1
00:00:06,947 --> 00:00:10,997
Гръмотевици и светкавици озаряващи
преливащо море,
2
00:00:10,997 --> 00:00:14,297
докато кораб бива притиснат
под вълните му.
3
00:00:14,297 --> 00:00:19,337
Това не е обикновена стихия,
а жестока и отмъстителна буря,
4
00:00:19,337 --> 00:00:24,047
и тя определя сцената на най-загадъчната
пиеса на Шекспир.
5
00:00:24,047 --> 00:00:27,097
Докато небето се изяснява,
ние сме поканени в свят,
6
00:00:27,107 --> 00:00:31,637
който изглежда далеч от нашия,
но е изпълнен с познатите тревоги
7
00:00:31,637 --> 00:00:35,577
за свобода, власт и контрол.
8
00:00:35,577 --> 00:00:39,387
Бурята е разположена на пустинен остров,
изложен на елементите
9
00:00:39,387 --> 00:00:44,717
и управляван от магията и мощта на
Просперо, заточеният княз на Милано.
10
00:00:44,717 --> 00:00:49,417
Предаден от брат си Антонио,
Просперо е изоставен на острова
11
00:00:49,417 --> 00:00:54,307
за дванадесет години, с дъщеря си Миранда
и любимите си книги.
12
00:00:54,307 --> 00:00:57,627
През това време той научава
магията на острова
13
00:00:57,627 --> 00:01:00,887
и я използва, за да контролира
неговите стихийни духове.
14
00:01:00,887 --> 00:01:04,617
Той, също така, властва над единственият
земен жител на отрова,
15
00:01:04,617 --> 00:01:08,167
потиснатия и демонизиран Калибан.
16
00:01:08,167 --> 00:01:13,467
Но след години в заговор за отмъщение,
врагът на Просперо е най-накрая видим.
17
00:01:13,467 --> 00:01:16,277
С помощта на ефирният дух Ариел,
18
00:01:16,277 --> 00:01:21,987
магьосникът унищожава кораба на брат си
и морето изхвъря моряците му на брега.
19
00:01:21,987 --> 00:01:25,677
Заговорът на Просперо се простира дори до
любовният живот на неговата дъщеря,
20
00:01:25,677 --> 00:01:29,707
която той планува да се влюби в
безпомощният принц Фердинанд.
21
00:01:29,707 --> 00:01:32,867
И докато Просперо и Ариел
се доближават до Антонио,
22
00:01:32,867 --> 00:01:35,797
Калибан обединява сили с няколко
пияни моряци,
23
00:01:35,797 --> 00:01:39,317
които замислят комичен план
за превземане на острова.
24
00:01:39,317 --> 00:01:42,957
Пиесата съблича обществото до
първичните му желания,
25
00:01:42,957 --> 00:01:48,287
с всяка фракция в преследване на власт -
било тя над земята, други хора,
26
00:01:48,287 --> 00:01:50,307
или собствената им съдба.
27
00:01:50,307 --> 00:01:54,327
Но Шекспир знае, че властта винаги е
местеща се цел;
28
00:01:54,327 --> 00:01:57,047
и докато разкрива
тъмните истории на тези герои,
29
00:01:57,047 --> 00:02:01,637
започваме да се чудим дали този
порочен цикъл някога ще приключи.
30
00:02:01,637 --> 00:02:04,447
Макар Просперо да е оскърбен от Антонио,
31
00:02:04,447 --> 00:02:07,787
самият той отдавна злоупотребява
с острова,
32
00:02:07,787 --> 00:02:11,907
пазейки магическите му сили
и естествени източници за себе си.
33
00:02:11,907 --> 00:02:15,117
Калибан, особено, се възмущава
на това присвояване.
34
00:02:15,117 --> 00:02:17,054
Синът на Сикоракса,
35
00:02:17,054 --> 00:02:19,374
вещица, която преди
управлявала острова,
36
00:02:19,374 --> 00:02:22,564
той първоначално помага на
изгнаниците да се затвърдят в обществото.
37
00:02:22,564 --> 00:02:26,814
Но тогава той става техен роб,
и декламира с яростно разкаяние:
38
00:02:26,817 --> 00:02:29,537
"Обикнах те и ти показах всичко,"
39
00:02:29,537 --> 00:02:32,497
"което е на острова: кой извор
е със вода за пиене,"
40
00:02:32,497 --> 00:02:35,857
"кой - солен;
коя земя добра е, коя - бедна."
41
00:02:35,857 --> 00:02:38,267
"Проклет да съм за дето го направих!"
42
00:02:38,267 --> 00:02:41,117
С гръмотевичния си език
и кипящия си гняв,
43
00:02:41,117 --> 00:02:45,347
Калибан постоянно напомня на
Просперо за това, което е било преди:
44
00:02:45,347 --> 00:02:50,347
"Тоз остров аз го имах по наследство
от Сикоракса, майка ми, а ти ми го отне!"
45
00:02:50,347 --> 00:02:52,998
Въпреки това Сикоракса също е
злоупотребявала с острова,
46
00:02:52,998 --> 00:02:56,248
и пленява Ариел до освобождението му
от Просперо.
47
00:02:56,248 --> 00:03:00,898
Сега, Ариел прекарва пиесата с надежда да
отплати дълга си и да спечели свободата си
48
00:03:00,898 --> 00:03:04,818
докато Калибан е поробен за неопределено
време или поне за толкова дълго,
49
00:03:04,818 --> 00:03:07,458
колкото Просперо властва.
50
00:03:07,458 --> 00:03:09,558
Поради тези причини и много други,
51
00:03:09,558 --> 00:03:13,538
Бурята често бива четена като
изследване на колониализма,
52
00:03:13,538 --> 00:03:18,158
и моралните дилеми, които изникват
при сблъсъка с „прекрасни нови свтове”.
53
00:03:18,158 --> 00:03:21,661
Въпроси за независимост и справедливост
надвисват над пиесата:
54
00:03:21,661 --> 00:03:24,201
Калибан ли е законният
господар на земята?
55
00:03:24,201 --> 00:03:26,181
Дали Ариел ще пърха с криле свободно?
56
00:03:26,181 --> 00:03:28,551
И дали Просперо е
могъщият надзирател -
57
00:03:28,551 --> 00:03:34,581
или има по-силна магия, работеща
отвъд разбирането на всеки от героите?
58
00:03:34,581 --> 00:03:35,711
Навсякъде в пиесата,
59
00:03:35,711 --> 00:03:39,521
Ариел непрекъснато напомня на Просперо
за свободата, която му се дължи.
60
00:03:39,521 --> 00:03:42,501
Но въпросът, който остава е дали
нашественикът ще бъде способен
61
00:03:42,501 --> 00:03:44,631
да отпусне захвата си.
62
00:03:44,631 --> 00:03:48,861
Въпросът за края на властта е особено
силен, имайки се предвид, че Бурята
63
00:03:48,861 --> 00:03:52,431
се смята за последната пиеса
на Шекспир.
64
00:03:52,431 --> 00:03:57,011
В много отношения действията на Просперо
подражават тези на великият артист,
65
00:03:57,011 --> 00:04:00,551
който измисля сложни сюжети,
маневрирайки всички около него,
66
00:04:00,551 --> 00:04:05,501
и омагьосва както персонажите,
така и публиката.
67
00:04:05,501 --> 00:04:09,256
Но до края на грандиозното му изпълнение
на власт и контрол,
68
00:04:09,256 --> 00:04:12,942
последните думи на Просперо го представят
като смирен пред публиката
69
00:04:12,942 --> 00:04:16,712
и властта, която те имат върху неговите
творения.
70
00:04:16,712 --> 00:04:20,602
"с... мил плясък на криле-ръце
ме изпратете във морето"
71
00:04:20,602 --> 00:04:24,302
"на дълго плаване, с което
целя едно: чрез труд и плам"
72
00:04:24,302 --> 00:04:26,292
"забава да доставям."
73
00:04:26,292 --> 00:04:30,042
Това пробужда ролята на Шекспир
като големият артист,
74
00:04:30,042 --> 00:04:34,982
който, в края на краищата, се предава
на нашите аплодисменти.