WEBVTT

00:00:00.812 --> 00:00:02.449
Започнах да работя с бежанци,

00:00:02.449 --> 00:00:04.333
защото исках

00:00:04.333 --> 00:00:06.673
да направя промяна,

00:00:06.673 --> 00:00:08.080
а промяната започва

00:00:08.080 --> 00:00:10.436
с разказването на техните истории.

00:00:10.436 --> 00:00:11.926
Затова когато се срещам с бежанци,

00:00:11.926 --> 00:00:14.726
винаги им задавам въпроси:

00:00:14.726 --> 00:00:17.044
"Кой бомбардира къщата ти?"

00:00:17.044 --> 00:00:19.697
"Кой уби сина ти?"

00:00:19.697 --> 00:00:23.741
"Останалите от семейството ти живи ли са?"

00:00:23.741 --> 00:00:25.727
"Как се справяш,

00:00:25.727 --> 00:00:28.258
живеейки като изгнаник?"

00:00:28.258 --> 00:00:31.261
Но има един въпрос, който

00:00:31.261 --> 00:00:33.725
разкрива най-много, а той е:

00:00:33.725 --> 00:00:35.907
"Какво взе със себе си?"

00:00:35.907 --> 00:00:38.157
"Кое е най-ценното,

00:00:38.157 --> 00:00:40.229
което трябваше да отнесеш,

00:00:40.229 --> 00:00:43.635
когато бомбите падаха над града ти

00:00:43.635 --> 00:00:48.060
и групи въоръжени наближаваха дома ти?"

NOTE Paragraph

00:00:48.060 --> 00:00:50.665
Едно познато сирийско момче - бежанец

00:00:50.665 --> 00:00:53.355
ми каза, че без колебания,

00:00:53.355 --> 00:00:57.145
докато животът му е бил в опасност,

00:00:57.145 --> 00:01:00.126
той е взел дипломата си от гимназията

00:01:00.126 --> 00:01:02.055
и по-късно ми сподели защо.

00:01:02.055 --> 00:01:05.263
Той каза: "Взех дипломата си,

00:01:05.263 --> 00:01:08.469
защото животът ми зависеше от нея".

00:01:08.469 --> 00:01:11.698
Рискувал е живота си за тази диплома.

00:01:11.698 --> 00:01:15.380
Вървял е сред летящи куршуми
на път за училище;

00:01:15.380 --> 00:01:17.895
класната му стая се е тресяла

00:01:17.895 --> 00:01:21.129
под звука на бомбите и стрелбите.

00:01:21.129 --> 00:01:23.936
Майка му ми сподели:

00:01:23.936 --> 00:01:27.005
"Всяка сутрих го молех

00:01:27.005 --> 00:01:29.931
да не отива на училище".

00:01:29.931 --> 00:01:33.390
Но тъй като той настоявал,

00:01:33.390 --> 00:01:37.362
тя всеки път го прегръщала
като за последно.

00:01:37.362 --> 00:01:39.392
Всеки път казвал на майка си:

00:01:39.392 --> 00:01:41.237
"Всички ни е страх,

00:01:41.237 --> 00:01:44.128
но желанието ни да сме образовани

00:01:44.128 --> 00:01:47.462
е по-силно от страха".

NOTE Paragraph

00:01:47.462 --> 00:01:50.798
Един ден семейството получило
лоши новини.

00:01:50.798 --> 00:01:53.532
Лелята, чичото и братовчедът на Хани

00:01:53.532 --> 00:01:56.221
били убити 


00:01:56.221 --> 00:01:57.215
поради отказ да напуснат дома си.

00:01:57.215 --> 00:02:00.080
Гърлата им били прерязани.

00:02:00.080 --> 00:02:02.711
Било време за бягство.

NOTE Paragraph

00:02:02.711 --> 00:02:05.725
Напуснали страната на същия ден.

00:02:05.725 --> 00:02:07.586
Хани се криел най-отзад в колата

00:02:07.586 --> 00:02:11.496
поради страх от разстрел.

00:02:11.496 --> 00:02:15.208
Семейството избягало в Ливан,

00:02:15.208 --> 00:02:17.904
където намерило спокойствие.

00:02:17.904 --> 00:02:21.586
Животът им обаче станал труден

00:02:21.586 --> 00:02:24.590
и монотонен.

00:02:24.590 --> 00:02:27.289
Наложило се да си построят колиба

00:02:27.289 --> 00:02:28.622
на мръсно и кално поле.

00:02:28.622 --> 00:02:30.940
Това е Ашраф, братчето на Хани,

00:02:30.940 --> 00:02:32.678
което играе навън.

NOTE Paragraph

00:02:32.678 --> 00:02:35.100
В този ден те станали част

00:02:35.100 --> 00:02:40.304
от най-големия бежански лагер в света,

00:02:40.304 --> 00:02:43.330
в толкова малка страна като Ливан.

00:02:43.330 --> 00:02:45.981
Нейното население е само 4 милиона,

00:02:45.981 --> 00:02:49.551
от които 1 милион са сирийски бежанци.

00:02:49.551 --> 00:02:53.645
Там няма град или село,

00:02:53.645 --> 00:02:58.392
където да няма настанени сирийци.

00:02:58.392 --> 00:03:01.587
Подобна щедрост и човечност

00:03:01.587 --> 00:03:05.961
са наистина забележителни.

00:03:05.961 --> 00:03:08.955
Представете си го така:

00:03:08.955 --> 00:03:10.711
Подобно би било съотношението,

00:03:10.711 --> 00:03:13.702
ако цялото население на Германия,

00:03:13.702 --> 00:03:15.567
тоест 80 милиона души,

00:03:15.567 --> 00:03:20.957
мигрира в САЩ в рамките на 3 години.

00:03:20.957 --> 00:03:24.118
Половината граждани на Сирия

00:03:24.118 --> 00:03:26.548
в момента са откъснати от домовете си,

00:03:26.548 --> 00:03:28.303
а повечето от тях дори не са
емигрирали.

00:03:28.303 --> 00:03:30.598
6 милиона и половина души

00:03:30.598 --> 00:03:33.320
са избягали, за да се спасят.

00:03:33.320 --> 00:03:36.210
Над 3 милиона души

00:03:36.210 --> 00:03:37.932
са преминали границите

00:03:37.932 --> 00:03:41.475
и са намерили убежище
в съседните държави.

00:03:41.475 --> 00:03:44.400
Само една малка част

00:03:44.400 --> 00:03:48.534
са се преселили в Европа.

00:03:48.534 --> 00:03:51.205
Най-притеснителното е,

00:03:51.205 --> 00:03:55.131
че половината сирийски бежанци са деца.

00:03:55.131 --> 00:03:57.369
Снимах това момиченце

00:03:57.369 --> 00:04:00.294
2 часа след като беше пристигнала,

00:04:00.294 --> 00:04:04.636
след дълъг път от Сирия до Йордания.

NOTE Paragraph

00:04:04.636 --> 00:04:08.061
Най-тревожното е,

00:04:08.061 --> 00:04:11.802
че само 20% от тези сирийски деца

00:04:11.802 --> 00:04:15.277
ходят на училище в Ливан.

00:04:15.277 --> 00:04:18.210
Въпреки това всички те продължават

00:04:18.210 --> 00:04:20.508
да твърдят, че образованието

00:04:20.508 --> 00:04:25.574
е най-важното нещо в живота им.

00:04:25.574 --> 00:04:29.755
Защото им позволява да мислят
за бъдещето си,

00:04:29.755 --> 00:04:33.150
вместо за мрачното си минало.

00:04:33.150 --> 00:04:38.784
Изпълва ги с надежда, а не с омраза.

NOTE Paragraph

00:04:38.784 --> 00:04:40.813
Спомням си как скоро посетих

00:04:40.813 --> 00:04:44.390
един сирийски бежански лагер в Ирак,

00:04:44.390 --> 00:04:46.202
където срещнах едно момиче

00:04:46.202 --> 00:04:47.979
и си казах: "Колко е красива!".

00:04:47.979 --> 00:04:49.686
Отидох при нея и я попитах

00:04:49.686 --> 00:04:51.634
дали може да я снимам.

00:04:51.634 --> 00:04:53.333
Тя се съгласи,

00:04:53.333 --> 00:04:56.370
но отказа да се усмихне.

00:04:56.370 --> 00:04:59.419
Предполагам, че не е способна,

00:04:59.419 --> 00:05:02.925
защото осъзнава, че представя

00:05:02.925 --> 00:05:07.369
едно изгубено поколение,

00:05:07.369 --> 00:05:11.950
изолирано и обезсърчено.

00:05:11.950 --> 00:05:15.496
Вижте само от какво са избягали:

00:05:15.496 --> 00:05:17.335
тотално разрушение,

00:05:17.335 --> 00:05:22.914
сгради, индустрия, училища, 
пътища, домове.

00:05:22.914 --> 00:05:25.593
Домът на Хани също е разрушен.

00:05:25.593 --> 00:05:28.806
Всичко това трябва да бъде 
възстановено

00:05:28.806 --> 00:05:33.637
от архитекти, инженери, техници.

00:05:33.637 --> 00:05:37.284
Обществото ще се нуждае от учители,
юристи,

00:05:37.284 --> 00:05:41.525
и политици с жажда за мир,

00:05:41.525 --> 00:05:44.169
а не за отмъщение.

00:05:44.169 --> 00:05:45.924
Не би ли трябвало това

00:05:45.924 --> 00:05:49.015
да бъде издигнато отново
от най-засегнатите -

00:05:49.015 --> 00:05:54.880
заточените общества, бежанците?

NOTE Paragraph

00:05:54.880 --> 00:05:57.634
Бежанците имат достатъчно време,

00:05:57.634 --> 00:05:59.880
за да се подготвят за завръщане.

00:05:59.880 --> 00:06:02.595
Сигурно си представяте, че да бъдеш
бежанец

00:06:02.595 --> 00:06:05.103
е нещо временно.

00:06:05.103 --> 00:06:08.044
Далеч не е така.

00:06:08.044 --> 00:06:11.560
С толкова непрестанни войни

00:06:11.560 --> 00:06:15.362
средностатистическият бежанец

00:06:15.362 --> 00:06:18.827
ще прекара 17 години в изгнание.

00:06:18.827 --> 00:06:22.415
Хани беше прекарал две години в забрава,

00:06:22.415 --> 00:06:24.789
когато отидох да го видя скоро

00:06:24.789 --> 00:06:28.546
и проведохме разговор на английски.

00:06:28.546 --> 00:06:30.435
Призна ми, че е научил езика,

00:06:30.435 --> 00:06:34.089
от романите на Дан Браун

00:06:34.089 --> 00:06:38.444
и от американската рап музика.

00:06:38.444 --> 00:06:41.189
Успяхме и да се позабавляваме

00:06:41.189 --> 00:06:45.823
в игри с братчето му Ашраф.

00:06:45.823 --> 00:06:47.444
Но никога няма да забравя
думите му

00:06:47.444 --> 00:06:50.868
в края на разговора.

00:06:50.868 --> 00:06:53.281
Той ми каза:

00:06:53.281 --> 00:06:58.810
"Ако не съм ученик, съм едно нищо".

NOTE Paragraph

00:06:58.810 --> 00:07:02.527
Хани е един от 50-те милиона души,

00:07:02.527 --> 00:07:06.105
които днес са извън дома си.

00:07:06.105 --> 00:07:08.884
От Втората световна война насам

00:07:08.884 --> 00:07:14.151
не е имало толкова много принудителни
преселения.

00:07:14.151 --> 00:07:16.780
Докато напредваме ускорено

00:07:16.780 --> 00:07:18.881
в здравеопазването,

00:07:18.881 --> 00:07:23.875
в технологиите, в образованието и дизайна,

00:07:23.875 --> 00:07:27.238
същевременно правим страшно малко

00:07:27.238 --> 00:07:30.546
в помощ на жертвите

00:07:30.546 --> 00:07:33.245
и почти нищо,

00:07:33.245 --> 00:07:35.281
за да спрем и предотвратим

00:07:35.281 --> 00:07:38.690
войните, които ги гонят от домовете им.

NOTE Paragraph

00:07:38.690 --> 00:07:43.133
Броят на жертвите се увеличава.

00:07:43.133 --> 00:07:46.267
Всеки ден,

00:07:46.267 --> 00:07:48.449
в края на този ден дори,

00:07:48.449 --> 00:07:52.297
средно 32 000 души ще бъдат

00:07:52.297 --> 00:07:54.332
принудително изгонени от домовете си.

00:07:54.332 --> 00:07:57.244
32 хиляди души.

00:07:59.271 --> 00:08:03.020
Те преминават през граници като тази.

00:08:03.020 --> 00:08:06.715
Това е тази между Сирия и Йордания

00:08:06.715 --> 00:08:09.675
в един обичаен ден.

00:08:13.588 --> 00:08:18.492
Други плават в препълнени и 
необезопасени лодки,

00:08:18.492 --> 00:08:20.292
рискувайки живота си, 
за да стигнат до Европа,

00:08:20.292 --> 00:08:22.923
където ще са в безопасност.

00:08:22.923 --> 00:08:24.638
Този млад сириец е оцелял,

00:08:24.638 --> 00:08:27.424
след като лодката се е обърнала,

00:08:27.424 --> 00:08:29.047
а повечето хора се издавили.

00:08:29.047 --> 00:08:31.262
Той ни каза:

00:08:31.262 --> 00:08:35.421
"Ние просто търсим някое спокойно
място,

00:08:35.421 --> 00:08:38.290
където няма кой да те нарани,

00:08:38.290 --> 00:08:40.832
където не те унижават

00:08:40.832 --> 00:08:43.543
и където не убиват".

00:08:43.543 --> 00:08:46.761
Смятам, че това трябва да бъде
минимумът.

00:08:46.761 --> 00:08:49.888
Не мечтаете ли за свят, 
където за всички има лечение,

00:08:49.888 --> 00:08:51.766
учение

00:08:51.766 --> 00:08:55.160
и възможности?

00:08:56.832 --> 00:08:58.856
Американците и европейците

00:08:58.856 --> 00:09:02.107
си въобразяват, че броят на бежанците

00:09:02.107 --> 00:09:04.480
на глава от населението в страните им

00:09:04.480 --> 00:09:06.500
е огромен,

00:09:06.500 --> 00:09:08.642
но истината е, че

00:09:08.642 --> 00:09:12.287
86% от бежанците

00:09:12.287 --> 00:09:14.967
живеят в развиващите се страни,

00:09:14.967 --> 00:09:19.520
които си имат достатъчно
вътрешни проблеми,

00:09:19.520 --> 00:09:23.539
търсят начини да помогнат на своя народ

00:09:23.539 --> 00:09:25.662
и се борят с беднотията.

00:09:25.662 --> 00:09:28.935
Затова развитите страни
трябва

00:09:28.935 --> 00:09:32.636
да признават човечността и
щедростта на по-малките,

00:09:32.636 --> 00:09:36.754
които дават убежище на бежанци.

00:09:36.754 --> 00:09:40.386
Всички държави трябва да направят така,

00:09:40.386 --> 00:09:42.939
че да няма затворена граница за никого,

00:09:42.939 --> 00:09:46.652
който бяга от войната и търси защита.

NOTE Paragraph

00:09:46.652 --> 00:09:49.282
(Аплодисменти)

NOTE Paragraph

00:09:49.282 --> 00:09:52.519
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:09:54.200 --> 00:09:56.505
Нещо повече, което можем да
направим за бежанците

00:09:56.505 --> 00:10:00.915
освен просто да им помагаме
да оцелеят,

00:10:00.915 --> 00:10:04.446
е да им помогнем да живеят.

00:10:04.446 --> 00:10:07.506
Трябва да възприемаме техните общности

00:10:07.506 --> 00:10:11.713
като нещо повече от временни заселници,

00:10:11.713 --> 00:10:13.873
които кретат ден след ден

00:10:13.873 --> 00:10:16.782
и чакат войната да свърши.

00:10:16.782 --> 00:10:20.511
Тези общности са средища на добродетели,

00:10:20.511 --> 00:10:24.459
където изгнаниците могат да
превъзмогнат страданията

00:10:24.459 --> 00:10:27.643
и да се подготвят за деня, в който
ще се върнат у дома

00:10:27.643 --> 00:10:30.724
като носители на промяна към по-добро

00:10:30.724 --> 00:10:35.122
и социално преобразуване.

NOTE Paragraph

00:10:35.122 --> 00:10:37.508
Всичко е свързано.

00:10:37.508 --> 00:10:41.817
Сетих се за жестоката война в Сомалия,

00:10:41.817 --> 00:10:45.741
продължила близо 22 години.

00:10:45.741 --> 00:10:48.250
Представете си живота в подобен лагер.

00:10:48.250 --> 00:10:49.823
Аз посетих този лагер.

00:10:49.823 --> 00:10:51.700
Намира се в Джибути, близо до Сомалия,

00:10:51.700 --> 00:10:54.244
и е толкова отдалечен,

00:10:54.244 --> 00:10:56.685
че се наложи да пътуваме с хеликоптер
дотам.

00:10:56.685 --> 00:11:00.131
Беше прашно и страшно горещо.

00:11:00.131 --> 00:11:02.425
Посетихме местно училище

00:11:02.425 --> 00:11:04.342
и разговаряхме с децата.

00:11:04.342 --> 00:11:06.936
Тогава видях едно момиче, което

00:11:06.936 --> 00:11:08.785
сякаш беше на годините на дъщеря ми.

00:11:08.785 --> 00:11:12.066
Отидох при нея и я заговорих.

00:11:12.066 --> 00:11:13.610
Задавах й обичайните въпроси,

00:11:13.610 --> 00:11:15.789
които възрастните задават на децата:

00:11:15.789 --> 00:11:17.712
"Кой е любимият ти предмет в училище?",

00:11:17.712 --> 00:11:20.367
"С какво искаш да се занимаваш, 
като пораснеш?".

00:11:20.367 --> 00:11:23.664
В този момент изражението й изгуби
всякаква емоция,

00:11:23.664 --> 00:11:25.714
а тя ми каза:

00:11:25.714 --> 00:11:28.185
"Аз нямам бъдеще".

00:11:28.185 --> 00:11:31.162
"Ученическият ми живот приключи".

00:11:31.162 --> 00:11:32.810
Помислих си, че не ме е разбрала.

00:11:32.810 --> 00:11:35.119
Обърнах се към колежката си,

00:11:35.119 --> 00:11:37.217
а тя ми потвърди,

00:11:37.217 --> 00:11:39.910
че няма финансиране за гимназиалното
образование

00:11:39.910 --> 00:11:42.180
в този лагер.

00:11:42.180 --> 00:11:43.649
В този момент ми се прииска

00:11:43.649 --> 00:11:45.967
да мога да й кажа:

00:11:45.967 --> 00:11:48.372
"Ще ви построим училище!".

00:11:48.372 --> 00:11:52.546
Помислих си и каква загуба е това.

00:11:52.546 --> 00:11:55.594
Тя би могла да бъде и е

00:11:55.594 --> 00:11:59.925
бъдещето на Сомалия.

NOTE Paragraph

00:11:59.925 --> 00:12:03.131
Едно момче на име Якоб Атем

00:12:03.131 --> 00:12:06.326
също е било изпълнено с възможности,

00:12:06.326 --> 00:12:08.418
преди да го сполети трагедия.

00:12:08.418 --> 00:12:10.882
Като бил на 7 години,

00:12:10.882 --> 00:12:13.176
селото му в Судан изгоряло пред очите му

00:12:13.176 --> 00:12:15.558
и същевременно научил,

00:12:15.558 --> 00:12:17.397
че родителите му

00:12:17.397 --> 00:12:19.386
и цялото му семейство

00:12:19.386 --> 00:12:21.250
били убити на същия ден.

00:12:21.250 --> 00:12:23.040
Само братовчед му останал жив

00:12:23.040 --> 00:12:25.320
и двете момчета тръгнали заедно,

00:12:25.320 --> 00:12:27.170
вървели седем месеца,

00:12:27.170 --> 00:12:30.378
преследвали ги диви животни и
въоръжени групи,

00:12:30.378 --> 00:12:32.738
но най-накрая стигнали бежанските лагери,

00:12:32.738 --> 00:12:34.271
където намерили безопасност.

00:12:34.271 --> 00:12:36.394
Якоб прекарал следващите 7 години


00:12:36.394 --> 00:12:39.581
в бежански лагер в Кения.

NOTE Paragraph

00:12:39.581 --> 00:12:42.109
Животът му се променил,

00:12:42.109 --> 00:12:44.212
когато имал възможността

00:12:44.212 --> 00:12:46.417
да бъде преместен в САЩ,

00:12:46.417 --> 00:12:49.113
където попаднал на любящо приемно
семейство,

00:12:49.113 --> 00:12:51.701
тръгнал на училище

00:12:51.701 --> 00:12:53.995
и поиска да споделя с вас

00:12:53.995 --> 00:12:55.563
този момент на гордост -

00:12:55.563 --> 00:12:57.868
дипломирането му от университета.

NOTE Paragraph

00:12:57.868 --> 00:13:01.810
(Аплодисменти)

NOTE Paragraph

00:13:03.829 --> 00:13:06.243
Онзи ден се чухме по Скайп -

00:13:06.243 --> 00:13:11.237
бил в новия си университет във Флорида,

00:13:11.237 --> 00:13:14.236
където учел за докторска степен
по обществено здраве

00:13:14.236 --> 00:13:17.306
и с гордост ми каза, че е успял да 
издейства достатъчно средства

00:13:17.306 --> 00:13:19.990
от обществениците в САЩ,

00:13:19.990 --> 00:13:24.575
с които да издигне клиника за лечение

00:13:24.575 --> 00:13:27.655
в родното си село.

NOTE Paragraph

00:13:27.655 --> 00:13:30.939
Искам да ви върна вниманието
към Хани.

00:13:30.939 --> 00:13:33.160
Когато му казах, че ще имам възможността

00:13:33.160 --> 00:13:35.877
да говоря пред вас, на тази сцена,

00:13:35.877 --> 00:13:38.172
той ми позволи да прочета

00:13:38.172 --> 00:13:41.532
едно негово стихотворение, което
ми изпрати.

NOTE Paragraph

00:13:41.532 --> 00:13:44.449
Той пише:

00:13:45.270 --> 00:13:47.830
"Липсва ми същността ми,

00:13:47.830 --> 00:13:50.335
приятелите ми,

00:13:50.335 --> 00:13:54.590
четенето на романи
или писането на стихотворения,

00:13:54.590 --> 00:13:59.515
птичките и сутрешният чай.

00:13:59.515 --> 00:14:04.464
Стаята ми, книгите ми, същността ми

00:14:04.464 --> 00:14:10.122
и всичко, което ме кара
да се усмихвам.

00:14:10.122 --> 00:14:14.250
О, имах толкова много мечти,

00:14:14.250 --> 00:14:17.796
които можех да осъществя."

NOTE Paragraph

00:14:19.323 --> 00:14:21.551
Ето какво искам да кажа с всичко това:

00:14:21.551 --> 00:14:23.597
Ако не инвестираме в бежанците,

00:14:23.597 --> 00:14:29.241
пропускаме огромна възможност.

00:14:29.241 --> 00:14:31.092
Като ги оставяме на произвола,

00:14:31.092 --> 00:14:36.439
те стават жертви на насилие
и експлоатация,

00:14:36.439 --> 00:14:39.712
остават необразовани и 
без никакви умения

00:14:39.712 --> 00:14:42.265
и забавят с години завръщането си

00:14:42.265 --> 00:14:48.115
към мира и просперитета в 
родните си страни.

00:14:48.115 --> 00:14:51.399
Вярвам, че начинът, по който се отнасяме
с бежанците,

00:14:51.399 --> 00:14:55.972
ще оформи облика на бъдещия свят.

00:14:55.972 --> 00:14:58.926
Жертвите на войните може би държат
ключа

00:14:58.926 --> 00:15:01.447
към вечния мир

00:15:01.447 --> 00:15:03.256
и бежанците са тези, които могат

00:15:03.256 --> 00:15:06.923
да сложат край на насилието.

NOTE Paragraph

00:15:06.923 --> 00:15:09.944
Хани се намира в критичен момент.

00:15:09.944 --> 00:15:12.209
Бихме се радвали да му помогнем
да учи

00:15:12.209 --> 00:15:15.269
и да стане инженер,

00:15:15.269 --> 00:15:19.116
но средствата ни са заделени за 
основни житейски нужди:

00:15:19.116 --> 00:15:23.163
палатки, завивки, матраци, 
кухненски пособия,

00:15:23.163 --> 00:15:27.519
хранителни провизии и лекарства.

00:15:27.519 --> 00:15:30.916
Университетът е лукс.

00:15:30.916 --> 00:15:35.253
Но ако го оставим да мизерства 
в тези условия,

00:15:35.253 --> 00:15:37.214
той също ще стане част

00:15:37.214 --> 00:15:40.636
от изгубеното поколение.

00:15:40.636 --> 00:15:45.340
Историята на Хани е трагедия,

00:15:45.340 --> 00:15:49.073
но това далеч не значи, че трябва да 
завърши като такава.

NOTE Paragraph

00:15:49.073 --> 00:15:51.450
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:15:51.450 --> 00:15:55.045
(Аплодисменти)