Преди няколко години тук на TED, Питър Скилман

представи предизвикателство в дизайна,

наречено предизвикателството на локума.

И идеята е много проста.

Екипи от четирима трябва да изградят на най-високата смостоятелно стояща структура

от 20 пакета спагети,

един метър тиксо, един метър връв

и локум.

Локумът трябва да бъде на върха.

И макар да изглежда много просто, това е всъщност доста трудно,

тъй като принуждава хората

да си сътрудничат много бързо.

Така че си помислих, че това е интересна идея,

и я включих в един дизайнерски семинар.

И това беше голям успех.

И от тогава насам проведох

около 70 дизайнерски семинара по целия свят

със студенти, и дизайнери, и архитекти,

дори техническите директори от 50-те най-големи компании.

И има нещо в това упражнение,

което разкрива много дълбоки поуки

за естеството на сътрудничеството,

и аз бих искал да споделя някои от тях с вас.

Така, обикновено, повечето хора започват

като се ориентират към задачата.

Те говорят за това, разбират как ще изглежда,

интриганстват за власт,

след това прекарват известно време за планиране, организиране.

Те скицират и разполагат спагети.

Прекарват по-голямата част от времето си,

сглобявайки пръчките във все по-големи структури

и после, най-накрая, точно когато им свършва времето,

някой взема локума

и го поставя предпазливо на върха,

и след това това застават назад и "та-да"

се наслаждават на работата си.

Но това, което наистина се случва, през по-голяма част от времето,

е, че "та-да" се превръща в едно "о-о,"

понеже теглото на лукума кара цялата структура

да се огъне и срути.

Така че има много хора,

които имат много повече "о-о" моменти от други,

и сред най-лошите са наскоро завършили студенти от бизнес училища.

(Смях)

Те лъжат, те мамят, те се разсейват,

и произвеждат наистина негодни структури.

И разбира се има екипи,

които имат много повече "та-да" структури,

и сред най-добрите са наскоро завършили дипломанти от детската градина.

(Смях)

И това е доста невероятно.

Както Питър ни каза,

не само, че те произвеждат най-високите конструкции,

но те са и най-интересните структури измежду тях.

Така че въпросът, който искате да зададете е:

Как така? Защо? Каква е тяхната особенност?

И Питър обича да казва, че

"Нито едно от децата не прекарва време,

опитвайки се да бъде главен изпълнителен директор на Спагети ООД" Нали.

Те не си прекарват времето в гонитба за власт.

Но също така има и друга причина.

И причината е, че бизнес студентите са обучени

да намерят единственият правилен план, нали.

И след това строят по него.

И тогава, това което се случва е, че когато поставят локума на върха

им свършва времето, и какво се случва?

Настъпва криза.

Звучи ли ви познато? Точно така.

Това, което децата от детската градина правят по различен начин е,

че те започват с локума,

и изграждат прототипи, последователни прототипи,

винаги запазвайки локума на върха,

така че им се налага на няколко пъти да поправят лошо построени прототипи, докато работят над задачата.

Така дизайнерите разпознават този вид сътрудничество

като основата на итеративен процес.

И с всяка версия децата получават мигновена обратна връзка

за това, кое работи и кое - не.

Така че възможността да се играе с прототипа е много важна,

но нека да видим как се представят различните екипи.

Средната височина за повечето хора е около 20 инча (50 см.),

за студенти от бизнес училища, около половината на това,

адвокатите, малко по-добре, но не много по-добре от това,

децата от детската градина, по-добре от повечето възрастни.

Кои са най-добрите?

За щастие, архитектите и инженерите.

(Смях)

39 инча (99 см.) е най-високата структура, която съм виждал.

И защо е така? Тъй като те разбират, че триъгълниците

и самоподсилващите се геометрични фигури

са от ключово значение за изграждането на

стабилни структури.

Изпълнителните директори, малко по-добре от средното.

Но, ето къде става интересно.

Ако поставите изпълнителен адимистратор в екипа,

те ще се представят значително по-добре.

(Смях)

Това е невероятно. Знаете ли, оглеждате се и си казвате, "Ах, този екип ще спечели."

Можете да го определите предварително. И защо е така?

Защото те имат специални умения

за подпомагане.

Те управляват процеса, разбират процеса.

И всеки екип, който управлява

и обръща голямо внимание на работата,

значително ще подобри производителността на екипа.

Специализирани умения и умения за подпомагане,

и комбинацията им води до силен успех.

Ако има 10 отбора, които се изявяват типично

може би около шест ще имат изправени структури.

И аз опитах нещо интересно.

Помслих си, нека да увеличим залога веднъж.

Така че предложих 10 000 долара награда като софтуер за печелившия екип.

И така, какво мислите, че се случи с тези студенти по дизайн?

Какъв беше резултатът?

Ето какво се случи.

Нито един екип нямаше изправена структура.

Ако някой беше построил, да речем, едноинчова структура,

те щяха да отнесат вкъщи наградата.

Така че, не е ли интересно, че високите залози

имат силно въздействие.

Направихме упражнението отново със същите студенти.

Какво си мислите, че случи тогава?

Сега те разбираха стойността на прототипите.

Така че същият екип се превърна от най-лошият,

до един от най-добрите.

Те направиха най-високата конструкция за най-кратко време.

Така че има дълбоки поуки за нас,

за естеството на стимулите и успеха.

Така че, може да се запитате: "Защо някой би

прекарал всъщност време за написването на предизвикателство за локум?"

И причината е, че помагам за създаването

на дигитални инструменти и процеси,

които помагат на екипи да изграждат леки автомобили и видео игри,

и визуални ефекти.

И това, което прави предизвикателството на локума е,

че това им помага да идентифицират скрити предположения.

Защото, честно казано,

всеки проект има свой собствен локум, нали.

Предизвикателството предоставя споделен опит,

общ език,

обща позиция за изграждането на правилния прототип.

И така, това е стойността от опита,

от това така просто упражнение.

И тези от вас, които се интересуват,

могат да посетят marshmallowchallenge.com.

Това е блог, в който можете да видите

как да изградите локумите.

Има инструкции стъпка по стъпка за това.

Има шантави примери от цял свят,

за това как хората настройват и нагласят системата.

Има световни рекорди и за това.

И основният урок, мисля е,

че дизайнът наистина е

контактен спорт.

Изисква от нас да впрегнем всичките си сетива в задачата,

и да приложим най-доброто от мисленето си,

чувствата ни и това, което правим

с предизвикателството, което имаме под ръка.

И, понякога, малък прототип на този опит

е всичко, което е необходимо, за да минем

от "о-о" момент в "та-да" момент.

И това може да окаже голяма разлика.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)