WEBVTT

00:00:03.170 --> 00:00:06.151
Слизайки от автобуса

00:00:06.151 --> 00:00:07.896
се насочих към ъгъла

00:00:07.896 --> 00:00:11.284
за да тръгна на запад, на път към урок по брайлов шрифт.

00:00:11.284 --> 00:00:13.394
Беше зимата на 2009

00:00:13.394 --> 00:00:15.815
и аз бях сляп от около година.

00:00:15.815 --> 00:00:17.948
Нещата вървяха доста добре.

00:00:17.948 --> 00:00:19.855
Стигайки безопасно до другата страна,

00:00:19.855 --> 00:00:21.316
се обърнах наляво,

00:00:21.316 --> 00:00:23.920
натиснах бутона 
за звуков сигнал на светофара

00:00:23.920 --> 00:00:25.844
и зачаках реда си.

00:00:25.844 --> 00:00:27.933
Тръгнах, когато чух сигнала

00:00:27.933 --> 00:00:29.606
и стигнах безопасно до другата страна.

00:00:29.606 --> 00:00:31.702
Когато стъпих на тротоара,

00:00:31.702 --> 00:00:34.396
чух как един метален стол

00:00:34.396 --> 00:00:38.552
се плъзна по бетонния тротоар пред мен.

00:00:38.552 --> 00:00:40.469
Знам, че на ъгъла има кафене

00:00:40.469 --> 00:00:42.115
и че отпред има столове,

00:00:42.115 --> 00:00:43.511
за това се преместих на ляво

00:00:43.511 --> 00:00:45.355
за да бъда по близо до улицата.

00:00:45.355 --> 00:00:48.995
Същото направи и столът.

00:00:48.995 --> 00:00:51.076
Предположих, че съм направил грешка

00:00:51.076 --> 00:00:52.914
и се върнах надясно.

00:00:52.914 --> 00:00:56.409
Столът се плъзна в перфектен синхрон.

00:00:56.409 --> 00:00:58.774
Започнах леко да се притеснявам.

00:00:58.774 --> 00:01:00.387
Мръднах на ляво

00:01:00.387 --> 00:01:01.676
и столът се плъзна

00:01:01.676 --> 00:01:04.284
блокирайки пътя ми.

00:01:04.284 --> 00:01:07.286
Вече официално се побърквах.

00:01:07.286 --> 00:01:08.871
Затова извиках:

00:01:08.871 --> 00:01:12.132
'Кой, по дяволите, е там? Какво става?'

00:01:12.132 --> 00:01:14.384
Именно тогава, покрай вика си,

00:01:14.384 --> 00:01:17.069
чух нещо друго, едно познато потракване.

00:01:17.069 --> 00:01:18.915
Звучеше познато,

00:01:18.915 --> 00:01:20.778
и бързо се сетих за една друга вероятност.

00:01:20.778 --> 00:01:22.709
Посегнах с лявата си ръка

00:01:22.709 --> 00:01:26.113
и пръстите ми докоснаха нещо рошаво,

00:01:26.113 --> 00:01:28.664
напипах ухо,

00:01:28.664 --> 00:01:32.926
ухото на куче, може би голдън ретрийвър.

00:01:32.926 --> 00:01:34.915
Каишката ѝ беше завързана за стола,

00:01:34.915 --> 00:01:36.652
докато стопанинът беше влязъл за кафе,

00:01:36.652 --> 00:01:38.444
а тя просто беше постоянна в усилията си

00:01:38.444 --> 00:01:41.782
да ме поздрави и 
може би да получи почесване зад ухото.

00:01:41.782 --> 00:01:44.394
Кой знае, може би доброволно предлагаше услугите си.

00:01:44.394 --> 00:01:46.773
(Смях)

NOTE Paragraph

00:01:46.773 --> 00:01:49.182
Но тази кратка история всъщност

00:01:49.182 --> 00:01:52.381
е за страховете и заблудите, съпътстващи

00:01:52.381 --> 00:01:55.284
идеята за движението из града

00:01:55.284 --> 00:01:56.607
без зрение,

00:01:56.607 --> 00:01:59.568
привидно незабелязвайки околната среда

00:01:59.568 --> 00:02:02.468
и хората наоколо.

NOTE Paragraph

00:02:02.468 --> 00:02:06.369
Позволете ми да се върна назад и да поставя нещата в перспектива.

00:02:06.369 --> 00:02:08.928
На деня на Свети Патрик през 2008 година

00:02:08.928 --> 00:02:11.515
бях приет в болница за операция,

00:02:11.515 --> 00:02:13.709
за премахването на мозъчен тумор.

00:02:13.709 --> 00:02:15.796
Операцията беше успешна.

00:02:15.796 --> 00:02:18.965
Два дни по-късно зрението ми започна да отслабва.

00:02:18.965 --> 00:02:22.487
На третия ден си бе отишло.

NOTE Paragraph

00:02:22.487 --> 00:02:24.584
Незабавно ме обзе усещане за страх,

00:02:24.584 --> 00:02:28.473
за объркване, за уязвимост,

00:02:28.473 --> 00:02:30.922
както всеки в моята ситуация би направил.

00:02:30.922 --> 00:02:33.414
Но след като имах време да спра и да помисля,

00:02:33.414 --> 00:02:35.165
всъщност започнах да осъзнавам,

00:02:35.165 --> 00:02:38.089
че имам много неща, за които да съм благодарен.

00:02:38.089 --> 00:02:41.085
В частност, се сетих за баща ми,

00:02:41.085 --> 00:02:43.282
който почина от усложненията

00:02:43.282 --> 00:02:45.385
на мозъчна операция.

00:02:45.385 --> 00:02:50.476
Той беше на 36. Тогава бях на седем.

00:02:50.476 --> 00:02:53.169
Така че, въпреки че имах много причини

00:02:53.169 --> 00:02:55.401
да се боя от това, което ме очакваше

00:02:55.401 --> 00:02:58.035
и нямах никакво понятие 
точно какво щеше да се случи,

00:02:58.035 --> 00:02:59.793
бях жив.

00:02:59.793 --> 00:03:02.505
Синът ми все още имаше баща.

00:03:02.505 --> 00:03:04.392
Освен това, не бях първият човек

00:03:04.392 --> 00:03:06.005
изгубил зрението си.

00:03:06.005 --> 00:03:08.154
Знаех, че трябва да има множество системи

00:03:08.154 --> 00:03:10.471
и техники, които да ме обучат

00:03:10.471 --> 00:03:13.033
как да водя пълноценен, значим и активен живот

00:03:13.033 --> 00:03:14.635
без зрение.

NOTE Paragraph

00:03:14.635 --> 00:03:16.782
Докато дойде време да ме изпишат от болницата,

00:03:16.782 --> 00:03:19.486
няколко дни по-късно, аз си тръгнах с мисия,

00:03:19.486 --> 00:03:21.616
мисия да изляза, да получа най-доброто обучение,

00:03:21.616 --> 00:03:26.780
възможно най-бързо и да започна да строя живота си на ново.

00:03:26.780 --> 00:03:30.828
След шест месеца вече се бях върнал на работа.

00:03:30.828 --> 00:03:32.430
Обучението ми беше започнало.

00:03:32.430 --> 00:03:34.090
Дори започнах да карам двойно колело

00:03:34.090 --> 00:03:35.715
със старите си приятели колоездачи.

00:03:35.715 --> 00:03:38.412
Пътувах до работа сам,

00:03:38.412 --> 00:03:40.887
пеша през града и с автобус.

00:03:40.887 --> 00:03:43.650
Беше много трудно.

NOTE Paragraph

00:03:43.650 --> 00:03:45.917
Но това, което не бях предвидил,

00:03:45.917 --> 00:03:48.889
през този бърз преход,

00:03:48.889 --> 00:03:52.637
беше невероятното изживяване от съпоставянето

00:03:52.637 --> 00:03:56.577
на усещанията ми като зрящ с тези на незрящ,

00:03:56.577 --> 00:03:59.250
от същите места и същите хора,

00:03:59.250 --> 00:04:02.753
за толкова кратък период от време.

NOTE Paragraph

00:04:02.753 --> 00:04:04.649
От там достигнах до много прозрения,

00:04:04.649 --> 00:04:06.146
или - както аз ги наричам - наблюдения,

00:04:06.146 --> 00:04:09.535
Неща, които научих след като изгубих зрението си.

00:04:09.535 --> 00:04:12.502
Тези наблюдения варираха от тривиални

00:04:12.502 --> 00:04:14.167
до задълбочени,

00:04:14.167 --> 00:04:16.735
от ежедневни до смешни.

00:04:16.735 --> 00:04:19.752
Като архитект, това рязко съпоставяне

00:04:19.752 --> 00:04:22.266
на усещанията ми като зрящ и незрящ

00:04:22.266 --> 00:04:24.551
от същите места и същите градове

00:04:24.551 --> 00:04:26.564
за толкова кратко време,

00:04:26.564 --> 00:04:28.770
ме доведе до множество чудесни наблюдения

00:04:28.770 --> 00:04:31.944
за самия град.

00:04:31.944 --> 00:04:33.818
Най-главното от които

00:04:33.818 --> 00:04:35.812
беше осъзнаването, че всъщност

00:04:35.812 --> 00:04:39.752
градовете са фантастични места за слепите.

00:04:39.752 --> 00:04:42.073
Също така бях изненадан

00:04:42.073 --> 00:04:45.441
от склонността на града към доброта и грижа,

00:04:45.441 --> 00:04:48.921
вместо към безразличие или по-лошо.

00:04:48.921 --> 00:04:50.684
И тогава започнах да осъзнавам,

00:04:50.684 --> 00:04:52.673
че слепите, като че ли имат

00:04:52.673 --> 00:04:56.742
положително влияние над самия град.

00:04:56.742 --> 00:04:59.996
Това ми се стори любопитно.

NOTE Paragraph

00:04:59.996 --> 00:05:02.556
Нека се върнем назад и да разгледаме

00:05:02.556 --> 00:05:07.918
защо градът е толкова добър за слепите.

00:05:07.918 --> 00:05:11.540
Присъщо за обучението за възстановяване от загуба на зрението

00:05:11.540 --> 00:05:15.411
е да се научите да разчитате 
на всичките си не-визуални сетива,

00:05:15.411 --> 00:05:18.637
на нещата, които иначе бихте игнорирали.

00:05:18.637 --> 00:05:21.182
Сякаш един цял нов свят на сетивна информация

00:05:21.182 --> 00:05:22.631
се разкрива пред Вас.

00:05:22.631 --> 00:05:24.159
Бях наистина впечатлен от симфонията

00:05:24.159 --> 00:05:27.135
от едва доловими звуци около мен в града,

00:05:27.135 --> 00:05:28.427
които можете да чуете и чрез тях

00:05:28.427 --> 00:05:30.309
да разберете къде се намирате,

00:05:30.309 --> 00:05:33.114
как да се движите и къде да отидете.

00:05:33.114 --> 00:05:35.838
По същия начин, само чрез хватката на бастуна,

00:05:35.838 --> 00:05:39.752
можете да усетите 
контрастиращи материи по земята,

00:05:39.752 --> 00:05:42.186
и с течение на времето изграждате модел 
за това къде се намирате

00:05:42.186 --> 00:05:43.728
и на къде сте се запътили.

00:05:43.728 --> 00:05:46.620
По същия начин, само слънцето,
печащо на едната страна на лицето Ви

00:05:46.620 --> 00:05:49.449
или вятърът по врата Ви,

00:05:49.449 --> 00:05:51.649
Ви дава представа за позицията

00:05:51.649 --> 00:05:53.342
и напредъка Ви по улицата,

00:05:53.342 --> 00:05:56.847
и движението Ви през времето и пространството.

00:05:56.847 --> 00:05:59.280
Но също и обонянието.

00:05:59.280 --> 00:06:01.981
Някои квартали и градове 
имат свои собствени миризми,

00:06:01.981 --> 00:06:05.022
както и местата и нещата около Вас,

00:06:05.022 --> 00:06:06.814
и ако имате късмет, можете дори да следвате носа си

00:06:06.814 --> 00:06:10.243
до новата пекарна, която търсите.

NOTE Paragraph

00:06:10.243 --> 00:06:11.952
Всичко това наистина ме изненада,

00:06:11.952 --> 00:06:14.957
защото започнах да осъзнавам,

00:06:14.957 --> 00:06:17.510
че незрящите ми изживявания

00:06:17.510 --> 00:06:19.945
бяха много по-многосетивни

00:06:19.945 --> 00:06:22.970
отколкото зрящите ми изживявания 
някога са били.

00:06:22.970 --> 00:06:25.710
Това, което също ме впечатли,

00:06:25.710 --> 00:06:27.342
беше колко се променяше градът около мен.

00:06:27.342 --> 00:06:29.079
Когато си зрящ,

00:06:29.079 --> 00:06:31.268
всеки като че ли се затваря в себе си,

00:06:31.268 --> 00:06:33.081
всеки гледа своята работа.

00:06:33.081 --> 00:06:34.348
Когато изгубите зрението си обаче,

00:06:34.348 --> 00:06:37.147
историята става друга.

00:06:37.147 --> 00:06:38.626
Не знам кой кого гледа,

00:06:38.626 --> 00:06:42.175
подозирам, че много хора
гледат мен.

00:06:42.175 --> 00:06:44.323
Не съм параноик, но където и да отида,

00:06:44.323 --> 00:06:47.352
получавам купища съвети:

00:06:47.352 --> 00:06:49.672
'Ела тук!', 'Мръдни натам!', 'Внимавай за това!'

00:06:49.672 --> 00:06:51.749
Голяма част от информацията е добра.

00:06:51.749 --> 00:06:54.235
Част от нея е полезна. Голяма част е противоречива.

00:06:54.235 --> 00:06:57.804
Трябва да прецените 
какво всъщност са имали предвид.

00:06:57.804 --> 00:07:01.357
Част от нея е грешна и не е от помощ.

00:07:01.357 --> 00:07:04.368
Но всичко това е хубаво като цяло.

NOTE Paragraph

00:07:04.368 --> 00:07:05.904
Веднъж бях в Оукланд,

00:07:05.904 --> 00:07:08.791
вървях по Бродуей и стигнах до един ъгъл.

00:07:08.791 --> 00:07:11.598
Чаках звуковия сигнал на светофара

00:07:11.598 --> 00:07:14.084
когато той прозвуча,
аз тъкмо щях да стъпя на улицата,

00:07:14.084 --> 00:07:16.116
когато от изневиделица дясната ми ръка

00:07:16.116 --> 00:07:17.796
бе сграбчена от един мъж.

00:07:17.796 --> 00:07:20.208
Той дръпна ръката ми и ме задърпа 
по пешеходната пътека.

00:07:20.208 --> 00:07:21.882
Влачеше ме през улицата,

00:07:21.882 --> 00:07:24.134
говорейки ми на китайски.

00:07:24.134 --> 00:07:25.542
(Смях)

00:07:25.542 --> 00:07:29.681
Сякаш нямаше изход от хватката на този мъж,

00:07:29.681 --> 00:07:31.404
но той ме доведе безопасно.

00:07:31.404 --> 00:07:33.754
Какво можех да направя?

00:07:33.754 --> 00:07:35.550
Но повярвайте ми, има по-учтиви начини

00:07:35.550 --> 00:07:37.723
да предложите помощ.

00:07:37.723 --> 00:07:39.245
Ние не знаем, че сте там,

00:07:39.245 --> 00:07:41.225
добре е първо да кажете 'Здрасти'

00:07:41.225 --> 00:07:43.361
'Желаете ли помощ?'

NOTE Paragraph

00:07:43.361 --> 00:07:46.412
Когато бях в Оукланд останах наистина впечатлен

00:07:46.412 --> 00:07:49.030
от това колко градът се бе променил

00:07:49.030 --> 00:07:51.532
със загубата на зрението ми.

00:07:51.532 --> 00:07:53.699
Харесвах го като зрящ. Беше хубав.

00:07:53.699 --> 00:07:56.275
Един напълно чудесен град.

00:07:56.275 --> 00:07:57.544
Но когато изгубих зрението си

00:07:57.544 --> 00:07:59.859
и вървях по Бродуей,

00:07:59.859 --> 00:08:03.070
ме благославяха на всяка пресечка.

NOTE Paragraph

00:08:03.070 --> 00:08:04.624
'Бог да те благослови, човече!'

NOTE Paragraph

00:08:04.624 --> 00:08:06.887
'Давай, братко!'

NOTE Paragraph

00:08:06.887 --> 00:08:08.637
'Бог да те благослови!'

NOTE Paragraph

00:08:08.637 --> 00:08:10.497
Това не ми се случваше като зрящ.

00:08:10.497 --> 00:08:11.833
(Смях)

00:08:11.833 --> 00:08:18.158
Дори като незрящ, не получавам това отношение
в Сан Франциско.

00:08:18.158 --> 00:08:21.150
Знам, че това притеснява 
някои от слепите ми приятели,

00:08:21.150 --> 00:08:22.743
не съм само аз.

00:08:22.743 --> 00:08:24.792
Често се смята,

00:08:24.792 --> 00:08:27.936
че тази емоция идва от съжаление.

00:08:27.936 --> 00:08:31.049
Аз мисля, че произлиза от
споделената ни човечност,

00:08:31.049 --> 00:08:34.159
от нашата сплотеност, 
и мисля че това е много хубаво.

00:08:34.159 --> 00:08:36.019
Всъщност, ако се чувствам омърлушен

00:08:36.019 --> 00:08:37.927
просто отивам на Бродуей
в долната част на Оукланд,

00:08:37.927 --> 00:08:40.586
разхождам се и за нула време

00:08:40.586 --> 00:08:43.857
се чувствам по-добре.

NOTE Paragraph

00:08:43.857 --> 00:08:45.892
Но това също показва как

00:08:45.892 --> 00:08:47.674
уврежданията и слепотата

00:08:47.674 --> 00:08:50.394
някак пресичат етническите, социални,

00:08:50.394 --> 00:08:53.120
расови и икономически граници.

00:08:53.120 --> 00:08:56.955
Уврежданията предоставят равни възможности.

00:08:56.955 --> 00:08:59.398
Всеки е добре дошъл.

00:08:59.398 --> 00:09:01.959
Всъщност, в обществото на хората с увреждания, 
съм чувал да казват,

00:09:01.959 --> 00:09:04.461
че има само два вида хора:

00:09:04.461 --> 00:09:06.220
Тези с увреждания,

00:09:06.220 --> 00:09:10.882
и тези, които още не са открили своето.

00:09:10.882 --> 00:09:13.003
Това е един различен поглед над въпроса,

00:09:13.003 --> 00:09:15.252
но аз смятам, че е прекрасен,

00:09:15.252 --> 00:09:17.428
защото със сигурност е по-приобщаващ

00:09:17.428 --> 00:09:19.533
от ние-срещу-тях

00:09:19.533 --> 00:09:22.101
или здравите-срещу-увредените,

00:09:22.101 --> 00:09:24.879
също така носи много повече честност и уважение

00:09:24.879 --> 00:09:28.183
към крехкостта на живота.

NOTE Paragraph

00:09:28.183 --> 00:09:30.108
Така че това, което бих искал 
да отнесете със себе си на финала,

00:09:30.108 --> 00:09:34.176
е не само, че градът е добър за слепите,

00:09:34.176 --> 00:09:37.355
а и че градът има нужда от нас.

00:09:37.355 --> 00:09:39.393
И съм толкова убеден в това,

00:09:39.393 --> 00:09:40.989
че днес искам да ви предложа,

00:09:40.989 --> 00:09:44.429
да приемем слепите 
за прототипни обитатели на града

00:09:44.429 --> 00:09:47.714
когато планираме нови, прекрасни градове,

00:09:47.714 --> 00:09:49.575
а не да мислим за тях,

00:09:49.575 --> 00:09:51.808
чак когато матрицата вече е излята.

00:09:51.808 --> 00:09:54.861
Тогава е твърде късно.

00:09:54.861 --> 00:09:58.045
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

00:09:58.045 --> 00:10:02.630
ще се имате богата мрежа 
от пешеходни тротоари,

00:10:02.630 --> 00:10:04.744
с широк спектър на възможности за избор,

00:10:04.744 --> 00:10:08.176
достъпни на самата улица.

00:10:08.176 --> 00:10:10.498
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

00:10:10.498 --> 00:10:13.618
тротоарите ще са щедри и предвидими.

00:10:13.618 --> 00:10:15.971
Разстоянието между сградите 
ще бъде добре разпределено

00:10:15.971 --> 00:10:19.410
между хората и колите.

00:10:19.410 --> 00:10:23.467
Всъщност, колите, кому са нужни те?

00:10:23.467 --> 00:10:26.552
Ако си сляп не караш кола. (Смях)

00:10:26.552 --> 00:10:29.915
Не се приема добре от околните. (Смях)

00:10:29.915 --> 00:10:32.625
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

00:10:32.625 --> 00:10:35.268
проектирате град със здрава,

00:10:35.268 --> 00:10:38.960
достъпна, добре свързана система
за обществен транспорт,

00:10:38.960 --> 00:10:40.562
свързваща всички части на града

00:10:40.562 --> 00:10:43.581
и районите около него.

00:10:43.581 --> 00:10:45.647
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

00:10:45.647 --> 00:10:48.466
ще има работа, много работа.

00:10:48.466 --> 00:10:49.796
Слепите също искат да работят.

00:10:49.796 --> 00:10:52.235
Искат да печелят прехраната си.

NOTE Paragraph

00:10:52.235 --> 00:10:54.991
Така че, проектирайки град, с мисъл за слепите,

00:10:54.991 --> 00:10:57.060
надявам се започвате да разбирате,

00:10:57.060 --> 00:10:59.938
че той всъщност би бил един по-приемствен,

00:10:59.938 --> 00:11:03.544
по-справедлив град за всички.

00:11:03.544 --> 00:11:05.764
И основавайки се на предишния ми опит като зрящ,

00:11:05.764 --> 00:11:07.742
ми се струва като един доста готин град.

00:11:07.742 --> 00:11:11.089
Без значение дали си сляп, имаш увреждане,

00:11:11.089 --> 00:11:13.573
или все още не си намерил своето.

NOTE Paragraph

00:11:13.573 --> 00:11:16.185
Благодаря ви!

NOTE Paragraph

00:11:16.185 --> 00:11:20.185
(Аплодисменти)