WEBVTT

00:00:07.039 --> 00:00:11.069
Мохамед Али трябвало да тренира
с години, за да се превърне в най-добрия

00:00:11.069 --> 00:00:13.520
боксьор, който светът познава,

00:00:13.520 --> 00:00:17.149
но му отнело едва няколко мига
да създаде най-краткия стих.

00:00:17.149 --> 00:00:21.250
Али пленил випуска, завършващ 
Харвард през 1975,

00:00:21.250 --> 00:00:24.680
със своето послание за 
сплотеност и приятелство.

00:00:24.680 --> 00:00:27.371
Когато приключил,
публиката искала да чуе още.

00:00:27.371 --> 00:00:29.060
Те искали стихотворение.

00:00:29.060 --> 00:00:32.962
Али им представил това, което се счита
за най-краткия стих, писан някога.

00:00:32.962 --> 00:00:35.661
"Аз, ние."

00:00:35.661 --> 00:00:38.271
Или може би било "аз, ниееее"?

00:00:38.271 --> 00:00:39.481
Никой не знае с точност.

00:00:39.481 --> 00:00:45.471
Така или иначе, ако тези две думи са стих,
то тогава какво точно прави от стиха стих?

00:00:45.471 --> 00:00:48.101
Самите поети продължават да мерят сили
с този въпрос,

00:00:48.101 --> 00:00:51.605
като често използват метафори,
за да се доближат до отговор.

00:00:51.605 --> 00:00:53.680
Дали стихът е малка машина?

00:00:53.680 --> 00:00:54.765
Фойерверк?

00:00:54.765 --> 00:00:55.821
Ехо?

00:00:55.821 --> 00:00:57.010
Сън?

00:00:57.010 --> 00:01:01.352
Поезията като цяло има определени
черти, по които можем да я разпознаем.

00:01:01.352 --> 00:01:05.551
Първо - в поезията се открояват
музикалните качества на езика.

00:01:05.551 --> 00:01:08.481
Това може да се постигне чрез 
рима, ритъм или метрика,

00:01:08.481 --> 00:01:09.979
от Шекспировите сонети,

00:01:09.979 --> 00:01:11.542
през одите на Конфуций,

00:01:11.542 --> 00:01:13.852
до Санскритските веди.

00:01:13.852 --> 00:01:16.556
Второ, в стиховете езикът е сгъстен,

00:01:16.556 --> 00:01:20.492
като литература, от която цялата вода
е била изстискана.

00:01:20.492 --> 00:01:23.872
Трето, стиховете често говорят
за силни чувства,

00:01:23.872 --> 00:01:25.875
от духовната поезия на Руми

00:01:25.875 --> 00:01:29.312
до "Ода за лука" на Пабло Неруда.

00:01:29.312 --> 00:01:33.883
Поезията, като самото изкуство, умее да
поставя под въпрос лесните дефиниции.

00:01:33.883 --> 00:01:36.303
Докато ритмиката
в най-ранните стихове

00:01:36.303 --> 00:01:40.163
служела за запаметяване на истории
дори преди създаването на писмеността,

00:01:40.163 --> 00:01:42.703
то не е задължително един стих
да е лирически.

00:01:42.703 --> 00:01:44.251
Стихът "Ябълка" на Райнхард Дол

00:01:44.251 --> 00:01:46.649
и "Тишина" на Ойген Гомрингер


00:01:46.649 --> 00:01:50.160
начертават границата между 
визуално изкуство и поезия.

00:01:50.160 --> 00:01:53.556
Същевременно в стиховете на Е.Е. Къмингс
формата е също толкова важна,

00:01:53.556 --> 00:01:55.420
колкото и самите думи,

00:01:55.420 --> 00:02:01.909
в случая подчертаващ тъжната самота
на едно листо, падащо през вселената.

00:02:01.909 --> 00:02:05.569
Ако визуалната страна на поезията
избледняваше в далечината,

00:02:05.569 --> 00:02:07.989
вероятно би ни останала музика,

00:02:07.989 --> 00:02:10.600
а това е тема, която хората
обожават да разискват.

00:02:10.600 --> 00:02:12.669
Песните стихове ли са?

00:02:12.669 --> 00:02:16.189
Много хора не считат авторите на песни
за поети в литературен смисъл,

00:02:16.189 --> 00:02:18.689
но текстове на артисти като Пол Саймън,

00:02:18.689 --> 00:02:19.788
Боб Дилън

00:02:19.788 --> 00:02:21.159
и Тупак Шакур

00:02:21.159 --> 00:02:23.829
често са завършени дори и без музика.

00:02:23.829 --> 00:02:27.049
При рапа поетически черти като рима,
ритъм и образ

00:02:27.049 --> 00:02:29.529
са неразделна част от формата.

00:02:29.529 --> 00:02:32.359
Да вземем за пример този текст на 
Ноториъс Би Ай Джи.

00:02:32.359 --> 00:02:34.727
"Чувам как потта се стича по бузата ти

00:02:34.727 --> 00:02:37.019
Сърцето ти бие така, 
сякаш идва Голямата стъпка

00:02:37.019 --> 00:02:39.801
Разтърсва, разклаща реалността."

00:02:39.801 --> 00:02:43.298
Във всички примери до момента
има нови редове.

00:02:43.298 --> 00:02:48.045
Можем дори да си представим как двете думи
от стиха на Али се подреждат във въздуха.

00:02:48.045 --> 00:02:50.258
Аз, ние.

00:02:50.258 --> 00:02:53.304
Поезията притежава форма, 
която обикновено можем да разпознаем.

00:02:53.304 --> 00:02:57.209
Пренасянето на нов ред води четящия
през ритмиката на стиха.

00:02:57.209 --> 00:02:59.628
Но какво би станало,
ако тези нови редове изчезнат?

00:02:59.628 --> 00:03:02.118
Ще се изгуби ли същността на стиха?

00:03:02.118 --> 00:03:03.433
Може би не.

00:03:03.433 --> 00:03:05.237
Да погледнем прозаичните стихове.

00:03:05.237 --> 00:03:07.989
В прозаичните стихове има 
живи образи и игри на думи,

00:03:07.989 --> 00:03:11.271
които обаче са подредени в параграфи.

00:03:11.271 --> 00:03:15.343
Ако погледнем на поезията по-малко 
като на форма и повече като на идея,

00:03:15.343 --> 00:03:18.149
ще забележим поетическото 
навсякъде около нас:

00:03:18.149 --> 00:03:19.378
в църковните химни,

00:03:19.378 --> 00:03:22.249
речите на оратори като
Мартин Лутър Кинг,

00:03:22.249 --> 00:03:23.179
Джон Кенеди

00:03:23.179 --> 00:03:24.590
и Уинстън Чърчил,

00:03:24.590 --> 00:03:27.429
както и на неочаквани места като
социалните медии.

00:03:27.429 --> 00:03:33.140
През 2010 журналистката Джоана Смит пише
в Туитър за земетресението в Хаити.

00:03:33.140 --> 00:03:36.091
"Бях в онази стая и се обличах,
когато чух името си.

00:03:36.091 --> 00:03:38.811
Трус. Изтичах навън 
през плъзгаща се врата.

00:03:38.811 --> 00:03:42.531
Всичко е притихнало сега. Безопасно.
Петлите кукуригат."

00:03:42.531 --> 00:03:46.061
Езикът, който Смит използва, 
е силен, прям

00:03:46.061 --> 00:03:48.261
и изпълнен с живи образи.

00:03:48.273 --> 00:03:50.723
Сравнете нейния език с хайку,

00:03:50.723 --> 00:03:55.823
древната японска поетическа форма,
при която се открояват мигове на кипеж

00:03:55.823 --> 00:04:00.684
в едва три реда с по пет, седем и
пет срички.

00:04:00.684 --> 00:04:03.632
Поетическите води са бурни и дълбоки.

00:04:03.632 --> 00:04:05.504
С времето поезията се е развивала

00:04:05.504 --> 00:04:07.193
и вероятно днес, повече от всякога,

00:04:07.193 --> 00:04:12.854
границите между поезия, проза,
песен и визуално изкуство са се размили.

00:04:12.854 --> 00:04:15.234
Въпреки това, едно нещо не се е променило.

00:04:15.234 --> 00:04:18.664
Думата "поезия" всъщност 
в основата си е глагол,

00:04:18.664 --> 00:04:23.604
идващ от старогръцката дума "пойезис",
която означава "създавам".

00:04:23.604 --> 00:04:28.144
Поетите, досущ занаятчии, продължават да
боравят със суровите материали на света,

00:04:28.144 --> 00:04:29.992
така че да изковават нови разбирания

00:04:29.992 --> 00:04:36.075
и тълкуват какво означава да бъдеш
човек по начин, който само хората умеят.

00:04:36.075 --> 00:04:41.525
Учени от Дартмут тествали тази идея, като
дали за задача на роботи да пишат поезия.

00:04:41.525 --> 00:04:45.024
Подбрано жури прегледало купища сонети,

00:04:45.024 --> 00:04:49.054
за да видят дали могат да различат тези,
писани от човек, от тези, писани от робот.

00:04:49.054 --> 00:04:53.012
Може би ще ви зарадва новината, че докато
учените успешно

00:04:53.012 --> 00:04:56.035
са използвали изкуствен интелект
в сферата на промишлеността,

00:04:56.035 --> 00:04:57.035
медицината

00:04:57.035 --> 00:04:58.575
и дори журналистиката,

00:04:58.575 --> 00:05:01.255
то поезията е друга история.

00:05:01.255 --> 00:05:04.805
При всеки от опитите им роботите били 
хващани на местопрестъплението.