Образователна система След като сте придобили вече самоличност, без вашето знание, ще бъдете изпратени в организация, наречена "образователна система". Различава се малко в отделните страни в зависимост от културата, но най-вече според държавния им бюджет. Така че ще се придържам към образователната система в моята страна. Разликите са маловажни в сравнение с приликите. Детската градина продължава около 3-4 години, но може да варира. Там научих много истории, приказки - въображаеми неща. Защо? Не знам, никой не ми каза. Все още си нямам идея защо. Трябва да разберете, че в днешно време излагаме децата на изкуствени ценности. "Муу-муу" казала кравата, "бее-бее" казала овцата. Не може да възпитаваме децата с такива глупости. Те могат да изучават геология, инженерни науки, математика. Децата са способни да научат същите неща, на които са способни и възрастните. По този начин само пълните главите им с глупости и продължавате да ги затрупвате с информация, която не е реална. И после очакваме да бъдат способни да мислят по-късно през живота си. Децата могат да се научат да четат в много ранна възраст; могат да осмислят комплексни неща като континенталните движения, вулканите, природата, могат да разберат процеса на симбиоза, но вместо това имаме клуб "Мики Маус". Представете си! Представете си всички нелепи неща, на които са изложени. И ето как ги увреждаме още в ранна възраст, като си мислим, че децата са си такива. Не, не са! Искам да разкажа една история за моето момче. Когато беше на около 4 години, каза: "Тате, колелото на количката ми се извади. Ще го поправиш ли?". Тогава му казах: "Да, паднало е. Ще ти донеса бебешките играчки, на които колелата не падат". И изхвърлих количката. Тогава забелязах как се навъси и каза: "Но ти я изхвърли!", а аз му отвърнах : "Ами да!". Тогава той каза: "Може би ще мога да я поправя?". Тогава я извадих и му я дадох, а той се опита да я поправи. И успя, само за няколко минути. Тогава го взех в ръцете си и му казах: "Това е чудесно! Как го направи?", а той ми отговори: "Не съм чак толкова малък". С други думи, трябва да давате на децата отговорности, вместо: "дай на тати да се погрижи, дай на мама да направи това" - така ще го превърнете в търтей, който не разсъждава. Училище Обикновено ме караха да нося униформа като останалите, налагана от образователната система, без никакво обяснение. Училищната програма е фиксирана. Така че или ще я спазвате, или вероятно ще ви изключат, което ще доведе до вероятна липса на работа, което пък води до глад и невъзможност да се сдобивате с пари. Като говорим за програмата, училището започваше рано сутрин и затова бях принуден да ставам в 7 ч. Това означаваше, че сънят ми не се определяше от биологичната ми система, а от образователната система, водейки до непрестанна умора на мозъка и други органи. Често идвах на училище много сънлив, а училището иска да е институция, в която се усвоява информация. Часовете бяха фиксирани, както и междучасията. Програмата беше 6-7 часа на ден, 5 дни в седмицата. Образователната програма продължаваше 12 години, а почивката около 2-3 месеца всяка година. Образователната система създаде първата ми ценностна система и определяше хората като глупави или умни заради някакви неизвестни правила, създавайки по този начин завист. Дори и да си роден с по-добър мозък от него, мозъчните тъкани са висококачествени, невронните мрежи са по-добре устроени... Ако живеете в нацистка Германия, ще станете нацист по-бързо. Дори и мозъкът да е по-добър, той няма механизъм, с който да различава кое е съществено и кое не е. Същото се отнася и до интелигентността. Не знам дали съм ви споменавал... Един интелигентен електроинженер отпреди 75 години, не би могъл да си намери работа в днешно време. Та като говорим за интелигентност, какво точно разбирате? Това е непрекъснат процес, няма такова нещо като интелигентен човек. Има хора, които са добре информирани в области А и B, но не и в област C. Също така училището подкрепя съревнованието, което инстинктивно води до спорове. И не забравяйте, че когато се състезаваме, винаги има победители и загубили. Но най-вече училището, в което бях аз, както и за милиони други деца, създаде измислена ценностна система и подкрепяше съревнованието. Също така, училището унищожи и нещо много важно - любопитството, след като никой не можеше да обясни защо си длъжен да се държиш така, единствено казвайки ти да правиш нещата, без да питаш. Казвате, че сте притеснени за децата. Не се притеснявам за тях, притеснен съм за възрастните! Те са тези, които гласуват. Те са тези, които казват: "Идва краят на света през 2012!". Децата не говорят такива неща. Възрастните ги говорят. Притеснявам се за възрастните, които казват: "Прочети ми хороскопа", "Кажи ми откъде да намеря пари утре". Възрастните казват това, не децата! Децата не четат хороскопи. Без никакво притеснение използват числото 13. Не се страхуват да вървят под стълби. Виждат черна котка да преминава през пътя им и казват "пис пис", и искат да я погалят, а не да тичат в другата посока. Децата не са проблемът в случая. Да не започвам... Децата са родени любопитни, непрекъснато проучват. През първата им година ги учим да вървят и говорят, а остатъка от живота им - да стоят и мълчат. За да видим защо е всичко това и за да обобщя какво съм научил в училище, нека си припомним: Помня, че научих език. Този език, който чувате в момента. Нека се фокусираме за малко върху това. Ако все още не ме разбирате, ние не знаем - много хора мислят, че някой е седнал и измислил езика. И казват, че целта му е да се общува, но това не е вярно. Когато някой се ударил по лакътя, казвал "ъъъ", ако си навехнел коляното - "ааа", като хапнел нещо вкусно - "ммм". Езикът е екстраполация на всички тези звуци през годините, никой не е седнал и не го е измислил. Езикът в тази своя форма е на много векове и въпреки че назад във времето е представлявал опорна точка в развитието на човечеството, сега той е остарял. Често бавен, понякога твърде дълъг за изпращането на послание, но най-вече подлежи на интерпретация, което го прави безполезен. Знаем, че математиката, химията и физиката не подлежат на тълкуване. Те са точни езици. Но езикът, който чувате в момента, може да се тълкува. Мога да ви кажа, че вие и шефът ви сте еднакви. Но какво всъщност исках да кажа? Вие сте едни и същи, но в какво? Изглеждате еднакво, държите се почти по един и същ начин, или какво? Зависи какво разбирате под "еднакъв", защото това подлежи на тълкуване. Но ако по научен път докажа, че и двамата сте съставени от еднакви химични елементи, тогава никой няма да се усъмни какво съм имал предвид. Сега помислете за всички тези хора, които строят всевъзможни сгради, използвайки всички точни езици, така че всеки да ги разбира, а сградата успешно се вписва в средата. Тук няма две мнения. През тези 12, или при мен 15 години в училище, научих един език, който допринася за объркаността на сегашния свят. При това научих един език от стотици съществуващи, което не ми помага, когато изляза извън страната. Научих език, подлежащ на интерпретация, който ми помага да общувам с няколко десетки милиона души по света, от общо 7 милиарда. И всичко това в ерата на Интернет - място без въображаеми граници. Защо не научих някой универсален език? По-компактен и който се интерпретира по-трудно. Или защо не изучих другите точни езици, които са по-добри от този, който може да се тълкува всякак. Имам няколко възможни предположения, но това няма значение. Това, което е важно, е да се запитате. Освен този език, научих математика. Дори и след училище си мислех, че математиката е съвкупност от букви и цифри с определени правила. И че всичко е една игра за развитието на ума. Съучениците ми си мислеха същото. Вероятно някои от тях дори не са се запитали. Стигнах до това предположение, защото никой никога не можеше да ми даде по-подробно обяснение, различно от "Трябва да знаеш как да смяташ". Да смятам пари или какво? Чудя се дали бившите ми съученици знаят всъщност какво означава математиката. Същото се случи с физиката и химията. Черна дъска, бял тебешир, учител с конкретно поведение, заедно с фиксираната и задължителна училищна програма, ме отделиха от реалността. И всички тези точни езици се бяха превърнали в безсмислена плетеница. Затова много ученици мразят тези предмети. Тяхната ценност изобщо не бива обяснена. Никой точен език не може да ми помогне в ежедневието в монетарната система, защото основният език е този, който слушате в момента, остарял и подлежащ на тълкуване. Също така научих география и история. Историята никога не ми е била интересна, защото не знаех дали наистина тези събития са се случили. За мен бяха просто писания, а и настоящето така или иначе е много по-важно. Освен това не се съгласявах с истории, в които въоръжени престъпници са представени като водещи герои. Географията ме научи на наименования, за които твърдеше, че са държави. Това означава, че някакви части от планетата Земя са били "завладени" от хората, както правят маймуните, и били именувани. Това е концепцията за държавите и това е начинът, по който са се появили. Дори и днес границите делят областите и разединяват човешкия вид, водейки до расизъм и инстинктивно забавяне на прогреса поради разделението. Държавите и градовете не са от значение, тъй като Земята е общо наследство на всички хора. Можете да очертаете част от Земята, да й дадете име и да я обявите за своя единствено по силата на въображението. Ще се признае и оцени от останалите само ако те приемат вашата илюзия за истинска, също по силата на въображението. Това, което научих от географията, са имена и измислени граници. Научих за Бог и религията. Теория, която казва, че светът е създаден за 7 дни от божествено създание. Теорията беше лансирана и приемана от всички, особено след като се преподаваше в училище. Тя е в противоречие с останалите предмети в училище като физика, химия или биология, дори и с логиката, и лично за мен просто създаваше объркване. Училището ми не наблягаше върху спортове, музика или изобразително изкуство, така че не си спомням нищо от тези сфери. Колкото повече се приближавах до края на тези 12 години, толкова по-малко смисъл намирах в това, което научавах. Това, което научавахме в училище, нямаше връзка с действителността, а само с по-нататъшното обучение в университет. В монетарната система университетът е последната стъпка на човешкото образование и ще ви подготви за работа. Това прави образованието система, която обучава работници. 12 години, през които научих език, който повече ме обърка, отколкото ми помогна. 12 годни, през които бях объркван от различните теории за моето съществуване. 12 години, през които бях задължен да се явявам в определени часове пред една институция и да нося определена униформа. 12 години в учреждение, която ме отделяше от математика, физика, биология или химия. 12 години, през които не получих обяснение за това, което научавах, защо го научавам или защо да зачитам училищните правила. 12 години, които лично смятах за изгубени и неморални. 12 години, през които можех да науча толкова много. И след това още 3 години в университет, който само ме подготви за работа. Е, къде е образованието? Може би проблемът е в страната, в която съм се родил. Но се замислите за прекараните си години в училище и за научената информация. Съпоставете я с реалността и си направете изводите. След това се замислете дали приемате да участвате в подобна програма от 12 до 15 години само да научавате, без да получите накрая каквато и да е диплома или признателност. Не съм чул учителите да казват: "Нека да обвържем образованието с нуждите на хората". Не съм видял описателна система от университетите или което и да е подобно учреждение. Демократичната концепция, например, в която всички участват и допринасят. Вярвам, че могат да спомогнат единствено с това, което самите те са научили от собствената си култура. Те не могат да бъдат кой знае колко различни, след като са част от стандартна институция. Въпреки че днес университетите имат най-модерното оборудване в научните лаборатории, лабораториите за архитектурен дизайн, всички лаборатории, войните стават още по-ужасни. Експлозивите стават още по-ужасни. Алтернативни решения Сега, нека да разгледаме начина, по който децата научават нови неща и как ще изглеждат училищата в система, насочена към прогреса и свободата на хората. Децата ентусиазирано ме попитаха: "Какво да направим?". Дадох им 6 въпроса от държавния зрелостен изпит. Първата група, най-добрата, реши всичко за 20 минути. Най-слабата за 45. Използваха всичко, което знаят: новинарски групи, google, wikipedia, ask jeeves и т.н. Но учителят попита: "Това дълбоко учене ли е?". Аз отвърнах: "Ами, нека да видим!". Ще се върна след 2 месеца, ще им дам тест без използване на компютър, без да говорят помежду си и т.н. Средният резултат, когато правихме теста с компютрите и групите, беше 76%. Когато направих експеримента след два месеца оценката беше... 76%. Децата проявиха фотографска памет. Ако има информация в google, защо да си я пълните в главата? Вградих компютър в стена в един от бедните квартали на Ню Делхи. Децата почти не ходеха на училище, не знаеха английски. Никога не бяха виждали компютър и не знаеха какво представлява Интернет. Повторих този експеримент в цяла Индия, а по-късно и в голяма част от света. Забелязах, че децата ще се научат да правят това, което искат да научат да правят. И така накрая стигнахме до извода, че групи от деца могат да се научат да използват компютър и Интернет напълно самостоятелно, без значение кои са или къде се намират. Веднъж получих интересно телефонно обаждане от Коломбо, от покойния Артър Кларк, който ми каза: "Искам да видя какво се случва". Не можеше да пътува и съответно аз отидох при него. Той каза две интересни неща: "Учителят, който може да се замени от машина - следва да бъде заменен". Второто нещо беше: "Ако децата имат интерес, има и образование". Докато правех и наблюдавах всичко това, се сещах за него. Възможно е и определено могат да помогнат на хората. Защото децата могат много бързо да се ориентират в Интернет пространството и да търсят това, което им е интересно. А когато има интерес, тогава се получава образование. Мисля, че се натъкнахме на самоорганизираща се система. При самоорганизиращата се система структурата се появява без външна намеса. Самоорганизиращите се системи проявяват способността си да еволюират, при което започват да се придобиват характеристики, за които никога не е била проектирана. Затова реагирате така, защото изглежда невъзможно. Мисля, че вече мога да направя предположение: "Образованието е самоорганизираща се система, където обучението е еволюиращ феномен". (Експерименталното доказване на този модел би отнело 5 години и почти 1 милион долара.) След като вече знаем, че децата научават и се организират по-добре чрез собственото си любопитство, трябва единствено да им доставите информация и достъп до нея. Лесно е. Здравейте! Казвам се Сал Кан, основател и академичен състав на академията Кан и се опитваме да образоваме света. Академия Кан - уроци: 1 800 ; гледания: 24 000 000; академичен състав: 1 Добре дошли в презентацията за събиране. През август 1789 г. е била направена тяхната версия на Декларацията на независимостта... И процесът се нарича фотосинтеза... Началото Буквално обучавах братовчедите си и трябваше да намеря начин да увелича мащаба. Започнах да правя клипове в youtube, както и малки софтуерни модули за тях. Но ги направих така, че всеки да има възможност да се възползва от тях и започнаха да привличат доста внимание. Това, което Сал Кан е направил, е впечатляващо. Записал е целия материал и го е разделил на 12-минутни лекции. Аз самият ги използвах, за да си припомня някои неща. Децата ми също ги харесват. И бях много щастлив, когато Кан се появи и имахме възможност да обсъдим къде отива оттук нататък, как може фондацията ми да му помогне да преследва мечтата си и да се свърже с останалите страхотни неща в Интернет. Бъдещето на образованието Бих искал да се превърне в самостоятелно виртуално училище, където всеки по света може да научи каквото иска и може да започне от основните неща, да продължи докъдето иска, да получи обратна връзка, да бъде оценен, да се упражнява. И в един момент искам да се превърне в операционна система за класните стаи, където всеки ученик ще работи със собственото си темпо, а учителят ще бъде по-скоро наставник или треньор. Виждам Сал Кан като пионер в цялостно движение за използването на технология, чрез която все повече и повече хора ще научават неща, ще знаят отношенията между тях. Това е началото на една революция. Подобна система ще създаде любопитни, интелигентни и изобретателни индивиди. Нещо различно от работник. Такава система не би ви помогнала в монетарната система. Трябва да се запитате "Защо?". Не исках да уча детето си как да чете, затова му четях всяка вечер и затварях книгата в най-интересния момент, и той ме питаше: "Какво се случи тогава, тате?". А аз го поглеждах и му отвръщах: "Много съм уморен, ще я довърша утре". Той трябва да има нужда да се научи да чете. Не учете децата как да четат, как да смятат. Дайте им причина да го искат! Знаете ли какво означава това? В училищата го правят точно в обратната посока. Индивидът от човешката раса, доминиращите интелигентни същества на Земята, трябва да знае как той и средата функционират, за да разбере какво се случва около него чрез възможно най-добрата и демонстративна информация. Издевателство е 12, 15 или повече години от човешкия живот, който е около 70-80 години, да се използват за подготовката на работник или за научаването на език, ограничен от културата. Подобна образователна система е против човешкото развитие и кара хората да вървят напред... но не по права линия, а в кръг.