[Това видео съдържа нецензурни думи.
Препоръчителен родителски контрол.]

Ако се върнем назад във времето 
до 800-ната година преди Христа

в Гърция ще видим, че търговците, 
чиито бизнес се е провалил

са принуждавани да седят на пазара 
с кошница на главата.

В предмодерна Италия

неуспешните собственици на бизнес, 
които имали неизплатени задължения

били извеждани напълно голи на площада,

където трябвало да удрят задниците си 
в специален камък,

докато тълпата им се подигравала.

През 17 век във Франция,

неуспешните търговци били изкарвани 
в центъра на пазара,

където началото на фалита им 
било обявявано публично.

И за да избегнат затвор

трябвало да носят зелено боне,

така че всеки да знае, че са провал.

Разбира се това са крайни примери.

Но важното е да запомним,

че когато наказваме 
излишно провалилите се,

ние подтискаме иновацията 
и създаването на бизнес,

двигателите на икономически подем 
във всяка страна.

В днешно време ние не унижаваме публично 
неуспелите предприемачи.

А те не публикуват провалите си 
в социалните медии.

Всъщност, мисля че всеки от нас 
познава болката от провала.

Но не споделяме 
подробности от този опит.

И аз разбирам защо, приятели. 
И аз съм го изпитвала.

Аз имах бизнес, който се провали

и споделянето на тази история 
беше невероятно трудно.

Всъщност, отне седем години, 
голяма доза откровение

и компанията на приятелите ми.

Това е историята на моя провал.

Докато бях в колежа, изучавайки бизнес, 
се запознах с група местни жени.

Живееха в бедна селскa общност 
в щата Пуебла, централно Мексико.

Те правеха прекрасни 
ръчно изработени неща.

И когато се запознахме 
и видях работата им

реших, че искам да помогна.

С няколко приятели съосновахме 
социално сдружение

с мисия да помогнем на жените 
да получават сигурни доходи

и да подобрим качеството им на живот.

Направихме всичко като по учебник,

както бяхме учили по икономика.

Намерихме инвеститори,

отделихме доста време да изградим бизнеса 
и да обучим жените.

Но скоро установихме, че сме новаци.

Ръчно изработените продукти 
не се продаваха,

а финансовият план, който бяхме измислили,
беше напълно нереалистичен.

Реално, ние работихме с години 
без заплата,

надявайки се на чудо,

че магически голям купувач ще се появи

и ще направи бизнеса печеливш.

Но това чудо така и не се случи.

В крайна сметка се наложи 
да закрием бизнеса,

а това ми разби сърцето.

Започнах всичко, за да повлияя
положително

върху живота на занаятчиите.

А имах чувството, 
че съм направила обратното.

Чувствах се толкова виновна,

че реших да крия този провал

в разговорите и автобиографията ми 
с години.

Не познавах други неуспели предприемачи,

и се мислех за единственият загубеняк 
на света.

Една вечер, седем години по-късно,
бях навън с приятели

и си говорихме за живота 
на предприемача.

И разбира се, засегнахме проблема 
с провала.

Реших да призная на приятелите си 
историята на проваления ми бизнес.

И те споделиха подобни истории.

В този момент една мисъл 
се проясни в ума ми:

всичките ми приятели са неудачници.

(Смях)

Сега сериозно, тази вечер осъзнах,

че първо: не бях единствения неудачник 
на света

и второ: всички имаме тайни провали.

Кажете, че не е така.

Тази вечер беше като 
пречистване за мен.

Установих, че споделянето на неуспехите 
те прави по-силен, не по-слаб.

И откровеността за слабостите ми,

ми помогна да се свържа с другите 
по един по-задълбочен и смислен начин

и да приема уроците на живота,
които не бих могла да науча преди.

В резултат на това преживяване

на споделяне на истории на бизнеси,
които не са сработили.

решихме да създадем платформа за събития,

които да помагат на другите 
да споделят истории за неуспех.

И ги нарекохме Вечер на Издънките.

Години по-късно създадохме 
център за проучвания

отдаден на истории за неуспех

и последиците за бизнеса, 
хората и обществото

и тъй като обичаме яки имена, го нарекохме
Институт на Провала.

Беше изненадващо да се види

как когато предприемач застане на сцената

и сподели история за неуспех,

може да се наслади на преживяването.

Не трябва да е момент на срам
или притеснение

както е било преди.

Това е възможност да споделиш 
научените уроци

и да усетиш съпричастност.

Установихме още,

че когато членовете на един екип споделят 
за неуспехите си, се случва магия.

Връзките се заздравяват и 
сътрудничеството става по-лесно.

Чрез нашите събития и проучвания

открихме някои интересни факти.

Примерно, мъжете и жените 
реагират различно

след неуспеха на бизнеса си.

Най-често срещаната реакция сред мъжете

е да започнат нов бизнес 
в рамките на една година след неуспех

но в различна сфера,

докато жените започват да си търсят работа

и отлагат създаването на нов бизнес.

Нашата хипотеза е, че това се случва,

понеже жените страдат по-често 
от синдром на самозванеца.

Ние смятаме, че е нужно нещо друго,
за да сме добри предриемачи.

Моето наблюдение е, че в много случаи 
жените имат всичко необходимо.

Просто трябва да направим първата крачка.

А при мъжете

по-често се наблюдава увереността, 
че има достатъчно знания

и просто трябва да я впрегнат на практика 
на друго място с повече късмет.

Друго любопитно откритие беше,

че има регионални различия в това 
как се справят предприемачите с неуспеха.

Например най-честата реакция

след провала на бизнес в Америка

е да се върнеш в училище.

Докато в Европа, най-често 
си търсят психолог.

(Смях)

Не сме сигурни коя реакция е по-добра 
след провала на бизнес,

но ще изучаваме това в бъдеще.

Друго любопитно откритие беше

влиянието на обществената политика 
върху неуспелите предприемачи.

Например, в моята страна, в Мексико,

регулаторната среда е толкова сложна,

че закриването на бизнес 
може да отнеме много време и пари.

Нека започнем с парите.

В най-добрия случай,

което значи, че нямате проблеми 
с партньори

доставчици, клиенти и служители,

в най-добрия случай

да се затвори бизнес официално 
ще ви струва 2 хиляди долара.

Което са доста пари в Мексико.

Човек, който работи 
на минимална заплата

ще трябва да работи 15 месеца, 
за да спести тази сума.

Сега нека поговорим за времето.

Както може би знете, в повечето от 
развиващите се страни,

средната очаквана продължителност 
на живот на един бизнес е 2 години.

В Мексико, процесът по официално 
закриване на бизнес отнема 2 години.

Какво се случва, когато средната 
продължителност на живот на бизнес

е толкова близка до времето, което 
би отнело закриването ако не сработи?

Разбира се това обезкуражава 
създаването на бизнес

и стимулира сивата икономика.

Де факто, 
иконометрични проучвания доказват,

че ако процесът по деклариране на фалит 
отнема по-малко време и пари,

повече нови фирми ще навлизат на пазара.

Поради тази причина, през 2017

предложихме поредица от препоръки 
в обществената политика

относно процедурата за 
официално закриване на бизнес в Мексико.

Цяла една година

работихме с предприемачи 
от всички краища на страната

и с конгреса.

И хубавата новина е, че успяхме 
да помогнем да се промени законът.

Йей!

(Аплодисменти)

Идеята е, че когато 
новата регулация влезе в сила

предприемачите ще могат да закрият 
бизнеса си чрез онлайн процедура,

която е бърза и евтина.

(Въздиша)

Когато измислихме Вечер на Издънките,

не сме си и представяли, 
че движението ще стане толкова голямо.

В момента сме в 80 държави.

В този момент, единственото ни намерение

беше да извадим на показ 
темата за неуспеха.

Да помогнем на приятелите си да разберат, 
че провалът е нещо, за което да се говори.

Не е причина за унижение, 
както е било в миналото.

или повод за празнуване, 
както някои хора твърдят.

Всъщност, искам да призная нещо.

Всеки път когато слушам хора от 
Силициевата долина или студенти

да се фукат с бързи и чести неуспехи,
сякаш не е голяма работа, се свивам.

Понеже аз мисля, че има и тъмна страна 
на мантрата "проваляй се бързо".

Разбира се, да се провалиш бързо 
е чудесен начин да ускориш научаването

и да избегнеш загуба на време.

Но се опасявам, че когато 
представяме скоростния провал

пред предприемачите 
като единствена опция,

може би промотираме мързел.

Може би ги насърчаваме 
да се отказват твърде лесно.

Опасявам се още, че културата на 
бърз провал

може би омаловажава 
опустошителните последствия

от разпадането на един бизнес.

За пример, когато моето 
социално сдружение се разпадна

най-лошата част беше, че трябваше 
да се върна до местното общество

и да кажа на жените, 
че бизнесът е пропаднал

и това е по моя вина.

Според някои хора, това може да изглежда 
като добра възможност за мен да се науча,

но истината е, че закриването 
на този бизнес

означаваше много повече от това.

Означаваше, че жените 
ще спрат да получават доходите,

от които наистина се нуждаят.

По тази причина, 
бих искала да предложа нещо.

Искам да предложа така както 
сме оставили настрани идеята

за публично унижение 
на неуспелите предприемачи,

така да оставим настрана и идеята за 
бърз провал като най-доброто решение.

И искам да предложа нова мантра:

проваляйте се осъзнато.

Ние трябва да не забравяме, 
че бизнесите са изградени от хора,

те не са обекти, 
които се появяват и изчезват

магически без последствия.

Когато една фирма загине, 
някои хора ще изгубят работата си.

Други ще изгубят пари.

А в сучаите на социални и еко организации

провала на бизнеса може 
да има негативно влияние

на екосистеми или общества, 
на които са се опитвали да служат.

Но какво означава да се провалиш осъзнато?

Означава, да си наясно с въздействието,
с последствията

на провала на този бизнес.

Да си наясно какви уроци си научил.

И осъзнавайки отговорността

да споделиш наученото със света.

Благодаря.

(Аплодисменти)