Когато бях дете,

с майка ми се договорихме:

Беше ми позволено да ползвам три почивни
дни за психично здраве всеки семестър,

стига да продължавам
да се справям добре в училище.

Защото аз започнах 
пътуването си към психично здраве,

когато бях на шест години.

Винаги съм била “претеснителка,
както казваха учителите ми,

но по-късно разбрахме, че
имам безпокойство, предизвикано от травма

и клинична депресия.

Това направи израстването доста трудно.

Безпокоях се за много неща,
за които други деца - не

и училището беше наистина
натоварващо понякога.

Това доведе до доста рухвания,

панически атаки --

понякога бях супер продуктивна,

а други дни не можех да свърша нищо.

Всичко това се случваше по време,

когато душевното здраве
не беше обсъждано,

толкова колкото сега,

особено душевно здраве на младите.

През някои семестри използвах всички
почивни дни пълноценно.

През други, не се нуждаех от нито един.

Но фактът, че винаги бяха опция,

каквато ме поддържаше щастлива,
здрава и успешна ученичка.

Сега използвам тези умения,
които научих като дете,

да помагам надруги ученици, изпитващи 
предизвикателства с психично здраве.

Аз съм тук днес, за да Ви въведа
в света на тийнеджърското психично здраве:

какво се случва, как стигнахме до тук
и какво можем да направим?

Но първо трябва да разберете,

че дори и не всеки да има диагностицирано 
психично заболяване като мен,

абсолютно всички --

всички от вас имат психично здраве.

Всички имаме мозък,
който има нужда от грижи

както се грижим 
за физическо си състояние.

Главата и тялото са свързани
с нещо много повече от врат.

Психическо заболяване може да се прояви
и в някои физически форми,

като гадене, главоболие,
умора и недостиг на въздух.

След като психическото здраве засяга
всички нас,

не трябва ли да намираме решения,
които да са достъпни за всички?

Това ме води до втората част
от моята история.

Когато бях в гимназията,

бях станала доста добра в
управлението на психично ми здраве.

Бях успешна ученичка

и председател на Асоциацията на 
Ученическите съвети в Орегон.

Но по това време започнах да осъзнавам,

че психичното здраве е по-голям проблем,
който не засяга само мен.

За съжаление в роденият ми град
имаше много самоубийства,

докато бях първа година в гимназия.

Видях как тези трагедии
разтърсват нашето общество

и като председател на щатска група,

започнах да чувам все повече истории

от ученици, в чиито градове 
това също се беше случвало.

За това през 2018 
на годишния ни летен лагер,

ние проведохме форум с около
100 гимназисти

за тийнеджърското психично здраве.

Какво можехме да предприемем?

Подходихме към тази беседа
с огромна съпричастност

и честност

и резултатите бяха поразителни.

Това, което ме порази

беше, че всеки един от 
моите връстници имаше история

за криза, свързана с психичното здраве 
в гимназията си,

без значение дали бяха от
малко градче в източен Орегон

или от самото сърце на Портланд.

Това се случваше навсякъде.

Дори направихме проучване

и открихме, че самоубийството
е втората водеща причина за смърт

сред младите между 10 и 24 години
в Орегон.

Втората водеща причина.

Знаехме, че трябва да направим нещо.

За това през следващите няколко месеца,

направихме комитет, наречен
Ученици за Здрав Орегон,

за да прекратим стигмата
срещу психичното здраве.

Искахме също да направим психичното здраве
приоритет в училищата.

С помощта на няколко лобисти
и професионалисти по психично здраве,

ние внесохме Законопроект 2191.

Той позволява на ученици да вземат
почивни дни от училище за психично здраве,

както биха взели почивен ден
по здравословни причини.

Защото често този почивен ден,

е разликата между това да се
чувстват много по-добре

или много по-зле --

като дните, които майка ми ми даваше, 
когато бях по-малка.

През следващите няколко месеца,

лобирахме, проучвахме и
провеждахме кампании за нашия законопроект

и през Юни 2019 
законът окончателно беше обнародван.

(Ръкопляскания и възгласи)

Това беше първи по рода си момент
за учениците в Орегон.

Ето и пример 
как се разиграва в момента.

Да кажем, че един ученик 
има доста труден месец.

Те са затрупани, претоварени,

изостават в училище
и знаят, че имат нужда от помощ.

Може би никога не са разговаряли за
психично здраве с родителите си до сега,

но сега имат закон на своя страна
да им помогне да започнат този разговор.

Родителят е все още този, който трябва
да се обади, за да извини отсъствието,

така че е свободно преминаване
за децата,

но най-важното е,

сега, когато училището има отсъствието, 
записано като ден за психично здраве,

може да се води статистика,

на броя ученици
и взети дни за психично здраве.

Ако ученик вземе прекалено много дни,

той ще бъде насочен към
училищния съветник за проверка.

Това е важно, защото можем
да открием ученици, които се затрудняват

преди да стане твърде късно.

Едно от основните неща, 
които чухме на форума през 2018

е това, че много често 
да потърсиш помощ е най-трудната стъпка.

Надяваме се, че този закон
може да помогне с това.

Не само ще започне да учи децата рано
как да се грижат за себе си,

но и да го прилагат и
как да контролират стреса,

и също може буквално да спаси животи.

Сега ученици от няколко други щата,
също се опитват да въведат тези закони.

В момента работя с ученици от
Калифорния и Колорадо

да направим същото,

защото вярваме,
че учениците навсякъде

заслужават шанс да се чувстват по-добре.

Освен всички 
практически и технически причини,

Законопроектът 2191 е много специален
заради основната му концепция:

физическото и психическото здраве са равни
и трябва да се третират като такива.

Всъщност те са свързани.

Вземете здравеопазването например.

Помислете за първа помощ.

Ако сте в ситуация,
в която трябва да укажете първа помощ,

бихте ли имали някаква идея
какво да правите?

Помислете --

най-вероятно да, защото такива обучения
се провеждат в повечето училища и фирми,

и дори онлайн.

Имаме дори песни за това.

Какво ще кажете обаче за грижата за 
психичното здраве?

Преминах обучение за оказване на
първа помощ в седми клас, в здравния час.

А ако бях обучена в седми клас как 
да се грижа за психичното си здраве

или как да реагирам при такава криза?

Бих искала да видя как 
всеки от нас има умения за това

да помогне на приятел, колега,
член от семейството,

дори на непознат, минаващ през
криза на психичото здраве.

Тези обучения трябва да са достъпни 
най-вече в училищата,

защото точно там
учениците срещат най-големи трудности.

Другата идея, която искрено се надявам
да приемете днес е,

че е нормално да не се чувствате добре,

и че винаги можете да си вземете почивка.

Не е нужно да е цял ден,

понякога това не е реалистично.

Може да са няколко минути от време на време,
за да прецените как сте.

Мислете за живота като за състезание...

като състезание на дълго разстояние.

Ако спринтирате в началото,
ще се изтощите.

Може дори да се нараните
ако натиснете прекалено.

Но ако си прецените темпото,

ако я карате бавно понякога умишлено,

и натискате други дни,

може да сте сигурни, че ще сте 
много по-успешни.

Така че моля Ви,

грижете се един за друг,

грижете се за децата и
тийнейджърите около Вас

особено тези, които изглеждат
сякаш държат всичко под контрол.

Предизвикателствата с психичното здраве
няма да изчезнат,

но като общество,

можем да се научим да се справяме с тях
като се грижим един за друг.

И да се грижим за себе си също.

Както майка ми щеше да каже

"Взимай си почивка от време на време."

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)