Развитието и разпространението на жп линиите

в Съединените щати

довело до вълна от промени в американския живот.

По време на жп бума,

хиляди работни места били създадени,

нови градове били родени,

търговията се увеличила,

транспортът станал по-бърз,

и цялостният пейзаж на нацията се трансформирал.

Но, може би най-интересната промяна от всички

е най-малко позната:

създаването на стандартно време.

Днес знаем, че ако е 6:28 ч. в Лос Анджелис,

е 9:28 ч. в Ню Йорк,

14:28 ч. в Лондон,

17:28 ч. в Москва,

и 22:28 ч. в Токио.

Без значение къде се намирате,

минутите и секундите са точно същите.

Но преди жп линиите

е нямало нужда от национален или глобален часовник,

и всеки град имал свое местно време.

Така че когато било 12 часа на обяд в Чикаго,

било12:07 ч. в Индианаполис,

11:50 ч. в Сейнт Луис,

и 11:27 ч. в Омаха.

Това не било проблем когато единствените начини за пътуване

са били коне или параходи,

но станало изключително проблематично

когато дошли жп линиите.

Как да се спазва разписанието на влака,

когато всеки град има свое собствено време?

И как да се предотвратят сблъсъци или аварии на линиите,

ако контрольорите във влаковете използват различни часовници?

Нямало наистина смисъл да напуснете гара в 12:14 ч.,

да пътувате 22 минути,

и да пристигнете в 12:31 ч.

За да се премахне това объркване,

железниците на Съединените щати и Канада

въвели стандартни часови зони

на 18 ноември 1883 г. по обяд.

Това позволило на жп компаниите

да работят по-ефективно

и да намалят смъртоносните злополуки.

Американската общественост, обаче,

не възприела толкова бързо тази нова промяна,

много градове продължили да използват собствено местно време.

Съпротивата била толкова силна, че в някои градове,

часовниците показвали както местното време така и железопътното време.

Представете си този разговор:

"Извинете ме, сър. Знаете ли колко е часа?"

"Ами да, кой час ви трябва?

Сега е 12:13 местното време и 12:16 жп време."

В крайна сметка надделяла логиката за поддържане на стандартно време,

и правителството на Съединените щати направило часовите зони предмет на законово регулиране

с Акта за стандартно време на 19 март 1918 г.

Оттогава е имало многобройни промени

на часовите зони,

но концепцията за стандартно време останала.

Но Съединените щати всъщност не били първите,

които разработили стандартно време.

Първата компания, която приложила използването на стандартно време

била Голямата западна железница през 1840 година във Великобритания,

и от 1847 г., повечето британски железници използвали

Средното време по Гринуич, или СВГ.

Британското правителство го направило официално

на 2 август 1880 г. с Устава, или Акта за определяне на времето.

Но, докато Великобритания може да е била първата,

която е установила стандартно време,

то Азия и островите на Южния Пасифик

се радват на първия час на всеки нов ден.

Международната времева линия

преминава през Тихия океан

от противоположната страна на Земята

на нулевия меридиан в Гринуич,

благодарение на влаковете,

стандартното време е използвано за първи път.

Влаковете са се развили през годините

и остават видни форма

за транспортиране и търговия по целия свят.

И от метрото в Ню Йорк

до товарните влакове, пътуващи през Големите равнини,

до тролеите в Сан Франциско,

те всички знаят точно колко е часът.

И, благодарение на тях, ние знаем също!