Ако се опитате да 
платите за нещо

с хартия,

може да имате проблеми.

Освен ако, разбира се, хартията

не е банкнота от сто долара.

Но какво прави тази банкнота

толкова по-интересна и ценна

от другите хартии?

Все пак, няма много неща,
които можете да направите с нея.

Не може да я изядете.

Не можете да построите нищо с нея.

А изгарянето ѝ всъщност е незаконно.

И какво толкова има?

Разбира се, сигурно знаете отговора.

Стодоларовата банкнота е 
отпечатана от правителството

и определена като официална валута,

докато другите хартии не са.

Но точно това ги прави легални.

Това, което прави стодоларовата 
банкнота ценна, от друга страна,

е колко малко от нея могат
да се открият.

В историята, повечето валути,

включително и американският долар,

са свързани с ценни стоки

и количеството им в циркулация

зависи от правителствените резерви
от злато и сребро.

Но след като САЩ забраняват тази
система през 1971,

доларът става известен
като фиатни пари,

което означава, че не е свързан
с никакъв външен ресурс,

а вместо това разчита само на
правителствената политика,

която да реши колко валута
да отпечата.

И така, коя власт на правителството
определя тази политика?

Изпълнителната, правната 
или съдебната?

Изненадващият отговор е никоя 
от гореспоменатите!

Всъщност, валутната политика
се определя

от независима Система на 
федералния резерв,

или ФЕД,

съставена от 12 регионални банки

в големи градове в страната.

Това е борд от губернатори,

който се назначава от президента

и се приема от Сената,

отговаря пред Конгреса

и всички приходи на ФЕД отиват
в хазната на САЩ.

Но за да се предотврати ФЕД
да бъде повлияна

от ежедневните перипетии
на политиката,

тя не е под директен контрол на
никоя власт на правителството.

Тогава, защо ФЕД просто не реши

да отпечата неограничено количество
стодоларови банкноти,

за да направи всички 
щастливи и богати?

Ами, защото тогава банкнотите
няма да имат никаква стойност.

Помислете за смисъла
на валутата,

който е да бъде разменяна
за стоки и услуги.

Ако общото количество в циркулация

се увеличи по-бързо от общата
стойност на стоките и услугите

в икономиката,

тогава всяка отделна част ще може

да закупи по-малка част от тези
неща от преди.

Това се нарича инфлация.

От друга страна,

ако количеството пари остане същото,

а се произвеждат повече
стоки и услуги,

стойността на всеки долар
ще се увеличи

в процес, известен като дефлация.

И кое е по-лошо?

Прекалено висока инфлация

означава, че парите в 
портфейла Ви днес

ще имат по-ниска стойност утре,

карайки Ви да ги изхарчите веднага.

И така, докато това би 
стимулирало бизнеса,

също така би подтикнало
към прекалена консумация

или натрупване на стоки
като храна и гориво,

увеличавайки цените им

и водейки до недостиг и
още по-висока инфлация.

Но дефлацията ще накара хората

да искат да задържат парите си,

а намаление в потребителските разходи

ще намали доходите на бизнеса,

водейки до по-висока безработица

и допълнително намаляване
на разходите,

карайки икономиката да 
продължава да се свива.

Повечето икономисти вярват, че

докато прекалено много и от двете
е опасно,

малко, постоянно количество
от инфлация

е нужно, за да се стимулира
икономическия растеж.

ФЕД използва големи количества
икономическа информация,

за да определи колко валута
трябва да бъде в циркулация,

включвайки предишни нива 
на инфлация,

международни трендове

и нивото на безработица.

Като в историята за Русокоска,

те трябва да разполагат
с точните числа,

за да могат да стимулират растежа
и да осигуряват работа на хората

без да позволяват на инфлацията
да достигне подривни нива.

ФЕД не само определя

каква стойност има хартията
в портфейла Ви,

но също така и Вашите шансове
да получите или задържите работата,

където я печелите.