Могат ли при нас, възрастните,
да се образуват нови нервни клетки?
Все още има някакво объркване
по този въпрос,
тъй като областта за проучване е
сравнително нова.
Например, говорих с
един от колегите си, Робърт,
който е онколог
и той ми каза:
"Сандрин, озадачаващо е.
Някои от пациентите ми, на които
сме казали, че са излекувани от рак
все още развиват симптоми на депресия."
А аз му отговорих:
"От моя гледна точка в това има смисъл.
Лекарството, давано на пациентите, за да
спре размножаването на раковите клетки,
спира също и образуването
на нови неврони в мозъка им."
Тогава Робърт ме погледна
сякаш бях луда и каза:
"Но, Сандрин, това са възрастни пациенти -
при възрастните не израстват
нови нервни клетки."
За негова изненада отвърнах:
"Всъщност, израстват."
И това е феномен, който
наричаме неврогенеза.
[Неврогенеза]
Е, Робърт не е невробиолог и
навремето в медицинския университет не са
му преподавали това, което сега знаем -
че мозъкът на възрастните
може да създава нови нервни клетки.
И така, Робърт, защото е добър лекар,
поиска да дойде в лабораторията ми,
за да разбере материята малко по-добре.
И аз го заведох на разходка
из една от най-вълнуващите
части на мозъка,
свързани с неврогенезата -
хипокампуса.
Той е тази сива структура
в центъра на мозъка.
Вече отдавна знаем,
че е важен за ученето, паметта,
настроението и емоциите.
Наскоро научихме, обаче,
че той е една от забележителните
структури в мозъка на възрастните,
в които могат да се създават
нови неврони.
Ако разрежем хипокампуса
и увеличим образа,
тук, на практика, в синьо виждате
новороден неврон в мозъка
на възрастна мишка.
Що се отнася до човешкия мозък,
колегата ми Йонас Фрисен
от Каролинска институт
е изчислил, че произвеждаме
по 700 нови неврона дневно
в хипокампуса.
Може да сметнете, че не са много
в сравнение с милиардите неврони,
които имаме.
Но докато станем на 50,
всички ние ще сме заменили невроните,
които имаме по рождение в тази структура
с нови неврони.
Защо са важни новите неврони
и какви са функциите им?
Първо, знаем, че са важни
за ученето и паметта.
В лабораторията сме показали,
че ако блокираме способността
на възрастния мозък
да създава нови неврони в хипокампуса,
блокираме и определени способности
за запаметяване.
И това е особено ново и вярно
за пространственото разпознаване -
например как се ориентираме в града.
Все още имаме много да учим
и невроните са важни не само за
капацитета на паметта,
но и за качеството ѝ.
Те ще са полезни за добавяне
на времето към спомените ни
и ще помогнат за различаването
на много сходни спомени, например
как откривате колелото си,
което паркирате на спирката
всеки ден, в една и съща зона,
но в малко по-различна позиция.
Още по-интересно
за колегата ми Робърт
е изследването, което правим
за неврогенезата и депресията.
В животинския модел на депресия
имаме по-ниско ниво на неврогенеза.
Ако дадем антидепресанти,
увеличаваме производството
на нови неврони
и намаляваме симптомите на депресия,
установявайки ясна връзка между
неврогенезата и депресията.
Нещо повече - ако просто
блокираме неврогенезата,
блокираме и действието
на антидепресанта.
Дотогава Робърт вече беше разбрал,
че най-вероятно пациентите му
страдат от депресия
дори след излекуването си от рак,
защото лекарството срещу рак е спряло
раждането на нови неврони.
И ще отнеме време да се
образуват такива,
които функционират нормално.
И така, всички сега мислим,
че имаме достатъчно доказателства,
за да твърдим, че трябва да
се целим в неврогенезата,
ако искаме да подобрим
паметта или настроението,
или дори да предотвратим влошаването им,
свързано с възрастта
или стреса.
И следващият въпрос е:
можем ли да контролираме неврогенезата?
Отговорът е да.
Сега ще направим малък тест.
Ще ви дам поредица поведения и дейности,
а вие ще ми кажете дали мислите,
че ще стимулират неврогенезата
или ще я намалят.
Готови ли сме?
Добре, започваме.
Учене?
Увеличава?
Да.
Ученето ще увеличи производството
на нови неврони.
Ами стреса?
Да, стресът ще намали производството
на нови неврони в хипокампуса.
А недостатъчният сън?
Наистина, ще намали неврогенезата.
Какво ще кажете за секса?
Охоо!
(Смях)
Да, прави сте, ще увеличи
производството на нови неврони.
Обаче, тук е въпрос на баланс.
Не искаме да попаднем в ситуация...
(Смях)
...с твърде много секс, който
води до липса на сън.
(Смях)
А остаряването?
Темпът на неврогенеза ще намалее
с напредването на възрастта,
но тя все още ще се случва.
И накрая - какво ще кажете за тичането?
Ще ви оставя да прецените сами.
Това е едно от първите изследвания,
направено от един от менторите ми,
Ръсти Гейдж от Института Солк,
което показва, че заобикалящата среда
може да повлияе
върху образуването на нови неврони.
Тук виждате част от хипокампуса на мишка,
която не е имала въртящо се колело
в клетката си.
Малките черни точки, които виждате,
всъщност са бъдещи нови неврони.
Сега виждате част от
хипокампуса на мишка,
която е имала въртящо се колело
в клетката.
Виждате внушителното умножаване
на черните точки, представляващи
бъдещите нови неврони.
Активността въздейства на неврогенезата,
но това не е всичко.
Това какво ядете има значение
за производството на нови неврони
в хипокампуса.
Тук имаме пример за диета
от хранителни вещества, които
са доказали ефикасността си.
Просто ще ви посоча няколко -
ограничаването на калориите с 20 до 30
процента ще увеличи неврогенезата.
Периодичното постене - увеличаването
на интервала между храненията -
ще увеличи неврогенезата.
Приемът на флавоноиди,
които се съдържат в черния шоколад
или боровинките,
увеличава неврогенезата.
Омега-3 мастните киселини
в мазните риби, като сьомгата,
ще увеличат производството
на нови неврони.
Обратно - диета, богата на
наситени мазнини
ще повлияе негативно на неврогенезата.
Етанолът - приемът на алкохол -
ще намали неврогенезата.
Не всичко, обаче, е загубено -
ресвератролът, който се съдържа
в червеното вино,
помага за оцеляването на новите неврони.
Следващият път, когато
излезете на вечеря,
можете да изберете това вероятно
"неутрално-за-неврогенезата" питие.
(Смях)
И накрая, нека да посоча и последното –
странно нещо.
Има японски групи, очаровани от
консистенцията на храните
и те доказват, че "меката" диета
вреди на неврогенезата
за разлика от храните, които изискват
дъвчене или хрупкавите храни.
Всички тези данни,
при които трябва да наблюдаваме
на клетъчно ниво,
са генерирани с използването на
животински модели.
Но такава диета е давана и
на участващи хора
и видяхме, че диетата променя
паметта и настроението
в същата посока, в която
променя неврогенезата,
например ограничаването на калориите
ще подобри капацитета на паметта,
докато диетата, богата на мазнини
ще влоши симптомите на депресия,
за разлика от омега-3 мастните киселини,
които увеличават неврогенезата,
а също и помагат за намаляването
на симптомите на депресия.
Смятаме, че ефектът на една диета
върху менталното здраве и настроението,
всъщност се постига чрез образуването
на нови неврони в хипокампуса.
Има значение не само какво ядете,
но и консистенцията на храната,
когато я ядете
и колко изяждате.
Ние, невробиолозите, които
се интересуват от неврогенеза,
трябва да разберем по-добре
функцията на новите неврони
и как можем да контролираме оцеляването
и създаването им.
Трябва също да намерим начин да запазим
неврогенезата при пациентите на Робърт.
А вие от ваша страна -
оставям на вас отговорността
за собствената ви неврогенеза.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)
Маргарет Хефърнан:
Фантастично изследване, Сандрин.
Вече ти казах, че промени живота ми -
вече ям много боровинки.
Сандрин Турет: Много хубаво.
МХ: Много ме заинтригува тичането.
Трябва ли да тичам?
Или е въпрос на аеробни упражнения -
да снабдим мозъка с кислород?
Може ли да са всякакви
енергични упражнения?
СТ: За момента
не можем да кажем дали
само тичането става,
но смятаме, че всичко, което
ще увеличи производството -
или притока на кръв към мозъка,
ще е полезно.
МХ: Т.е. не трябва да взимам
бягаща пътека за офиса си?
СТ: Не, не трябва.
МХ: О, какво облекчение! Прекрасно.
Сандрин Турет, много ви благодаря.
СТ: Благодаря, Маргарет.
(Аплодисменти)