За мен е огромна привилегия

да работя в една от горещите точки
за биоразнообразието в света –

Маскаренските острови в Индийския океан.

Тези острови – Мавриций,
Родригес и Реюнион,

заедно с остров Мадагаскар,

са благословени с уникални растения,

които не се намират другаде по света.

Днес ще ви разкажа за пет от тях

и специфичните им качества,

както и защо тези растения 
са толкова забележителни.

Погледнете това растение.

Наричам го бенжоeн на местния диалект,

а ботаническото му име е 
Terminalia bentzoe,

подвид bentzoe.

Подвидът е ендемичен за Мавриций

и особеното му качество

е неговата хетерофилия.

Какво имам предвид под хетерофилия?

Когато едно и също растение

има листа с различни форми и големини.

Тези растения са се развивали

много далече от континента

и в специфични екосистеми.

Тези особености често

възникват в отговор на заплахата

в лицето на местната фауна,

в този случай тревопасни костенурки.

Костенурките са известни 
с лошото си зрение

и заради него те обикновено 
избягват растения,

които не разпознават.

Тази еволюционна защита
предпазва растението

от тези доста симпатични животни,

защитава го и разбира се,
гарантира оцеляването му.

Въпросът, който вероятно
си задавате сега е

защо ви разказвам всички тези неща.

Причината е, че ние обикновено 
не забелязваме

различията и многообразието в природата.

Тези особени местообитания са уникални

и приютяват много растения.

Ние не разбираме колко полезни

и ценни са такива ресурси

и с нехайството си дори

продължаваме да ги унищожаваме.

Всички сме запознати

с макро ефекта на урбанизацията,

промените в климата, 
използването на ресурси,

но когато и последното растение –

или животно, ако става въпрос –

когато този последен екземпляр

изчезне от лицето на Земята,

ще сме изгубили

цял един подклас от земната биология

и заедно с него важни растения 
с лечебен потенциал

или със съставки,

подходящи за козметика,

хранa, лекарства

и дори за етно-ветеринарните сектори,

ще изчезнат завинаги.

Тук имаме много пряк пример

с известната додо, която е от Мавриций

и както, разбира се, знаем, 
е символ на изчезващите видове.

Знаем, че растенията играят
съществена роля.

Преди всичко, те ни изхранват

и ни дават и кислорода, който дишаме,

но растенията също са източник

на важни, биологично активни съставки,

които би трябвало да изучаваме 
много внимателно,

защото човешките общества
през хилядолетията

са развили важни знания,

културни традиции

и важни растителни лечебни ресурси.

Ето фактите:

1,4 процента от цялата земна повърхност

са дом на 40 процента от висшите
растителни видове,

35 процента от видовете гръбначни

и тези 1,4 процента

представляват 25 горещи зони на 
биоразнообразието в света,

тези 1,4 процента от 
цялата земна повърхност

вече осигуряват 35 процента

от услугите в екосистемата,

от които уязвимите хора зависят.

И както виждате,

остров Мавриций,

където работя и живея,

се намира в една такава
биоразнообразна гореща зона

и аз изучавам необикновените растения

на острова с оглед на 
биолечебното им приложение.

Нека сега да се върнем пак

на първото растение, което ви показах,

онова с листата с различни форми

и големини, Terminalia bentzoe,

подвид bentzoe,

растение, което се среща само на Мавриций.

Местните хора

използвали отвара от листата

срещу инфекциозни болести.

Нашата работа сега, т.е.

научното потвърждаване на 
традиционната информация,

показва, че точно този

екстракт от листа е активен
и много ефикасен

срещу широк кръг бактерии,

които могат да разболеят хората.

Може ли това растение да е отговорът

на резистентността към антибиотици?

Резистентността към антибиотици се оказва

голямо предизвикателство в световен мащаб.

Макар и да не сме сигурни, 
едно нещо е ясно:

не искаме това растение да изчезва.

Но суровата действителност е, че

точно това растение, всъщност,

се счита за застрашено

в собствената си естествена среда.

Това води до друг пример.

Този храст тук е известен 
като baume de l'ile plate

на местния диалект.

Ботаническото му име е Psiadia arguta.

Той е рядко растение,

ендемично за Мавриций.

Някога е расъл на сушата,

но очевидният натиск на урбанизацията

го е изтикал оттам,

а ние успяхме да го спасим

от ръба на изчезването,

като отгледахме растения ин витро,

които сега растат в естествена среда.

Едно нещо, което веднага 
трябва да изтъкна е,

че не всички растения

могат да се отгледат ин витро.

Както ние, хората, сме щастливи
в зоната си на комфорт,

така и растенията се нуждаят

от екосистемата си, за да се съхранят.

Те не реагират - ендемичните растения

не реагират на много резки
промени в своята екосистема,

все пак знаем какви са 
предизвикателствата,

които, например,

промяната в климата, поставя пред тях.

Местните хора използват и тези листа

в традиционната медицина

срещу дихателни проблеми.

Предварителните ни лабораторни изследвания

на екстракта от листа показват,

че точно тези листа съдържат съставки,

много близки като структура,

като химическа структура, до лекарствата,

които се продават в аптеката

срещу астма.

Така че, кой знае

какво може да спечели човечеството,

ако това растение реши да разкрие
всичките си тайни.

Аз съм от развиващия се свят,

където вечно сме предизвиквани от проблема

със свръхнаселеността.

Африка е континентът, който се подмладява

и когато някой заговори 
за свръхнаселеност,

той говори и за проблема 
с осигуряването на храна

като другата страна на една и съща монета.

Това растение тук, баобабът,

би могло да е част от отговора.

Той е недоизползван и пренебрегван 
като източник на храна.

Очертава пейзажа на Западна Африка,

където е известен като дърво на живота

и по-късно ще ви кажа защо

африканците го смятат за 
дървото на живота.

Интересно е, че има много легенди,

свързани с това растение.

Заради самата му големина

то било предопределено да властва
над по-малките растения,

но Бог не харесал тази дързост,

изкоренил го и го посадил 
с главата надолу,

оттук идва особената му форма.

Ако го погледнем пак

в африканския му контекст,

в Западна Африка е известно
като дървото на дългите разговори,

защото изпълнява важни социални функции.

Ако имате проблем в общността,

срещата под дървото на разговорите

с ръководителите или членовете на племето

ще означава опит да се намери решение

на този специфичен проблем,

а също и да се засили 
доверието и уважението

между членовете на общността.

От научна гледна точка

има осем вида баобаб в света.

Един в Африка,

един в Австралия

и шест са ендемични

за остров Мадагаскар.

Този, който ви показах

е африканският,

Adansonia digitata.

А цветът, този красив бял цвят

се отваря нощем
и се опрашва от прилепи,

после се развива плод,

който e известен с любопитното

име маймунска ябълка.

Маймуните не са глупави.

Те знаят какво е добро за тях.

Ако отворите плода на баобаба,

ще видите бяла месеста част,
подобна на брашно,

която е много богата на 
хранителни вещества

и съдържа протеин,

повече протеин от човешкото мляко.

Да, правилно чухте –

повече протеин от човешкото мляко.

Това е и една от причините

хранителните компании в света

да търсят този плод, за да предлагат

така наречената подсилена храна.

Семената отделят мазнина,
много стабилна мазнина,

която е търсена в козметичната индустрия

за производство на лосиони
за тяло например.

А ако погледнете дънера,

той, разбира се, съхранява вода,

която често пият жадни пътници,

а листата се използват в 
традиционната медицина

срещу инфекциозни болести.

Сега разбирате защо африканците го смятат

за дърво на живота.

То е завършено растение

и всъщност, самата големина 
на дърветата

крие огромен потенциал

не само за фармацевтичната,
хранителната и козметичната индустрия.

Тук ви показах само

вида от Африка,

Adansonia digitata.

Имаме още шест вида в Мадагаскар

и не познаваме потенциала
на това растение,

но знаем, че флората

се смята за заплашена от изчезване.

Нека да ви върна пак в Африка

и да ви представя един от 
най-големите си любимци,

възкръсващото растение.

Сега ще видите,

че дори Исус има конкуренция.

(Смях)

Това растение е развило

забележителна издръжливост на засушаване,

която му позволява да понесе

дехидратация до 98 процента
в рамките на една година

без увреждания

и може да се възстанови почти изцяло

за 24 часа и да цъфне.

Ние, хората,

постоянно търсим еликсира на младостта.

Не искаме да остареем и с право.

Защо да го правим, особено ако можем 
да си позволим друго?

А това ви дава представа

как е изглеждало растението преди.

Ако сте неопитен градинар,

първото, което ще направите в градината,

е да изкорените това растение, 
защото е изсъхнало.

Но ако го полеете, получавате ето това.

Безкрайно удивително.

Ако разгледаме нашия процес на остаряване,

той на практика е загуба на вода

от външния епидермис, 
което води до сбръчкване,

както знаем–особено ние, жените

толкова го усещаме.

А това растение на практика дава 
на химиците-козметици

много важни съставки,

които всъщност намират начин

да забавят процеса на остаряване,

като в същото време поддържат клетките

срещу яростната атака на токсините
в околната среда.

Тези четири примера,

които току-що ви дадох,

са само едно мъничко напомняне

за това как здравето и

оцеляването ни са тясно свързани

със здравето и издръжливостта

на екосистемата ни

и защо трябва много да внимаваме

да запазим биоразнообразието.

Всеки път, когато се изсича гора,

всеки път, когато се запълва блато,

една потенциална лаборатория 
си отива с тях

и никога няма да си я възстановим.

Знам за какво говоря,

идвайки от Мавриций, където додо я няма.

Нека завърша с един последен пример.

Въпросите по опазването
обикновено са насочени

към редки, ендемични растения,

но на така наречените екзотични растения,

т.е. онези, които растат в много 
различни среди по света,

също трябва да се обърне внимание.

И знаете ли защо? 
Защото околната среда играе

много важна роля

при определянето на състава на растението.

Нека погледнем това растение тук,

Centella asiatica. То е бурен.

Наричаме го бурен.

Centella asiatica расте по света

в много различни среди – в Африка, Азия –

и това растение е било средството

за създаване на лекарство
за ужасната болест проказа

в Мадагаскар през 40-те години на 20 век.

Въпреки че Centella
расте на много места по света –

в Африка, Азия – 
растенията с най-добро качество

са от Мадагаскар,

защото тази Centella съдържа
трите жизненоважни съставки,

които фармацията търси,

а също и козметичните компании.

Козметичните компании вече я използват

за приготвянето на подмладяващ крем.

Има една древна поговорка,

че за всяка болест, 
известна на човечеството,

има растение – лекарство.

Може и да не вярвате в древни мъдрости.

Може да мислите,
че са отживелица

сега, когато науката и технологиите ни
са толкова силни.

Може да смятате Centella за

незначителен, прост бурен,

който няма да ни липсва, ако го унищожим.

Но знаете ли, няма такова нещо като бурен.

Това е растение.

Това е жива билогична лаборатория,

която може да има отговорите

на въпрос, който задаваме,

но трябва да ѝ осигурим

право на живот.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)