WEBVTT

00:00:07.442 --> 00:00:12.444
[Трентън Дойл Хенкок: "The Former and the Ladder or Ascension and a Chinchin"]

00:00:13.095 --> 00:00:17.603
Това е много малък пример

00:00:17.603 --> 00:00:21.805
за това как изглежда пода в студиото ми.

00:00:22.813 --> 00:00:26.015
Просто буквално грабнах няколко неща

00:00:26.015 --> 00:00:29.307
и си помислих, че би било хубаво да им придам контекст

00:00:29.307 --> 00:00:31.737
чрез произведения, които са горе на стената.

00:00:33.244 --> 00:00:36.042
Само в моето студио като цяло, аз не използват изтривалка.

00:00:37.771 --> 00:00:41.237
Все едно оставям материал да се натрупа

00:00:41.237 --> 00:00:43.787
и аз искам да видите историята на всичко.

00:00:43.787 --> 00:00:48.169
Така че концепцията за заличаване се случва само с нож.

00:00:48.169 --> 00:00:52.845
Например, използвам нож за да вдъхна нов живот на материалите

00:00:52.845 --> 00:00:55.227
или, да за да променя живота им.

00:00:56.933 --> 00:00:59.600
Радвам се, че това е останало непокътнато.

00:00:59.600 --> 00:01:01.213
Това е буквата "Е"

00:01:01.213 --> 00:01:05.105
Това е вътрешността на картината "Създател и Стълби" живопис.

00:01:05.709 --> 00:01:08.507
Това беше в областта на панталоните му.

00:01:09.137 --> 00:01:13.536
Мисля, че това е от това от The-то.

00:01:15.275 --> 00:01:17.986
Предполагам, че може да съм бил малко безразсъден

00:01:17.986 --> 00:01:19.405
за да го изрежа

00:01:19.405 --> 00:01:21.074
но част от мен се противеше, "Не"

00:01:21.074 --> 00:01:24.706
"Ако го отрежеш така, че да запази своята цялост,

00:01:24.706 --> 00:01:28.414
след това могеж да го използваш отново в някаква друга работа."

00:01:31.246 --> 00:01:35.875
Често излизам за да събирам различни текстури и материали

00:01:35.875 --> 00:01:38.375
за да предотвратя нещата от застояване или наследственост.

00:01:41.205 --> 00:01:45.475
Например, тази творба има около петнадесет години колажен материал в себе си.

00:01:45.475 --> 00:01:48.133
Така че, това е вид на шега за мен да отида и да кажа,

00:01:48.133 --> 00:01:50.005
"О, това е от бакалавъра."

00:01:50.005 --> 00:01:52.281
"О, аз помня, че работих над това по време на магистратурата си."

00:01:52.281 --> 00:01:54.470
"Това е една от първите Купчини, които направих,

00:01:54.470 --> 00:01:56.468
която реших да разфасовам и добавя тук."

00:01:56.468 --> 00:01:59.467
Така че това е като малка капсула на времето, която се развива,

00:01:59.467 --> 00:02:02.068
и предизвикателството беще да я организирам по такъв начин

00:02:02.068 --> 00:02:03.962
че да не е съкрушителна--

00:02:03.962 --> 00:02:06.362
Просто почувствах как тя се развиваше

00:02:06.362 --> 00:02:09.300
по естествен начин.

00:02:09.300 --> 00:02:14.227
И историята, коят разказва е за освобождовоне, може би, от окови

00:02:14.227 --> 00:02:16.796
и свобода от нещо.

00:02:21.675 --> 00:02:23.218
Така че тази творба, по някакъв начин,

00:02:23.218 --> 00:02:28.100
съдържа всеки ход, който съм правил досега в картина,

00:02:28.100 --> 00:02:29.467
в една картина.

00:02:40.949 --> 00:02:42.806
Изработих всички тези по-малки работи

00:02:42.806 --> 00:02:44.418
с фигури в тях;

00:02:44.898 --> 00:02:47.508
но, те не взаимодействаха с нищо.

00:02:48.437 --> 00:02:51.537
Свързваха ги невидими сили,

00:02:51.537 --> 00:02:55.758
но имаше и измъчени същества.

00:02:57.579 --> 00:03:00.331
В тази работа исках някак

00:03:00.331 --> 00:03:03.406
да запазя тази идея за измъченост.

00:03:03.406 --> 00:03:05.638
Като например, този герой е в затруднение

00:03:05.638 --> 00:03:07.807
това не изглежда комфортно;

00:03:07.807 --> 00:03:10.404
но аз исках да му придам някакъв вид образност,

00:03:10.404 --> 00:03:12.637
от която той може би да се измъкне--

00:03:12.637 --> 00:03:14.837
или е на път да се измъкне.

00:03:17.709 --> 00:03:21.375
Тази картина е режисирана по напълно различен начин

00:03:21.375 --> 00:03:22.699
от другите,

00:03:22.699 --> 00:03:25.470
които аз трябваше да почувствам.

00:03:25.806 --> 00:03:29.173
Мога да ви покажа скица, която направих преди тази картина.

00:03:29.173 --> 00:03:34.269
Той представлява буквално шест или седем знака на върху бял лист хартия.

00:03:34.451 --> 00:03:37.873
Знаех, че тази картина ще се ръзгърне от това.

00:03:39.517 --> 00:03:43.837
Така че нямаше фалстарт, когато започнах да работя върху нея--

00:03:43.837 --> 00:03:45.975
върху това изчисление.

00:03:48.211 --> 00:03:51.068
Та всички други творби

00:03:51.068 --> 00:03:53.976
се развиха - от раждането чак до зрялост,

00:03:53.976 --> 00:03:56.076
само тази картина си стоеше в ъгъла

00:03:56.076 --> 00:03:56.594
и беше като,

00:03:56.594 --> 00:03:57.306
"Хей"

00:03:57.306 --> 00:03:59.131
"Ще работи ли върху мен?"

00:03:59.131 --> 00:04:00.237
"Минаха два месеца."

00:04:00.237 --> 00:04:01.836
"Ще направиш ли нещо?"

00:04:01.836 --> 00:04:03.837
И аз отвръщах, "Хей, всичко е под контрол."

00:04:03.975 --> 00:04:05.267
Имам тази малка скица--

00:04:05.267 --> 00:04:07.175
знам какво ще си.

00:04:12.728 --> 00:04:16.277
Има много неща в процеса на работа

00:04:16.277 --> 00:04:18.105
които са важни едно за друго.

00:04:18.105 --> 00:04:20.006
Има много органичен,

00:04:20.006 --> 00:04:22.668
материал, с по-меки ръбове.

00:04:22.668 --> 00:04:25.467
Има и стълба с остри ръбове, в средата

00:04:25.467 --> 00:04:27.025
която държи всичко.

00:04:28.175 --> 00:04:30.867
Моливът за мен е символ--

00:04:30.867 --> 00:04:32.206
като оръжие е.

00:04:33.405 --> 00:04:35.561
"Не съжалявам" върху гумата,

00:04:35.561 --> 00:04:38.245
това е просто малка игра на думи или шега.

00:04:39.248 --> 00:04:41.399
Но става дума също за живота ми.

00:04:42.489 --> 00:04:44.437
Аз съжалявам за някои неща--

00:04:44.437 --> 00:04:46.005
мисля, че всички съжаляват,

00:04:46.005 --> 00:04:48.068
дори да не си признават.

00:04:48.068 --> 00:04:50.614
Но, по отношение на изкуството, не съжалявам.

00:04:51.729 --> 00:04:54.299
И смятам, че всичко се случва по начина, по който трябва

00:04:54.299 --> 00:04:56.175
по отношение на изкуството.