WEBVTT

00:00:00.378 --> 00:00:02.271
Нека ви задам един въпрос.

00:00:02.271 --> 00:00:05.648
Кой от вас си спомня първият път, в който

00:00:05.648 --> 00:00:09.071
са осъзнали, че ще умрат?

NOTE Paragraph

00:00:09.071 --> 00:00:11.573
Аз си спомням. Бях малко момче,

00:00:11.573 --> 00:00:14.628
когато дядо ми почина.

00:00:14.628 --> 00:00:18.546
Спомням си, че една нощ 
скоро след това лежах буден

00:00:18.546 --> 00:00:22.180
и се опитвах да си обясня случилото се.

00:00:22.180 --> 00:00:24.815
Какво означава, че е мъртъв?

00:00:24.815 --> 00:00:26.599
Къде е отишъл?

00:00:26.599 --> 00:00:30.021
Струваше ми се, че някаква 
дупка се е отворила в реалността

00:00:30.021 --> 00:00:32.156
и го е погълнала.

00:00:32.156 --> 00:00:34.958
Но, последва и по-страшният въпрос:

00:00:34.958 --> 00:00:38.448
Ако той може да умре, 
това може ли да се случи и на мен?

00:00:38.448 --> 00:00:41.747
Тази дупка в реалността 
може ли да погълне и мен?

00:00:41.747 --> 00:00:43.537
Ще се отвори ли под леглото ми

00:00:43.537 --> 00:00:46.771
за да ме погълне докато спя?

00:00:46.771 --> 00:00:50.959
По някое време, всяко дете
научава за смъртта.

00:00:50.959 --> 00:00:52.864
Това може да се случи
по различни начини

00:00:52.864 --> 00:00:54.697
и обикновено се случва на етапи.

00:00:54.697 --> 00:00:58.210
Идеята ни за смъртта се
развива докато порастваме.

00:00:58.210 --> 00:01:00.939
Ако се опиташ да откриеш тайните кътчета

00:01:00.939 --> 00:01:02.636
на своята памет,

00:01:02.636 --> 00:01:05.639
можеш да си спомниш нещо,
което наподобява моето усещане,

00:01:05.639 --> 00:01:08.894
когато дядо ми почина и разбрах,

00:01:08.894 --> 00:01:10.844
че това може да се случи и на мен,

00:01:10.844 --> 00:01:13.423
чувството, че след всичко друго

00:01:13.423 --> 00:01:16.760
има една празнина, която ни очаква.

NOTE Paragraph

00:01:16.760 --> 00:01:19.037
Този процес в детството

00:01:19.037 --> 00:01:21.858
рефлектира процеса на
еволюцията ни като вид.

00:01:21.858 --> 00:01:25.173
Точно както когато е имало време
в твоето развитие като дете,

00:01:25.173 --> 00:01:28.699
когато разбирането ти 
за себе си и времето

00:01:28.699 --> 00:01:30.798
е достигнало по-възвишен етап

00:01:30.798 --> 00:01:34.720
и си разбрал, че си смъртен,

00:01:34.720 --> 00:01:38.426
по същият начин е имало време
в нашата еволюция,

00:01:38.426 --> 00:01:41.441
когато разбирането на един 
определен човек за себе си и времето,

00:01:41.441 --> 00:01:43.684
е достигнало по-възвишен етап

00:01:43.684 --> 00:01:46.799
и той се е превърнал
в първият човек, който да си помисли:

00:01:46.799 --> 00:01:50.232
"Аз ще умра."

00:01:50.232 --> 00:01:52.451
Това може да се разбере 
и като наше проклятие.

00:01:52.451 --> 00:01:56.494
Това е цената, която плащаме за това,
че сме толкова умни.

00:01:56.494 --> 00:01:58.593
Налага ни се да живеем със знанието,

00:01:58.593 --> 00:02:01.254
че най-лошото, което 
може да ни се случи

00:02:01.254 --> 00:02:02.878
един ден ще се случи.

00:02:02.878 --> 00:02:04.384
Краят на нашите проекти,

00:02:04.384 --> 00:02:07.848
надежди, мечти, на личният ни свят.

00:02:07.848 --> 00:02:11.029
Живеем, в надвесeната над нас
сянка на личен

00:02:11.029 --> 00:02:13.018
апокалипсис.

NOTE Paragraph

00:02:13.018 --> 00:02:15.522
И е страшно. Ужасяващо.

00:02:15.522 --> 00:02:17.982
И започваме да търсим 
изход от ситуацията.

00:02:17.982 --> 00:02:21.263
В моят случай, след като 
бях пет годишен

00:02:21.263 --> 00:02:24.258
това означаваше да попитам майка ми.

00:02:24.258 --> 00:02:26.720
Когато първо започнах да питам

00:02:26.720 --> 00:02:28.501
какво става след като умрем,

00:02:28.501 --> 00:02:30.593
възрастните около мен навремето

00:02:30.593 --> 00:02:33.796
започнаха да отговарят с 
типичната за англичаните неловкост

00:02:33.796 --> 00:02:36.783
и доза християнство,

00:02:36.783 --> 00:02:38.727
затова най-често чувах,

00:02:38.727 --> 00:02:40.286
че дядо ми сега

00:02:40.286 --> 00:02:42.750
"ни гледа отвисоко,"

00:02:42.750 --> 00:02:45.715
и че ако умра, което естествено
няма да се случи,

00:02:45.715 --> 00:02:48.511
то и аз ще отида там високо.

00:02:48.511 --> 00:02:50.561
Което направи смъртта 
да звучи доста като

00:02:50.561 --> 00:02:53.215
някакъв екзистенциален асансьор.

00:02:53.215 --> 00:02:56.333
Това не звучеше много реалистично.

00:02:56.333 --> 00:02:59.236
По това време гледах новини за деца

00:02:59.236 --> 00:03:01.676
и беше ерата на изследването на космоса.

00:03:01.676 --> 00:03:03.850
Винаги имаше ракети, които излитаха

00:03:03.850 --> 00:03:06.546
в космоса.

00:03:06.546 --> 00:03:08.875
Но, никой от космонавтите, 
които се прибираха

00:03:08.875 --> 00:03:12.107
никога не споменаваше 
да се е срещнал с дядо ми

00:03:12.107 --> 00:03:14.566
или други хора, които бяха починали.

00:03:14.566 --> 00:03:15.869
Аз бях уплашен, затова

00:03:15.869 --> 00:03:18.309
идеята да се кача на
екзистенциаления асансьор

00:03:18.309 --> 00:03:19.915
и да посетя дядо ми,

00:03:19.915 --> 00:03:21.330
звучеше много по-добре,

00:03:21.330 --> 00:03:24.401
отколкото да попадна в дупка, 
докато спя.

00:03:24.401 --> 00:03:26.670
И заради това повярвах 
на това обяснение,

00:03:26.670 --> 00:03:29.341
въпреки че нямаше много логика в него.

NOTE Paragraph

00:03:29.341 --> 00:03:31.583
Този мисловен процес,
през който преминах тогава

00:03:31.583 --> 00:03:34.114
в детството ми, 
и който в последствие съм

00:03:34.114 --> 00:03:36.024
преживявал многократно,
като възрастен,

00:03:36.024 --> 00:03:38.471
е резултат от това, което
психолозите наричат

00:03:38.471 --> 00:03:39.935
предразсъдък.

00:03:39.935 --> 00:03:43.209
Предразсъдъкът ни 
кара последователно

00:03:43.209 --> 00:03:44.927
да възприемаме нещo 
по грешен начин,

00:03:44.927 --> 00:03:47.611
да грешим в преценката и 
оценката на реалността,

00:03:47.611 --> 00:03:51.200
да я изкривяваме, да виждаме това, 
което ни се иска да видим.

00:03:51.200 --> 00:03:53.432
Предразсъдъкът, за който говоря,

00:03:53.432 --> 00:03:54.870
действа по следния начин:

00:03:54.870 --> 00:03:57.105
Провокирайте някого с факта, 
че смъртта им

00:03:57.105 --> 00:03:58.652
е неизбежна, и той ще повярва на

00:03:58.652 --> 00:04:01.685
почти всяка една история, която

00:04:01.685 --> 00:04:03.543
твърди, че това не е вярно

00:04:03.543 --> 00:04:05.957
и че вместо това ги очаква вечен живот,

00:04:05.957 --> 00:04:10.042
пък бил той и в екзистенциалния асансьор.

00:04:10.042 --> 00:04:14.470
Можем да възприемем това 
като върховният предразсъдък,

00:04:14.470 --> 00:04:17.345
доказан в над четиристотин

00:04:17.345 --> 00:04:19.026
емпирични проучвания.

00:04:19.026 --> 00:04:21.535
Проучванията са гениални, но прости.

00:04:21.535 --> 00:04:23.470
Ето как се осъществяват:

00:04:23.470 --> 00:04:24.960
Взимате две групи хора, 


00:04:24.960 --> 00:04:27.743
сходни във всички значими аспекти,


00:04:27.743 --> 00:04:30.432
и на едните от тях напомняте,
че са смъртни,

00:04:30.432 --> 00:04:33.061
а на другите не, след което
сравнявате поведението им.

00:04:33.061 --> 00:04:36.934
Така наблюдавате как 
осъзнаванието на смъртността им се

00:04:36.934 --> 00:04:40.688
отразява на поведението на хората.

00:04:40.688 --> 00:04:43.600
Всеки път се достига 
до един и същи резултат:

00:04:43.600 --> 00:04:46.687
тези, на които им е припомнено,
че са смъртни,

00:04:46.687 --> 00:04:48.698
са по-склонни да 
вярват на приказки

00:04:48.698 --> 00:04:50.561
за това, как могат да избегнат смъртта

00:04:50.561 --> 00:04:52.333
и да живеят вечен живот.

00:04:52.333 --> 00:04:54.622
Ето ви пример. 
В едно скорошно проучване се

00:04:54.622 --> 00:04:57.392
изучават две групи агностици,

00:04:57.392 --> 00:04:58.988
хора, които нямат трайни

00:04:58.988 --> 00:05:01.503
религиозни убеждения.

00:05:01.503 --> 00:05:05.087
На първата група се дава задание 
да си представят, че са мъртви.

00:05:05.087 --> 00:05:06.732
Заданието на другата група е да си

00:05:06.732 --> 00:05:08.565
представят че са самотни. 
Впоследствие

00:05:08.565 --> 00:05:11.381
им сe задават въпроси
за религиозните им убеждения.

00:05:11.381 --> 00:05:14.245
Тези, които са си представяли
себе си мъртви,

00:05:14.245 --> 00:05:17.818
са с два пъти по-голяма
вероятност да заявят

00:05:17.818 --> 00:05:19.478
вяра в Господ и Исус.

00:05:19.478 --> 00:05:21.256
Цели два пъти.

00:05:21.256 --> 00:05:23.964
Въпреки че преди това
всички са били агностици.

00:05:23.964 --> 00:05:25.725
Но когато се появи
страхa от смъртта,

00:05:25.725 --> 00:05:29.584
те се втурват в обятията на Исус.

NOTE Paragraph

00:05:29.584 --> 00:05:33.096
Това ни показва, че когато на хората 
се напомни тяхната тленност,

00:05:33.111 --> 00:05:36.341
те биват предразположени да вярват, 
въпреки фактите --

00:05:36.341 --> 00:05:38.366
и не става въпрос само за религията,

00:05:38.366 --> 00:05:40.603
а за всяка една основана
на вярата система,

00:05:40.603 --> 00:05:44.063
която им обещава някакъв вид безсмъртие,

00:05:44.063 --> 00:05:45.868
била тя чрез слава, 


00:05:45.868 --> 00:05:47.282
потомство,

00:05:47.282 --> 00:05:48.629
или национализъм,

00:05:48.629 --> 00:05:51.902
обещаващ им да продължaт да живеят
като част от голяма общност.

00:05:51.902 --> 00:05:53.833
Този предразсъдък е формирал

00:05:53.833 --> 00:05:57.172
хода на човешката история.

NOTE Paragraph

00:05:57.172 --> 00:05:59.439
Теорията за този наш предразсъдък,

00:05:59.439 --> 00:06:01.176
доказан в над 400 проучвания,

00:06:01.176 --> 00:06:03.305
се наричa теория за
управлението на страха,

00:06:03.305 --> 00:06:05.655
а идеята й е простичка. Тя е следната.

00:06:05.655 --> 00:06:08.204
Ние изграждаме вижданията си за света,

00:06:08.204 --> 00:06:10.361
с други думи историите, 
които си внушаваме

00:06:10.361 --> 00:06:13.097
за света и нашето място в него,

00:06:13.097 --> 00:06:15.379
за да можем да се справим

00:06:15.379 --> 00:06:18.293
със страха от смъртта.

00:06:18.293 --> 00:06:20.092
Съществуват хиляди различни истории

00:06:20.092 --> 00:06:23.089
за постигане на безсмъртие, но смятам,

00:06:23.089 --> 00:06:26.673
че въпреки привидното им многообразие,

00:06:26.673 --> 00:06:29.372
те имат едва четири основни форми,

00:06:29.372 --> 00:06:32.883
които стоят в основата им.

00:06:32.883 --> 00:06:34.688
Можем да видим как те се повтарят

00:06:34.688 --> 00:06:37.858
през вековете с малки промени,

00:06:37.858 --> 00:06:40.623
отразяващи промените във всекидневието.

00:06:40.623 --> 00:06:43.131
Нека ви представя накратко
тези четири основни

00:06:43.131 --> 00:06:45.384
форми на историите 
за постигане на безсмъртие

00:06:45.384 --> 00:06:46.954
и да ви покажа

00:06:46.954 --> 00:06:49.267
как ги преразказват различните култури

00:06:49.267 --> 00:06:51.034
или поколения,

00:06:51.034 --> 00:06:53.206
използвайки речника,
отразяващ ежедневието им.

NOTE Paragraph

00:06:53.206 --> 00:06:55.845
Първата история е най-простата.

00:06:55.845 --> 00:06:57.998
Хората искаме да избегнем смъртта,

00:06:57.998 --> 00:07:00.423
и мечтата да живеем в същото тяло,

00:07:00.423 --> 00:07:01.783
на този свят вечно,

00:07:01.783 --> 00:07:05.074
е първата и най-проста история 
за постигане на безсмъртие.

00:07:05.074 --> 00:07:07.533
Макар и да звучи неправдоподобна
на пръв поглед,

00:07:07.533 --> 00:07:11.514
тази история пристъства
във всяка една култура в

00:07:11.514 --> 00:07:13.576
историята под формата
на мит или легенда --

00:07:13.576 --> 00:07:16.337
бил той животворен еликсир,
извор на младостта

00:07:16.337 --> 00:07:19.316
или нещо друго, което обещава да ни

00:07:19.316 --> 00:07:22.453
помогне да сме вечно живи.

00:07:22.453 --> 00:07:24.046
Древен Египет има подобни митове,

00:07:24.046 --> 00:07:26.414
както и древен Вавилон и древна Индия.

00:07:26.414 --> 00:07:29.266
В историята на Европа я 
срещаме при алхимиците,

00:07:29.266 --> 00:07:32.060
дори и днес ние продължаваме да вярваме

00:07:32.060 --> 00:07:34.623
в тази история, само че разказана

00:07:34.623 --> 00:07:36.279
с научни термини.

00:07:36.279 --> 00:07:37.885
Така както преди един век,

00:07:37.885 --> 00:07:39.704
когато били открити хормоните,


00:07:39.704 --> 00:07:41.356
хората се надявали, 
че това лечение

00:07:41.356 --> 00:07:44.055
ще може да излекува
стареенето и болестите,

00:07:44.055 --> 00:07:46.908
така и ние в момента възлагаме
надежди на стволовите клетки,

00:07:46.908 --> 00:07:49.203
генното инженерство 
и нанотехнологиите.

00:07:49.203 --> 00:07:53.161
Идеята, че науката може да ни
излекува от тленността, обаче,

00:07:53.161 --> 00:07:55.502
е поредната глава в историята за

00:07:55.502 --> 00:07:57.735
магическия еликсир,

00:07:57.735 --> 00:08:02.171
история, чиито корени се крият
в началото на цивилизацията.

00:08:02.171 --> 00:08:04.951
Да се заложи всичко на идеята за
откриване на еликсир

00:08:04.951 --> 00:08:06.354
и вечен живот

00:08:06.354 --> 00:08:08.155
е рисковано.

00:08:08.155 --> 00:08:10.395
Ако потърсим в историята всички,

00:08:10.395 --> 00:08:13.179
които са търсели еликсир в миналото,

00:08:13.179 --> 00:08:15.008
ще видим, че единственото общо нещо е,

00:08:15.008 --> 00:08:17.638
че всички до един са мъртви.

NOTE Paragraph

00:08:17.638 --> 00:08:21.376
Следователно ни трябва 
някакъв резервен план.

00:08:21.376 --> 00:08:24.947
Точно такъв се явявя 
вторият тип истории

00:08:24.947 --> 00:08:26.702
за безсмъртие -- възкресението.

00:08:26.702 --> 00:08:29.076
Тази идея също започва с човека като тяло,

00:08:29.076 --> 00:08:31.051
като физически организъм.

00:08:31.051 --> 00:08:33.219
Тя приема, че човекът един ден ще умре,

00:08:33.219 --> 00:08:34.593
но казва, че въпреки това,

00:08:34.593 --> 00:08:37.096
той може да възкръсне
и да продължи да живее.

00:08:37.096 --> 00:08:39.714
С други думи, да повтори делата на Исус.

00:08:39.714 --> 00:08:41.759
Исус умира, прекарва три дни в гробница,

00:08:41.759 --> 00:08:44.870
след което възкръсва и оживява.

00:08:44.870 --> 00:08:47.989
Идеята, че всички ние можем 
да бъдем възкресени и оживеем,

00:08:47.989 --> 00:08:50.277
е общоприета -- тя е не само
християнска, но и

00:08:50.277 --> 00:08:52.980
юдейска и мюсюлманска.

00:08:52.980 --> 00:08:55.144
Желанието ни да вярваме на тази история

00:08:55.144 --> 00:08:57.154
е вкоренено тъй дълбоко в нас,

00:08:57.154 --> 00:08:59.252
че човечеството я претворява

00:08:59.252 --> 00:09:00.744
дори и в епохата на науката --

00:09:00.744 --> 00:09:03.567
в идеята за криониката, например.

00:09:03.567 --> 00:09:05.157
Това е идеята, че когато умрете,

00:09:05.157 --> 00:09:07.156
може да поискате да бъдете замразени,

00:09:07.156 --> 00:09:09.545
докато в някой момент технологията

00:09:09.545 --> 00:09:10.756
напредне достътъчно,

00:09:10.756 --> 00:09:12.876
и ви размразят, излекувaт 
и върнат към живота,

00:09:12.876 --> 00:09:14.165
с една дума ви възкресят.

00:09:14.165 --> 00:09:17.013
Така че някои вярват, че всемогъщ бог

00:09:17.013 --> 00:09:18.892
ще ги възкреси,

00:09:18.892 --> 00:09:23.035
докато други смятат, че това дело
ще бъде извършено от всемогъщ учен.

NOTE Paragraph

00:09:23.035 --> 00:09:25.749
Трети обаче намират цялата тази идея
за възкресението,

00:09:25.749 --> 00:09:27.752
за измъкването от гроба,

00:09:27.752 --> 00:09:30.471
за някакъв недомислен филм за зомбита.

00:09:30.471 --> 00:09:33.262
За тях тялото е прекалено 
нечисто и не можещо

00:09:33.262 --> 00:09:35.410
да гарантира вечен живот,

00:09:35.410 --> 00:09:38.501
поради което те възлагат надеждите си
на третия вид история --

00:09:38.501 --> 00:09:40.618
тази за безсмъртието на духа,

00:09:40.618 --> 00:09:42.954
идеята че може да надживеем телата си

00:09:42.954 --> 00:09:45.251
и душата ни да продължи да съществува.

00:09:45.251 --> 00:09:47.240
В голямата си част хората

00:09:47.240 --> 00:09:49.013
вярват, че имат душа,

00:09:49.013 --> 00:09:51.423
а самата идея е в центъра на
много религии.

00:09:51.423 --> 00:09:53.737
Въпреки че в настоящата си форма,

00:09:53.737 --> 00:09:55.652
в традиционната си форма,

00:09:55.652 --> 00:09:57.815
идеята зa душата e много
популярнa днeс,

00:09:57.815 --> 00:09:59.247
ние продължаваме да я

00:09:59.247 --> 00:10:01.471
претворяваме за 
нашата дигитална епоха,

00:10:01.471 --> 00:10:02.948
като например идеята, че

00:10:02.948 --> 00:10:04.938
човек може да напусне тялото си

00:10:04.938 --> 00:10:07.184
като качи съзнанието си, своята същност,

00:10:07.184 --> 00:10:09.140
истинската си личност на компютър

00:10:09.140 --> 00:10:13.752
и така да заживее в етера като аватар.

NOTE Paragraph

00:10:13.752 --> 00:10:15.775
Намират се скептици, които твърдят, че ако

00:10:15.775 --> 00:10:17.619
се разгледат научните доказателства,

00:10:17.619 --> 00:10:19.263
най-вече тези на неврологията, то

00:10:19.263 --> 00:10:21.092
те сочат, че съзнанието ви,

00:10:21.092 --> 00:10:22.672
истинската ви същност,

00:10:22.672 --> 00:10:25.085
зависят в огромна степен 
от една определена част

00:10:25.085 --> 00:10:27.306
от тялото ви, а именно, мозъка.

00:10:27.306 --> 00:10:29.827
Самите скептици могат да намерят утеха

00:10:29.827 --> 00:10:32.085
в четвъртия тип истории 
за безсмъртието --

00:10:32.085 --> 00:10:34.442
наследството, което хората оставят --

00:10:34.442 --> 00:10:35.922
идеята, че можете да живеете

00:10:35.922 --> 00:10:38.173
посредством следата,
която оставите на света,

00:10:38.173 --> 00:10:40.522
така както великият гръцки войн Ахил,

00:10:40.522 --> 00:10:43.151
пожертвал живота си в бой при Троя,

00:10:43.151 --> 00:10:46.204
за да постигне вечна слава.

00:10:46.204 --> 00:10:48.470
Преследването на слава 
си остава и до днес

00:10:48.470 --> 00:10:50.611
все така широко разпространено,

00:10:50.611 --> 00:10:52.190
и в нашата дигитална ера

00:10:52.190 --> 00:10:53.718
e по-лесно за постигане.

00:10:53.718 --> 00:10:56.042
Вече не е нужно да бъдеш
велик войн като Ахил,

00:10:56.042 --> 00:10:57.735
нито пък велик цар или герой.

00:10:57.735 --> 00:11:02.558
Достатъчно е да имате
връзка с интернет и смешна котка.

00:11:02.558 --> 00:11:05.021
Някои обаче предпочитат по-реално,

00:11:05.021 --> 00:11:07.865
биологическо наследтво -- 
например деца.

00:11:07.865 --> 00:11:10.141
Или пък се надяват
да продължат да живеят

00:11:10.141 --> 00:11:11.858
като част от по-голяма общност --

00:11:11.858 --> 00:11:14.307
нация или род или племе,

00:11:14.307 --> 00:11:16.773
техния генофонд.

00:11:16.773 --> 00:11:18.286
Отново има скептици,

00:11:18.286 --> 00:11:19.999
които да подложат на съмнение дали

00:11:19.999 --> 00:11:21.974
наследствотo действително е безсмъртие.

00:11:21.974 --> 00:11:24.051
Например Уди Алън, който казва,

00:11:24.051 --> 00:11:26.547
"Аз не искам да живея в сърцата
на сънародниците ми.

00:11:26.547 --> 00:11:28.744
Предпочитам да живея в апартамента ми."

NOTE Paragraph

00:11:28.744 --> 00:11:30.511
И така, това са четирите вида

00:11:30.511 --> 00:11:32.694
основни истории за постигане
на безсмъртие,

00:11:32.694 --> 00:11:34.336
а целта ми днес бе да покажа как

00:11:34.336 --> 00:11:36.629
всякo следващо поколение ги преразказва

00:11:36.629 --> 00:11:38.216
с мънички изменения,

00:11:38.216 --> 00:11:40.521
така че да паснат нa времето си.

00:11:40.521 --> 00:11:44.010
Самият факт, че тези истории 
продължават да съществуват,

00:11:44.010 --> 00:11:46.998
тъй подобни по форма, 
дори в съвсем различни вярвания,

00:11:46.998 --> 00:11:48.576
подсказва според мен,

00:11:48.576 --> 00:11:50.978
че ние би трябвало да се
съмняваме в истинността

00:11:50.978 --> 00:11:54.739
на всяка една отделна тяхна версия.

00:11:54.739 --> 00:11:56.850
Фактът, че някои вярват,

00:11:56.850 --> 00:11:59.515
че всемогъщ бог ще ги
възкреси за нов живот,

00:11:59.515 --> 00:12:03.216
а други смятат, че ще бъдат 
възкресени от всемогъщ учен,

00:12:03.216 --> 00:12:06.254
подсказва, че вярата нито на едните,

00:12:06.254 --> 00:12:08.924
нито на другите не
почива на доказателства.

00:12:08.924 --> 00:12:11.350
По-скоро вярваме на тези истории,

00:12:11.350 --> 00:12:13.333
защото сме склонни да им вярваме,

00:12:13.333 --> 00:12:15.161
а това ни предразсъдък се дължи

00:12:15.161 --> 00:12:19.431
на страха ни от смъртта.

NOTE Paragraph

00:12:19.431 --> 00:12:21.486
Така че въпросът е дали

00:12:21.486 --> 00:12:24.958
сме обречени да водим този си живот

00:12:24.958 --> 00:12:28.651
водени от страх и отрицание

00:12:28.651 --> 00:12:31.726
или сме в състояние да 
преодолеем този предразсъдък?

00:12:31.726 --> 00:12:34.193
Гръцкият философ Епикур бил на мнение,

00:12:34.193 --> 00:12:35.921
че сме в състояние да направим това.

00:12:35.921 --> 00:12:39.469
Той твърди, че страхът
от смъртта е естествен,

00:12:39.469 --> 00:12:41.884
но не и рационален.

00:12:41.884 --> 00:12:44.542
По думите му, "Смъртта не означава нищо,

00:12:44.542 --> 00:12:47.392
тъй като докато нас ни има, 
смъртта не съществува,

00:12:47.392 --> 00:12:51.145
а когато смъртта настъпи, 
нас вече ни няма."

00:12:51.145 --> 00:12:52.943
Цитатa се използва често, но е трудно

00:12:52.943 --> 00:12:55.265
да бъде осъзнат напълно,
да се възприеме изцяло,

00:12:55.265 --> 00:12:57.428
понеже не е лесно

00:12:57.428 --> 00:12:59.567
да си представим, че ни няма.

00:12:59.567 --> 00:13:01.798
2000 години по-късно, друг философ,

00:13:01.798 --> 00:13:05.255
Лудвиг Витгенщайн, е казал:

00:13:05.255 --> 00:13:08.199
"Смъртта не е събитие от живота:

00:13:08.199 --> 00:13:11.841
Не живеем за да изпитаме смъртта.

00:13:11.841 --> 00:13:13.035
И така," добавил той,

00:13:13.035 --> 00:13:15.970
"в този смисъл живота няма край."

NOTE Paragraph

00:13:15.970 --> 00:13:19.146
Беше естествено за мен като дете

00:13:19.146 --> 00:13:21.513
да се страхувам да бъда
погълнат от празнинатa,

00:13:21.513 --> 00:13:23.392
но този страх не беше рационален,

00:13:23.392 --> 00:13:25.377
защото да бъдеш погълнат от празнинатa

00:13:25.377 --> 00:13:27.455
не е нещо, което някой от нас

00:13:27.455 --> 00:13:30.725
ще преживее някога.

NOTE Paragraph

00:13:30.725 --> 00:13:33.254
Преодоляването на този предразсъдък 
не е лесно,

00:13:33.254 --> 00:13:36.213
защото страха от смъртта е 
дълбоко вкоренен в нас,

00:13:36.213 --> 00:13:40.695
но когато разберем, че страха
не е рационален

00:13:40.695 --> 00:13:42.825
и когато извадим на показ всички

00:13:42.825 --> 00:13:45.523
начини по които той може
подсъзнателно да ни повлияе,

00:13:45.523 --> 00:13:47.374
тогава може да зпочнем

00:13:47.374 --> 00:13:50.008
да се опитваме да намалим влиянието му

00:13:50.008 --> 00:13:51.891
върху живота ни.

NOTE Paragraph

00:13:51.891 --> 00:13:54.709
Смятам, че помага да гледаме на живота

00:13:54.709 --> 00:13:56.553
като на книга:

00:13:56.553 --> 00:13:59.021
Както книгата е обгърната от кориците си

00:13:59.021 --> 00:14:00.298
от начало до край,

00:14:00.298 --> 00:14:04.036
така и живота ни е обгърнат
от раждането и смъртта,

00:14:04.036 --> 00:14:07.551
и въпреки че книгата има начало и край,

00:14:07.551 --> 00:14:09.687
тя съдържа далечни пейзажи,

00:14:09.687 --> 00:14:12.917
екзотични герои и 
фантастични приключения.

00:14:12.917 --> 00:14:16.266
И въпреки, че книгата има начало и край,

00:14:16.266 --> 00:14:18.089
героите в нея

00:14:18.089 --> 00:14:20.931
не познават далечни хоризонти.

00:14:20.931 --> 00:14:24.088
Те знаят само за моментите,
които изграждат тяхната история,

00:14:24.088 --> 00:14:27.028
дори когато книгата е затворена.

00:14:27.028 --> 00:14:29.164
Така че героите в една книга


00:14:29.164 --> 00:14:32.646
не се страхуват да стигнат до
последната страница.

00:14:32.646 --> 00:14:34.924
Дългия Джон Силвър не се страхува,

00:14:34.924 --> 00:14:37.759
когато прочитате 
"Островът на Съкровищата" докрай.

00:14:37.759 --> 00:14:39.459
Така трябва да е и с нас.

00:14:39.459 --> 00:14:41.603
Представете си книгата на вашия живот,

00:14:41.603 --> 00:14:44.387
тя разказва за началото и края,
раждането и смъртта ви.

00:14:44.387 --> 00:14:46.564
А вие знаете само какво се случва
между тях,

00:14:46.564 --> 00:14:48.499
моментите от които се състои живота ви.

00:14:48.499 --> 00:14:50.446
Няма смисъл да се страхувате

00:14:50.446 --> 00:14:52.536
от това което е извън кориците,

00:14:52.536 --> 00:14:54.006
преди да се родите,

00:14:54.006 --> 00:14:55.982
или след като умрете.

00:14:55.982 --> 00:14:58.511
И няма нужда да се тревожите
колко дълга е книгата,

00:14:58.511 --> 00:15:01.984
и дали е комична или епична.

00:15:01.984 --> 00:15:03.526
Единственото важно нещо

00:15:03.526 --> 00:15:07.024
е да напишете добра история.

NOTE Paragraph

00:15:07.024 --> 00:15:09.244
Благодаря.

NOTE Paragraph

00:15:09.244 --> 00:15:13.429
(Аплодисменти)