1
00:00:03,170 --> 00:00:06,151
Слизайки от автобуса

2
00:00:06,151 --> 00:00:07,896
се насочих към ъгъла

3
00:00:07,896 --> 00:00:11,284
за да тръгна на запад, на път към урок по брайлов шрифт.

4
00:00:11,284 --> 00:00:13,394
Беше зимата на 2009

5
00:00:13,394 --> 00:00:15,815
и аз бях сляп от около година.

6
00:00:15,815 --> 00:00:17,948
Нещата вървяха доста добре.

7
00:00:17,948 --> 00:00:19,855
Стигайки безопасно до другата страна,

8
00:00:19,855 --> 00:00:21,316
се обърнах наляво,

9
00:00:21,316 --> 00:00:23,920
натиснах бутона 
за звуков сигнал на светофара

10
00:00:23,920 --> 00:00:25,844
и зачаках реда си.

11
00:00:25,844 --> 00:00:27,933
Тръгнах, когато чух сигнала

12
00:00:27,933 --> 00:00:29,606
и стигнах безопасно до другата страна.

13
00:00:29,606 --> 00:00:31,702
Когато стъпих на тротоара,

14
00:00:31,702 --> 00:00:34,396
чух как един метален стол

15
00:00:34,396 --> 00:00:38,552
се плъзна по бетонния тротоар пред мен.

16
00:00:38,552 --> 00:00:40,469
Знам, че на ъгъла има кафене

17
00:00:40,469 --> 00:00:42,115
и че отпред има столове,

18
00:00:42,115 --> 00:00:43,511
за това се преместих на ляво

19
00:00:43,511 --> 00:00:45,355
за да бъда по близо до улицата.

20
00:00:45,355 --> 00:00:48,995
Същото направи и столът.

21
00:00:48,995 --> 00:00:51,076
Предположих, че съм направил грешка

22
00:00:51,076 --> 00:00:52,914
и се върнах надясно.

23
00:00:52,914 --> 00:00:56,409
Столът се плъзна в перфектен синхрон.

24
00:00:56,409 --> 00:00:58,774
Започнах леко да се притеснявам.

25
00:00:58,774 --> 00:01:00,387
Мръднах на ляво

26
00:01:00,387 --> 00:01:01,676
и столът се плъзна

27
00:01:01,676 --> 00:01:04,284
блокирайки пътя ми.

28
00:01:04,284 --> 00:01:07,286
Вече официално се побърквах.

29
00:01:07,286 --> 00:01:08,871
Затова извиках:

30
00:01:08,871 --> 00:01:12,132
'Кой, по дяволите, е там? Какво става?'

31
00:01:12,132 --> 00:01:14,384
Именно тогава, покрай вика си,

32
00:01:14,384 --> 00:01:17,069
чух нещо друго, едно познато потракване.

33
00:01:17,069 --> 00:01:18,915
Звучеше познато,

34
00:01:18,915 --> 00:01:20,778
и бързо се сетих за една друга вероятност.

35
00:01:20,778 --> 00:01:22,709
Посегнах с лявата си ръка

36
00:01:22,709 --> 00:01:26,113
и пръстите ми докоснаха нещо рошаво,

37
00:01:26,113 --> 00:01:28,664
напипах ухо,

38
00:01:28,664 --> 00:01:32,926
ухото на куче, може би голдън ретрийвър.

39
00:01:32,926 --> 00:01:34,915
Каишката ѝ беше завързана за стола,

40
00:01:34,915 --> 00:01:36,652
докато стопанинът беше влязъл за кафе,

41
00:01:36,652 --> 00:01:38,444
а тя просто беше постоянна в усилията си

42
00:01:38,444 --> 00:01:41,782
да ме поздрави и 
може би да получи почесване зад ухото.

43
00:01:41,782 --> 00:01:44,394
Кой знае, може би доброволно предлагаше услугите си.

44
00:01:44,394 --> 00:01:46,773
(Смях)

45
00:01:46,773 --> 00:01:49,182
Но тази кратка история всъщност

46
00:01:49,182 --> 00:01:52,381
е за страховете и заблудите, съпътстващи

47
00:01:52,381 --> 00:01:55,284
идеята за движението из града

48
00:01:55,284 --> 00:01:56,607
без зрение,

49
00:01:56,607 --> 00:01:59,568
привидно незабелязвайки околната среда

50
00:01:59,568 --> 00:02:02,468
и хората наоколо.

51
00:02:02,468 --> 00:02:06,369
Позволете ми да се върна назад и да поставя нещата в перспектива.

52
00:02:06,369 --> 00:02:08,928
На деня на Свети Патрик през 2008 година

53
00:02:08,928 --> 00:02:11,515
бях приет в болница за операция,

54
00:02:11,515 --> 00:02:13,709
за премахването на мозъчен тумор.

55
00:02:13,709 --> 00:02:15,796
Операцията беше успешна.

56
00:02:15,796 --> 00:02:18,965
Два дни по-късно зрението ми започна да отслабва.

57
00:02:18,965 --> 00:02:22,487
На третия ден си бе отишло.

58
00:02:22,487 --> 00:02:24,584
Незабавно ме обзе усещане за страх,

59
00:02:24,584 --> 00:02:28,473
за объркване, за уязвимост,

60
00:02:28,473 --> 00:02:30,922
както всеки в моята ситуация би направил.

61
00:02:30,922 --> 00:02:33,414
Но след като имах време да спра и да помисля,

62
00:02:33,414 --> 00:02:35,165
всъщност започнах да осъзнавам,

63
00:02:35,165 --> 00:02:38,089
че имам много неща, за които да съм благодарен.

64
00:02:38,089 --> 00:02:41,085
В частност, се сетих за баща ми,

65
00:02:41,085 --> 00:02:43,282
който почина от усложненията

66
00:02:43,282 --> 00:02:45,385
на мозъчна операция.

67
00:02:45,385 --> 00:02:50,476
Той беше на 36. Тогава бях на седем.

68
00:02:50,476 --> 00:02:53,169
Така че, въпреки че имах много причини

69
00:02:53,169 --> 00:02:55,401
да се боя от това, което ме очакваше

70
00:02:55,401 --> 00:02:58,035
и нямах никакво понятие 
точно какво щеше да се случи,

71
00:02:58,035 --> 00:02:59,793
бях жив.

72
00:02:59,793 --> 00:03:02,505
Синът ми все още имаше баща.

73
00:03:02,505 --> 00:03:04,392
Освен това, не бях първият човек

74
00:03:04,392 --> 00:03:06,005
изгубил зрението си.

75
00:03:06,005 --> 00:03:08,154
Знаех, че трябва да има множество системи

76
00:03:08,154 --> 00:03:10,471
и техники, които да ме обучат

77
00:03:10,471 --> 00:03:13,033
как да водя пълноценен, значим и активен живот

78
00:03:13,033 --> 00:03:14,635
без зрение.

79
00:03:14,635 --> 00:03:16,782
Докато дойде време да ме изпишат от болницата,

80
00:03:16,782 --> 00:03:19,486
няколко дни по-късно, аз си тръгнах с мисия,

81
00:03:19,486 --> 00:03:21,616
мисия да изляза, да получа най-доброто обучение,

82
00:03:21,616 --> 00:03:26,780
възможно най-бързо и да започна да строя живота си на ново.

83
00:03:26,780 --> 00:03:30,828
След шест месеца вече се бях върнал на работа.

84
00:03:30,828 --> 00:03:32,430
Обучението ми беше започнало.

85
00:03:32,430 --> 00:03:34,090
Дори започнах да карам двойно колело

86
00:03:34,090 --> 00:03:35,715
със старите си приятели колоездачи.

87
00:03:35,715 --> 00:03:38,412
Пътувах до работа сам,

88
00:03:38,412 --> 00:03:40,887
пеша през града и с автобус.

89
00:03:40,887 --> 00:03:43,650
Беше много трудно.

90
00:03:43,650 --> 00:03:45,917
Но това, което не бях предвидил,

91
00:03:45,917 --> 00:03:48,889
през този бърз преход,

92
00:03:48,889 --> 00:03:52,637
беше невероятното изживяване от съпоставянето

93
00:03:52,637 --> 00:03:56,577
на усещанията ми като зрящ с тези на незрящ,

94
00:03:56,577 --> 00:03:59,250
от същите места и същите хора,

95
00:03:59,250 --> 00:04:02,753
за толкова кратък период от време.

96
00:04:02,753 --> 00:04:04,649
От там достигнах до много прозрения,

97
00:04:04,649 --> 00:04:06,146
или - както аз ги наричам - наблюдения,

98
00:04:06,146 --> 00:04:09,535
Неща, които научих след като изгубих зрението си.

99
00:04:09,535 --> 00:04:12,502
Тези наблюдения варираха от тривиални

100
00:04:12,502 --> 00:04:14,167
до задълбочени,

101
00:04:14,167 --> 00:04:16,735
от ежедневни до смешни.

102
00:04:16,735 --> 00:04:19,752
Като архитект, това рязко съпоставяне

103
00:04:19,752 --> 00:04:22,266
на усещанията ми като зрящ и незрящ

104
00:04:22,266 --> 00:04:24,551
от същите места и същите градове

105
00:04:24,551 --> 00:04:26,564
за толкова кратко време,

106
00:04:26,564 --> 00:04:28,770
ме доведе до множество чудесни наблюдения

107
00:04:28,770 --> 00:04:31,944
за самия град.

108
00:04:31,944 --> 00:04:33,818
Най-главното от които

109
00:04:33,818 --> 00:04:35,812
беше осъзнаването, че всъщност

110
00:04:35,812 --> 00:04:39,752
градовете са фантастични места за слепите.

111
00:04:39,752 --> 00:04:42,073
Също така бях изненадан

112
00:04:42,073 --> 00:04:45,441
от склонността на града към доброта и грижа,

113
00:04:45,441 --> 00:04:48,921
вместо към безразличие или по-лошо.

114
00:04:48,921 --> 00:04:50,684
И тогава започнах да осъзнавам,

115
00:04:50,684 --> 00:04:52,673
че слепите, като че ли имат

116
00:04:52,673 --> 00:04:56,742
положително влияние над самия град.

117
00:04:56,742 --> 00:04:59,996
Това ми се стори любопитно.

118
00:04:59,996 --> 00:05:02,556
Нека се върнем назад и да разгледаме

119
00:05:02,556 --> 00:05:07,918
защо градът е толкова добър за слепите.

120
00:05:07,918 --> 00:05:11,540
Присъщо за обучението за възстановяване от загуба на зрението

121
00:05:11,540 --> 00:05:15,411
е да се научите да разчитате 
на всичките си не-визуални сетива,

122
00:05:15,411 --> 00:05:18,637
на нещата, които иначе бихте игнорирали.

123
00:05:18,637 --> 00:05:21,182
Сякаш един цял нов свят на сетивна информация

124
00:05:21,182 --> 00:05:22,631
се разкрива пред Вас.

125
00:05:22,631 --> 00:05:24,159
Бях наистина впечатлен от симфонията

126
00:05:24,159 --> 00:05:27,135
от едва доловими звуци около мен в града,

127
00:05:27,135 --> 00:05:28,427
които можете да чуете и чрез тях

128
00:05:28,427 --> 00:05:30,309
да разберете къде се намирате,

129
00:05:30,309 --> 00:05:33,114
как да се движите и къде да отидете.

130
00:05:33,114 --> 00:05:35,838
По същия начин, само чрез хватката на бастуна,

131
00:05:35,838 --> 00:05:39,752
можете да усетите 
контрастиращи материи по земята,

132
00:05:39,752 --> 00:05:42,186
и с течение на времето изграждате модел 
за това къде се намирате

133
00:05:42,186 --> 00:05:43,728
и на къде сте се запътили.

134
00:05:43,728 --> 00:05:46,620
По същия начин, само слънцето,
печащо на едната страна на лицето Ви

135
00:05:46,620 --> 00:05:49,449
или вятърът по врата Ви,

136
00:05:49,449 --> 00:05:51,649
Ви дава представа за позицията

137
00:05:51,649 --> 00:05:53,342
и напредъка Ви по улицата,

138
00:05:53,342 --> 00:05:56,847
и движението Ви през времето и пространството.

139
00:05:56,847 --> 00:05:59,280
Но също и обонянието.

140
00:05:59,280 --> 00:06:01,981
Някои квартали и градове 
имат свои собствени миризми,

141
00:06:01,981 --> 00:06:05,022
както и местата и нещата около Вас,

142
00:06:05,022 --> 00:06:06,814
и ако имате късмет, можете дори да следвате носа си

143
00:06:06,814 --> 00:06:10,243
до новата пекарна, която търсите.

144
00:06:10,243 --> 00:06:11,952
Всичко това наистина ме изненада,

145
00:06:11,952 --> 00:06:14,957
защото започнах да осъзнавам,

146
00:06:14,957 --> 00:06:17,510
че незрящите ми изживявания

147
00:06:17,510 --> 00:06:19,945
бяха много по-многосетивни

148
00:06:19,945 --> 00:06:22,970
отколкото зрящите ми изживявания 
някога са били.

149
00:06:22,970 --> 00:06:25,710
Това, което също ме впечатли,

150
00:06:25,710 --> 00:06:27,342
беше колко се променяше градът около мен.

151
00:06:27,342 --> 00:06:29,079
Когато си зрящ,

152
00:06:29,079 --> 00:06:31,268
всеки като че ли се затваря в себе си,

153
00:06:31,268 --> 00:06:33,081
всеки гледа своята работа.

154
00:06:33,081 --> 00:06:34,348
Когато изгубите зрението си обаче,

155
00:06:34,348 --> 00:06:37,147
историята става друга.

156
00:06:37,147 --> 00:06:38,626
Не знам кой кого гледа,

157
00:06:38,626 --> 00:06:42,175
подозирам, че много хора
гледат мен.

158
00:06:42,175 --> 00:06:44,323
Не съм параноик, но където и да отида,

159
00:06:44,323 --> 00:06:47,352
получавам купища съвети:

160
00:06:47,352 --> 00:06:49,672
'Ела тук!', 'Мръдни натам!', 'Внимавай за това!'

161
00:06:49,672 --> 00:06:51,749
Голяма част от информацията е добра.

162
00:06:51,749 --> 00:06:54,235
Част от нея е полезна. Голяма част е противоречива.

163
00:06:54,235 --> 00:06:57,804
Трябва да прецените 
какво всъщност са имали предвид.

164
00:06:57,804 --> 00:07:01,357
Част от нея е грешна и не е от помощ.

165
00:07:01,357 --> 00:07:04,368
Но всичко това е хубаво като цяло.

166
00:07:04,368 --> 00:07:05,904
Веднъж бях в Оукланд,

167
00:07:05,904 --> 00:07:08,791
вървях по Бродуей и стигнах до един ъгъл.

168
00:07:08,791 --> 00:07:11,598
Чаках звуковия сигнал на светофара

169
00:07:11,598 --> 00:07:14,084
когато той прозвуча,
аз тъкмо щях да стъпя на улицата,

170
00:07:14,084 --> 00:07:16,116
когато от изневиделица дясната ми ръка

171
00:07:16,116 --> 00:07:17,796
бе сграбчена от един мъж.

172
00:07:17,796 --> 00:07:20,208
Той дръпна ръката ми и ме задърпа 
по пешеходната пътека.

173
00:07:20,208 --> 00:07:21,882
Влачеше ме през улицата,

174
00:07:21,882 --> 00:07:24,134
говорейки ми на китайски.

175
00:07:24,134 --> 00:07:25,542
(Смях)

176
00:07:25,542 --> 00:07:29,681
Сякаш нямаше изход от хватката на този мъж,

177
00:07:29,681 --> 00:07:31,404
но той ме доведе безопасно.

178
00:07:31,404 --> 00:07:33,754
Какво можех да направя?

179
00:07:33,754 --> 00:07:35,550
Но повярвайте ми, има по-учтиви начини

180
00:07:35,550 --> 00:07:37,723
да предложите помощ.

181
00:07:37,723 --> 00:07:39,245
Ние не знаем, че сте там,

182
00:07:39,245 --> 00:07:41,225
добре е първо да кажете 'Здрасти'

183
00:07:41,225 --> 00:07:43,361
'Желаете ли помощ?'

184
00:07:43,361 --> 00:07:46,412
Когато бях в Оукланд останах наистина впечатлен

185
00:07:46,412 --> 00:07:49,030
от това колко градът се бе променил

186
00:07:49,030 --> 00:07:51,532
със загубата на зрението ми.

187
00:07:51,532 --> 00:07:53,699
Харесвах го като зрящ. Беше хубав.

188
00:07:53,699 --> 00:07:56,275
Един напълно чудесен град.

189
00:07:56,275 --> 00:07:57,544
Но когато изгубих зрението си

190
00:07:57,544 --> 00:07:59,859
и вървях по Бродуей,

191
00:07:59,859 --> 00:08:03,070
ме благославяха на всяка пресечка.

192
00:08:03,070 --> 00:08:04,624
'Бог да те благослови, човече!'

193
00:08:04,624 --> 00:08:06,887
'Давай, братко!'

194
00:08:06,887 --> 00:08:08,637
'Бог да те благослови!'

195
00:08:08,637 --> 00:08:10,497
Това не ми се случваше като зрящ.

196
00:08:10,497 --> 00:08:11,833
(Смях)

197
00:08:11,833 --> 00:08:18,158
Дори като незрящ, не получавам това отношение
в Сан Франциско.

198
00:08:18,158 --> 00:08:21,150
Знам, че това притеснява 
някои от слепите ми приятели,

199
00:08:21,150 --> 00:08:22,743
не съм само аз.

200
00:08:22,743 --> 00:08:24,792
Често се смята,

201
00:08:24,792 --> 00:08:27,936
че тази емоция идва от съжаление.

202
00:08:27,936 --> 00:08:31,049
Аз мисля, че произлиза от
споделената ни човечност,

203
00:08:31,049 --> 00:08:34,159
от нашата сплотеност, 
и мисля че това е много хубаво.

204
00:08:34,159 --> 00:08:36,019
Всъщност, ако се чувствам омърлушен

205
00:08:36,019 --> 00:08:37,927
просто отивам на Бродуей
в долната част на Оукланд,

206
00:08:37,927 --> 00:08:40,586
разхождам се и за нула време

207
00:08:40,586 --> 00:08:43,857
се чувствам по-добре.

208
00:08:43,857 --> 00:08:45,892
Но това също показва как

209
00:08:45,892 --> 00:08:47,674
уврежданията и слепотата

210
00:08:47,674 --> 00:08:50,394
някак пресичат етническите, социални,

211
00:08:50,394 --> 00:08:53,120
расови и икономически граници.

212
00:08:53,120 --> 00:08:56,955
Уврежданията предоставят равни възможности.

213
00:08:56,955 --> 00:08:59,398
Всеки е добре дошъл.

214
00:08:59,398 --> 00:09:01,959
Всъщност, в обществото на хората с увреждания, 
съм чувал да казват,

215
00:09:01,959 --> 00:09:04,461
че има само два вида хора:

216
00:09:04,461 --> 00:09:06,220
Тези с увреждания,

217
00:09:06,220 --> 00:09:10,882
и тези, които още не са открили своето.

218
00:09:10,882 --> 00:09:13,003
Това е един различен поглед над въпроса,

219
00:09:13,003 --> 00:09:15,252
но аз смятам, че е прекрасен,

220
00:09:15,252 --> 00:09:17,428
защото със сигурност е по-приобщаващ

221
00:09:17,428 --> 00:09:19,533
от ние-срещу-тях

222
00:09:19,533 --> 00:09:22,101
или здравите-срещу-увредените,

223
00:09:22,101 --> 00:09:24,879
също така носи много повече честност и уважение

224
00:09:24,879 --> 00:09:28,183
към крехкостта на живота.

225
00:09:28,183 --> 00:09:30,108
Така че това, което бих искал 
да отнесете със себе си на финала,

226
00:09:30,108 --> 00:09:34,176
е не само, че градът е добър за слепите,

227
00:09:34,176 --> 00:09:37,355
а и че градът има нужда от нас.

228
00:09:37,355 --> 00:09:39,393
И съм толкова убеден в това,

229
00:09:39,393 --> 00:09:40,989
че днес искам да ви предложа,

230
00:09:40,989 --> 00:09:44,429
да приемем слепите 
за прототипни обитатели на града

231
00:09:44,429 --> 00:09:47,714
когато планираме нови, прекрасни градове,

232
00:09:47,714 --> 00:09:49,575
а не да мислим за тях,

233
00:09:49,575 --> 00:09:51,808
чак когато матрицата вече е излята.

234
00:09:51,808 --> 00:09:54,861
Тогава е твърде късно.

235
00:09:54,861 --> 00:09:58,045
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

236
00:09:58,045 --> 00:10:02,630
ще се имате богата мрежа 
от пешеходни тротоари,

237
00:10:02,630 --> 00:10:04,744
с широк спектър на възможности за избор,

238
00:10:04,744 --> 00:10:08,176
достъпни на самата улица.

239
00:10:08,176 --> 00:10:10,498
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

240
00:10:10,498 --> 00:10:13,618
тротоарите ще са щедри и предвидими.

241
00:10:13,618 --> 00:10:15,971
Разстоянието между сградите 
ще бъде добре разпределено

242
00:10:15,971 --> 00:10:19,410
между хората и колите.

243
00:10:19,410 --> 00:10:23,467
Всъщност, колите, кому са нужни те?

244
00:10:23,467 --> 00:10:26,552
Ако си сляп не караш кола. (Смях)

245
00:10:26,552 --> 00:10:29,915
Не се приема добре от околните. (Смях)

246
00:10:29,915 --> 00:10:32,625
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

247
00:10:32,625 --> 00:10:35,268
проектирате град със здрава,

248
00:10:35,268 --> 00:10:38,960
достъпна, добре свързана система
за обществен транспорт,

249
00:10:38,960 --> 00:10:40,562
свързваща всички части на града

250
00:10:40,562 --> 00:10:43,581
и районите около него.

251
00:10:43,581 --> 00:10:45,647
Ако проектирате град, с мисъл за слепите,

252
00:10:45,647 --> 00:10:48,466
ще има работа, много работа.

253
00:10:48,466 --> 00:10:49,796
Слепите също искат да работят.

254
00:10:49,796 --> 00:10:52,235
Искат да печелят прехраната си.

255
00:10:52,235 --> 00:10:54,991
Така че, проектирайки град, с мисъл за слепите,

256
00:10:54,991 --> 00:10:57,060
надявам се започвате да разбирате,

257
00:10:57,060 --> 00:10:59,938
че той всъщност би бил един по-приемствен,

258
00:10:59,938 --> 00:11:03,544
по-справедлив град за всички.

259
00:11:03,544 --> 00:11:05,764
И основавайки се на предишния ми опит като зрящ,

260
00:11:05,764 --> 00:11:07,742
ми се струва като един доста готин град.

261
00:11:07,742 --> 00:11:11,089
Без значение дали си сляп, имаш увреждане,

262
00:11:11,089 --> 00:11:13,573
или все още не си намерил своето.

263
00:11:13,573 --> 00:11:16,185
Благодаря ви!

264
00:11:16,185 --> 00:11:20,185
(Аплодисменти)