1
00:00:00,812 --> 00:00:02,449
Започнах да работя с бежанци,

2
00:00:02,449 --> 00:00:04,333
защото исках

3
00:00:04,333 --> 00:00:06,673
да направя промяна,

4
00:00:06,673 --> 00:00:08,080
а промяната започва

5
00:00:08,080 --> 00:00:10,436
с разказването на техните истории.

6
00:00:10,436 --> 00:00:11,926
Затова когато се срещам с бежанци,

7
00:00:11,926 --> 00:00:14,726
винаги им задавам въпроси:

8
00:00:14,726 --> 00:00:17,044
"Кой бомбардира къщата ти?"

9
00:00:17,044 --> 00:00:19,697
"Кой уби сина ти?"

10
00:00:19,697 --> 00:00:23,741
"Останалите от семейството ти живи ли са?"

11
00:00:23,741 --> 00:00:25,727
"Как се справяш,

12
00:00:25,727 --> 00:00:28,258
живеейки като изгнаник?"

13
00:00:28,258 --> 00:00:31,261
Но има един въпрос, който

14
00:00:31,261 --> 00:00:33,725
разкрива най-много, а той е:

15
00:00:33,725 --> 00:00:35,907
"Какво взе със себе си?"

16
00:00:35,907 --> 00:00:38,157
"Кое е най-ценното,

17
00:00:38,157 --> 00:00:40,229
което трябваше да отнесеш,

18
00:00:40,229 --> 00:00:43,635
когато бомбите падаха над града ти

19
00:00:43,635 --> 00:00:48,060
и групи въоръжени наближаваха дома ти?"

20
00:00:48,060 --> 00:00:50,665
Едно познато сирийско момче - бежанец

21
00:00:50,665 --> 00:00:53,355
ми каза, че без колебания,

22
00:00:53,355 --> 00:00:57,145
докато животът му е бил в опасност,

23
00:00:57,145 --> 00:01:00,126
той е взел дипломата си от гимназията

24
00:01:00,126 --> 00:01:02,055
и по-късно ми сподели защо.

25
00:01:02,055 --> 00:01:05,263
Той каза: "Взех дипломата си,

26
00:01:05,263 --> 00:01:08,469
защото животът ми зависеше от нея".

27
00:01:08,469 --> 00:01:11,698
Рискувал е живота си за тази диплома.

28
00:01:11,698 --> 00:01:15,380
Вървял е сред летящи куршуми
на път за училище;

29
00:01:15,380 --> 00:01:17,895
класната му стая се е тресяла

30
00:01:17,895 --> 00:01:21,129
под звука на бомбите и стрелбите.

31
00:01:21,129 --> 00:01:23,936
Майка му ми сподели:

32
00:01:23,936 --> 00:01:27,005
"Всяка сутрих го молех

33
00:01:27,005 --> 00:01:29,931
да не отива на училище".

34
00:01:29,931 --> 00:01:33,390
Но тъй като той настоявал,

35
00:01:33,390 --> 00:01:37,362
тя всеки път го прегръщала
като за последно.

36
00:01:37,362 --> 00:01:39,392
Всеки път казвал на майка си:

37
00:01:39,392 --> 00:01:41,237
"Всички ни е страх,

38
00:01:41,237 --> 00:01:44,128
но желанието ни да сме образовани

39
00:01:44,128 --> 00:01:47,462
е по-силно от страха".

40
00:01:47,462 --> 00:01:50,798
Един ден семейството получило
лоши новини.

41
00:01:50,798 --> 00:01:53,532
Лелята, чичото и братовчедът на Хани

42
00:01:53,532 --> 00:01:56,221
били убити 


43
00:01:56,221 --> 00:01:57,215
поради отказ да напуснат дома си.

44
00:01:57,215 --> 00:02:00,080
Гърлата им били прерязани.

45
00:02:00,080 --> 00:02:02,711
Било време за бягство.

46
00:02:02,711 --> 00:02:05,725
Напуснали страната на същия ден.

47
00:02:05,725 --> 00:02:07,586
Хани се криел най-отзад в колата

48
00:02:07,586 --> 00:02:11,496
поради страх от разстрел.

49
00:02:11,496 --> 00:02:15,208
Семейството избягало в Ливан,

50
00:02:15,208 --> 00:02:17,904
където намерило спокойствие.

51
00:02:17,904 --> 00:02:21,586
Животът им обаче станал труден

52
00:02:21,586 --> 00:02:24,590
и монотонен.

53
00:02:24,590 --> 00:02:27,289
Наложило се да си построят колиба

54
00:02:27,289 --> 00:02:28,622
на мръсно и кално поле.

55
00:02:28,622 --> 00:02:30,940
Това е Ашраф, братчето на Хани,

56
00:02:30,940 --> 00:02:32,678
което играе навън.

57
00:02:32,678 --> 00:02:35,100
В този ден те станали част

58
00:02:35,100 --> 00:02:40,304
от най-големия бежански лагер в света,

59
00:02:40,304 --> 00:02:43,330
в толкова малка страна като Ливан.

60
00:02:43,330 --> 00:02:45,981
Нейното население е само 4 милиона,

61
00:02:45,981 --> 00:02:49,551
от които 1 милион са сирийски бежанци.

62
00:02:49,551 --> 00:02:53,645
Там няма град или село,

63
00:02:53,645 --> 00:02:58,392
където да няма настанени сирийци.

64
00:02:58,392 --> 00:03:01,587
Подобна щедрост и човечност

65
00:03:01,587 --> 00:03:05,961
са наистина забележителни.

66
00:03:05,961 --> 00:03:08,955
Представете си го така:

67
00:03:08,955 --> 00:03:10,711
Подобно би било съотношението,

68
00:03:10,711 --> 00:03:13,702
ако цялото население на Германия,

69
00:03:13,702 --> 00:03:15,567
тоест 80 милиона души,

70
00:03:15,567 --> 00:03:20,957
мигрира в САЩ в рамките на 3 години.

71
00:03:20,957 --> 00:03:24,118
Половината граждани на Сирия

72
00:03:24,118 --> 00:03:26,548
в момента са откъснати от домовете си,

73
00:03:26,548 --> 00:03:28,303
а повечето от тях дори не са
емигрирали.

74
00:03:28,303 --> 00:03:30,598
6 милиона и половина души

75
00:03:30,598 --> 00:03:33,320
са избягали, за да се спасят.

76
00:03:33,320 --> 00:03:36,210
Над 3 милиона души

77
00:03:36,210 --> 00:03:37,932
са преминали границите

78
00:03:37,932 --> 00:03:41,475
и са намерили убежище
в съседните държави.

79
00:03:41,475 --> 00:03:44,400
Само една малка част

80
00:03:44,400 --> 00:03:48,534
са се преселили в Европа.

81
00:03:48,534 --> 00:03:51,205
Най-притеснителното е,

82
00:03:51,205 --> 00:03:55,131
че половината сирийски бежанци са деца.

83
00:03:55,131 --> 00:03:57,369
Снимах това момиченце

84
00:03:57,369 --> 00:04:00,294
2 часа след като беше пристигнала,

85
00:04:00,294 --> 00:04:04,636
след дълъг път от Сирия до Йордания.

86
00:04:04,636 --> 00:04:08,061
Най-тревожното е,

87
00:04:08,061 --> 00:04:11,802
че само 20% от тези сирийски деца

88
00:04:11,802 --> 00:04:15,277
ходят на училище в Ливан.

89
00:04:15,277 --> 00:04:18,210
Въпреки това всички те продължават

90
00:04:18,210 --> 00:04:20,508
да твърдят, че образованието

91
00:04:20,508 --> 00:04:25,574
е най-важното нещо в живота им.

92
00:04:25,574 --> 00:04:29,755
Защото им позволява да мислят
за бъдещето си,

93
00:04:29,755 --> 00:04:33,150
вместо за мрачното си минало.

94
00:04:33,150 --> 00:04:38,784
Изпълва ги с надежда, а не с омраза.

95
00:04:38,784 --> 00:04:40,813
Спомням си как скоро посетих

96
00:04:40,813 --> 00:04:44,390
един сирийски бежански лагер в Ирак,

97
00:04:44,390 --> 00:04:46,202
където срещнах едно момиче

98
00:04:46,202 --> 00:04:47,979
и си казах: "Колко е красива!".

99
00:04:47,979 --> 00:04:49,686
Отидох при нея и я попитах

100
00:04:49,686 --> 00:04:51,634
дали може да я снимам.

101
00:04:51,634 --> 00:04:53,333
Тя се съгласи,

102
00:04:53,333 --> 00:04:56,370
но отказа да се усмихне.

103
00:04:56,370 --> 00:04:59,419
Предполагам, че не е способна,

104
00:04:59,419 --> 00:05:02,925
защото осъзнава, че представя

105
00:05:02,925 --> 00:05:07,369
едно изгубено поколение,

106
00:05:07,369 --> 00:05:11,950
изолирано и обезсърчено.

107
00:05:11,950 --> 00:05:15,496
Вижте само от какво са избягали:

108
00:05:15,496 --> 00:05:17,335
тотално разрушение,

109
00:05:17,335 --> 00:05:22,914
сгради, индустрия, училища, 
пътища, домове.

110
00:05:22,914 --> 00:05:25,593
Домът на Хани също е разрушен.

111
00:05:25,593 --> 00:05:28,806
Всичко това трябва да бъде 
възстановено

112
00:05:28,806 --> 00:05:33,637
от архитекти, инженери, техници.

113
00:05:33,637 --> 00:05:37,284
Обществото ще се нуждае от учители,
юристи,

114
00:05:37,284 --> 00:05:41,525
и политици с жажда за мир,

115
00:05:41,525 --> 00:05:44,169
а не за отмъщение.

116
00:05:44,169 --> 00:05:45,924
Не би ли трябвало това

117
00:05:45,924 --> 00:05:49,015
да бъде издигнато отново
от най-засегнатите -

118
00:05:49,015 --> 00:05:54,880
заточените общества, бежанците?

119
00:05:54,880 --> 00:05:57,634
Бежанците имат достатъчно време,

120
00:05:57,634 --> 00:05:59,880
за да се подготвят за завръщане.

121
00:05:59,880 --> 00:06:02,595
Сигурно си представяте, че да бъдеш
бежанец

122
00:06:02,595 --> 00:06:05,103
е нещо временно.

123
00:06:05,103 --> 00:06:08,044
Далеч не е така.

124
00:06:08,044 --> 00:06:11,560
С толкова непрестанни войни

125
00:06:11,560 --> 00:06:15,362
средностатистическият бежанец

126
00:06:15,362 --> 00:06:18,827
ще прекара 17 години в изгнание.

127
00:06:18,827 --> 00:06:22,415
Хани беше прекарал две години в забрава,

128
00:06:22,415 --> 00:06:24,789
когато отидох да го видя скоро

129
00:06:24,789 --> 00:06:28,546
и проведохме разговор на английски.

130
00:06:28,546 --> 00:06:30,435
Призна ми, че е научил езика,

131
00:06:30,435 --> 00:06:34,089
от романите на Дан Браун

132
00:06:34,089 --> 00:06:38,444
и от американската рап музика.

133
00:06:38,444 --> 00:06:41,189
Успяхме и да се позабавляваме

134
00:06:41,189 --> 00:06:45,823
в игри с братчето му Ашраф.

135
00:06:45,823 --> 00:06:47,444
Но никога няма да забравя
думите му

136
00:06:47,444 --> 00:06:50,868
в края на разговора.

137
00:06:50,868 --> 00:06:53,281
Той ми каза:

138
00:06:53,281 --> 00:06:58,810
"Ако не съм ученик, съм едно нищо".

139
00:06:58,810 --> 00:07:02,527
Хани е един от 50-те милиона души,

140
00:07:02,527 --> 00:07:06,105
които днес са извън дома си.

141
00:07:06,105 --> 00:07:08,884
От Втората световна война насам

142
00:07:08,884 --> 00:07:14,151
не е имало толкова много принудителни
преселения.

143
00:07:14,151 --> 00:07:16,780
Докато напредваме ускорено

144
00:07:16,780 --> 00:07:18,881
в здравеопазването,

145
00:07:18,881 --> 00:07:23,875
в технологиите, в образованието и дизайна,

146
00:07:23,875 --> 00:07:27,238
същевременно правим страшно малко

147
00:07:27,238 --> 00:07:30,546
в помощ на жертвите

148
00:07:30,546 --> 00:07:33,245
и почти нищо,

149
00:07:33,245 --> 00:07:35,281
за да спрем и предотвратим

150
00:07:35,281 --> 00:07:38,690
войните, които ги гонят от домовете им.

151
00:07:38,690 --> 00:07:43,133
Броят на жертвите се увеличава.

152
00:07:43,133 --> 00:07:46,267
Всеки ден,

153
00:07:46,267 --> 00:07:48,449
в края на този ден дори,

154
00:07:48,449 --> 00:07:52,297
средно 32 000 души ще бъдат

155
00:07:52,297 --> 00:07:54,332
принудително изгонени от домовете си.

156
00:07:54,332 --> 00:07:57,244
32 хиляди души.

157
00:07:59,271 --> 00:08:03,020
Те преминават през граници като тази.

158
00:08:03,020 --> 00:08:06,715
Това е тази между Сирия и Йордания

159
00:08:06,715 --> 00:08:09,675
в един обичаен ден.

160
00:08:13,588 --> 00:08:18,492
Други плават в препълнени и 
необезопасени лодки,

161
00:08:18,492 --> 00:08:20,292
рискувайки живота си, 
за да стигнат до Европа,

162
00:08:20,292 --> 00:08:22,923
където ще са в безопасност.

163
00:08:22,923 --> 00:08:24,638
Този млад сириец е оцелял,

164
00:08:24,638 --> 00:08:27,424
след като лодката се е обърнала,

165
00:08:27,424 --> 00:08:29,047
а повечето хора се издавили.

166
00:08:29,047 --> 00:08:31,262
Той ни каза:

167
00:08:31,262 --> 00:08:35,421
"Ние просто търсим някое спокойно
място,

168
00:08:35,421 --> 00:08:38,290
където няма кой да те нарани,

169
00:08:38,290 --> 00:08:40,832
където не те унижават

170
00:08:40,832 --> 00:08:43,543
и където не убиват".

171
00:08:43,543 --> 00:08:46,761
Смятам, че това трябва да бъде
минимумът.

172
00:08:46,761 --> 00:08:49,888
Не мечтаете ли за свят, 
където за всички има лечение,

173
00:08:49,888 --> 00:08:51,766
учение

174
00:08:51,766 --> 00:08:55,160
и възможности?

175
00:08:56,832 --> 00:08:58,856
Американците и европейците

176
00:08:58,856 --> 00:09:02,107
си въобразяват, че броят на бежанците

177
00:09:02,107 --> 00:09:04,480
на глава от населението в страните им

178
00:09:04,480 --> 00:09:06,500
е огромен,

179
00:09:06,500 --> 00:09:08,642
но истината е, че

180
00:09:08,642 --> 00:09:12,287
86% от бежанците

181
00:09:12,287 --> 00:09:14,967
живеят в развиващите се страни,

182
00:09:14,967 --> 00:09:19,520
които си имат достатъчно
вътрешни проблеми,

183
00:09:19,520 --> 00:09:23,539
търсят начини да помогнат на своя народ

184
00:09:23,539 --> 00:09:25,662
и се борят с беднотията.

185
00:09:25,662 --> 00:09:28,935
Затова развитите страни
трябва

186
00:09:28,935 --> 00:09:32,636
да признават човечността и
щедростта на по-малките,

187
00:09:32,636 --> 00:09:36,754
които дават убежище на бежанци.

188
00:09:36,754 --> 00:09:40,386
Всички държави трябва да направят така,

189
00:09:40,386 --> 00:09:42,939
че да няма затворена граница за никого,

190
00:09:42,939 --> 00:09:46,652
който бяга от войната и търси защита.

191
00:09:46,652 --> 00:09:49,282
(Аплодисменти)

192
00:09:49,282 --> 00:09:52,519
Благодаря ви.

193
00:09:54,200 --> 00:09:56,505
Нещо повече, което можем да
направим за бежанците

194
00:09:56,505 --> 00:10:00,915
освен просто да им помагаме
да оцелеят,

195
00:10:00,915 --> 00:10:04,446
е да им помогнем да живеят.

196
00:10:04,446 --> 00:10:07,506
Трябва да възприемаме техните общности

197
00:10:07,506 --> 00:10:11,713
като нещо повече от временни заселници,

198
00:10:11,713 --> 00:10:13,873
които кретат ден след ден

199
00:10:13,873 --> 00:10:16,782
и чакат войната да свърши.

200
00:10:16,782 --> 00:10:20,511
Тези общности са средища на добродетели,

201
00:10:20,511 --> 00:10:24,459
където изгнаниците могат да
превъзмогнат страданията

202
00:10:24,459 --> 00:10:27,643
и да се подготвят за деня, в който
ще се върнат у дома

203
00:10:27,643 --> 00:10:30,724
като носители на промяна към по-добро

204
00:10:30,724 --> 00:10:35,122
и социално преобразуване.

205
00:10:35,122 --> 00:10:37,508
Всичко е свързано.

206
00:10:37,508 --> 00:10:41,817
Сетих се за жестоката война в Сомалия,

207
00:10:41,817 --> 00:10:45,741
продължила близо 22 години.

208
00:10:45,741 --> 00:10:48,250
Представете си живота в подобен лагер.

209
00:10:48,250 --> 00:10:49,823
Аз посетих този лагер.

210
00:10:49,823 --> 00:10:51,700
Намира се в Джибути, близо до Сомалия,

211
00:10:51,700 --> 00:10:54,244
и е толкова отдалечен,

212
00:10:54,244 --> 00:10:56,685
че се наложи да пътуваме с хеликоптер
дотам.

213
00:10:56,685 --> 00:11:00,131
Беше прашно и страшно горещо.

214
00:11:00,131 --> 00:11:02,425
Посетихме местно училище

215
00:11:02,425 --> 00:11:04,342
и разговаряхме с децата.

216
00:11:04,342 --> 00:11:06,936
Тогава видях едно момиче, което

217
00:11:06,936 --> 00:11:08,785
сякаш беше на годините на дъщеря ми.

218
00:11:08,785 --> 00:11:12,066
Отидох при нея и я заговорих.

219
00:11:12,066 --> 00:11:13,610
Задавах й обичайните въпроси,

220
00:11:13,610 --> 00:11:15,789
които възрастните задават на децата:

221
00:11:15,789 --> 00:11:17,712
"Кой е любимият ти предмет в училище?",

222
00:11:17,712 --> 00:11:20,367
"С какво искаш да се занимаваш, 
като пораснеш?".

223
00:11:20,367 --> 00:11:23,664
В този момент изражението й изгуби
всякаква емоция,

224
00:11:23,664 --> 00:11:25,714
а тя ми каза:

225
00:11:25,714 --> 00:11:28,185
"Аз нямам бъдеще".

226
00:11:28,185 --> 00:11:31,162
"Ученическият ми живот приключи".

227
00:11:31,162 --> 00:11:32,810
Помислих си, че не ме е разбрала.

228
00:11:32,810 --> 00:11:35,119
Обърнах се към колежката си,

229
00:11:35,119 --> 00:11:37,217
а тя ми потвърди,

230
00:11:37,217 --> 00:11:39,910
че няма финансиране за гимназиалното
образование

231
00:11:39,910 --> 00:11:42,180
в този лагер.

232
00:11:42,180 --> 00:11:43,649
В този момент ми се прииска

233
00:11:43,649 --> 00:11:45,967
да мога да й кажа:

234
00:11:45,967 --> 00:11:48,372
"Ще ви построим училище!".

235
00:11:48,372 --> 00:11:52,546
Помислих си и каква загуба е това.

236
00:11:52,546 --> 00:11:55,594
Тя би могла да бъде и е

237
00:11:55,594 --> 00:11:59,925
бъдещето на Сомалия.

238
00:11:59,925 --> 00:12:03,131
Едно момче на име Якоб Атем

239
00:12:03,131 --> 00:12:06,326
също е било изпълнено с възможности,

240
00:12:06,326 --> 00:12:08,418
преди да го сполети трагедия.

241
00:12:08,418 --> 00:12:10,882
Като бил на 7 години,

242
00:12:10,882 --> 00:12:13,176
селото му в Судан изгоряло пред очите му

243
00:12:13,176 --> 00:12:15,558
и същевременно научил,

244
00:12:15,558 --> 00:12:17,397
че родителите му

245
00:12:17,397 --> 00:12:19,386
и цялото му семейство

246
00:12:19,386 --> 00:12:21,250
били убити на същия ден.

247
00:12:21,250 --> 00:12:23,040
Само братовчед му останал жив

248
00:12:23,040 --> 00:12:25,320
и двете момчета тръгнали заедно,

249
00:12:25,320 --> 00:12:27,170
вървели седем месеца,

250
00:12:27,170 --> 00:12:30,378
преследвали ги диви животни и
въоръжени групи,

251
00:12:30,378 --> 00:12:32,738
но най-накрая стигнали бежанските лагери,

252
00:12:32,738 --> 00:12:34,271
където намерили безопасност.

253
00:12:34,271 --> 00:12:36,394
Якоб прекарал следващите 7 години


254
00:12:36,394 --> 00:12:39,581
в бежански лагер в Кения.

255
00:12:39,581 --> 00:12:42,109
Животът му се променил,

256
00:12:42,109 --> 00:12:44,212
когато имал възможността

257
00:12:44,212 --> 00:12:46,417
да бъде преместен в САЩ,

258
00:12:46,417 --> 00:12:49,113
където попаднал на любящо приемно
семейство,

259
00:12:49,113 --> 00:12:51,701
тръгнал на училище

260
00:12:51,701 --> 00:12:53,995
и поиска да споделя с вас

261
00:12:53,995 --> 00:12:55,563
този момент на гордост -

262
00:12:55,563 --> 00:12:57,868
дипломирането му от университета.

263
00:12:57,868 --> 00:13:01,810
(Аплодисменти)

264
00:13:03,829 --> 00:13:06,243
Онзи ден се чухме по Скайп -

265
00:13:06,243 --> 00:13:11,237
бил в новия си университет във Флорида,

266
00:13:11,237 --> 00:13:14,236
където учел за докторска степен
по обществено здраве

267
00:13:14,236 --> 00:13:17,306
и с гордост ми каза, че е успял да 
издейства достатъчно средства

268
00:13:17,306 --> 00:13:19,990
от обществениците в САЩ,

269
00:13:19,990 --> 00:13:24,575
с които да издигне клиника за лечение

270
00:13:24,575 --> 00:13:27,655
в родното си село.

271
00:13:27,655 --> 00:13:30,939
Искам да ви върна вниманието
към Хани.

272
00:13:30,939 --> 00:13:33,160
Когато му казах, че ще имам възможността

273
00:13:33,160 --> 00:13:35,877
да говоря пред вас, на тази сцена,

274
00:13:35,877 --> 00:13:38,172
той ми позволи да прочета

275
00:13:38,172 --> 00:13:41,532
едно негово стихотворение, което
ми изпрати.

276
00:13:41,532 --> 00:13:44,449
Той пише:

277
00:13:45,270 --> 00:13:47,830
"Липсва ми същността ми,

278
00:13:47,830 --> 00:13:50,335
приятелите ми,

279
00:13:50,335 --> 00:13:54,590
четенето на романи
или писането на стихотворения,

280
00:13:54,590 --> 00:13:59,515
птичките и сутрешният чай.

281
00:13:59,515 --> 00:14:04,464
Стаята ми, книгите ми, същността ми

282
00:14:04,464 --> 00:14:10,122
и всичко, което ме кара
да се усмихвам.

283
00:14:10,122 --> 00:14:14,250
О, имах толкова много мечти,

284
00:14:14,250 --> 00:14:17,796
които можех да осъществя."

285
00:14:19,323 --> 00:14:21,551
Ето какво искам да кажа с всичко това:

286
00:14:21,551 --> 00:14:23,597
Ако не инвестираме в бежанците,

287
00:14:23,597 --> 00:14:29,241
пропускаме огромна възможност.

288
00:14:29,241 --> 00:14:31,092
Като ги оставяме на произвола,

289
00:14:31,092 --> 00:14:36,439
те стават жертви на насилие
и експлоатация,

290
00:14:36,439 --> 00:14:39,712
остават необразовани и 
без никакви умения

291
00:14:39,712 --> 00:14:42,265
и забавят с години завръщането си

292
00:14:42,265 --> 00:14:48,115
към мира и просперитета в 
родните си страни.

293
00:14:48,115 --> 00:14:51,399
Вярвам, че начинът, по който се отнасяме
с бежанците,

294
00:14:51,399 --> 00:14:55,972
ще оформи облика на бъдещия свят.

295
00:14:55,972 --> 00:14:58,926
Жертвите на войните може би държат
ключа

296
00:14:58,926 --> 00:15:01,447
към вечния мир

297
00:15:01,447 --> 00:15:03,256
и бежанците са тези, които могат

298
00:15:03,256 --> 00:15:06,923
да сложат край на насилието.

299
00:15:06,923 --> 00:15:09,944
Хани се намира в критичен момент.

300
00:15:09,944 --> 00:15:12,209
Бихме се радвали да му помогнем
да учи

301
00:15:12,209 --> 00:15:15,269
и да стане инженер,

302
00:15:15,269 --> 00:15:19,116
но средствата ни са заделени за 
основни житейски нужди:

303
00:15:19,116 --> 00:15:23,163
палатки, завивки, матраци, 
кухненски пособия,

304
00:15:23,163 --> 00:15:27,519
хранителни провизии и лекарства.

305
00:15:27,519 --> 00:15:30,916
Университетът е лукс.

306
00:15:30,916 --> 00:15:35,253
Но ако го оставим да мизерства 
в тези условия,

307
00:15:35,253 --> 00:15:37,214
той също ще стане част

308
00:15:37,214 --> 00:15:40,636
от изгубеното поколение.

309
00:15:40,636 --> 00:15:45,340
Историята на Хани е трагедия,

310
00:15:45,340 --> 00:15:49,073
но това далеч не значи, че трябва да 
завърши като такава.

311
00:15:49,073 --> 00:15:51,450
Благодаря ви.

312
00:15:51,450 --> 00:15:55,045
(Аплодисменти)