Преди няколко години

присъствах на конференция на TED в Лонг Бийч

и там срещнах Хариет.

Всъщност сме се срещали и в интернет --

но не по начина, по който си го представяте.

Запознахме се защото и двамата познавахме Линда Авей,

една от основателките на първата компания за разчитане на генома.

И тъй като предоставихме на Линда нашата генетична информация,

тя видя, че Хариет и аз

имахме много рядък вид на митохондриална ДНК --

хаплотип K1a1b1a -

което значеше, че сме далечни роднини.

Всъщност имаме същото родословие като Ози, човекът от ледниковият период.

Значи, Ози, Хариет и аз.

И разбира се, в крак с новото време, направихме наша група във Facebook.

Всеки, който иска да се присъедини, е добре дошъл.

И когато следващата година се срещнахме на живо с Хариет на конференция на TED,

тя вече беше поръчала по интернет доста забавни тениски с нашият хаплотип.

(Смях)

Защо ви разкзвам тази история сега,

и каква връзка има с бъдещето на здравеопазването?

Начинът, по който срещнах Хариет, е всъщност пример

как използването на транс-дисциплинарни,

експоненциално развиващи се технологии

влияят на бъдещето на здравето и благосъстоянието --

от евтин анализ на гените,

през възможността да се прави мощна био-информатика,

до връзката между интернет и социалните мрежи.

Това, за което бих искал да говоря днес,

е разбирането на тези експоненциални технологии.

Често мислим праволинейно.

Но ако помислите, ако имате листо от лилия

и то се делеше всеки ден --

две, четери, осем, 16 --

за 15 дена ще се получат 32 000.

Колко мислите ще има след месец? Около милиард.

Така, ако започнем да мислим експоненциално,

можем да видим как това започва да засяга всички технологии около нас.

И много от тези технологии -- говорейки като доктор и иноватор --

наистина можем да започнем да използваме

да повлияем на бъдещетото на нашето здраве и здравеопазване,

и да отговорим на много от основните предизвикателства, които стоят пред здравеопазването днес,

започвайки от експоненциално растящите разходи

до стареещото население,

не доброто използване на информация,

фрагментираната грижа за пациентите

и често много трудния път

на приемане на иновациите.

И едно от основните неща, които можем да направим, за което накратко поговорихме днес,

е да изместим кривата на ляво.

Харчим повечето от парите за здравеопазване през последните 20 години от нашият живот.

Какво би станало, ако харчим и осигуряваме стимули

в ситемата на здравеопазването и за самите нас

да преместим кривата на ляво и да подобрим нашето собствено здраве,

използвайки технологии също така?

И сега моята любима технология, пример за експоненциална технология,

която ние всички имаме в джоба си.

Ако помислите за момент, те наистина се подобряват драстично.

Има в предвид iPhone 4.

Представете си какво би могъл да прави iPhone 8.

Сега, аз имам някаква представа.

Аз ръководя

медицинската част на една нова инситуция наречена университет Сингулярност,

базирана в силиконовата долина.

И всяко лято събираме

около 100 много талантливи студенти от целият свят.

И заедно разглеждаме тези експоненциални технологии от сферата на медицина, биотехнологии,

изкуствен интелект, роботика, нанотехнологии, космос,

и обсъждаме как можем да ги съчетаем

и използваме да постигнем важни все още непостигнати цели.

Също имаме седемдневени програми за ръководители.

Всъщност следващият месец започва "Бъдеща медицина",

програма за подпомагане и използване на различни технологии в медицината.

Споменах телефона.

За тези мобилни телефони има повече от 20 000 различни мобилни приложения --

толкова много, че има дори такова, направено във Великобритания,

което ти позволява да пикаеш на малък чип свързан с твоят iPhone

и да се тестваш за заболявания предавани по полов път.

Не зная дали ще го пробвам, но го има.

Има много различни видове програми,

обединявайки вашият телефон и диагностика, например --

изследвайки нивото на вашата кръвна захар на вашият iPhone,

с възможност да го пратите на вашият лекар,

за да може той и вие по-добре да разберете

кръвната ви захар като диабетик.

Нека да видим как експоненциалните технологии превземат здравеопазването.

Нека да започнем с бързината.

Не е тайна, че компютрите, следвайки закона на Мур,

стават все по-бързи и по-бързи.

Имаме възможност да правим повече и по-сложни неща с тях.

Те наистина са се доближили, а в някои случаи надминали,

възможностите на човешкият ум.

Но мисля, че скоростта на процесора е най-приложима

в изображенията.

Възможността да гледаме в тялото в реално време

и с много голяма резолюция е наистина невероятна.

И ние наслагваме различни технологии -- PET (позитронен скенер) , CT (компютърна томография)

и молекулярна диагностика --

за да можем да намираме и търсим неща на различни нива.

Тук можете да видите магнитно-ядрения резонансен скенер с възможно най-голямата резолюция към момента

на Марк Ходош, организаторът на TEDMED.

И сега можем да видим вътре в мозъка

с резолюция и способност, която никога досега не е била налична,

и да се научим как да го реконструираме

и може би дори да го ре-инженираме

или да го разглобим, мозъка,

така че да можем по-добре да разберем патологията, заболяванията и терапията.

Ние можем да гледаме в реално време с функционален магнитно ядрен резонансен скенер -- в мозъка в реално време.

И разбирайки тези типове процеси и този вид връзки,

ние ще можем да разберем ефектите на лекарствата или медитацията

и по-добре да персонализираме и да направим ефективни, например,

психоактивните лекарства.

Този тип скенери стават по-малки, по-евтини и по-лесно преносими.

И количеството данни, налични от тях,

почти започва да се превръща в предизвикателство.

Сканираното копие в днешно време заема около 800 книги, или 20 гигабайта.

Сканираното копие след две години ще бъде един терабайт, или 800 000 книги.

Как да използваме тази информация?

Нека да поговорим лично. Няма да ви питам кой си е правил колоноскопия,

но ако сте на възраст над 50, е време да си направите профилактична колоноскопия.

Бихте ли искали да избегнете острото на пръчката?

Сега има вируална колоноскопия.

Сравнете тези две снимки и сега като рентгенолог,

можете всъщност да прегледате бързо дебелото черво на пациента

и да постигнете повече с изкуствен интелект,

евентуално откривайки, както можете да видите тук, нараняване.

Ау, може би щяхме да го пропуснем, но използвайки изкуствен интелект комбиниран с рентгенология,

можем да открием лезии, които преди бяха пропускани.

И може би това ще насърчи хора, които преди не биха го направили,

да си правят колоноскопии.

И това е един пример на тази промяна в парадигмата.

Ние се приближаваме към тази интергация на биомедицината, информационните технологии,

безжичните връзки и бих казал и мобилните телефони -- тази ера на дигиталната медицина.

Дори стетоскопа ми сега е дигитален.

И разбира се, има мобилно приложение за това.

Ние се приближаваме, очевидно, към ерата на трикордерите.

И така, ръчният ултразвук

практически надминава и измества стетоскопа.

Тези устройства сега струват --

бяха 100 000 евро, или около 200 000 долара --

за около 5000 долара мога да разполагам в ръката ми със способностите

на много мощно устройство за диагностика.

И да го комбинирам с напредъка на елекртонните медицински записи --

в САЩ ние сме все още на по-малко от 20 процента електронни записи.

Тук, в Холандия, мисля, че е по-скоро около 80 процента.

Но сега, като преминаваме към сливането на медицинските данни,

правейки ги налични електронно,

можем да използваме хората в интернет.

И сега, като лекар, имам достъп до данните на моите пациенти, независимо къде съм,

само посредством моето мобилно устройство.

И сега, разбира се, ние сме в ерата на iPad, дори iPad 2.

И само миналия месец първото одобрено от "Агеницията по храните и лекарствата" мобилно приложение

беше одобрено, което позволява на рентгенолозите

да разчитат снимки на такъв тип устройства.

Така че със сигурност, съвремените лекари, включително и аз,

напълно разчитаме на тези устройства.

И както видяхте преди около месец,

Уoтсън на IBM победи двамата шампиони на Jeopardy.

Така че бих искал да си представите когато след няколко години

започнем да прилагаме тази базирана на интернет информация,

когато ние наистина имаме лекар с изкуствен интелект и изполваме колективно мозъците си

да вземаме решения и да диагностицираме

на ниво, което никога досега не е правено.

Дори днес, вие не трябва да ходите до лекаря си в много случаи.

Само в около 20 процента от реалните визити се налага лекарят да докосва пациента.

Сега сме в ерата на виртуалните визити --

от рода на Skype-базирани визити, които можете да правите чрез American Well

до Cisco, който е разработил много сложна система за здравно присъствие.

Способността да взаимодействате с медицинското лице е различна.

И тези начини се подобряват отново днес, дори чрез нашите устройства.

Ето, приятелката ми Джесика ми изпрати снимка на раната на главата й,

за да и спестя разкарване до спешното отделение -- по този начин мога да диагностицирам.

Или вероятно можем да използваме днешната технология в компютърните игри

като Microsoft Kinect,

и да го хакнем за да подпомогнем диагностицирането, например,

на удар,

използвайки просто следене на движението, използвайки устройство за сто долара.

Сега можем да посетим пациентите си чрез роботи --

това е RP7, ако аз съм хематолог,

да посети друга клиника, да посети друга болница.

Тези устройства ще бъдат допълнени от цяла друга поредица от уреди, които са всъщност в нашите домове сега.

И така, представете си, ние вече имаме везни, вързани в интернет безжично.

Можете да стъпите на везните.

Можете да пубикувате в Туитър теглото си, така че приятелите ви да ви държат отговорен.

Имаме безжични гривни за мерене на кръвното.

Цяла гама от тези технологии се измисля в момента.

Така че вместо да носим различни уреди, ние можем да си сложим обикновен пластир.

Той се разработва от колеги в Станфърд и се нарича iRhythm --

напълно измества предишни технологии на много по-ниска цена

с много по-голяма ефективност.

Сега, ние сме също в ерата на измерване на себе си.

Потребителите днес могат да купят апарати за по сто долара,

като този малък FitBit.

Мога да меря стъпките си, колко калории горя.

Мога да се наблюдавам дневно.

Мога да споделям тази информация с моите приятели, с моя доктор.

Има часовници сега, които измерват вашия пулс, наблюдават съня ви -- Зео монитори на съня,

цяла гама уреди, които ви помагат

да разберете по-добре как е здравето ви.

И като започнем да интегрираме тази информация,

ние ще знаем по-добре как да я използвме и как да извличаме по-добри изводи от нея

за нашите болести, здраве и благосъстояние.

Днес дори има огледала, които могат да премерят пулса ви.

И аз бих заявил, че в бъдеще ще имаме устройства, вградени в нашите дрехи,

които ще ни наблюдават денонощно.

И точно както имаме различни системи в нашите коли,

вашата червена светлина може да светне -- е, няма да каже "проверете двигателя."

Ще каже "проверете тялото си"

и отидете да се погрижат за вас.

Може би след няколко години ще се погледнете в огледалото

и то ще ви диагностицира.

(Смях)

За тези от вас с деца вкъщи,

какво ще кажете за безжичен памперс, който ви помага ...

може би прекалено много информация, повече отколкото ви трябва.

Но ще бъде налична.

И така, днес чухме доста за новите технологии и връзките.

И мисля, че някои от тези технологии

ще ни помогнат да бъдем по-близо до нашите пациенти,

и да им отделяме повече време,

и да дадем така важния елемент в медицината -- на човешкото докосване,

подобрено от тези различни технологии.

И така, ние говорихме за подпомагането на пациента, до известна степен.

Какво ще кажете да подпомогнем лекаря?

Сега сме в ерата на супер подпомагането на хирурзите,

които сега могат да влязат в нашето тяло

и да извършват операции посредством роботи, които са налични днес,

на ниво, което не беше реално възможно

дори преди 5 години.

Сега, това се разширява с допълнителни технологии

като разширена реалност.

И така, хирургът може да види вътре в пациента през техните "очи,"

къде се намира туморът, къде са кръвоносните съдове.

Това може да се интегрира с подпомагане на вземането на решения.

Хирург в Ню Йорк може да помага на хирург в Амстердам например.

Навлизаме в ера на

хирургия без белези, наречена NOTES (бележки),

при която роботизиран ендоскоп може да излезе от стомаха

и да извади камъка в жлъчката

абсолютно без белези и напълно роботизирано.

Този начин се казва NOTES и идва --

това е в действителност хирургия без белези,

постигната чрез роботизирана хирургия.

Сега, какво ще кажете относно контролирането на другите елементи?

За тези, които са инвалиди -- парализата от кръста надолу,

това е ерата на интерфейса между мозъка и компютъра, или МКИ,

при който чипове се поставят в двигателния кортекс

на пациенти с напълно парализирани крайници,

и те успяват да контролират курсор, или инвалидна количка, или евентуално роботизирана ръка.

И тези устройства стават все по-малки

и достигат до все повече и повече от тези пациенти.

Все още е в клинични изпитвания, но представете си, когато ще можем да ги свържем,

например, с този невероятен бионичен крайник,

като DEKA ръката, направена от Дийн Кеймън и колеги,

която има 17 степени на свобода на движение

и позволява на човек, който е загубил крайник

да има много по-голяма степен на сръчност или контрол,

отколкото са имали преди.

Наистина навлизаме в ерата на роботите, които можем да носим.

Ако не сте загубили крайник -- ако, например, сте имали удар --

можете да носите един от тези подобрени крайници.

Или ако сте парализиран в краката -- като например аз посетих тези хора в Бъркли Байоникс --

те са разработили електронни крака (eLEGS)

Заснех това видео миналата седмица. Ето един парализран пациент, който наистина ходи

закачайки тези външни устройства, прилични на скелет.

Иначе, той е напълно прикован към инвалидната количка.

Сега сме в самото начало на преносимите роботи.

И мисля, че ако се възползваме от тези видове технологии,

ще променим понятието за инвалидност,

като в някои случаи то ще бъде супер-способност.

Това е Ейми Мълинс, която загубва долните си крайници като малко дете,

а това е Хю Хър, който е професор в Масачузетския технологичен институт,

който губи крайниците си при алпинистки инцидент.

Сега и двамата могат да се катерят по-добре, да се движат по-бързо и да плуват по различен начин

с техните протези, отколкото ние, хората с нормални способности.

Сега, какво ще кажете за експоненциалност?

Ясно е, че тенденцията към затлъстяване върви в грешната посока,

включително с големи разходи.

Но тенденцията в медицината е да става експоненциално по-малка.

Ето няколко примера: сега сме в ерата

на "Фантастичното Пътуване", -- електронното хапче -- iPill.

Можете да погълнете това напълно интегрирано устройство.

То може да заснеме вашата храносмилателна система,

да помогне при диагностицирането и при лечението, като се движи през храносмилателния тракт.

Ние навлизаме дори в по-малки микро роботи,

които в даден момент ще се движат самостоятелно през вашата система отново

и ще могат да правят неща, които хирурзите не могат

по много по-малко агресивен начин.

Понякога, те могат да се самосглобяват в гастроинтестиналния тракт

и да се увеличават в тази реалност.

По отношение на сърдечно-съдовите заболявания, пейсмейкърите стават

все по-лесни за поставяне,

така че не е необходимо да се обучавате за инвазивен кардиолог, за да можете да ги поставяте.

И те ще бъдат безжично свързани отново с вашите мобилни устройства,

така че ще можете да пътувате и да бъдете следени от растояние.

Тези устройства стават още по-малки.

Ето това е един прототип на Медтроник, който е по-малък от едно пени.

Изкуствени ретини, способността да поставяме тези устройства на задната част на очната ябълка

и така да позволим на слепите да прогледнат.

Още веднъж, в ранни клинични изпитвания, но се приближаваме към бъдещето.

Тези ще променят правилата на играта.

Или за тези от нас, които не виждат добре,

какво ще кажете за контактни лещи, които служат като домашни придружители?

когато Bluetooth, WiFi са налични -- изпраща образи до вашето око.

Сега, ако имате проблем да спазвате диета,

може да е от полза да имате допълнителни образи,

които да ви напомнят колко калории ще изядете.

Какво ще кажете да позволим на патолога да използва мобилния си телефон отново

за да види на микроскопично ниво

и да изпрати тези данни обратно в интернет и да диагностицира по-добре?

Всъщност, цялата ера на лабораторната медицина

се променя напълно.

Ние сега можем да се възползваме от микрфлуиди,

като този чип, направен от Стив Куейк от Станфърд.

Микрофлуидите могат да заменят всички лаборанти от една цяла лаборатория.

Сложете ги на един чип и ще позволите на хиляди тестове да бъдат направени

на мястото, където е пациентът, навсякъде по света.

И това наистина ще позволи на хората от селските райони и районите с недостатъчно медицинско обслужване

да се възползват от технологията

и ще позволи тестове, които струваха по хиляди долари, да се правят за стотинки

там, където е пациентът.

Ако продължим в посоката на малкото още малко по-нататък,

ще навлезем в ерата на наномедицината,

способността да направим устройствата супер малки

до степен, където можем да направим червени кръвни клетки

или микророботи, които ще следят кръвоносната ни система или имунната ни система,

или дори такива, които биха могли да изчистят съсиреците от артериите ни.

А сега, какво ще кажете за експоненциално по-евтино?

Това не е нещо, което обикновено мислим в ерата на медицината,

но хард дисковете бяха по 3400 долара за 10 MB -- експоненциално по-евтино.

В геномиката сега,

геномът струваше около един милиард долара

преди около 10 години, когато се появи за първи път.

В момента се приближаваме към цена от около хиляда долара за геном.

Може би в следващите една до две години, може да стигнем до 100 долара за геном.

Какво ще правим с геном за по сто долара?

Скоро ще имаме налични милиони от тези тестове.

И ето тогава става интересно, когато започнем да събираме от хората тази информация.

И навлизаме в ерата на наистина персонализираната медицина --

подходящото лекарство за подходящия човек в подходящото време --

вместо това, което правим днес, което е същото лекарство за всички --

нещо като лекарства -- хит,

лекарства, които не работят за вас, индивида.

И много, много различни компании работят, за да се възползваме от тези подходи.

Ще ви дам един прост пример от 23andMe отново.

Данните ми показват, че имам среден риск

за развиване на дегенерация на ретината, вид слепота.

Но ако взема същите данни и ги кача на deCODEme,

мога да видя риска си например за диабет тип 2.

Имам почти два пъти по-голям риск от диабет тип 2.

Мога например да внимавам колко сладко ям за десерт на обяд.

Мога да променя поведението си.

Възползването от знанието ми за моята фармакогеномика --

как гените ми променят как лекарствата работят и от какви дози се нуждая --

ще стане все по-важно

и веднъж попаднало в ръцете на индивида и на пациента,

ще направи възможно по-доброто дозиране.

И така, не са просто гени, а са много детайли --

нашите навици, средата, в която живеем.

Кога за последно вашия лекар ви е питал къде сте живял?

Геомедицината: къде сте живял, на какво сте бил изложен

може драматично да повлияят на вашето здраве.

Ние можем да хванем тази информация.

И така, геномика, протеомика, околна среда,

цялата тази информация идва към нас и към горките лекари.

Как да я управляваме?

Навлизаме в ерата на системна медицина, или системна биология,

където можем да започнем да интегрираме тази информация.

И разглеждайки моделите, например в кръвта ни

при тест от 10 000 биомаркери,

можем да започнем да гледаме тези модели

и да разпознаваме заболяванията много по-рано.

Лий Худ, доайенът на тази област, я нарича

медицина на четири П-та.

Ще бъдем способни да предсказваме, ще знаем какво е вероятно да имаме.

Можем да бъдем профилактични, профилактиката може да е персонализирана;

и още по-важно е, че ще бъде все повече базирана на участие.

Посредством уеб страници като Пациенти като мене,

или управлявайки данните си в Microsoft HealthVault или Google Health

ще бъде все по-важно да се възползваме от

начините да участваме в здравеопазването.

И така, ще завърша с експоненциално по-добро.

Бихме искали да получаваме по-добри и по-ефективни терапии.

Днес, ние лекуваме виското кръвно налягане главно чрез хапчета.

Какво ще стане ако вземем едно ново устройство

и елиминираме нервите от кръвоносните съдове, които влияят на кръвното налягане

и в единствена терапия излекуваме хипертонията.

Това е едно ново устройство, което основно прави това.

Трябва да е на пазара в рамките на една-две години.

Какво ще кажете за по-специализирани лечения на рака?

Значи, аз съм онколог

и трябва да кажа че повечето от това, което даваме, е в действителност отрова.

Научихме от Станфърд и от други места,

че можем да открием стволовите клетки на рака,

тези, които изглежда са наистина отговорни за повтарянето на заболяването.

Така че, ако погледнете на рака като на плевел,

ние често сме способни да убием плевела.

Той като че ли се свива, но често се връща.

Значи, ние атакуваме грешната цел.

Стволовите клетки на рака остават

и туморът може да се върни месеци или години по-късно.

Сега се учим да идентифицираме стволовите клетки на рака

и да ги идентифицираме като цел и да търсим дългосрочното решение.

Ние навлизаме и в ерата на персонализираната онкология,

способността да се възползваме от цялата налична информация,

да анализираме тумора и да намерим

реален, специфичен коктейл за отделния пациент.

И сега ще завърша с регенеративната медицина.

Доста съм изучавал стволовите клетки --

стволовите клетки от ембрион са особено мощни.

Също така, ние имаме възрастни стволови клетки в цялото си тялото.

Ние ги използваме в областта на трансплантиране на костен мозък.

Джерон, през миналата година, започнаха първото проучване,

при което използват стволови клетки от човешки ембрион

да лекуват травми на гръбначния стълб.

Все още в начална фаза, но се развива.

Всъщност, ние използваме стволови клетки от възрастни

в клинични проучвания през последните 15 години,

като подход към цяла поредица от заболявания, особено в областта на сърдечно-съдовите заболявания.

Вземаме собствени клетки от костен мозък,

за да лекуваме пациент с инфаркт,

можем да видим много по-добра сърдечна функция и в действителност по-добра преживяемост,

когато използваме собствени клетки костен мозък след инфаркт.

Изобретих устройство, наречено MarrowMiner (Миньор на костен мозък)

много по-малко инвазивен метод за вземане на костен мозък.

Вече е одобрено от "Агенцията по храните и лекарствата"

и се надявам да бъде на пазара през следващите няколко години.

Надявам се, че можете да оцените това устройство,

което дълбае през тялото на пациента и извлича костен мозък,

посредством едно-единствено пробождане под местна упойка вместо 200 убождания.

Но накъде в действителност отива терапията със стволови клетки?

Ако се замислите, всяка клетка във вашето тяло има същата ДНК,

каквато сте имал като ембрион.

Сега можем да препрограмираме клетките на кожата ви

да действат като многоцелеви ембрионови стволови клетки

и да ги използваме за лекуването на различни органи при един и същи пациент --

правейки собствени персонализирани линии от стволови клетки.

И мисля, че ще дойде времето на собствените банки от стволови клетки,

когато ще имаме във фризера собствени клетки за сърцето,

миоцити и нервни клетки,

за да ги използваме, когато ни потрябват.

И ние интегрираме това с ерата на клетъчното инженерство.

И интегрираме експоненциални технологии

за, по същество, 3D принтиране на органи --

замествайки мастилото с клетки,

и де факто построяваме и реконструираме 3D орган.

Това са нещата, към които сме тръгнали; все още в ранните им дни.

Но мисля, че с интегрирането на експоненциални технологии,

това е примера.

И така, накрая, като мислите за тенденциите в технологиите

и как те повлияват на здравето и медицината,

ние навлизаме в ерата на миниатюризацията.

децентрализацията и персонализацията.

И смятам, че като съберем тези неща заедно,

ако започнем да мислим за това как да разберем и да се възползваме от тях,

ще овластим пациента,

ще направим лекарите по-способни, ще подобрим благосъстоянието

и ще започнем да лекуваме преди да сме се разболели.

Защото знам като лекар, ако пациент дойде при мене със заболяване в начален стадий,

аз съм окрилен -- много често можем да го излекуваме.

Но често е твърде късно -- например при стадий три или четири на рака.

И така възползвайки се от тези технологии взети заедно,

мисля, че навлизаме в нова ера,

която мога да нарека медицина в стадий нула.

И като онколог, чакам с нетърпение да остана без работа.

Благодаря много.

Водеща: Благодаря. Благодаря.

(Ръкопляскане)

Поколон. Поклон