Аз съм подводен изследовател,

по-точно пещерен водолаз.

Като дете исках да стана астронавт,

но за младо момиче в Канада
това не беше много реалистично.

Но, както се оказа, ние знаем много
повече за космоса,

отколкото за подземните водни системи
преминаващи през нашата планета,

самата кръвоносна система на Майката-Земя.

И така, реших да направя нещо
много по-удивително.

Вместо да изучавам космоса,

исках да изследвам чудесата
на подземния свят.

Сега, както много хора
ще ви кажат,

пещерното гмуркане може би е
едно от най-опасните начинания.

Предствете си, както си 
седите тук в тази зала

изведнъж се оказвате
в абсолютна тъмнина

и единствената ви работа е да
откриете изхода,

плувайки понякога през
големи пространства

или пълзейки под седалките.

следвайки тънка нишка

и чакащи да ви се подаде
следващата глъдка въздух.

E, това е моето работно място.

Това, което искам да ви 
науча днес е,

че нашият свят не е просто една
голяма скала.

Той много повече прилича
на гъба.

Аз мога да плувам през 
много от порите в тази гъба.

Но, там където не мога,

други форми на живот и материали
успяват да осъществят това пътуване.

И само аз мога да ви разкажа

за вътрешния свят на Майката-Земя.

Аз не разполагах с наръчник,

когато реших да се гмуркам
в пещерите на антрактически ледници.

През 2000 година това бе най-големият
подвижен обект на планетата.

Той се откъсна от шелфовия 
ледник Рос.

Ние отидохме там, за да проучим 
екологията на леда

и да търсим форми на живот във
вътрешността.

Ние използваме технология
наречена ребридери.

Те ужасно приличат на тези
използвани за разходка в космоса.

Технологията ни позволява
да проникнем по-дълбоко,

отколкото сме си представяли 
преди 10 години.

Ние използваме екзотични
газове,

и дори може да издържаме до
20 часа под вода.

Аз работя с биолози.

Оказа се, че пещерите са
като депо за удивителни форми на живот.

Видове, за които не сме знаели,
че съществуват.

Много от тези форми на
живот живеят по необикновен начин.

В повечето случаи те са безцветни и
нямат очи.

Тези животни имат изключително
дълга история.

Всъщност животните в 
днешните пещери

са идентични с фосилите,

които са датирани от времето
преди изчезването на динозаврите.

Представете си ги като
малки плуващи динозавърчета.

Какво може да научим от тях за
еволюцията и оцеляването?

Ако разгледаме нисшото ракообразно
ремипедия плуващо в този буркан,

виждаме, че то има огромни зъби с отрова.

То всъщност може да атакува и да убие 
нещо, което е 40 пъти по-голямо от него.

Ако беше голямо,
колкото котка,

то щеше да е най-опасното
нещо на планетата.

Тези животни обитават 
забележителни места,

и в някои случаи, като този, 
пещерите са много млади,

а животните в тях-
по-стари.

Как са попаднали там?

Аз също работя и с физици.

Те често са заинтересовани
от глобалните климатични промени.

Те взимат части от скалите 
в пещерите,

разрязват ги и изучават
слоевете в скалата,

подобно на кръговете
при дърветата.

Те могат да изследват миналото

и да научат за климата на планетата
през годините.

Червеното, което виждате на снимката

е всъщност прах от Сахара,

който е бил пренесен през 
атлантическя океан чрез вятъра.

С дъжда той попада на остров
Абако на Бахамите.

Просмуква се в почвата

и се отлага в скалите
на тези пещери.

И ако погледнем отново тези слоеве
виждаме, че е имало години,

когато климатът на Земята
е бил много сух.

А ние може да се върнем хиляди
години назад във времето.

Палеоклиматолози също са 
заинтересовани,

какво е било морското равнище в
различните периоди на Земята.

Тук на Бермудите аз и моят тим
предприехме

най-дълбоките гмуркания в региона
извършвани някога от човек.

Ние търсехме места,

където нивото на водата
е достигало ивица

на стотици футове
под днешните нива.

Аз също работя с палеонтолози и
археолози.

На места като Мексико, Бахамите и дори 
Куба

търсим битови и човешки останки
в пещери,

и те ни разкриват много

за едни от първите обитатели
на тези региони.

Моят любим проект е от
преди около 15 години,

когато бях част от екипа,
който направи първата

точна триизмерна карта на
подземен терен.

Уреда, който управлявам
в пещерата

всъщност генерираше в движение 
триизмерен модел.

Ние използвахме нискочестотни 
радиовълни,

за да отразим на повърхността точно нашето
местоположение в пещерата.

И така, аз плувах под къщи и офиси,
боулинг алеи и голф клубове,

дори и под барбекю ресторанта Сони
(Sonny's BBQ).

Доста впечатляващо. И това, 
което научих е,

че всичко, което правим тук
на повърхността на Земята

ще се върне при нас като
вода за пиене.

Нашата водна система не е само
реки, езера и океани,

а една обширна мрежа от подпочвена 
вода, която ни свързва всички зедно.

Това е един общ ресурс,
от който всички ние пием.

И когато проумеем 
нашата връзка с подпочвената вода,

както и с всички водни ресурси
на планетата,

тогава ще може да работим
върху проблема,

който може би е най-важният
за този век.

Аз не станах астронавтът,
който винаги съм искала да бъда,

но картиращият уред
на Др. Бил Стоун ще стане.

Всъщност, той е перобразен.

Сега е самостоятелно плуващ
автономен робот.

с изкуствен интелект,

и неговата основна цел е
да отиде на Европа, луната на Юпитер.

Там ще изучава океаните под
замръзналата повърхност.

И това е удивително.

(Аплодисменти)