Това е боп.

Боп е вид социален танц.

Танцът е език,

а социалният танц е израз,
който възниква в общността.

Социалният танц не е
хореографиран от никого.

Той не може да бъде проследен
до който и да е момент.

Всеки танц има стъпки, с които 
всеки може да се съгласи,

но това се отнася към личността и
творческата й идентичност.

Поради това,

социалните танци избликват,

променят се

и се разпространяват като горски пожар.

Те са толкова стари, колкото
спомените ни от историята.

В афро-американските социални танци,

ние виждаме над 200 години

как африканските и афро-американски
традиции повлияват на историята ни.

Настоящето винаги съдържа миналото.

А миналото определя кои сме ние

и кои ще бъдем.

(Аплодисменти)

Танцът Джуба се е зародил от опита
на поробените африканци

в плантацията.

Внесени в Америка,

лишени от общ говорим език,

този танц е начин за поробените
африканци да помнят откъде са.

Той вероятно е изглеждал нещо от сорта.

Шляпване на бедра,

разместване на крака

и потупване с ръце:

по този начин се движели по време на
забраната за барабани на робовладелците,

като импровизирали сложни ритми,

точно както техните предшественици
правели с барабани в Хаити

или в йорубските общности
от Западна Африка.

Беше въпрос да се запазят 
културните традиции живи

и да се поддържа чувство
за вътрешна свобода

в робство.

Беше същата подривна духовна
сила, която създаде следния танц:

Кейкуолк,

танц, който пародира маниерите
на южното висше общество -

начин за поробените да хвърлят
сянка върху господарите.

Безумен факт за този танц е,

че Кейкуолк е изпълняван за господарите,

които никога не са предполагали,
че им се подиграват.

Сега можете да разпознаете това.

1920 -

Чарлстон.

Чарлстонът беше предназначен изцяло за
импровизация и музкалност,

като си проправи път до Линди Хоп,

суинг танците

и дори до Кид'н'Плей,

първоначално наречен Фънки Чарлстон.

Възникнал в една много сплотена негърска
общност близо до Чарлстон, Южна Каролина,

Чарлстон бил наситен с танцови зали,

където младите жени внезапно
имали свобода да удрят петите си

и да движат краката си.

В наши дни социалният танц
е взаимност и близост;

ако знаеш стъпките,

това означава, че принадлежиш
към групата.

Но какво се случва, ако се
превърне в световна лудост?

Навлиза туистът.

Не е никаква изненада, че туистът
възниква през 19-ти век,

внесен в Америка от Конго

по време на робството.

Но в края на 50-те,

точно преди Движението за
граждански права,

Туистът се популяризира от
Чъби Чекър и Дик Кларк.

Изведнъж всички започват да правят Туист:

белите тийнейджъри,

децата в Латинска Америка,

като си проправят пътя
чрез песни и филми.

Чрез социалния танц,

границите между масите се размиват.

Историята продължава
през 1980-те и 90-те години.

Заедно с появата на хип-хопа,

aфро-американските социални танци
придобиват все по-голяма популярност,

като взаимстват от дългото си минало

формирайки културата,
като се видоизменят от нея.

Днес тези танци продължават да се
развиват, разрастват и разпространяват.

Защо танцуваме?

За да се движим,

да разпуснем

и да се изразим.

Защо танцуваме заедно?

За да се помирим,

да си спомним,

и да си кажем: "Ние
говорим на общ език.

Ние съществуваме

и сме свободни".