:10:28.809,0:10:31.048
в музея на науката, както и човекът, който е управлявал

0:10:31.048,0:10:32.478
проекта за изграждане на различния двигател,

0:10:32.478,0:10:35.036
и плана ни е да го изградим.

0:10:35.036,0:10:38.902
Тук в Южен Кенсингтън, ще изградим аналитичния двигател.

0:10:38.902,0:10:40.904
Проектът има няколко части.

0:10:40.904,0:10:43.424
Едната е сканиране на архива на Бабидж.

0:10:43.424,0:10:45.346
Това е извършено. Втората сега е изследването

0:10:45.346,0:10:48.456
на всички тези планове, за да определим какво да се изгради.

0:10:48.456,0:10:52.900
Третата част е компютърно симулиране на тази машина,

0:10:52.900,0:10:55.823
и последната част е да го изградим физически в музея на науката.

0:10:55.823,0:10:58.399
Когато е изграден, най-сетне ще може да разберете как даден компютър работи,

0:10:58.399,0:11:00.233
защото вместо да имате малък чип пред вас,

0:11:00.233,0:11:02.843
трябва да разгледате това огромно нещо и кажете: "А,

0:11:02.843,0:11:06.178
виждам паметта да работи, виждам оперативната единица,

0:11:06.178,0:11:10.045
чувам я да работи. Вероятно я мириша да работа." (Смях)

0:11:10.045,0:11:12.644
Но между другото, ще направим симулация.

0:11:12.644,0:11:14.401
Самият Бабидж пише, казва:

0:11:14.401,0:11:16.019
след като аналитичният двигател съществува,

0:11:16.019,0:11:19.723
той със сигурност ще насочи бъдещия ход на науката.

0:11:19.723,0:11:21.568
Разбира се, той никога не я е построил, защото той винаги си пилял времето

0:11:21.568,0:11:23.650
с новите планове, но когато най-сетне била построена, разбира се,

0:11:23.650,0:11:27.160
през 1940, всичко се променило.

0:11:27.160,0:11:28.983
Сега просто ще ви дам да вкусите това, което изглежда като

0:11:28.983,0:11:31.616
движение с видео, което показва

0:11:31.616,0:11:36.210
само една част от процесорния механизъм да работи.

0:11:39.210,0:11:42.209
Така че това са само три набора от колела,

0:11:42.209,0:11:45.031
и ще бъде добавено. Това е механизъм за добавяне

0:11:45.031,0:11:47.688
в действие, така че си представете тази гигантска машина.

0:11:47.688,0:11:48.847
И така дайте ми пет години.

0:11:48.847,0:11:51.191
Преди 2030, ще я имаме.

0:11:51.191,0:11:54.161
Много благодаря. (Аплодисменти)