WEBVTT 00:00:00.000 --> 00:00:04.000 Така. Както Крис посочи, аз изучавам човешкия мозък - 00:00:04.000 --> 00:00:06.000 функциите и структурата на човешкия мозък. 00:00:06.000 --> 00:00:10.000 И искам само да си представите за минутка какво следва от това. 00:00:10.000 --> 00:00:14.000 Имаме тази пихтиеста маса, 00:00:14.000 --> 00:00:17.000 която можете да държите в дланта на ръката си 00:00:17.000 --> 00:00:21.000 и тя може да разсъждава върху необятността на междузвездното пространство. 00:00:21.000 --> 00:00:23.000 Може да разсъждава върху значението на безкрайността, 00:00:23.000 --> 00:00:28.000 може да разсъждава как самата тя разсъждава върху значението на безкрайноста. 00:00:28.000 --> 00:00:33.000 И това специфично рекурсивно свойство, наричано от нас самосъзнание, 00:00:33.000 --> 00:00:37.000 което аз мисля, че е Светият Граал на неврологията 00:00:37.000 --> 00:00:39.000 и се надявам, че един ден ще разберем как се поражда. NOTE Paragraph 00:00:40.000 --> 00:00:43.000 Добре, как да бъде изучен този мистериозен орган? 00:00:43.000 --> 00:00:47.000 Искам да кажа, имаме 100 милиарда нервни клетки - 00:00:47.000 --> 00:00:50.000 малки частички протоплазма, взаимодействащи помежду си, 00:00:50.000 --> 00:00:54.000 като от тази активност се поражда цял спектър от умения, 00:00:54.000 --> 00:00:57.000 които ние наричаме човешка природа и човешко съзнание. 00:00:57.000 --> 00:00:58.000 Как става това? 00:00:58.000 --> 00:01:01.000 Има много начини да се подходи към функциите на човешкия мозък. 00:01:01.000 --> 00:01:04.000 Единият подход - този, който използваме основно, 00:01:04.000 --> 00:01:09.000 е да се разгледат пациенти с продължително увреждане на малък регион от мозъка, 00:01:09.000 --> 00:01:11.000 където има генетична промяна в малък регион на мозъка. 00:01:11.000 --> 00:01:15.000 Това, което се случва е не дотолкова цялостно понижение 00:01:15.000 --> 00:01:17.000 на всички умствени способности, 00:01:17.000 --> 00:01:20.000 а по-скоро един вид притъпяване на когнитивните умения. 00:01:20.000 --> 00:01:23.000 Това, което имаме е строго селективна загуба на една функция, 00:01:23.000 --> 00:01:25.000 докато други функции се запазват непокътнати 00:01:25.000 --> 00:01:27.000 и това ни дава известна увереност да заявим, 00:01:27.000 --> 00:01:31.000 че тази част от мозъка е по някакъв начин въвлечена в постигането на тази функция. 00:01:31.000 --> 00:01:33.000 В резултат, можем да картографираме функциите върху структурата 00:01:33.000 --> 00:01:36.000 и да кажем как работи цялата верига, 00:01:36.000 --> 00:01:38.000 за да осъществи дадена функция. 00:01:38.000 --> 00:01:40.000 И така, това е което ние се опитваме да направим. NOTE Paragraph 00:01:40.000 --> 00:01:43.000 Нека ви дам няколко точни примера. 00:01:43.000 --> 00:01:47.000 Всъщност давам ви три примера, всеки по шест минути за тази лекция. 00:01:47.000 --> 00:01:51.000 Първият пример е един изключителен синдром наречен синдром на Капгра. 00:01:51.000 --> 00:01:53.000 Ако погледнете на първата схема тук, 00:01:53.000 --> 00:01:58.000 това са темпорални дялове, фронтални дялове, париетални дялове, ОК - 00:01:58.000 --> 00:02:00.000 дяловете, които основават мозъка. 00:02:00.000 --> 00:02:04.000 И ако погледнете, напъхани във вътрешната повърхност на временните дялове - 00:02:04.000 --> 00:02:06.000 тук не може да се види - 00:02:06.000 --> 00:02:08.000 има малка структура наречена вретеновидна гънка. 00:02:08.000 --> 00:02:11.000 Така наричаме лицевият участък в мозъка, 00:02:11.000 --> 00:02:14.000 защото когато той е увреден, не можете да разпознавате лицата на хората. 00:02:14.000 --> 00:02:16.000 Все още можете да познаете човека по гласа 00:02:16.000 --> 00:02:18.000 и казвате, да, това е Джо, 00:02:18.000 --> 00:02:21.000 но не можете да погледнете лицето и да кажете кой е това, нали? 00:02:21.000 --> 00:02:23.000 Дори не можете да се познаете в огледалото. 00:02:23.000 --> 00:02:26.000 Имам предвид, знаете, че това сте вие, защото като намигнете и то намигва 00:02:26.000 --> 00:02:28.000 и знаете, че това е огледало, 00:02:28.000 --> 00:02:31.000 но не можете реално да разпознаете себе си. NOTE Paragraph 00:02:31.000 --> 00:02:35.000 ОК. Значи този синдром е добре познат като резултат от увреждане на вретеновидните гънки. 00:02:35.000 --> 00:02:38.000 Но имаме друг рядък синдром, толкова рядко срещан всъщност, 00:02:38.000 --> 00:02:42.000 че много малко лекари са чували за него, дори и невролози. 00:02:42.000 --> 00:02:44.000 Нарича се заблуда на Капгра 00:02:44.000 --> 00:02:47.000 и това е пациент, който по принцип е напълно нормален, 00:02:47.000 --> 00:02:50.000 има контузия на главата, излиза от кома, 00:02:50.000 --> 00:02:53.000 по принцип налълно нормален, поглежда майка си 00:02:53.000 --> 00:02:56.000 и казва, "Тази изглежда точно като майка ми, тази жена, 00:02:56.000 --> 00:02:58.000 но тя е самозванец - 00:02:58.000 --> 00:03:00.000 тя е друга жена, претендираща да е моята майка." 00:03:00.000 --> 00:03:02.000 Как се случва това? 00:03:02.000 --> 00:03:05.000 Защо някой - и този човек е напълно буден и интелигентен 00:03:05.000 --> 00:03:07.000 във всички други отношения, но когато види майка си, 00:03:07.000 --> 00:03:10.000 заблудата му се проявява и казва, че това не е майка му. NOTE Paragraph 00:03:10.000 --> 00:03:12.000 Сега, най-разпространената интерпретация на това, 00:03:12.000 --> 00:03:14.000 която ще намерите във всички учебници по психиатрия, 00:03:14.000 --> 00:03:18.000 е Фройдското виждане за нещата, тоест това момче - 00:03:18.000 --> 00:03:20.000 като имаме предвид, че същото се отнася за жените естествено, 00:03:20.000 --> 00:03:22.000 но аз ще говоря само за мъже - 00:03:22.000 --> 00:03:25.000 когато сте още дете, малко бебе 00:03:25.000 --> 00:03:27.000 сте имали силно сексуално привличане към майка си. 00:03:27.000 --> 00:03:29.000 Това е така наречения Едипов комплекс на Фройд. 00:03:29.000 --> 00:03:31.000 Не казвам, че вярвам на всичко това, 00:03:31.000 --> 00:03:33.000 но това е стандартната Фройдова гледна точка. 00:03:33.000 --> 00:03:36.000 И след като порастнете, кората на мозъка се развива, 00:03:36.000 --> 00:03:40.000 и потиска тези латентни сексуални импулси спрямо майка ви. 00:03:40.000 --> 00:03:44.000 И слава богу - иначе всички щяхте да сте сексуално възбудени при вида на вашата майка. 00:03:44.000 --> 00:03:46.000 И тогава това, което се случва е 00:03:46.000 --> 00:03:48.000 имате удар по главата, нанасящ щети на мозъчната кора, 00:03:48.000 --> 00:03:52.000 подтиквайки всички тези латентни сексуални импулси да излязат 00:03:52.000 --> 00:03:55.000 яростно на повърхността и изведнъж, и неясно защо, 00:03:55.000 --> 00:03:58.000 се оказвате сексуално възбудени от майка си. 00:03:58.000 --> 00:04:00.000 И си казвате, "Господи, ако това е майка ми, 00:04:00.000 --> 00:04:02.000 как така съм сексуално възбуден? 00:04:02.000 --> 00:04:04.000 Тя е друга жена. Тя е самозванец." 00:04:04.000 --> 00:04:08.000 Това е единствената интерпретация, която има някакъв смисъл за увредения ви мозък. NOTE Paragraph 00:04:08.000 --> 00:04:11.000 Това никога не ми е звучало смислено, този аргумент. 00:04:11.000 --> 00:04:14.000 Много е остроумен, каквито са всички Фройдови аргументи, 00:04:14.000 --> 00:04:16.000 (Смях) 00:04:16.000 --> 00:04:21.000 но никога не ми е звучало смислено, защото съм виждал същата заблуда, 00:04:21.000 --> 00:04:23.000 пациент, имащ същата заблуда относно домашния си любимец - пудел. 00:04:23.000 --> 00:04:24.000 (Смях) 00:04:24.000 --> 00:04:29.000 Казва, "Докторе, това не е Фифи, изглежда точно като Фифи, 00:04:29.000 --> 00:04:31.000 но това е някакво друго куче." Нали? 00:04:31.000 --> 00:04:33.000 Сега пробвайте да използвате Фройдовото обяснение тук. 00:04:33.000 --> 00:04:34.000 (Смях) 00:04:34.000 --> 00:04:38.000 Ще започнете да говорите за латентната скотщина при всички хора 00:04:38.000 --> 00:04:41.000 или нещо подобно, което е някак си абсурдно, разбира се. NOTE Paragraph 00:04:41.000 --> 00:04:43.000 Сега, всъщност какво се случва? 00:04:43.000 --> 00:04:45.000 За да обясним тази чудата болест, 00:04:45.000 --> 00:04:49.000 ние гледаме структурата и функциите на стандартните зрителни пътеки в мозъка. 00:04:49.000 --> 00:04:52.000 Обикновено, когато визуален сигнал постъпи в очните ябълки 00:04:52.000 --> 00:04:54.000 отива във зрителните участъци в мозъка. 00:04:54.000 --> 00:04:57.000 Дефакто съществуват 30 участъка в задната страна на вашият мозък, които се занимават само със зрението 00:04:57.000 --> 00:05:00.000 и след като всичко това бива обработено, данните отиват в малка структура 00:05:00.000 --> 00:05:05.000 наречена вретеновидна гънка, там където вие възприемате лицата. 00:05:05.000 --> 00:05:07.000 Има неврони, които са чувствителни към лица. 00:05:07.000 --> 00:05:10.000 Можем да го наречем лицевият участък в мозъка, нали? 00:05:10.000 --> 00:05:12.000 Говорих за това малко по-рано. 00:05:12.000 --> 00:05:16.000 Когато този участък е увреден вие губите способността да виждате лица, нали? NOTE Paragraph 00:05:16.000 --> 00:05:19.000 Обаче от този участък съобщението се спуска 00:05:19.000 --> 00:05:22.000 в структура наречена амигдала на лимбалната система, 00:05:22.000 --> 00:05:24.000 емоционалното ядро на мозъка 00:05:24.000 --> 00:05:26.000 и тази структура, наречена амигдала, 00:05:26.000 --> 00:05:28.000 преценява емоционалното значение на това, което гледаме. 00:05:28.000 --> 00:05:32.000 Плячка ли е? Хищник ли е? Приятел ли е? 00:05:32.000 --> 00:05:34.000 Или е нещо абсолютно тривиално, като парче марля 00:05:34.000 --> 00:05:38.000 или тебешир или - Не искам да посочвам това, но - 00:05:38.000 --> 00:05:40.000 дали е обувка или нещо подобно? ОК? 00:05:40.000 --> 00:05:42.000 Нещо, което можем напълно да пренебрегнем. 00:05:42.000 --> 00:05:45.000 Значи, ако амигдалата е възбудена и това, което виждаме е нещо важно, 00:05:45.000 --> 00:05:48.000 съобщенията се спускат в автономната нервна система. 00:05:48.000 --> 00:05:50.000 Сърцето ви започва да бие ускорено, 00:05:50.000 --> 00:05:53.000 започвате да се потите за да разнасяте топлината, която ще генерирате - 00:05:53.000 --> 00:05:55.000 създадена от мускулно напрежение. 00:05:55.000 --> 00:05:59.000 И какъв късмет, защото сега можем да поставим два електрода в дланите ви 00:05:59.000 --> 00:06:03.000 и да измерим промяната в съпротивлението на кожата породено от потенето. 00:06:03.000 --> 00:06:05.000 По този начин мога да определя, когато гледате нещо, 00:06:05.000 --> 00:06:09.000 дали сте развълнувани и дали сте възбудени или не, ОК? 00:06:09.000 --> 00:06:11.000 Ще стигнем дотам след минутка. NOTE Paragraph 00:06:11.000 --> 00:06:15.000 Идеята ми беше, когато това момче погледне един обект, когато погледне своя - 00:06:15.000 --> 00:06:19.000 какъвто и обект да е, това отива във зрителните участъци и - 00:06:19.000 --> 00:06:22.000 все пак, данните се обработват във вретеновидните гънки, 00:06:22.000 --> 00:06:25.000 и вие разпознавате грахово растение или маса, 00:06:25.000 --> 00:06:27.000 или собствната си майка, ако е за въпрос. 00:06:27.000 --> 00:06:30.000 След това съобщението продължава в амигдалата 00:06:30.000 --> 00:06:32.000 и после в автономната нервна система. 00:06:32.000 --> 00:06:37.000 Но може би в това момче, тази връзка, която отива от амигдалата до лимбалната система, 00:06:37.000 --> 00:06:40.000 емоционалното ядро на мозъка, е прекъсната от инцидента. 00:06:40.000 --> 00:06:42.000 И понеже вретеновидният гребен е непокътнат 00:06:42.000 --> 00:06:45.000 момчето все още може да познае майка си 00:06:45.000 --> 00:06:47.000 и казва: "О да, тази прилича на майка ми." 00:06:47.000 --> 00:06:50.000 Но понеже връзката е прекъсната до емоционалните центрове, 00:06:50.000 --> 00:06:54.000 той казва, "Но как може, след като това е майка ми, аз да не усещам сърдечност?" 00:06:54.000 --> 00:06:56.000 Или ужас, зависи какъв е случая? 00:06:56.000 --> 00:06:57.000 (Смях) 00:06:57.000 --> 00:07:03.000 И следователно казва, "Как да отчета тази необяснима липса на емоции? 00:07:03.000 --> 00:07:05.000 Това не може да е майка ми. 00:07:05.000 --> 00:07:07.000 Това е някаква странна жена, претендираща да е майка ми." NOTE Paragraph 00:07:07.000 --> 00:07:09.000 Как тестваме това? 00:07:09.000 --> 00:07:11.000 Добре, това което правите е, ако вземете който и да било от тук, и ви поставяме пред екран, 00:07:11.000 --> 00:07:14.000 и мерим галваничната ви реакция на кожата, 00:07:14.000 --> 00:07:16.000 и ви показваме снимки на екрана. 00:07:16.000 --> 00:07:19.000 Аз мога да измеря колко се потите когато видите даден обект, 00:07:19.000 --> 00:07:22.000 като маса или чадър - разбира се, не се потите. 00:07:22.000 --> 00:07:27.000 Ако ви покажа снимка на лъв или на тигър или на хубаво момиче вие започвате да се потите, нали? 00:07:27.000 --> 00:07:30.000 И, вярвайте ако искате, но ако ви покажа снимка на майка ви - 00:07:30.000 --> 00:07:32.000 Говоря за нормални хора - започвате да се потите. 00:07:32.000 --> 00:07:34.000 Дори няма нужда да сте евреи. 00:07:34.000 --> 00:07:36.000 (Смях) NOTE Paragraph 00:07:36.000 --> 00:07:40.000 Сега, това което се случва - какво става ако покажете на този пациент? 00:07:40.000 --> 00:07:44.000 Вземате пациента, и му показвате картини на екрана, 00:07:44.000 --> 00:07:46.000 и мерите галванизната реакция на кожата. 00:07:46.000 --> 00:07:51.000 Маси, столове и марля, нищо не става, като при нормални хора, 00:07:51.000 --> 00:07:53.000 но когато покажете снимка на майка му, 00:07:53.000 --> 00:07:55.000 галваничната реакция на кожата е равна. 00:07:55.000 --> 00:07:57.000 Няма емоционална реакция към неговата майка, 00:07:57.000 --> 00:08:02.000 защото тази връзка, отиваща от зрителните участъци до емоционалните центрове, е прекъсната. 00:08:02.000 --> 00:08:05.000 И така зрението му е нормално, защото зрителните участъци са нормални, 00:08:05.000 --> 00:08:08.000 неговите емоции са нормални - ще се смее, ще плаче и така нататък - 00:08:08.000 --> 00:08:11.000 но връзката от зрение до емоции е прекъсната 00:08:11.000 --> 00:08:14.000 и оттам той има заблудата, че майка му е самозванец. 00:08:14.000 --> 00:08:17.000 Това е чудесен пример за нещата, които правим, 00:08:17.000 --> 00:08:21.000 вземаме странни, привидно непонятни нервно психични синдроми 00:08:21.000 --> 00:08:23.000 и казваме, че стандартното Фройдовско виждане не е правилно, 00:08:23.000 --> 00:08:27.000 тогава, на практика можем да излезем с прецизно обяснение 00:08:27.000 --> 00:08:29.000 на езика на познатата невро-анатомия на мозъка. NOTE Paragraph 00:08:29.000 --> 00:08:31.000 Между другото, ако този пациент отиде 00:08:31.000 --> 00:08:36.000 и майка му му звънне от съседна стая - звъни му - 00:08:36.000 --> 00:08:40.000 и той вдига телефона и казва: "Майко, как си? Къде се намираш?" 00:08:40.000 --> 00:08:42.000 Няма заблуда по телефона. 00:08:42.000 --> 00:08:44.000 Тогава тя се приближава към него след час, той казва: "Коя си ти? 00:08:44.000 --> 00:08:46.000 Изглеждаш точно като майка ми." ОК? 00:08:46.000 --> 00:08:48.000 Причината е, че има различна пътека, 00:08:48.000 --> 00:08:52.000 отиваща от слуховите центрове в мозъка до емоционалните центрове 00:08:52.000 --> 00:08:54.000 и не е била прекъсната от инцидента. 00:08:54.000 --> 00:08:59.000 И това обяснява защо по телефона той познава майка си, няма проблем. 00:08:59.000 --> 00:09:02.000 Когато я вижда на живо, казва, че е самозванец. NOTE Paragraph 00:09:02.000 --> 00:09:06.000 ОК, как всички тези сложни вериги са навързани в мозъка? 00:09:06.000 --> 00:09:09.000 Дали е природа, гени или храна? 00:09:09.000 --> 00:09:11.000 Като се обръщаме към този проблем, 00:09:11.000 --> 00:09:15.000 вземайки предвид друг интересен синдром наречен фантомен крайник. 00:09:15.000 --> 00:09:17.000 Всички вие знаете какво е фантомен крайник. 00:09:17.000 --> 00:09:20.000 Когато една ръка е ампутирана или крак е ампутиран, поради гангрена, 00:09:20.000 --> 00:09:22.000 или сте го загубили във война, например войната в Ирак - 00:09:22.000 --> 00:09:24.000 сега това е сериозен проблем - 00:09:24.000 --> 00:09:28.000 вие продължавате да усещате ярко присъствието на тази липсваща ръка, 00:09:28.000 --> 00:09:31.000 и това се нарича фантомна ръка или фантомен крак. 00:09:31.000 --> 00:09:33.000 Всъщност, можете да имате фантом с почти всяка част от тялото. 00:09:33.000 --> 00:09:36.000 Вярвате или не, дори с вътрешности. 00:09:36.000 --> 00:09:40.000 Имал съм пациентка с премахната матка - хистеректомия - 00:09:40.000 --> 00:09:45.000 която има фантомна матка, включително фантомни менструални спазми 00:09:45.000 --> 00:09:47.000 в определеното време от месеца. 00:09:47.000 --> 00:09:49.000 И всъщност, един студент ме попита онзи ден, 00:09:49.000 --> 00:09:51.000 дали имат фантомен предменструален синдром? 00:09:51.000 --> 00:09:52.000 (Смях) 00:09:52.000 --> 00:09:56.000 Тема, узряла за научно разглеждане, но ние не търсихме точно това. NOTE Paragraph 00:09:56.000 --> 00:09:59.000 ОК, сега следващият въпрос е 00:09:59.000 --> 00:10:02.000 какво можете да научите относно фантомни крайници посредством експериментиране? 00:10:02.000 --> 00:10:04.000 Едно от нещата, което разбрахме беше, че 00:10:04.000 --> 00:10:06.000 около половината от пациентите с фантомни крайници 00:10:06.000 --> 00:10:08.000 твърдят, че могат да местят този фантом. 00:10:08.000 --> 00:10:10.000 Ще потупа брат му по рамото, 00:10:10.000 --> 00:10:12.000 ще вдигне телефона като звъни, ще махне за сбогуване. 00:10:12.000 --> 00:10:15.000 Това са непреодолими, ясни усещания. 00:10:15.000 --> 00:10:17.000 Пациента не е податлив на заблуда. 00:10:17.000 --> 00:10:19.000 Той знае, че ръката не е там, 00:10:19.000 --> 00:10:22.000 но въпреки това, това е непреодолимо сетивно усещане за пациента. 00:10:22.000 --> 00:10:25.000 Обаче за половината пациенти това не е така. 00:10:25.000 --> 00:10:29.000 Фантомният крайник - те ще кажат, "Но Докторе, фантомния крайник е парализиран. 00:10:29.000 --> 00:10:32.000 Фиксиран е в стегнат спазъм и е невероятно болезнено. 00:10:32.000 --> 00:10:35.000 Само ако можех да го раздвижа, може би болката ще се облекчи." NOTE Paragraph 00:10:35.000 --> 00:10:38.000 Сега, защо един фантомен крайник ще бъде парализиран? 00:10:38.000 --> 00:10:40.000 Звучи като небивалица. 00:10:40.000 --> 00:10:43.000 Но като гледахме досието по случая, това, което открихме беше, 00:10:43.000 --> 00:10:45.000 че относно тези хора с парализирани фантомни крайници, 00:10:45.000 --> 00:10:49.000 оригиналната ръка е била парализирана поради периферна нервна контузия, 00:10:49.000 --> 00:10:52.000 действителният нерв обслужващ ръката е бил прекъснат, 00:10:52.000 --> 00:10:54.000 бил е отрязан, казват, поради инцидент с мотор. 00:10:54.000 --> 00:10:57.000 Впоследствие пациентът е имал действителна ръка, което е болезнено, 00:10:57.000 --> 00:11:01.000 в превръзка за няколко месеца или година и тогава 00:11:01.000 --> 00:11:04.000 при погрешен опит да се отстрани болката в ръката 00:11:04.000 --> 00:11:06.000 хирургът ампутира ръката 00:11:06.000 --> 00:11:10.000 и тогава имаме фантомна ръка със същите болки, нали? 00:11:10.000 --> 00:11:12.000 И това е сериозен клиничен проблем. 00:11:12.000 --> 00:11:14.000 Пациентите се депресират. 00:11:14.000 --> 00:11:16.000 Някои от тях стигат до самоубийство, ОК? NOTE Paragraph 00:11:16.000 --> 00:11:18.000 Е, как да се третита този синдром? 00:11:18.000 --> 00:11:20.000 Сега защо да имате парализиран фантомен крайник? 00:11:20.000 --> 00:11:24.000 Когато погледнах досието по случая разбрах, че пациента е имал действителна ръка 00:11:24.000 --> 00:11:27.000 и нервите обслужващи ръката са били отрязани, 00:11:27.000 --> 00:11:30.000 в последствие действителната ръка е била парализирана 00:11:30.000 --> 00:11:34.000 и е лежала в превръзка за няколко месеца преди ампутация 00:11:34.000 --> 00:11:40.000 и тези болки се пренасят на самият фантом. NOTE Paragraph 00:11:40.000 --> 00:11:42.000 Как се получава това? 00:11:42.000 --> 00:11:44.000 Когато ръката е била непокътната, но парализирана 00:11:44.000 --> 00:11:47.000 мозъкът изпраща команди до ръката, предната част на мозъка и казва "Движи се," 00:11:47.000 --> 00:11:49.000 но получава визуална обратна връзка - "Не се получава" 00:11:49.000 --> 00:11:53.000 Движи се. Не се получава. Движи се. Не става. Движи се. Не. 00:11:53.000 --> 00:11:56.000 И това засяда във връзките на мозъка 00:11:56.000 --> 00:11:59.000 Наричаме този процес "научена" парализа. 00:11:59.000 --> 00:12:03.000 Мозъкът се учи поради т.нар. Хебова асоциативна връзка, 00:12:03.000 --> 00:12:06.000 при която най-обикновените команди за движение на ръката, 00:12:06.000 --> 00:12:08.000 създават усещане, че ръката е парализирана 00:12:08.000 --> 00:12:10.000 и тогава, когато сте ампутирали ръката 00:12:10.000 --> 00:12:14.000 "усвоената" парализа се предава на - в образа на вашето тяло 00:12:14.000 --> 00:12:17.000 и във фантома. NOTE Paragraph 00:12:17.000 --> 00:12:19.000 Сега, как да помогнем на тези пациенти? 00:12:19.000 --> 00:12:21.000 Как се отучвате от "научената" парализа, 00:12:21.000 --> 00:12:25.000 така че, да освободите пациента от този нетърпим, стягащ спазъм 00:12:25.000 --> 00:12:27.000 на фантомната ръка? 00:12:27.000 --> 00:12:32.000 Добре, казахме, какво става сега, ако дадем команда на фантома, 00:12:32.000 --> 00:12:36.000 но също така покажем зрителна обратна връзка, че командата е изпълнена, нали? 00:12:36.000 --> 00:12:39.000 Може би, можете да облекчите фантомната болка, фантомният спазъм. 00:12:39.000 --> 00:12:41.000 Как да направите това? Ами с виртуална реалност. 00:12:41.000 --> 00:12:43.000 Но това струва милиони долари. 00:12:43.000 --> 00:12:46.000 Така аз намерих начин да постигна този резултат с три долара, 00:12:46.000 --> 00:12:48.000 но не казвайте на финансиращите ме институции. 00:12:48.000 --> 00:12:49.000 (Смях) NOTE Paragraph 00:12:49.000 --> 00:12:53.000 Ок? Това, което правим, е нещо, което наричам огледална кутия. 00:12:53.000 --> 00:12:55.000 Имате картонена кутия с огледало по средата 00:12:55.000 --> 00:12:59.000 и тогава идва ред на фантома - значи първият ми пациент, Дерек, влезе. 00:12:59.000 --> 00:13:02.000 Неговата ръка е ампутирана преди 10 години. 00:13:02.000 --> 00:13:05.000 Претърпял е изваждане на рамото, така че, нервите са срязани 00:13:05.000 --> 00:13:09.000 и ръката е била парализирана, превързана за около година и след това е била ампутирана. 00:13:09.000 --> 00:13:11.000 Имал е фантомна ръка, невероятно болезнено и не е можел да я движи. 00:13:11.000 --> 00:13:13.000 Било е парализирана фантомна ръка. NOTE Paragraph 00:13:13.000 --> 00:13:17.000 Така той дойде и аз му дадох огледало като това, в кутия, 00:13:17.000 --> 00:13:20.000 което наричам огледална кутия. 00:13:20.000 --> 00:13:23.000 И пациентът поставя фантомната си лява ръка, 00:13:23.000 --> 00:13:25.000 която е стегната в спазъм, от лявата страна на огледалото 00:13:25.000 --> 00:13:27.000 и нормалната ръка от дясната страна на огледалото 00:13:27.000 --> 00:13:31.000 и прави същата поза, стегнато положение, 00:13:31.000 --> 00:13:34.000 поглежда в огледалото и какво мислите изпитва? 00:13:34.000 --> 00:13:37.000 Вижда фантома да оживява, 00:13:37.000 --> 00:13:41.000 защото той гледа в образа на нормалната ръка в огледалото 00:13:41.000 --> 00:13:43.000 и изглежда сякаш фантомът е съживен. 00:13:43.000 --> 00:13:46.000 "Сега," казах, "сега виж, размърдай фантома си - 00:13:46.000 --> 00:13:50.000 истинските си пръсти или раздвижи истинските си пръсти, докато гледаш в огледалото." 00:13:50.000 --> 00:13:54.000 Той има визуалното впечетление, че фантомът се движи, нали? 00:13:54.000 --> 00:13:56.000 Това е очевидно, но изумителното в случая е, 00:13:56.000 --> 00:13:59.000 че пациентът тогава казва, "Господи, фантомът ми се движи отново 00:13:59.000 --> 00:14:01.000 и болката, стягащият спазъм е отпуснат." NOTE Paragraph 00:14:01.000 --> 00:14:04.000 И запомнете, първият ми пациент, който влезе - 00:14:04.000 --> 00:14:05.000 (Аплодисменти) 00:14:05.000 --> 00:14:09.000 - благодаря ви. (Аплодисменти) 00:14:09.000 --> 00:14:12.000 Първият ми пациент влезе и погледна в огледалото 00:14:12.000 --> 00:14:15.000 и аз казах, "Виж отражението на фантома си." 00:14:15.000 --> 00:14:17.000 И той започна да се хили и каза, "Мога да видя фантома си." 00:14:17.000 --> 00:14:19.000 Но той не е глупав. Знае, че това не е реално. 00:14:19.000 --> 00:14:21.000 Знае, че е едно отражение в огледало, 00:14:21.000 --> 00:14:23.000 но това е ярко сетивно усещане. 00:14:23.000 --> 00:14:26.000 Сега, казах му, "Раздвижи си нормалната ръка и фантомната." 00:14:26.000 --> 00:14:28.000 Той каза, "О, фантомната не мога. Знаете това. Болезнено е." 00:14:28.000 --> 00:14:30.000 Аз казах, "Раздвижи нормалната си ръка." 00:14:30.000 --> 00:14:32.000 А той отвъртна, "Господи, фантомната ми ръка се движи отново, не мога да повярвам! 00:14:32.000 --> 00:14:35.000 И болката ме отпусна." 00:14:35.000 --> 00:14:36.000 И тогава му казах, "Затвори си очите." 00:14:36.000 --> 00:14:38.000 Той си затваря очите. 00:14:38.000 --> 00:14:39.000 "И раздвижи нормалната си ръка." 00:14:39.000 --> 00:14:40.000 "О, нищо, отново е стегната." 00:14:40.000 --> 00:14:42.000 "ОК, отвори си очите." 00:14:42.000 --> 00:14:43.000 "Господи, о Боже мой, отново се движи!" 00:14:43.000 --> 00:14:45.000 И така той беше като дете в магазин за бонбони. NOTE Paragraph 00:14:45.000 --> 00:14:50.000 И аз казах, ОК, това доказва теорията ми за "научената" парализа 00:14:50.000 --> 00:14:52.000 и критичната роля на зрителната информация, 00:14:52.000 --> 00:14:54.000 но няма как да взема Нобелова награда 00:14:54.000 --> 00:14:56.000 за това, че съм накарал някой да си раздвижи фантомния крайник. 00:14:56.000 --> 00:14:57.000 (Смях) 00:14:57.000 --> 00:14:58.000 (Аплодисменти) 00:14:58.000 --> 00:15:01.000 Абсолютно безполезно умение, ако се замислите. 00:15:01.000 --> 00:15:02.000 (Смях) 00:15:02.000 --> 00:15:06.000 Но тогава започнах да осъзнавам, може би други видове парализа, 00:15:06.000 --> 00:15:11.000 каквато виждаме в неврологията, като инсулт или сърдечен удар, фокални дистонии, 00:15:11.000 --> 00:15:13.000 може да има обучен компонент в тези случаи, 00:15:13.000 --> 00:15:16.000 който може да се превъзмогне с елементарно устройство, използайки огледало. NOTE Paragraph 00:15:16.000 --> 00:15:18.000 И така казах, "Виж, Дерек" - 00:15:18.000 --> 00:15:21.000 всъщност, първо на първо, човек не може просто да обикаля с едно огледало за да облекчава болките си - 00:15:21.000 --> 00:15:25.000 Казах, "Виж, Дерек, вземи го вкъщи и го използвай за една-две седмици. 00:15:25.000 --> 00:15:27.000 Може би, след известно време практика, 00:15:27.000 --> 00:15:29.000 огледалото вече няма да е необходимо, ще си отучил парализата 00:15:29.000 --> 00:15:31.000 и ще си движиш парализираната ръка, 00:15:31.000 --> 00:15:33.000 което ще облекчи болките ти." 00:15:33.000 --> 00:15:35.000 Така той каза ОК и си го взе вкъщи. 00:15:35.000 --> 00:15:37.000 Аз казах, "Виж, все пак струва два долара. Вземи го вкъщи." NOTE Paragraph 00:15:37.000 --> 00:15:40.000 Така той си го взе вкъщи и след две седмици ми звъни 00:15:40.000 --> 00:15:42.000 и казва, "Докторе, няма да повярвате." 00:15:42.000 --> 00:15:43.000 Казах, "Какво?" 00:15:43.000 --> 00:15:45.000 Той каза, "Изчезна." 00:15:45.000 --> 00:15:46.000 Казах, "Какво изчезна?" 00:15:46.000 --> 00:15:48.000 Помислих си, че огледалната кутия е изчезнала. 00:15:48.000 --> 00:15:49.000 (Смях) 00:15:49.000 --> 00:15:52.000 Той каза, "Не, не, не, нали знаете фантомната болка, която имах последните 10 години? 00:15:52.000 --> 00:15:54.000 Изпарила се е." 00:15:54.000 --> 00:15:56.000 И аз казах - притесних се, казах, Господи, 00:15:56.000 --> 00:15:58.000 имам предвид - промених на човека образа за тялото му, 00:15:58.000 --> 00:16:01.000 ами какво остава тогава за гражданите, етиката, всичко това? 00:16:01.000 --> 00:16:03.000 И казах, "Дерек, това притеснява ли те?" 00:16:03.000 --> 00:16:06.000 Той каза "Не, последните три дни не съм имал фантомна ръка 00:16:06.000 --> 00:16:09.000 и следователно нямам фантомни болки в лакътя, няма стягане, 00:16:09.000 --> 00:16:12.000 няма фантомни болки в предмишницата, всички тези болки изчезнаха. 00:16:12.000 --> 00:16:16.000 Но проблемът е, че все още имам тези фантомни пръсти, които висят от рамото ми 00:16:16.000 --> 00:16:18.000 и вашата кутия не достига." 00:16:18.000 --> 00:16:19.000 (Смях) 00:16:19.000 --> 00:16:22.000 "Така че, може ли да промените дизайна и да ми я сложите на челото, 00:16:22.000 --> 00:16:25.000 за да, знаете, да направя това, за да елиминирам фантомните си пръсти?" 00:16:25.000 --> 00:16:27.000 Той си помисли, че съм някакъв магьосник. NOTE Paragraph 00:16:27.000 --> 00:16:28.000 Сега, защо се получава така? 00:16:28.000 --> 00:16:31.000 Това е така, защото мозъкът се изправя пред огромен сетивен конфликт. 00:16:31.000 --> 00:16:34.000 Получава съобщения от зрението, че фантомната болка се е върнала. 00:16:34.000 --> 00:16:36.000 От друга страна няма уместно възприятие - 00:16:36.000 --> 00:16:40.000 мускулните сигнали казват, че там няма ръка, нали? 00:16:40.000 --> 00:16:42.000 И вашите двигателни команди казват, че има ръка 00:16:42.000 --> 00:16:45.000 и поради този конфликт мозъкът казва, майната му - 00:16:45.000 --> 00:16:48.000 няма фантомна болка, няма ръка, нали? 00:16:48.000 --> 00:16:50.000 Отива в нещо като отказ - отрича сигналите. 00:16:50.000 --> 00:16:54.000 И когато ръката изчезне, хубавото е, че и болката изчезва, 00:16:54.000 --> 00:16:58.000 защото не може да имате несвързана с тялото болка, рееща се в пространството. 00:16:58.000 --> 00:17:00.000 И това е хубавото. NOTE Paragraph 00:17:00.000 --> 00:17:02.000 Сега, тази техника е изпробвана върху дузини пациенти 00:17:02.000 --> 00:17:04.000 от други групи в Хелзинки, 00:17:04.000 --> 00:17:07.000 така че, може да се докаже като ценно лечение за фантомни болки 00:17:07.000 --> 00:17:09.000 и наистина, хората са опитвали да рехабилитират инсулт или сърдечен удар. 00:17:09.000 --> 00:17:12.000 Удар - обикновено си го представяме като щети по влъкната, 00:17:12.000 --> 00:17:14.000 нищо не можете да направите по въпроса. 00:17:14.000 --> 00:17:19.000 Но, оказва се, някои компоненти на парализата от удар са също така "научена" парализа 00:17:19.000 --> 00:17:22.000 и може би тези компоненти могат да бъдат преодолени чрез огледала. 00:17:22.000 --> 00:17:24.000 Това е минало през клинични изпитания, 00:17:24.000 --> 00:17:26.000 помагайки на много пациенти. NOTE Paragraph 00:17:26.000 --> 00:17:30.000 ОК, нека превключим към третата част на разговора, 00:17:30.000 --> 00:17:34.000 която е за още един любопитен феномен наречен синестезия. 00:17:34.000 --> 00:17:37.000 Била е открита от Франсис Галтън през 19-и век. 00:17:37.000 --> 00:17:39.000 Бил е братовчед на Чарлз Дарвин. 00:17:39.000 --> 00:17:41.000 Показал е, че дадени хора от населението, 00:17:41.000 --> 00:17:45.000 които по принцип са напълно нормални, имат следната чудатост - 00:17:45.000 --> 00:17:48.000 всеки път като видят число, то е оцветено. 00:17:48.000 --> 00:17:52.000 Пет е синьо, седем е жълто, осем е резедаво, 00:17:52.000 --> 00:17:54.000 девет е тъмносиньо. 00:17:54.000 --> 00:17:57.000 Имайте предвид, тези хора са напълно нормални в други аспекти. 00:17:57.000 --> 00:18:00.000 Или тона До .Понякога тоновете пораждат цвят. 00:18:00.000 --> 00:18:03.000 До е синьо, Фа е зелено, 00:18:03.000 --> 00:18:06.000 друг пък тон може да е жълт. NOTE Paragraph 00:18:06.000 --> 00:18:08.000 Защо се получава така? 00:18:08.000 --> 00:18:10.000 Това се нарича синестезия - Галтън го е нарекъл синестезия, 00:18:10.000 --> 00:18:12.000 смесване на сетивата. 00:18:12.000 --> 00:18:14.000 В нас, всички сетива са отделени. 00:18:14.000 --> 00:18:16.000 Тези хора разбъркват сетивата си. 00:18:16.000 --> 00:18:17.000 Защо се получава така? 00:18:17.000 --> 00:18:19.000 Един от двата аспекта на този проблем е много интригуващ. 00:18:19.000 --> 00:18:21.000 Синестезията се предава в семейството, 00:18:21.000 --> 00:18:24.000 оттам Галтън твърди, че е по наследство, на генетична основа. 00:18:24.000 --> 00:18:28.000 Второ, синестезията е свързана с - и това е, което искам да кажа, 00:18:28.000 --> 00:18:31.000 свързана е с основната тема на тази лекция, която е творческата способност - 00:18:31.000 --> 00:18:36.000 синестезията е осем пъти по-често срещана сред артисти, поети, романисти 00:18:36.000 --> 00:18:39.000 и други креативни хора, отколкото в основната популация. 00:18:39.000 --> 00:18:40.000 Защо това е така? 00:18:40.000 --> 00:18:42.000 Ще отговоря на този въпрос. 00:18:42.000 --> 00:18:44.000 Никога преди не е даван отговор. NOTE Paragraph 00:18:44.000 --> 00:18:45.000 ОК, какво е синестезия? Какво я предизвиква? 00:18:45.000 --> 00:18:46.000 Добре, има много теории. 00:18:46.000 --> 00:18:48.000 Една от тях е, че те са просто побъркани. 00:18:48.000 --> 00:18:51.000 Сега, това не е точно научна теория, така че, можем просто да я забравим. 00:18:51.000 --> 00:18:55.000 Друга теория е, че са наркомани и тревомани. 00:18:55.000 --> 00:18:57.000 Сега, може да има известна доза истина в това, 00:18:57.000 --> 00:18:59.000 защото е много по-често срещано тук, в областа на залива отколкото в Сан Диего 00:18:59.000 --> 00:19:00.000 (Смях) 00:19:00.000 --> 00:19:03.000 ОК. Сега, третата теория е, че - 00:19:03.000 --> 00:19:08.000 добре, нека се запитаме какво реално се случва при синестезията? Става ли? NOTE Paragraph 00:19:08.000 --> 00:19:11.000 Така открихме, че региона за цвят и региона за число, 00:19:11.000 --> 00:19:14.000 са точно един до друг в мозъка, във вретеновидната гънка. 00:19:14.000 --> 00:19:16.000 Така казахме, че има някакво инцидентно кръстосване 00:19:16.000 --> 00:19:19.000 за цвят и за числа в мозъка. 00:19:19.000 --> 00:19:22.000 Така че, всеки път като видите число, вие виждате съответния цвят 00:19:22.000 --> 00:19:24.000 и затова имате синестезия. 00:19:24.000 --> 00:19:26.000 Сега запомнете - защо се случва? 00:19:26.000 --> 00:19:28.000 Защо това кръстосване се случва при някои хора? 00:19:28.000 --> 00:19:30.000 Помните ли, като казах, че има връзка със семейството? 00:19:30.000 --> 00:19:32.000 Това ви подсказва. 00:19:32.000 --> 00:19:34.000 Това, че съществува неправилен ген, 00:19:34.000 --> 00:19:37.000 мутация в гена, която причинява това неправилно кръстосване. NOTE Paragraph 00:19:37.000 --> 00:19:39.000 Във всеки от нас, се оказва, 00:19:39.000 --> 00:19:43.000 че още с раждането, всичко в мозъка е свързано. 00:19:43.000 --> 00:19:46.000 Така всеки регион в мозъка е свързан към всеки друг регион 00:19:46.000 --> 00:19:48.000 и всичко това се подравнява, докато не се получи 00:19:48.000 --> 00:19:51.000 характерната модулна архитектура на зрелият мозък. 00:19:51.000 --> 00:19:53.000 Така, че ако има ген, който причинява това подрявняване 00:19:53.000 --> 00:19:55.000 и ако този ген мутира, 00:19:55.000 --> 00:19:58.000 то тогава получаваме недостатъчно подравняване между съседни мозъчни участъци 00:19:58.000 --> 00:20:01.000 и ако това са участъците за числа и за цвят се получава числово-цветова синестезия. 00:20:01.000 --> 00:20:04.000 Ако е между тон и цвят се получава тоново-цветова синестезия. 00:20:04.000 --> 00:20:06.000 Дотук добре. NOTE Paragraph 00:20:06.000 --> 00:20:08.000 Сега какво би станало, ако този ген е изразен навсякъде в мозъка, 00:20:08.000 --> 00:20:09.000 така че, всичко е свързано кръстосано? 00:20:09.000 --> 00:20:15.000 Добре, помислете какво общо имат артистите, романистите и поетите - 00:20:15.000 --> 00:20:18.000 умението да мислят метафорично, 00:20:18.000 --> 00:20:20.000 свързвайки привидно несвързани идеи, 00:20:20.000 --> 00:20:23.000 като например, "това е Изтокът и Жулиета е слънцето." 00:20:23.000 --> 00:20:25.000 Добре, не казвате Жулиета е слънцето - 00:20:25.000 --> 00:20:27.000 това какво означава - че е пламтяща топка огън? 00:20:27.000 --> 00:20:30.000 Имам предвид, шизофрениците го правят, но това май е друга история. 00:20:30.000 --> 00:20:33.000 Нормалните хора казват, че тя е топла като слънцето, 00:20:33.000 --> 00:20:35.000 че тя е сияйна като слънцето, че тя е животворна като слънцето. 00:20:35.000 --> 00:20:37.000 Изведнъж намерихте връзките. NOTE Paragraph 00:20:37.000 --> 00:20:40.000 Сега, ако предположите, че това голямо кръстосване на неврони 00:20:40.000 --> 00:20:43.000 и концепциите са също различни участъци на мозъка, 00:20:43.000 --> 00:20:46.000 то тогава ще се получи една голяма тенденция 00:20:46.000 --> 00:20:49.000 към метафорично мислене и креативност 00:20:49.000 --> 00:20:51.000 при хората със синестезия. 00:20:51.000 --> 00:20:54.000 И, оттук следователно, осем пъти по-често срещаната наклонност към синестезия 00:20:54.000 --> 00:20:56.000 сред поети, артисти и романисти. 00:20:56.000 --> 00:20:59.000 ОК - това е много френологически поглед върху синестезията. 00:20:59.000 --> 00:21:01.000 Последната демонстрация - може ли да отнема една минутка? 00:21:01.000 --> 00:21:03.000 (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:21:03.000 --> 00:21:08.000 ОК. Ще ви покажа, че всички сте синестези, но всички го отричате. 00:21:08.000 --> 00:21:12.000 Това е, което наричам Марсианска азбука, точно като вашата азбука, 00:21:12.000 --> 00:21:15.000 А е А, Б е Б, В е В, 00:21:15.000 --> 00:21:18.000 различни форми за различни фонеми. 00:21:18.000 --> 00:21:20.000 Това тук е Марсианска азбука. 00:21:20.000 --> 00:21:22.000 Едното от тях е Кики, другото е Буба. 00:21:22.000 --> 00:21:24.000 Кое е Кики и кое - Буба? 00:21:24.000 --> 00:21:26.000 Колко от вас си мислят, че това е Кики и това е Буба? Вдигнете си ръцете. 00:21:26.000 --> 00:21:28.000 Добре, най-много един или два мутанта. 00:21:28.000 --> 00:21:29.000 (Смях) 00:21:29.000 --> 00:21:31.000 Колко от вас си мислят, че това е Буба, а това - Кики? Вдигнете си ръцете. 00:21:31.000 --> 00:21:33.000 99 процента от вас. NOTE Paragraph 00:21:33.000 --> 00:21:35.000 Сега, никой от вас не е Марсианец, как го направихте? 00:21:35.000 --> 00:21:40.000 Това е, защото всички правите кръстосан модел на синестезична абстракция, 00:21:40.000 --> 00:21:44.000 което означава, че казвате, че острата флексия, Кики, 00:21:44.000 --> 00:21:49.000 във вашата слухова кора, клетките на космите са превъзбудени, Кики, 00:21:49.000 --> 00:21:52.000 подражават на визуалната флексия - рязка флексия - тази нащърбена форма. 00:21:52.000 --> 00:21:55.000 Сега това е много важно, защото това, което ви казва е, 00:21:55.000 --> 00:21:57.000 че мозъкт ви се ангажира в примитивна - 00:21:57.000 --> 00:21:59.000 просто - изглежда като глупава илюзия, 00:21:59.000 --> 00:22:03.000 но тези фотони в окото ви правят тази форма 00:22:03.000 --> 00:22:06.000 и клетките на косъмчетата в ухото ви са превъзбудени по слуховия модел, 00:22:06.000 --> 00:22:11.000 но мозъкът ви е способен да извлече общ знаменател. 00:22:11.000 --> 00:22:13.000 Това е примитивна форма на абстракция 00:22:13.000 --> 00:22:18.000 и ние сега знаем, че това се случва във вретеновидната гънка на мозъка, 00:22:18.000 --> 00:22:19.000 защото когато е увреден, 00:22:19.000 --> 00:22:23.000 тези хора губят умението да се занимават с Буба Кики, 00:22:23.000 --> 00:22:25.000 както и умението да си служат с метафори. NOTE Paragraph 00:22:25.000 --> 00:22:29.000 Ако попитате този човек, какво "Не всеки отблясък е злато," 00:22:29.000 --> 00:22:31.000 какво означава?" 00:22:31.000 --> 00:22:33.000 Пациентът казва, "Ами ако е метално и лъскаво, не означава, че е злато. 00:22:33.000 --> 00:22:36.000 Трябва да се измери специфичната гравитация," ОК? 00:22:36.000 --> 00:22:39.000 Така, те напълно изпускат метафоричното значение. 00:22:39.000 --> 00:22:42.000 Така този участък е около осем пъти по голяма при висши - 00:22:42.000 --> 00:22:45.000 особено при хора, отколкото при низши примати. 00:22:45.000 --> 00:22:48.000 Нещо много интересно се случва в angular gyrus, 00:22:48.000 --> 00:22:51.000 защото той е кръстопътят между слух, зрение и допир 00:22:51.000 --> 00:22:55.000 и израства огромен при хората - и нещо много интересно се случва. 00:22:55.000 --> 00:22:58.000 И аз мисля, че това е в основата на много уникални човешки умения, 00:22:58.000 --> 00:23:01.000 като абстракция, метафора и креативност. 00:23:01.000 --> 00:23:04.000 Всички тези въпроси, които философите изучават от хилядолетия, 00:23:04.000 --> 00:23:08.000 ние, учените, можем да започнем да разглеждаме като картографираме мозъка 00:23:08.000 --> 00:23:10.000 и изучаваме пациентите, задавайки правилните въпроси. 00:23:10.000 --> 00:23:12.000 Благодаря ви. 00:23:12.000 --> 00:23:13.000 (Аплодисменти) 00:23:13.000 --> 00:23:14.000 Извинявам се за това. 00:23:14.000 --> 00:23:15.000 (Смях)