Талант и творчество Какво наричате талант? Човек, който има хубав глас? Човек, който може да рисува? Добър футболист? Какво е талантът? Талантът е действие, извършено от човешко същество, разпознавано като креативно. Ако някой човек може да рисува по-добре от друг, а трети може да се научи да рисува по-добре от първия, тогава талантът представлява нивото на умение. Някой може да рисува красиво, друг да пее изключително, трети да танцува феноменално. Но за да определим картината като красива, гласа като мелодичен и танцовото изпълнение като ритмично, трябва да ги съотнесете към нещо, а това е културата, средата, в която сте родени. Нека анализираме всеизвестната картина "Мона Лиза". За мнозина тя е величие, шедьовър, великолепна, пищна и стойностна. Но защо? Самата картина ли е изключителна? Годината, през която е създадена, ли е знаменателна? Заради въздействието й върху света на изкуството? Заради художника? Какво дава ценност на тази картина? Ако не бяхте чували за нея и я виждахте за пръв път като изображение на компютъра си, какво би било мнението ви, без то да бъде повлияно от културата или средата? Помислете! Същото се отнася и за гласа. Глух човек не би могъл да оцени този талант, без да знае ефекта му; Няма да може да го оцени като вас. Същото е при куче, което може да изпитва смущение от тези звуци, защото има по-чувствителен слух. Талантът е определен от културата и представлява ниво на умение, а способността, която създава таланта, е субективна. Хората дават имена на нещата. Ако видят някое дете да прави хубави рисунки от раз, те мислят, че детето е надарено. Това ще рече: "Аз нямам ни най-малка представа как едно 6-годишно дете може да нарисува толкова точен профил на човек". Това казват всъщност, когато говорят, че детето е надарено. "Аз нямам представа как става това". Когато рибите мигрират на хиляди километри към размножителния си район, без да отварят карта на света, която да им покаже как да стигнат до там – хората са измислили конкретна дума за това: "инстинкт". Тя означава: "Аз нямам ни най-малка представа как рибите правят това". "Инстинкт" е мъртва дума, шум. Тя не ни обяснява нищо. Друго нещо е обаче дума, която казва: "Ще се опитам да разбера как рибите правят това". Така изследвали магнитния поток под Гълфстрийм, който рибите следват. И започвате да разбирате, че птиците могат да следват магнитния поток на Земята, защото ако прикрепите малък магнит на главата на птицата, тя не мигрира. Обърква се. Преди години нарекоха това "механистична гледна точка" и хората намразиха тази дума. "Механистичен?! Аз не съм машина. Аз съм от плът и кръв. Аз мисля, чувствам". Това им харесваше и те се отказаха от механистичната гледна точка, която страшно тормозеше обществото. Това е механистичната гледна точка. Тя казва единствено че не можете да си завъртите окото надясно, ако нямате мускул за това и нервни клетки, които да задействат този мускул. Не можете да си извиете ръката, ако нямате мускули, които да я задвижат. Единствено това иска да каже механистичната гледна точка. Механистичната гледна точка твърди следното: нищо не се самоактивира. Това е най-трудното нещо за разбиране. Ще се опитам да го обясня по-просто. Една лодка не може сама да плава. Тя бива задвижвана от вятъра. Едно растение не може просто да расте – това са глупости, които още съществуват. То се нуждае от топлина, температура, влага, гравитация, всичките тези неща. Макар и да не виждате връзката, всички те са свързани. Живите същества не добиват знание или информация по свръхестествен начин. Те ги добиват, като си удрят главите в стената или като се подхлъзнат на леда, след което създават методи, предотвратяващи хлъзгането. Но първо трябва да се подхлъзнете на леда. Доколкото ми е известно, никое правителство не е предвиждало бъдещето – "Това е посоката, по която се движим, нека се подготвим за социална промяна". Нищо подобно. Те се опитват да запазят нещата такива, каквито са. Всеки може да бъде художник като Леонардо да Винчи. Това не е вроден талант. Това е мит, поддържан от хора, които не разбират какво означава творчество, не разбират обуславянето или конкретния опит, които правят човек креативен. Творчеството не е нищо по-различно от използването на познати елементи и съчетаването им по уникални начини. Погледнете всички разкази, съчинения, книги - една и съща история с различни герои. Всички теленовели имат една и съща история, представена по малко по-различен начин. Те не са особено оригинални. Въпреки че сте чували за Леонардо да Винчи и смятате: "Господи, бил е най-великият за времето си!". Това не е вярно. Хората, с които е общувал, са говорили за зъбни колела и лостове. Това не го пише в никой учебник. Това е липсващата част. Смятали са, че Леонардо да Винчи сам е измислил всичките си идеи, но това не е вярно. Хората, с които е общувал, са говорили за различни неща. Приятелите му са били различни от обикновените хора; "обикновени" означава прецакани от обществото си. Ще ми се да бях донесъл с мен някои "метали с памет за формата". Но как хората са ги открили? Един швед се опитвал да смеси различни видове метали, за да създаде по-твърд метал. Използвал никел и титан и огънал сплавта в U-форма, за да разбере колко е твърда. Оставил я на масата до газова лампа и когато се върнал, формата на сплавта била отново права. Във Франция един човек направил еднометрови крила и ги прикрепил на гърба си. Изкачил се на върха на Айфеловата кула, скочил и умрял. Неговият зет написал: " Следващия път направете крилата по-големи". Откъде мислите, че идва това? Никой не знае как да построи самолет от нищото. Едисън казал, че е направил 7000 различни опита, преди да създаде жичката за електрическата крушка. Никой всъщност не е изобретил нищо. Всички тези неща са открити. Нещата, които сте били научени да харесвате - филмови звезди, теленовели, всички тези глупости, никое от тях не ви учи на нещо. Ако сте израснали в Австралия и кажете: "Какво става, друже?", или в най-южните части на Америка и сте отгледани от необразовани хора е възможно да кажете: "Ще те спипам, чернилко, и ще ти наритам задника!". Вие ли говорите, или средата, която ви влияе? Говорите за индивидуалност, сякаш съществува такова понятие. Ако имахте индивидуалност, нямаше да можете да разговаряте с никого, нямаше да знаят за какво изобщо им говорите. Държите се по еднотипен начин с останалите, въпросите ви не са нещо ново. Не съм чувал нов въпрос от години, защото сме толкова еднакви. Алтернативни решения Танцуването се е зародило в племе, което се канело да отиде на война, и са били напрегнати, затова танцуват около огъня, викат, крещят, за да освободят напрежението, преди да влязат в битка. Когато войниците маршируват, те пеят. Причината за това е, че отнема вниманието им. "Какво прави жена ми? Какво ли става у дома с децата ми?". Но когато пеят, примерно пехотинците пеят песента "Кръвта кара тревата да расте", това отнема мислите им за дома. И когато ги въвличате в малки игри, танци, спортове, се отнема вниманието им от социалните проблеми. Бокс, борба, спортове - в бъдещето никой няма да удря другия, защото това уврежда мозъка. И сякаш никой не го е грижа, дори им харесва. Балетистите след години ще имат големи проблеми с глезените си. Това, което правят, не е здравословно за тялото. Те тренират с часове и увреждат телата си, защото изтъкваме балета, харесваме го. Ако се върнем в Древен Рим, където са хранели лъвовете с християни - децата там ще попитат баща си: "Може ли да дойдем пак другата седмица, за да видим как лъвовете се хранят с християни?", а той ще им отвърне: "Само ако сте послушни". Тези деца не са психически болни. Те са отгледани в изкривено общество. Нашето общество е изкривено. Трудно ми е да говоря за нещата, които обикновените хора харесват. Все едно да отидете при индианец и да го попитате: "Защо танцуваш около огъня с тази шапка от пера? Нелепо е". Индианецът не отвръща: "Благодаря ти, че ми каза това. Никога не се бях замислял". Хората не могат да излязат от културата си чрез една лекция или филм. Отнема много време, за да се научи откъде са дошли тези неща, как са се породили, как са се развили. Слагате украшение на ухото си, като го пробивате и оставяте някаква дрънкулка да виси от него. Ако дойде човек от друга планета и види часовник на ръката ви, може да попита: "Какво е това?", вие ще отговорите: "Не мога да следя точно времето и това устройство ми помага да го следя". "А какъв е този стъклен предмет пред очите ви, който изглежда прозрачен"? "Губя зрението си, не мога да чета, не мога да виждам надалеч и това ми помага". "Какво е това, което е закачено на ушите на жена ви"? "Това е украшение, орнамент". "Да, но какво е"? Същото е и при примитивните хора, които рисуват лицата си с различни цветове, за да ги предпазват от зли духове. Това за тях е нещо сериозно. Не можете да им кажете, че това, което правят, е примитивно. Индивидуализмът не се изразява в това колко халки имате на носа си или какъв цвят е косата ви и дали стои изправена. Облеклото, което носите, е свързано с начина ви на мислене. И трябва да се замислите за какво са предназначени всички тези различни моди. Мнозина печелят много пари, като променят модата всяка година. Добре е да помислите за мотива за всички тези неща. Същото е при автомобилите. Подобряват облика им с "рибни перки", хромова боя. Всичко това е изкуствено. Аз бих изразходвал всички тези пари за устройства, осигуряващи безопасност. Ако построите паметник на ветераните, те казват, че това е велико дело, но според мен е ужасна идея. Ако имате излишни пари за монументи, дайте ги на болницата за ветерани и поставете ЯМР и рентгенови апарати. Създайте нужните условия в болницата за ветерани, а не монумент. В миналото хората не са имали камери и подобни устройства, затова са си рисували портрети. Те били доста добри и прецизни по едно време, но днес имаме камерата. Дори можем да използваме рентгенови лъчи, за да виждаме през човешкото тяло. Вече не е нужно хората да рисуват портрети. Камерата върши по-добра работа в много случаи. Но това не може да бъде наложено на хората, защото те са възпитани да оценяват изкуството. Имаме много паразитни вярвания, които ще изчезнат в бъдещето. Не очаквам хората да се променят от една моя лекция, но се надявам да се замислят. Казвате, че до известна степен са ненужни, но смятате, че в бъдещето все още ще има центрове с камери, музикални инструменти и необходимото оборудване за извършването на тези неща? Да, така е. По време на прехода. - По време на прехода? Всички тези неща са нужни на т.нар. "нормални" хора. Нормалните нацисти приемат нацистката система. Нормалният французин приема френската. Нормалният дивак, ловец на глави, приема събирането на глави. Значи казвате, че впоследствие няма да са ни нужни тези центрове? Ще имаме нови форми, нови форми на изкуството. Използвам думата "изкуство", защото с това ги свързват хората. В бъдещето ще имаме нови форми на изкуството. Ще ви разкажа какво означава това. Нови форми на изкуството означава, че мебелировката няма да се изработва от художници или дизайнери, а от анатоми и физиолози и ще съответства на човешкото тяло. Когато се наведете напред, столът ще ви помага да се изправите. Ще се нагажда към точките на напрежение. Вместо да се движите постоянно, за да промените точките на напрежение, самият стол ще се мести. Това имам предвид, като казвам анатом. Приборите за хранене ще бъдат проектирани от хора, които са изучавали физиологията на човешкото тяло. Вилиците и ножовете ще бъдат пригодени по най-добрия начин за хората. Изкуството е било велико дело преди 100 години, когато хората не са имали никакви идеи, така че просто са правели... Както много хора си купуват люлеещи се столове. Това е най-неудобният стол, но Кенеди е имал такъв. А той е бил знаменита личност, затова хората са му подражавали неразумно. "Неразумно" означава, че не е най-добрият подход за човешкото тяло. Ще отнеме много филми и обучение. Не можете да практикувате медицина, без да сте били в медицинска среда. Първо трябва да отидете в медицинско училище. Ако искате да бъдете инженер - в училище за инженерни науки, трябва да бъдете в такава среда. Но в наши дни не сме възпитавани по този начин. Затова имаме хиляди проблеми и създаваме повече проблеми, въвеждайки все повече закони. Законите не се справят с проблемите, те са опит за бързо решение. Но не засягат проблемите. Трябва да изкореним условията, които създават серийни убийци. В бъдещето ще смятат, че всичко е било преходно - голф игрища, тенис кортовете. Всичко това е преходно. Не можете изведнъж да създадете ново общество и да излязат моделите, към които хората са привикнали. Това трябва да се надрасне чрез образованието. Ще има и църкви в градовете. Не можете да забраните нещо, защото така то ще започне да се извършва тайно. Помислете как възприемате света чрез сетивата си - как чувате, как виждате, как движите мускулите си, как сте сътворение на средата, колко лесно можете да бъдете повлияни, замислете се за атомите и за величието на Вселената. Сега се замислете отново за таланта. Талантът е субективна красота. Нека й се наслаждаваме, без да я превръщаме в скала от оценки или в съревнование.