WEBVTT

00:00:00.000 --> 00:00:00.650


00:00:00.650 --> 00:00:03.140
Вече говорихме 
за жизнения цикъл на звезди

00:00:03.140 --> 00:00:06.070
с маса, приблизително равна
на тази на нашето Слънце.

00:00:06.070 --> 00:00:07.710
В това видео искам да говоря

00:00:07.710 --> 00:00:09.260
за звездите с по-голяма маса.

00:00:12.372 --> 00:00:14.080
Под "масивни звезди" разбирай такива

00:00:14.080 --> 00:00:20.900
с маса над 9 пъти по-голяма 
от тази на Слънцето.

00:00:20.960 --> 00:00:23.330
Основната идея е една и съща.

00:00:23.330 --> 00:00:27.910
Започва се с огромен, 
основно водороден облак.

00:00:27.910 --> 00:00:29.410
В този случай той е по-голям 
от облаците,

00:00:29.410 --> 00:00:34.070
които са кондензирали така, 
че да образуват звезди

00:00:34.070 --> 00:00:34.741
като нашето Слънце.

00:00:34.741 --> 00:00:36.240
И в двата случая обаче има облак,

00:00:36.240 --> 00:00:40.440
който гравитацията в крайна сметка 
ще сгъсти.

00:00:40.440 --> 00:00:43.330
Ядрото ще стане достатъчно 
горещо и плътно,

00:00:43.330 --> 00:00:47.090
че да се запали и да започне 
термоядрен синтез с водород.

00:00:47.090 --> 00:00:49.534
Това е водород, който в момента
реагира.

00:00:49.534 --> 00:00:50.200
Нека го запиша.

00:00:50.200 --> 00:00:51.630
В момента синтезира.

00:00:51.630 --> 00:00:53.550
Водороден термоядрен синтез.

00:00:53.550 --> 00:00:55.360
Нека го напиша така.

00:00:55.360 --> 00:01:01.000
В центъра вече има водороден синтез.

00:01:01.000 --> 00:01:03.280
Гори, а около него се намира

00:01:03.280 --> 00:01:05.820
останалият материал, 
съставляващ облака.

00:01:05.820 --> 00:01:06.990
Тоест останалият водород.

00:01:06.990 --> 00:01:09.640
Вече става дума за плазма, 
понеже е силно нагорещен.

00:01:09.640 --> 00:01:12.280
Реално е като супа от електрони 
и атомни ядра,

00:01:12.280 --> 00:01:15.957
а не добре сформирани атоми, 
особено при ядрото.

00:01:15.957 --> 00:01:17.290
Вече има водороден термоядрен 
синтез.

00:01:17.290 --> 00:01:19.820
Разбрахме, че това става при 
10 милиона Келвина.

00:01:19.820 --> 00:01:21.276
Искам да е ясно.

00:01:21.276 --> 00:01:23.150
Понеже става дума
за по-масивни звезди,

00:01:23.150 --> 00:01:25.650
дори в тази фаза ще има по-голямо

00:01:25.650 --> 00:01:31.710
гравитационно въздействие, тоест –

00:01:31.710 --> 00:01:34.020
докато звездата е в 
Главната последователност,

00:01:34.020 --> 00:01:35.560
пак, защото е по-масивна.

00:01:35.560 --> 00:01:38.460
Следователно и ще гори по-бързо
и по-силно.

00:01:38.460 --> 00:01:42.650
Тоест това ще гори по-бързо 
и по-силно в сравнение

00:01:42.650 --> 00:01:43.670
с нещо от порядъка на Слънцето.

00:01:46.350 --> 00:01:50.850
Тази фаза също така 
ще приключи много по-бързо,

00:01:50.850 --> 00:01:55.100
отколкото при нещо 
с маса като на Сънцето.

00:01:55.100 --> 00:01:58.747
Животът на нашето Слънце ще трае 
10-11 милиарда години.

00:01:58.747 --> 00:02:00.580
Тук става дума за цифри 
от порядъка

00:02:00.580 --> 00:02:02.840
на може би десетки милиони.

00:02:02.840 --> 00:02:05.579
Животът им е 1000 пъти по-кратък.

00:02:05.579 --> 00:02:07.370
Както и да е, нека помислим 
какво ще се случи.

00:02:07.370 --> 00:02:09.500
Дотук знаем, че каквото и да стане,

00:02:09.500 --> 00:02:11.083
то ще е по-бързо, защото се случва при

00:02:11.083 --> 00:02:13.850
по-голямо налягане, гравитация
и температура.

00:02:13.850 --> 00:02:16.460
Иначе ще се случи по почти 
същия начин,

00:02:16.460 --> 00:02:20.000
както при звездите с по-малка маса.

00:02:20.000 --> 00:02:23.060
В един момент хелият – 
извинявам се, водородът –

00:02:23.060 --> 00:02:25.930
ще се слее един с друг и става 
на хелиево ядро, което

00:02:25.930 --> 00:02:28.164
ще има водородна обвивка 
около себе си.

00:02:28.164 --> 00:02:30.080
Ще има водородна обвивка 
около себе си,

00:02:30.080 --> 00:02:31.520
в която протича
водороден термоядрен синтез.

00:02:31.520 --> 00:02:34.170
Останалата част от звездата 
я обгражда.

00:02:34.170 --> 00:02:35.870
Нека го отбележа.

00:02:35.870 --> 00:02:41.740
Това е хелиевото ядро.

00:02:41.740 --> 00:02:43.420
Хелият в него 
ще се увеличава, докато

00:02:43.420 --> 00:02:45.970
продължава синтезът от водорода.

00:02:45.970 --> 00:02:49.930
Тогава звезда с масата 
или големината на Слънцето

00:02:49.930 --> 00:02:52.020
започва да се превръща 
в червен гигант.

00:02:52.020 --> 00:02:56.020
Колкото повече хелий се синтезира,

00:02:56.020 --> 00:02:58.670
толкова по-плътно става ядрото.

00:02:58.670 --> 00:03:01.110
Колкото по-плътно става,

00:03:01.110 --> 00:03:03.370
толкова повече гравитационно налягане

00:03:03.370 --> 00:03:06.490
въздейства на водорода 
от обвивката тук,

00:03:06.490 --> 00:03:09.600
където се извършва синтезът.

00:03:09.600 --> 00:03:14.440
Ще освобождава все повече 
енергия, увеличавайки

00:03:14.440 --> 00:03:17.836
радиуса на самата звезда.

00:03:17.836 --> 00:03:19.210
Тоест основният процес, който

00:03:19.210 --> 00:03:21.430
се наблюдава с нарастването 
на масата на звездата,

00:03:21.430 --> 00:03:25.142
е формирането на все по-тежки 
елементи в ядрото.

00:03:25.142 --> 00:03:26.600
С нарастването на плътността
на звездата,

00:03:26.600 --> 00:03:28.370
тези все по-тежки елементи 
в крайна сметка

00:03:28.370 --> 00:03:31.170
ще се запалят, "подпомагайки" ядрото.

00:03:31.170 --> 00:03:33.900
Понеже то става все по-плътно,

00:03:33.900 --> 00:03:38.010
материал от него ще се избутва 
все по-навън с все повече енергия.

00:03:38.010 --> 00:03:39.710
Ако обаче звездата 
е достатъчно масивна,

00:03:39.710 --> 00:03:41.460
няма да бъде избутан толкова навън,

00:03:41.460 --> 00:03:44.330
както при червен гигант, някоя звезда

00:03:44.330 --> 00:03:45.824
като Слънцето.

00:03:45.824 --> 00:03:48.490
Нека все пак да помислим какво 
ще последва.

00:03:48.490 --> 00:03:52.280
В крайна сметка, веднъж щом хелият 
стане достатъчно плътен,

00:03:52.280 --> 00:03:55.340
ще се запали и синтезира 
във въглерод.

00:03:55.340 --> 00:03:57.760
Ще се образува въглеродно ядро.

00:03:57.760 --> 00:04:00.800
Това е въглеродно ядро.

00:04:00.840 --> 00:04:02.810
Около него има хелиево ядро.

00:04:05.650 --> 00:04:07.980
Близо до центъра на хелиевото ядро

00:04:07.980 --> 00:04:10.180
има обвивка от синтезиращ хелий –

00:04:10.180 --> 00:04:13.150
хелий, а не водород – 
превръщащ се във въглерод,

00:04:13.150 --> 00:04:15.310
правейки ядрото по-плътно и горещо.

00:04:15.310 --> 00:04:18.680
В по-външен слой има хелий... термоядрен синтез от водород.

00:04:18.680 --> 00:04:20.139
Трябва да внимавам.

00:04:20.139 --> 00:04:21.180
Има водороден термоядрен синтез.

00:04:21.180 --> 00:04:23.925
Около него е останалата част 
от звездата.

00:04:27.172 --> 00:04:29.380
Този процес ще продължи 
по същия начин.

00:04:29.380 --> 00:04:31.700
В един момент въглеродът 
ще започне да синтезира.

00:04:31.700 --> 00:04:34.048
Ядрото ще се образува от 
все по-тежки елементи.

00:04:34.048 --> 00:04:36.130
Това е изображение от Уикипедия

00:04:36.130 --> 00:04:39.440
на една доста зряла масивна звезда.

00:04:39.440 --> 00:04:41.760
Продължават да се образуват обвивки

00:04:41.760 --> 00:04:43.760
и ядра от все по-тежки елементи

00:04:43.760 --> 00:04:47.300
докато накрая не се стигне до желязо.

00:04:47.310 --> 00:04:52.650
По-точно – желязо 56.

00:04:52.650 --> 00:04:54.920
Тоест желязо с атомна маса 56.

00:04:54.920 --> 00:04:57.980
В периодичната система 
атомният му номер е 26.

00:04:57.980 --> 00:04:59.680
Толкова протони има.

00:04:59.680 --> 00:05:03.010
56 е един вид броят и на протоните, и

00:05:03.010 --> 00:05:05.940
на неутроните, макар и не точно.

00:05:05.940 --> 00:05:08.720
Дотук обаче спира процесът, 
защото не се отделя

00:05:08.720 --> 00:05:12.290
енергия след синтеза на желязото.

00:05:12.290 --> 00:05:15.210
Синтезирането му 
в по-тежки елементи

00:05:15.210 --> 00:05:16.720
изисква енергия.

00:05:16.720 --> 00:05:19.070
Процесът става ендотермичен.

00:05:19.070 --> 00:05:23.200
Тоест синтезът след желязо няма да подпомогне 
отделянето на енергия в ядрото.

00:05:23.200 --> 00:05:25.980
Това, което искам да е ясно, е, че така

00:05:25.980 --> 00:05:28.630
са се образували по-тежките елементи.

00:05:28.630 --> 00:05:31.500
Започва се с водород, който синтезира

00:05:31.500 --> 00:05:34.090
хелий, който синтезира въглерод,

00:05:34.090 --> 00:05:36.979
и така, във всевъзможни комбинации –

00:05:36.979 --> 00:05:38.520
няма да се спирам подробно –

00:05:38.520 --> 00:05:40.380
се синтезират все по-тежки елементи.

00:05:40.380 --> 00:05:42.650
Тук се вижда – неон, кислород,

00:05:42.650 --> 00:05:43.700
силиций.

00:05:43.700 --> 00:05:45.300
Това не са единствените 
образуващи се елементи,

00:05:45.300 --> 00:05:47.820
но те са основните, съставляващи ядрото.

00:05:47.820 --> 00:05:51.000
Има и други – литий, берилий, бор.

00:05:51.070 --> 00:05:53.520
Всички тези също се формират.

00:05:53.520 --> 00:05:57.330
Това се случва с всички елементи 
до желязо 56.

00:05:57.330 --> 00:06:00.980
Също, това е и как се стига 
до никел 56,

00:06:00.980 --> 00:06:03.600
за да сме точни.

00:06:03.600 --> 00:06:05.470
Ще има и никел 56,

00:06:05.470 --> 00:06:07.770
който е със същата маса 
като желязо 56,

00:06:07.770 --> 00:06:11.400
но просто има два неутрона 
по-малко и два протона повече.

00:06:11.400 --> 00:06:15.590
Тоест никел 56 също ще се образува

00:06:15.590 --> 00:06:17.420
и ще се получи ядро от никел и желязо.

00:06:17.420 --> 00:06:19.250
Само дотам обаче може 
да стигне една звезда,

00:06:19.250 --> 00:06:23.940
независимо от масата си, само чрез

00:06:23.940 --> 00:06:26.150
традиционния термоядрен синтез, 
традиционния

00:06:26.150 --> 00:06:28.280
механизъм на запалване.

00:06:28.280 --> 00:06:30.310
Иска ми се дотук да спрем,

00:06:30.310 --> 00:06:33.180
за да можеш да си помислиш 
какво се случва нататък,

00:06:33.180 --> 00:06:36.400
след като звездата вече 
не може да синтезира.

00:06:36.400 --> 00:06:39.890
Ще видим, че следва супернова.

00:06:39.890 --> 00:06:40.427