0:00:00.000,0:00:00.650


0:00:00.650,0:00:03.140
Вече говорихме [br]за жизнения цикъл на звезди

0:00:03.140,0:00:06.070
с маса, приблизително равна[br]на тази на нашето Слънце.

0:00:06.070,0:00:07.710
В това видео искам да говоря

0:00:07.710,0:00:09.260
за звездите с по-голяма маса.

0:00:12.372,0:00:14.080
Под "масивни звезди" разбирай такива

0:00:14.080,0:00:20.900
с маса над 9 пъти по-голяма [br]от тази на Слънцето.

0:00:20.960,0:00:23.330
Основната идея е една и съща.

0:00:23.330,0:00:27.910
Започва се с огромен, [br]основно водороден облак.

0:00:27.910,0:00:29.410
В този случай той е по-голям [br]от облаците,

0:00:29.410,0:00:34.070
които са кондензирали така, [br]че да образуват звезди

0:00:34.070,0:00:34.741
като нашето Слънце.

0:00:34.741,0:00:36.240
И в двата случая обаче има облак,

0:00:36.240,0:00:40.440
който гравитацията в крайна сметка [br]ще сгъсти.

0:00:40.440,0:00:43.330
Ядрото ще стане достатъчно [br]горещо и плътно,

0:00:43.330,0:00:47.090
че да се запали и да започне [br]термоядрен синтез с водород.

0:00:47.090,0:00:49.534
Това е водород, който в момента[br]реагира.

0:00:49.534,0:00:50.200
Нека го запиша.

0:00:50.200,0:00:51.630
В момента синтезира.

0:00:51.630,0:00:53.550
Водороден термоядрен синтез.

0:00:53.550,0:00:55.360
Нека го напиша така.

0:00:55.360,0:01:01.000
В центъра вече има водороден синтез.

0:01:01.000,0:01:03.280
Гори, а около него се намира

0:01:03.280,0:01:05.820
останалият материал, [br]съставляващ облака.

0:01:05.820,0:01:06.990
Тоест останалият водород.

0:01:06.990,0:01:09.640
Вече става дума за плазма, [br]понеже е силно нагорещен.

0:01:09.640,0:01:12.280
Реално е като супа от електрони [br]и атомни ядра,

0:01:12.280,0:01:15.957
а не добре сформирани атоми, [br]особено при ядрото.

0:01:15.957,0:01:17.290
Вече има водороден термоядрен [br]синтез.

0:01:17.290,0:01:19.820
Разбрахме, че това става при [br]10 милиона Келвина.

0:01:19.820,0:01:21.276
Искам да е ясно.

0:01:21.276,0:01:23.150
Понеже става дума[br]за по-масивни звезди,

0:01:23.150,0:01:25.650
дори в тази фаза ще има по-голямо

0:01:25.650,0:01:31.710
гравитационно въздействие, тоест –

0:01:31.710,0:01:34.020
докато звездата е в [br]Главната последователност,

0:01:34.020,0:01:35.560
пак, защото е по-масивна.

0:01:35.560,0:01:38.460
Следователно и ще гори по-бързо[br]и по-силно.

0:01:38.460,0:01:42.650
Тоест това ще гори по-бързо [br]и по-силно в сравнение

0:01:42.650,0:01:43.670
с нещо от порядъка на Слънцето.

0:01:46.350,0:01:50.850
Тази фаза също така [br]ще приключи много по-бързо,

0:01:50.850,0:01:55.100
отколкото при нещо [br]с маса като на Сънцето.

0:01:55.100,0:01:58.747
Животът на нашето Слънце ще трае [br]10-11 милиарда години.

0:01:58.747,0:02:00.580
Тук става дума за цифри [br]от порядъка

0:02:00.580,0:02:02.840
на може би десетки милиони.

0:02:02.840,0:02:05.579
Животът им е 1000 пъти по-кратък.

0:02:05.579,0:02:07.370
Както и да е, нека помислим [br]какво ще се случи.

0:02:07.370,0:02:09.500
Дотук знаем, че каквото и да стане,

0:02:09.500,0:02:11.083
то ще е по-бързо, защото се случва при

0:02:11.083,0:02:13.850
по-голямо налягане, гравитация[br]и температура.

0:02:13.850,0:02:16.460
Иначе ще се случи по почти [br]същия начин,

0:02:16.460,0:02:20.000
както при звездите с по-малка маса.

0:02:20.000,0:02:23.060
В един момент хелият – [br]извинявам се, водородът –

0:02:23.060,0:02:25.930
ще се слее един с друг и става [br]на хелиево ядро, което

0:02:25.930,0:02:28.164
ще има водородна обвивка [br]около себе си.

0:02:28.164,0:02:30.080
Ще има водородна обвивка [br]около себе си,

0:02:30.080,0:02:31.520
в която протича[br]водороден термоядрен синтез.

0:02:31.520,0:02:34.170
Останалата част от звездата [br]я обгражда.

0:02:34.170,0:02:35.870
Нека го отбележа.

0:02:35.870,0:02:41.740
Това е хелиевото ядро.

0:02:41.740,0:02:43.420
Хелият в него [br]ще се увеличава, докато

0:02:43.420,0:02:45.970
продължава синтезът от водорода.

0:02:45.970,0:02:49.930
Тогава звезда с масата [br]или големината на Слънцето

0:02:49.930,0:02:52.020
започва да се превръща [br]в червен гигант.

0:02:52.020,0:02:56.020
Колкото повече хелий се синтезира,

0:02:56.020,0:02:58.670
толкова по-плътно става ядрото.

0:02:58.670,0:03:01.110
Колкото по-плътно става,

0:03:01.110,0:03:03.370
толкова повече гравитационно налягане

0:03:03.370,0:03:06.490
въздейства на водорода [br]от обвивката тук,

0:03:06.490,0:03:09.600
където се извършва синтезът.

0:03:09.600,0:03:14.440
Ще освобождава все повече [br]енергия, увеличавайки

0:03:14.440,0:03:17.836
радиуса на самата звезда.

0:03:17.836,0:03:19.210
Тоест основният процес, който

0:03:19.210,0:03:21.430
се наблюдава с нарастването [br]на масата на звездата,

0:03:21.430,0:03:25.142
е формирането на все по-тежки [br]елементи в ядрото.

0:03:25.142,0:03:26.600
С нарастването на плътността[br]на звездата,

0:03:26.600,0:03:28.370
тези все по-тежки елементи [br]в крайна сметка

0:03:28.370,0:03:31.170
ще се запалят, "подпомагайки" ядрото.

0:03:31.170,0:03:33.900
Понеже то става все по-плътно,

0:03:33.900,0:03:38.010
материал от него ще се избутва [br]все по-навън с все повече енергия.

0:03:38.010,0:03:39.710
Ако обаче звездата [br]е достатъчно масивна,

0:03:39.710,0:03:41.460
няма да бъде избутан толкова навън,

0:03:41.460,0:03:44.330
както при червен гигант, някоя звезда

0:03:44.330,0:03:45.824
като Слънцето.

0:03:45.824,0:03:48.490
Нека все пак да помислим какво [br]ще последва.

0:03:48.490,0:03:52.280
В крайна сметка, веднъж щом хелият [br]стане достатъчно плътен,

0:03:52.280,0:03:55.340
ще се запали и синтезира [br]във въглерод.

0:03:55.340,0:03:57.760
Ще се образува въглеродно ядро.

0:03:57.760,0:04:00.800
Това е въглеродно ядро.

0:04:00.840,0:04:02.810
Около него има хелиево ядро.

0:04:05.650,0:04:07.980
Близо до центъра на хелиевото ядро

0:04:07.980,0:04:10.180
има обвивка от синтезиращ хелий –

0:04:10.180,0:04:13.150
хелий, а не водород – [br]превръщащ се във въглерод,

0:04:13.150,0:04:15.310
правейки ядрото по-плътно и горещо.

0:04:15.310,0:04:18.680
В по-външен слой има хелий... термоядрен синтез от водород.

0:04:18.680,0:04:20.139
Трябва да внимавам.

0:04:20.139,0:04:21.180
Има водороден термоядрен синтез.

0:04:21.180,0:04:23.925
Около него е останалата част [br]от звездата.

0:04:27.172,0:04:29.380
Този процес ще продължи [br]по същия начин.

0:04:29.380,0:04:31.700
В един момент въглеродът [br]ще започне да синтезира.

0:04:31.700,0:04:34.048
Ядрото ще се образува от [br]все по-тежки елементи.

0:04:34.048,0:04:36.130
Това е изображение от Уикипедия

0:04:36.130,0:04:39.440
на една доста зряла масивна звезда.

0:04:39.440,0:04:41.760
Продължават да се образуват обвивки

0:04:41.760,0:04:43.760
и ядра от все по-тежки елементи

0:04:43.760,0:04:47.300
докато накрая не се стигне до желязо.

0:04:47.310,0:04:52.650
По-точно – желязо 56.

0:04:52.650,0:04:54.920
Тоест желязо с атомна маса 56.

0:04:54.920,0:04:57.980
В периодичната система [br]атомният му номер е 26.

0:04:57.980,0:04:59.680
Толкова протони има.

0:04:59.680,0:05:03.010
56 е един вид броят и на протоните, и

0:05:03.010,0:05:05.940
на неутроните, макар и не точно.

0:05:05.940,0:05:08.720
Дотук обаче спира процесът, [br]защото не се отделя

0:05:08.720,0:05:12.290
енергия след синтеза на желязото.

0:05:12.290,0:05:15.210
Синтезирането му [br]в по-тежки елементи

0:05:15.210,0:05:16.720
изисква енергия.

0:05:16.720,0:05:19.070
Процесът става ендотермичен.

0:05:19.070,0:05:23.200
Тоест синтезът след желязо няма да подпомогне [br]отделянето на енергия в ядрото.

0:05:23.200,0:05:25.980
Това, което искам да е ясно, е, че така

0:05:25.980,0:05:28.630
са се образували по-тежките елементи.

0:05:28.630,0:05:31.500
Започва се с водород, който синтезира

0:05:31.500,0:05:34.090
хелий, който синтезира въглерод,

0:05:34.090,0:05:36.979
и така, във всевъзможни комбинации –

0:05:36.979,0:05:38.520
няма да се спирам подробно –

0:05:38.520,0:05:40.380
се синтезират все по-тежки елементи.

0:05:40.380,0:05:42.650
Тук се вижда – неон, кислород,

0:05:42.650,0:05:43.700
силиций.

0:05:43.700,0:05:45.300
Това не са единствените [br]образуващи се елементи,

0:05:45.300,0:05:47.820
но те са основните, съставляващи ядрото.

0:05:47.820,0:05:51.000
Има и други – литий, берилий, бор.

0:05:51.070,0:05:53.520
Всички тези също се формират.

0:05:53.520,0:05:57.330
Това се случва с всички елементи [br]до желязо 56.

0:05:57.330,0:06:00.980
Също, това е и как се стига [br]до никел 56,

0:06:00.980,0:06:03.600
за да сме точни.

0:06:03.600,0:06:05.470
Ще има и никел 56,

0:06:05.470,0:06:07.770
който е със същата маса [br]като желязо 56,

0:06:07.770,0:06:11.400
но просто има два неутрона [br]по-малко и два протона повече.

0:06:11.400,0:06:15.590
Тоест никел 56 също ще се образува

0:06:15.590,0:06:17.420
и ще се получи ядро от никел и желязо.

0:06:17.420,0:06:19.250
Само дотам обаче може [br]да стигне една звезда,

0:06:19.250,0:06:23.940
независимо от масата си, само чрез

0:06:23.940,0:06:26.150
традиционния термоядрен синтез, [br]традиционния

0:06:26.150,0:06:28.280
механизъм на запалване.

0:06:28.280,0:06:30.310
Иска ми се дотук да спрем,

0:06:30.310,0:06:33.180
за да можеш да си помислиш [br]какво се случва нататък,

0:06:33.180,0:06:36.400
след като звездата вече [br]не може да синтезира.

0:06:36.400,0:06:39.890
Ще видим, че следва супернова.

0:06:39.890,0:06:40.427