Не е тайна, че Аинщайн е бил завладян от научно вдъхновение.

"Най-красивото нещо, което можем да изпитаме е загадъчното.

То е изворът на всяко истинско изкуство и наука", казва той.

Има мистерия във вселената, измамна мистерия,

но тя не е своенравна, непостоянна, фриволна в променливостта.

Вселената е подредено място

и дълбоко, дълбоко, части от нея са като други части, и времена протичат както други времена.

Има мистерия, но не магия,

странност отвъд най-смелите представи, но не магия или вещерство, няма произволни чудеса.

Популярността на паранормалното, макар и странно, може да бъде насърчаваща.

Мисля че, апетитът за мистерия

ентусиазмът за това, което не разбираме, е полезен и трябва да бъде насърчавам.

Това е същия апетит, който движи най-добрата истинска наука

и е апетит, който истинската наука най-добре може да засити.

Може би този апетит седи зад голямата популярност на тези, които търсят свръхестественото.

Говори се, че хората "имат нужда" от нещо повече от материалното в живота си.

Има празнина, която трябва да бъде запълнена.

Хората искат да имат чувство за смисъл.

Не лош смисъл би бил да октриеш това, което е вече тук в материалния свят,

преди да сметнеш, че имаш нужда от нещо повече.

Колко повече искаш?

Просто изучавай това, което го има

и ще откриеш, че то и така е далеч по-вдъхновяващо от всичко, което може да ти е нужно.

Не е нужно да си учен,

не е нужно да експериментираш с газовата горелка

за да разбереш достатъчно науката и да запълниш празнината.

Науката трябва да бъде освободена от лабораторията и да навлезе в културата ни.