Мартин Лутър Кинг

не е казал:

"Имам кошмар",

когато е бил вдъхновен от движенията за граждански права.

Той казал: "Имам мечта".

И аз имам мечта.

Имам мечта, че можем да спрем да мислим,

че бъдещето ще бъде кошмар,

и това ще бъде предизвикателство,

защото ако се сетите

за всеки по-голям филм в последните години,

почти всички виждания за човечеството

са апокалиптични.

Мисля, че този филм

е един от най-трудните за гледане в наше време, "Пътят".

Това е един много красиво заснет филм,

но всичко е пусто,

всичко е мъртво.

И само баща и син,

които се опитват да оцелеят, вървейки по един път.

И мисля, че екологичното движение,

в което участвам и аз

беше съучастник

в създаването на визията за това бъдеще.

Твърде дълго

ние разпространявахме кошмарна визия

за това, което ще се случи.

Ние се концентрирахме върху най-лошият вариант.

Ние се фокусирахме върху проблемите.

И не помислихме достатъчно

за решенията.

Използвахме дори страха,

за да привлечем вниманието на хората.

А всеки един психолог ще ви каже,

че страхът в един организъм

е свързан с механизма на летене.

Част е от механизмът за борба и за летене,

както ако едно животно е изплашено --

помислете за един елен.

Еленът застава много тих и без да се движи,

готов да избяга.

И аз мисля, че това е, което правим,

когато се опитваме да включим хората в нашата борба

с разрушението на околната среда и промяната на климата.

Хората "замръзват" и бягат,

защото ние използваме страх.

И аз мисля, че движението за опазване на околната среда трябва да порастне

и да започне да мисли

какво точно е прогресът.

Какво би било да направим хората по-добри?

И един от проблемите, които срещаме според мен,

е че само тези хора, които са покорили пазара,

по отношение на прогреса,

имаме финансово определение какво е прогрес,

икономическо определение за това какво е прогрес --

че някак си,

ако накараме правилните цифри да се повишат,

ще бъдем по-добре,

без значение дали ще сме на стоковия пазар,

без значение дали това е с БВП

и икономически растеж,

че все пак животът ще бъде по-добър.

Това е свързано с човешката алчност,

вместо със страха --

и това е по-добре.

Стига де. В западният свят имаме достатъчно.

В някои части на света може би не, но ние имаме достатъчно.

А ние отдавна знаем, че тове не е добър начин за измерване

на благосъстоянието на нациите.

Всъщност, създателят на нашата национална счетоводна система,

Саймън Кузнец, през 30-те години на миналият век,

казва че: "Благополучието на една нация

едва ли може да се изведе от националния доход."

Но ние сме създали национална счетоводна система,

която основно е базирана на производството

и произвеждането на неща.

Това вероятно е свързано с историята, и е имало своят смисъл тогава.

По време на Втората световна война, сме имали нужда от производство на много неща.

И се оказва, че сме толкова успешни в производството на определен тип неща,

че унищожихме голяма част от Европа, и като следствие трябваше да я построим отново.

И така, нашата национална счетоводна система

става свързана с това, което можем да произведем.

Но още през 1968 година,

човекът мечтател, Робърт Кенеди,

в началото на злощастната си президентска кампания,

представя най-красноречивата критика

за брутният национален продукт,

която някога е съществувала.

И той свършва речта си с фразата:

"Брутният национален продукт

измерва всичко освен това,

което прави живота ценен".

Колко откачено е това? Това че нашето мерило за прогрес,

нашата доминираща мярка за прогрес в обществото,

измерва всичко,

освен това, което прави живота ценен?

Вярвам, че ако днес Кенеди беше жив,

би задал на статистици като мен задачата

да излязат и да намерят

това, което прави животът ценен.

Би искал от нас да проектираме

нашата счетоводна система

да бъде основана на

такива важни неща като социалната справедливост,

устойчивостта

и благополучието на хората.

А всъщност, социолозите вече търсят

и задават въпроси навсякъде по света.

Това е от международно проучване.

Хората са запитвани какво наистина искат.

И без да ни учудва това, хората по света

казват, че това което искат,

е щастие за тях самите,

за техните семейства, за техните деца,

за тяхната общност.

Те смятат, че парите са малко важни.

Нужни са, но не са толова важни, колкото щастието,

и въобще не се доближават по важност до любовта.

Имаме нужда да обичаме и да ни обичат.

Това не е дори толкова важно колкото здравето.

Желаем да сме здрави и да имаме пълноценен живот.

Това са нормални човешки стремежи.

Защо статистиците не ги измерват?

Защо не мислим за прогреса на народите с тези величини,

вместо просто да броим какви неща притежаваме?

А това, което правя откакто съм съзнателен човек --

е да мисля как да измерваме щастието,

как да измерваме благополучието,

как можем да направим това, опазвайки природата.

Затова, в организацията, в която работя,

Фондация за нова икономика,

създадохме нещо, което нарекохме Индекс на щастливата планета,

защото мислим, че хората и планетата трябва да са щастливи.

Защо не създадохме измерване на прогреса, който да показва всичко това?

Това, което решихме,

е че крайният показател за една нация

е колко тя е успешна

в създаването на щастливи и здрави граждани.

Това би трябвало да е целта

на всеки един народ на тази земя.

Но трябва да помним,

че има основен принцип,

и той е колко от ресурсите на планетата използваме.

Ние всички имаме една планета. И трябва да я споделяме.

Това е един крайно ограничен ресурс,

една планета, която споделяме.

И икономиката се интересува от недостига.

Когато имаме ограничен ресурс,

който искаме да се превърне в

желан резултат,

се мисли в посока на ефективност.

Мисли се за това колко голям удар ще направим за нашите пари.

И това е мярка за това какво благосъстояние

натрупваме от използването на ресурсите на планетата.

Това е измерване на ефективността.

И вероятно най-лесният начин да ви покажа това,

е като ви покажа графика.

По хоризонтала на графиката,

се намира "екологичният отпечатък",

който измерва колко от ресурсите използваме

и колко влияем на планетата.

Повече е лошо.

По вертикалата нагоре

е критерият, наречен "щастливи години от живота".

Всичко това се отнася за благополучието на нациите.

Като продължителността на живота, измервана в щастие.

Като количеството и качеството на живот на нациите.

Жълтата точка, която виждате, е средната стойност за държавите.

В момента има огромен брой нации,

намиращи се около средната точка.

Горе вдясно на графиката

се намират страните, които се справят добре в създаването на благосъстояние,

но те използват много от ресурсите на планетата, за да стигнат дотам.

Това са САЩ,

други западни държави по линията на тези триъгълници,

и няколко страни около Персийският залив.

Обратно, на дъното вляво на графиката

са страни, които не произвеждат много --

обикновено страни на юг от Сахара, Африка.

С други думи,

животът там е кратък и първичен.

Продължителността на живота в много от тези страни

е само 40 години.

Малария, ХИВ/СПИН

убиват много от хората

в тези райони на света.

А сега добрата новина!

Има страни, в зоната на жълтите триъгълници,

които се справят по-добре от средното за света,

които вървят към горната лява част на графиката.

Това е желателната графика.

Искаме да сме в горната лява част, където хубавият живот не е за сметка на планетата.

Това са латино-американските страни.

Страната, която стои сама най-отгоре

е място, където съм бил.

Може и някои от вас да са били там.

Коста Рика.

Коста Рика --

средната продължителност на живота е 78,5 години.

Това е повече от продължителността на живота в САЩ.

Според последното международно проучване на Галъп

те са най-щастливата нация на планетата --

повече от всички други, по-щастливи от хората в Швейцария или Дания.

Те са в най-щастливото място на планетата.

Те успяват

само с една четвърт от ресурсите,

които са обичайно използвани в западния свят --

една четвърт от ресурсите.

Какво се случва там?

Какво се случва в Коста Рика?

Можем да видим част от информацията.

99 процента от електричеството им идва от възобновяеми източници.

Тяхното правителство се анагажира да е едно от първите

с нулеви емисии на въглерод до 2021.

Те премахнаха армията

през 1949 --

1949.

И инвестираха в социални програми --

здраве и обучение.

Те са едни от най-грамотните в Латинска Америка,

и в света.

И имат тази латинска тръпка, нали?

Те са социално свързани.

(Смях)

Предизвикателството е, че може би -- и това е нещо, за което трябва да помислим --

е че бъдещето

може да не принадлежи на Северна Америка,

нито на Западна Европа.

Може да принадлежи на Латинска Америка.

Истинското предизвикателство

е да доведем средните стойности тук горе.

Това е, което трябва да направим.

И ако ще го правим,

трябва да извадим тези страни от дъното,

и трябва да извадим страните от дясната страна на графиката.

И тогава ще започнем да създаваме щастлива планета.

Това е един поглед върху нещата.

Друг такъв е да се търсят времеви тенденции.

Нямаме точна информация за всяка от страните,

но за някои от най-богатите страни, ОИСР, имаме такава.

Това е нивото на благополучие по това време,

малко покачване,

но това е нивото на екологичният отпечатък.

И така, с една точна методология за щастлива планета

ние станахме по-малко ефективни

при превръщането на крайно ограничените ресурси

в това, което искахме като краен резултат.

Мисля, че в момента,

вероятно всеки един в тази зала,

би желал обществото да доживее до 2050

без да се случи

нещо апокалиптично.

Пътят всъщност не е дълъг.

Само на половин човешки живот разстояние.

Дете, което започва училище днес

би било на моята възраст през 2050 година.

Това не е много далечното бъдеще.

Това е целта, която британското правителство има

за борба с въглеродните и парниковите ефекти.

Това не е бизнес като всеки друг.

Това променя нашият бизнес.

Това променя начинът, по който създаваме нашите организации,

начинът, по който създаваме нашата правителствена политика и начинът, по който живеем.

И важното е,

че трябва да продължим с повишаването на нашето благополучие.

Никой не може да отиде да гласува

и да каже, че качеството на живот ще се намали.

Мисля, че никой от нас

не би желал да спре човешкия прогрес.

Мисля, че искаме той да продължи.

Мисля, че искаме хуманността да продължава да расте.

И мисля, че тук е мястото на скептиците и тези, които отричат всичко.

Смятам, че това е, което искат. Искат качеството на живота да се покачва.

Биха искали да задържат това, което вече имат.

И ако ще ги наемаме,

това е, което трябва да направят.

И това означава, че трябва да повишим ефективността си още повече.

Лесно е да направя графики и други подобни неща,

но важното всъщност е да обърнем тези криви.

И тук е мястото, където можем да вземем добър пример

от системните теории, системните инженери,

където те създават криви с обратна информация,

и слагат правилната информация в подходящото време.

Човешките същества се мотивират лесно от думата "сега".

Сложете един уред за измерване във вашият дом,

и вижте колко електричество използвате в момента,

колко ви струва това,

и вашите деца ще тичат и гасят лампите много бързо.

Как би изглеждало това за обществото?

Защо всяка вечер, по радиото,

слушам за FTSE 100, Дау Джоунс, съотношението на долара спрямо лирата --

дори не знам как съотношението долар-лира би могло да е добра новина.

И защо слушам това?

Защо не чувам колко енергия е използвала вчера Великобритания

или колко са използвали американците вчера?

Стигнахме ли целта от три процента годишно,

с които да намаляваме въглеродните емисии?

Така се създава обща цел.

Пускаш по медиите и започваш да мислиш.

Имаме нужда от положителни отзиви

за повишаване на благополучието.

На правителствено ниво може да се създадат национални сметки за благосъстоянието.

На бизнес ниво можете да видите благосъстоянието на вашите служители,

което е силно свързано с креативността,

което е свързано с нововъведенията,

а ние ще имаме нужда от много от тези нововъведения, за да се справим с проблемите в околната среда.

На лично ниво също имаме нужда от подбутване.

Може би нямаме нужда от толкова информация, но имаме нужда от напомняне.

Във Великобритания, ние имаме силно здравословно послание към хората

да приемат поне по 5 плодове и зеленчуци на ден,

и колко често би трябвало да спортуваме -- което не е моята силна страна.

Как влияят тези неща на щастието?

Какви са петте неща, които би трябвало да правите всеки ден,

за да сте по-щастливи?

Преди няколко години имахме възложен проект от правителствена служба, отговаряща за науката,

един голям проект, наречен "Програма Форсайт" --

много хора и много експерти бяха включени --

всичко базирано на доказателства и стана голяма книга.

Но част от работата, по която работихме беше: Кои 5 позитивни действия могат

да доведат до подобряване на вашият живот?

И главното от тях е,

не са точно тайни за щастие,

но са неща, без които бихме изпуснали щастието.

И първото от тях е да се свързваме;

това че вашите социални връзки

са най-важните крайъгълни камъни във живота ви.

Влагате ли време заедно с вашите любими хора,

така че да се случат тези връзки, влагате ли енергия?

Продължавайте да ги построявате.

Второто е да бъдете активни.

Най-бързият начин да се справите с лошото настроение:

излезте навън, разходете се, или включете радиото и танцувайте.

Поддържането на активен живот ни държи позитивни.

Третото, забелязвайте нещата.

Колко наясно сте с нещата, които се случват по света,

промяната на сезоните или хората около вас?

Забелязвате ли какво се появява за вас и се опитва да се покаже?

Основано е на много доказателства за загриженост,

когнитивна поведенческа терапия,

която е много силна за нашето добруване.

Четвъртото е да продължаваме да се учим

и е важно да продължим

да учим през целият си живот.

Възрастните хора, които продължават да учат и са любознателни,

имат много по-добро здраве от тези, които постепенно спират.

Не е задължително да е официално обучение, не е ориентирано към познание.

Това е повече любознателност.

Това може да бъде научаването на ново ястие,

свиренето на инструмент, на който сте свирили като дете.

Продължавайте да учите.

Последното нещо

е най-ясно изразеното противопостяващо се на финансите --

даването.

Нашата щедрост, нашият алтруизъм,

нашето състрадание

са силно свързани

с механизмът за награждаване в мозъка ни.

Чувстваме се добре ако даваме.

Можете да направите експеримент, в който давате

сутрин на две групи от хора сто долара.

Кажете на едната да похарчат парите за себе си,

а на другата да похарчат парите за други хора.

Измерете щастието на двете групи в края на деня,

тези, които са похарчили за други хора са много по-щастливи,

от тези, които са похарчили парите за себе си.

Тези пет начина,

ги слагаме върху тези картички,

за които бих казал, че не са за сметка на Земята.

Те нямат никакво въглеродно съдържание.

Те нямат нужда от материални стоки, за да бъдат задоволени.

Мисля, че е доста лесно осъществимо

да постигнем щастие без то да е за сметка на планетата.

Отново, Мартин Лутър Кинг,

в навечерието на своята смърт

дава невероятна реч.

Той казва: "Аз знам, че предстоят предизвикателства,

че предстоят неприятности,

но аз не се страхувам от никого. Това не ме засяга.

Бил съм на върха

и съм видял Обетованата земя."

Той е бил проповедник,

но вярвам, че движението за опазване на околната среда

както и бизнес обществото, правителството,

имат нужда да стигнат до върха на планината,

да се огледат,

и да видят Обетованата земя,

обещаната земя,

и имаме нужда от визия

за света, който искаме за себе си.

Освен това, трябва да направим Големият преход,

за да стигнем там,

и трябва да покрием този път с добри намерения.

Хората искат да бъдат щастливи.

Постелете им с тези пет действия.

Трябва да имаме пътни показатели,

които да събират хората и да ги насочват --

нещо като Индексът на щастливата планета.

И мисля, че тогава

може да създадем светът, който ние всички искаме,

където щастието няма да е за сметка на планетата.

(Аплодисменти)