WEBVTT

00:00:06.947 --> 00:00:10.997
Гръмотевици и светкавици озаряващи
преливащо море,

00:00:10.997 --> 00:00:14.297
докато кораб бива притиснат
под вълните му.

00:00:14.297 --> 00:00:19.337
Това не е обикновена стихия,
а жестока и отмъстителна буря,

00:00:19.337 --> 00:00:24.047
и тя определя сцената на най-загадъчната
пиеса на Шекспир.

00:00:24.047 --> 00:00:27.097
Докато небето се изяснява,
ние сме поканени в свят,

00:00:27.107 --> 00:00:31.637
който изглежда далеч от нашия,
но е изпълнен с познатите тревоги

00:00:31.637 --> 00:00:35.577
за свобода, власт и контрол.

NOTE Paragraph

00:00:35.577 --> 00:00:39.387
<i>Бурята</i> е разположена на пустинен остров,
изложен на елементите

00:00:39.387 --> 00:00:44.717
и управляван от магията и мощта на
Просперо, заточеният княз на Милано.

00:00:44.717 --> 00:00:49.417
Предаден от брат си Антонио,
Просперо е изоставен на острова

00:00:49.417 --> 00:00:54.307
за дванадесет години, с дъщеря си Миранда
и любимите си книги.

00:00:54.307 --> 00:00:57.627
През това време той научава
магията на острова

00:00:57.627 --> 00:01:00.887
и я използва, за да контролира
неговите стихийни духове.

00:01:00.887 --> 00:01:04.617
Той, също така, властва над единственият
земен жител на отрова,

00:01:04.617 --> 00:01:08.167
потиснатия и демонизиран Калибан.

NOTE Paragraph

00:01:08.167 --> 00:01:13.467
Но след години в заговор за отмъщение,
врагът на Просперо е най-накрая видим.

00:01:13.467 --> 00:01:16.277
С помощта на ефирният дух Ариел,

00:01:16.277 --> 00:01:21.987
магьосникът унищожава кораба на брат си
и морето изхвъря моряците му на брега.

00:01:21.987 --> 00:01:25.677
Заговорът на Просперо се простира дори до
любовният живот на неговата дъщеря,

00:01:25.677 --> 00:01:29.707
която той планува да се влюби в
безпомощният принц Фердинанд.

00:01:29.707 --> 00:01:32.867
И докато Просперо и Ариел
се доближават до Антонио,

00:01:32.867 --> 00:01:35.797
Калибан обединява сили с няколко
пияни моряци,

00:01:35.797 --> 00:01:39.317
които замислят комичен план 
за превземане на острова.

NOTE Paragraph

00:01:39.317 --> 00:01:42.957
Пиесата съблича обществото до
първичните му желания,

00:01:42.957 --> 00:01:48.287
с всяка фракция в преследване на власт -
било тя над земята, други хора,

00:01:48.287 --> 00:01:50.307
или собствената им съдба.

00:01:50.307 --> 00:01:54.327
Но Шекспир знае, че властта винаги е
местеща се цел;

00:01:54.327 --> 00:01:57.047
и докато разкрива
тъмните истории на тези герои,

00:01:57.047 --> 00:02:01.637
започваме да се чудим дали този
порочен цикъл някога ще приключи.

NOTE Paragraph

00:02:01.637 --> 00:02:04.447
Макар Просперо да е оскърбен от Антонио,

00:02:04.447 --> 00:02:07.787
самият той отдавна злоупотребява
с острова,

00:02:07.787 --> 00:02:11.907
пазейки магическите му сили
и естествени източници за себе си.

00:02:11.907 --> 00:02:15.117
Калибан, особено, се възмущава
на това присвояване.

00:02:15.117 --> 00:02:17.054
Синът на Сикоракса,

00:02:17.054 --> 00:02:19.374
вещица, която преди
управлявала острова,

00:02:19.374 --> 00:02:22.564
той първоначално помага на
изгнаниците да се затвърдят в обществото.

00:02:22.564 --> 00:02:26.814
Но тогава той става техен роб,
и декламира с яростно разкаяние:

00:02:26.817 --> 00:02:29.537
<i>"Обикнах те и ти показах всичко,"</i>

00:02:29.537 --> 00:02:32.497
<i>"което е на острова: кой извор
е със вода за пиене,"</i>

00:02:32.497 --> 00:02:35.857
<i>"кой - солен;
коя земя добра е, коя - бедна."</i>

00:02:35.857 --> 00:02:38.267
<i>"Проклет да съм за дето го направих!"</i>

NOTE Paragraph

00:02:38.267 --> 00:02:41.117
С гръмотевичния си език
и кипящия си гняв,

00:02:41.117 --> 00:02:45.347
Калибан постоянно напомня на
Просперо за това, което е било преди:

00:02:45.347 --> 00:02:50.347
<i>"Тоз остров аз го имах по наследство
от Сикоракса, майка ми, а ти ми го отне!"</i>

00:02:50.347 --> 00:02:52.998
Въпреки това Сикоракса също е
злоупотребявала с острова,

00:02:52.998 --> 00:02:56.248
и пленява Ариел до освобождението му
от Просперо.

00:02:56.248 --> 00:03:00.898
Сега, Ариел прекарва пиесата с надежда да
отплати дълга си и да спечели свободата си

00:03:00.898 --> 00:03:04.818
докато Калибан е поробен за неопределено
време или поне за толкова дълго,

00:03:04.818 --> 00:03:07.458
колкото Просперо властва.

NOTE Paragraph

00:03:07.458 --> 00:03:09.558
Поради тези причини и много други,

00:03:09.558 --> 00:03:13.538
<i>Бурята</i> често бива четена като
изследване на колониализма,

00:03:13.538 --> 00:03:18.158
и моралните дилеми, които изникват
при сблъсъка с „прекрасни нови свтове”.

00:03:18.158 --> 00:03:21.661
Въпроси за независимост и справедливост
надвисват над пиесата:

00:03:21.661 --> 00:03:24.201
Калибан ли е законният
господар на земята?

00:03:24.201 --> 00:03:26.181
Дали Ариел ще пърха с криле свободно?

00:03:26.181 --> 00:03:28.551
И дали Просперо е 
могъщият надзирател -

00:03:28.551 --> 00:03:34.581
или има по-силна магия, работеща
отвъд разбирането на всеки от героите?

NOTE Paragraph

00:03:34.581 --> 00:03:35.711
Навсякъде в пиесата,

00:03:35.711 --> 00:03:39.521
Ариел непрекъснато напомня на Просперо
за свободата, която му се дължи.

00:03:39.521 --> 00:03:42.501
Но въпросът, който остава е дали
нашественикът ще бъде способен

00:03:42.501 --> 00:03:44.631
да отпусне захвата си.

00:03:44.631 --> 00:03:48.861
Въпросът за края на властта е особено
силен, имайки се предвид, че <i>Бурята</i>

00:03:48.861 --> 00:03:52.431
се смята за последната пиеса
на Шекспир.

00:03:52.431 --> 00:03:57.011
В много отношения действията на Просперо
подражават тези на великият артист,

00:03:57.011 --> 00:04:00.551
който измисля сложни сюжети,
маневрирайки всички около него,

00:04:00.551 --> 00:04:05.501
и омагьосва както персонажите, 
така и публиката.

NOTE Paragraph

00:04:05.501 --> 00:04:09.256
Но до края на грандиозното му изпълнение
на власт и контрол,

00:04:09.256 --> 00:04:12.942
последните думи на Просперо го представят 
като смирен пред публиката

00:04:12.942 --> 00:04:16.712
и властта, която те имат върху неговите
творения.

00:04:16.712 --> 00:04:20.602
<i>"с... мил плясък на криле-ръце
ме изпратете във морето"</i>

00:04:20.602 --> 00:04:24.302
<i>"на дълго плаване, с което
целя едно: чрез труд и плам"</i>

00:04:24.302 --> 00:04:26.292
<i>"забава да доставям."</i>

00:04:26.292 --> 00:04:30.042
Това пробужда ролята на Шекспир
като големият артист,

00:04:30.042 --> 00:04:34.982
който, в края на краищата, се предава
на нашите аплодисменти.