Огледайте се наоколо.

Независимо дали сте в метрото,
парка, летището, ресторанта,

дори на тази конференция,

всички вие имате телефон
в ръцете си или може би в джоба си.

Колко от вас имат книга?

Много малко, нали?

Това е гледката, която ме посрещаше

всеки път, когато излизах от офиса.

Бях заобиколена от море от професионалисти
на по двадесет и няколко години,

залепени за телефоните си.

Нито един нямаше книга в ръка.

Това ме караше да се чувствам
много, много разстроена.

Винаги съм била книжен плъх.

Книгите белязаха
важните събития в живота ми.

Г-н Дарси беше първият мъж,
в когото се влюбих.

За първи път прочетох "Хари Потър" 
на 21 г. през лятната ваканция в колежа.

Помня и първата нощ в малкия апартамент,
който купих на около 25,

с голяма гордост,

и прекарах цялата нощ, 
четейки "Шифърът на Леонардо".

Сега ще направя едно ужасно признание:

дори в днешни дни, когато съм тъжна,
си лягам с "Война и Мир".

Не се смейте.

(Смях)

Обаче бях и като всички тези хора,
които виждах около себе си:

аз също живеех в телефона си.

Пазарувах продуктите си онлайн,

скоро приложението знаеше,
че ми трябваха памперси всеки месец.

Резервирах билети за кино от телефона си.

Резервирах полети от телефона си.

И когато пътувах дълго към вкъщи 
от работа, като повечето индийци в града,

и бях в задръстване,

убивах времето в Уатсап
във видео-разговори с близначката ми.

Бях част от невероятна революция,
която се случваше в Индия.

Индийците са на второ място в света
по използване на смартфони.

Цените намаляват толкова драстично,

че половината от градска Индия,
а дори и част от провинциална Индия,

вече има смартфон 
с интернет връзка в ръцете си.

И ако знаете поне малко за Индия,

ще знаете, че "половината" означава
цяла Америка или нещо такова.

Знаете, това са големи цифри.

(Смях)

И тези цифри продължават да растат
още и още, и още.

Те избухват.

И това, което правят, 
е да вдъхновяват индийците

по всякакви удивителни начини.

Въпреки това, нито една от тези промени,
които виждах около себе си,

не засягаше моя свят,
моя свят на книгите.

Живея в страна с размерите на Европа

и в нея има само 50 свестни книжарници.

Не изглеждаше индийците
да желаят да четат за удоволствие.

И така, ако погледнете списъците
с най-продаваните книги в Индия,

винаги ще намерите в тези списъци

справочници и ръководства.

Представете си справочници за SAT като
най-продавани заглавия на "Ню Йорк Таймс"

месец след месец.

И все пак тази смартфон революция
създаваше четящи и пишещи

от друг вид.

Независимо дали във Фейсбук или Уатсап,

индийците пишеха, споделяха
и четяха всякакви неща:

ужасни шеги, исторически конспирации,

дълги, емоционални признания,

обвинения към правителството.

Четях и споделях тези неща и се питах:

"Мога ли да привлека
тези пишещи и четящи хора?"

"Мога ли да ги превърна в мои читатели?"

Напуснах моя луксозен ъглов офис

и работата си на издател
в най-добрата издателска къща в Индия

и създадох моя собствена.

Преместих се в една голяма стая
в евтин бохемски квартал в Делхи,

с малък екип.

Там основах нов вид издателска къща.

Нов вид издателска къща
се нуждае от нов вид читатели

и от нов вид книги.

И аз си зададох въпроса:
"Какво би искал този нов читател?"

Би ли ценил бързината, уместността,

актуалността, прямостта –

същите качества, които изглежда търси
в своите онлайн услуги,

качествата, които иска от живота днес?"

Знаех, че моите читатели 
са винаги в движение.

Трябваше да се впиша
в техния начин на живот и график.

Биха ли искали наистина
да четат книга от 200 страници?

Или по-скоро ще искат нещо,
което е по-лесно смилаемо?

Индийците държат много
на изгодните цени и на доброто качество,

особено когато става въпрос
за техните онлайн четения.

Знаех, че трябва да им предоставя
книги за по-малко от долар.

Така компанията ми се оформи и се роди.

Тя беше платформа, на която качихме списък
с истории, предназначени за смарфони.

Освен това тя позволяваше на
писатели любители да качват историите си,

така че да бъдат показвани 
заедно със самите автори,

на които се възхищаваха и четяха.

Също така можехме да влизаме
в дигиталните платформи на други хора.

Представете си следното:

представете си, че сте рецепционист,
имали сте дълъг ден на работа,

повиквате си такси през вашето 
приложение на телефона,

то идва

и вие се качвате в колата
и се облягате на седалката,

и пускате приложението си.

Намирате истории, които ви чакат
и са съобразени с времето ви за пътуване.

Представете си, че сте 
млада хомосексуална жена

в сравнително консервативен град
като Лакнау, който е близо до Делхи.

Няма шанс родителите ви да знаят
за вашата сексуалната ориентация

Биха откачили напълно.

Бихте ли искали лесбийски любовни истории,
написани на хинди и за по-малко от долар,

да бъдат достъпни за четене 
на телефона ви само за вас?

Бих ли могла да свържа читателите

със събитията, случващи се
около тях, в реално време?

Публикувахме биографии
на много известни политици

след като те печелеха важни избори.

Когато върховният съд декриминализира
хомосексуалните взаимоотношения,

ЛГБТК колекция чакаше 
на нашата начална страница.

Когато "индийската Тони Морисън" –
великата писателка Махасвета Деви, почина,

нашите читатели намериха кратка история
от нея почти веднага след тези новини.

Идеята беше да бъдем адекватни
на всеки момент от живота на читателите.

Кои са нашите читатели?

Предимно млади мъже под 30 години.

Има такива като Салил,

който живее в град, където
няма модерни книжарници.

Той влиза в приложението почти всеки ден.

Има други като Манодж,

който ни чете най-вече по време 
на дългия път обратно към вкъщи.

Трети са като Ахмед,
който обича публицистиката,

която той може да чете на един дъх
и струва много малко.

Представете си, че сте младо момче,
запалено по технологиите,

в "индийскaтa Силициева долина" –
град Бенгалуру.

Един ден получавате 
известие в приложението,

което казва, че вашата любима актриса
е написала кратка еротична история,

и тя ви чака да я прочетете.

Така пуснахме Джагърнот.

Потърсихме много известна бивша актриса
от филмите за възрастни на име Съни Леоне.

Тя е човекът от Индия, 
търсен най-често в Гугъл.

Накарахме я да ни напише
колекция от кратки еротични истории,

които публикувахме всяка нощ 
за период от една седмица.

Това беше сензация.

Никой не можеше да повярва,
че сме помолили Съни Леоне да пише.

Обаче тя го направи

и доказа, че всички грешаха

и намери тази огромна 
читателска аудитория.

Точно както променихме разбирането за това
какво е книга и как се държи читателят,

ние преосмисляме кой е автор.

На платформата ни за любителско писане

имаме писатели, които включват
хора от юноши до домакини.

Всички те пишат най-различни неща.

Всичко започва с малки неща
като поема, есе, кратка история...

50 процента от тях се връщат
в приложението, за да пишат отново.

Вземете за пример някого като Нирадж.

Той е на средна възраст, има жена,
две деца, добра работа на ръководен пост.

Нирадж обича да чете.

Но всеки път, когато Нирадж
прочитал книга, която му харесва,

бил изпълнен и със съжаление.

Чудел се дали и той би могъл да пише.

Той бил убеден,
че има истории в главата си.

Обаче времето заедно с реалния живот
му попречили да ги осъществи.

Тогава чул за платформата
за писатели на Джагърнот.

Харесала му, защото 
усетил, че това е място,

където можел да стои наравно,
рамо до рамо с писателите,

на които най-много се възхищавал.

Така започнал да пише.

Открадвал си време оттук-оттам,

между полети на летището,

късно вечер, когато имал 
малко време подръка.

Така написа за нас 
една необикновена история.

Написа история за семейство асасини,

които живеели в стария град на Делхи.

Много ни хареса, беше свежа и оригинална.

Преди да се усети, Нирадж
не само имаше договор за филм,

но и втори договор
за написването на друга история.

Историята на Нирадж е една 
от най-четените в нашето приложение.

Моето пътуване е много, много младо.

Ние сме компания на две години
и имаме дълъг път пред себе си.

Въпреки това вече имаме
и ще имаме до края на тази година,

около половин милион истории,
много от които са на цена под един долар.

Повечето от читателите ни обичат да четат

и пробват автори, за които никога,
ама никога преди това не са чували.

30 процента от четивата
на началната ни страница

идват от творбите, които се създават
на платформата ни за писатели.

Като бъде навсякъде,

като бъде достъпно и уместно,

се надявам да превърна 
четенето във всекидневен навик –

толкова просто и лесно, 
колкото проверката на имейла ви,

колкото резервация на билет онлайн,

или пък поръчката на продукти.

Що се отнася до мен,

аз открих, че с влизането ми 
в шестинчовия свят на смартфоните,

моят личен свят стана много, много голям.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)