1
00:00:05,000 --> 00:00:07,000
Ако животът ви бе книга,

2
00:00:07,000 --> 00:00:11,000
на която вие самите бяхте автор,

3
00:00:11,000 --> 00:00:14,000
как щяхте да разгънете сюжета й?

4
00:00:14,573 --> 00:00:17,662
Това бе въпросът, 
който завинаги промени живота ми.

5
00:00:19,000 --> 00:00:22,000
Отраствайки в горещата пустиня на Лас Вегас,

6
00:00:22,000 --> 00:00:24,322
всичко, което исках, беше свобода.

7
00:00:25,000 --> 00:00:29,000
Мечтаех да пътувам по света,

8
00:00:29,000 --> 00:00:32,000
да живея на място, където вали сняг,

9
00:00:32,000 --> 00:00:35,000
и си представях всички истории,

10
00:00:35,000 --> 00:00:38,000
които един ден щях да разкажа.

11
00:00:38,000 --> 00:00:40,000
Когато станах на деветнадесет,

12
00:00:40,000 --> 00:00:43,000
ден след като завърших гимназия,

13
00:00:43,000 --> 00:00:46,000
се преместих на място, където валеше сняг,

14
00:00:46,000 --> 00:00:48,000
и започнах работа като масажист.

15
00:00:48,000 --> 00:00:51,000
Единственото, с което си служех, бяха ръцете ми

16
00:00:51,000 --> 00:00:54,000
и масажната ми кушетка;

17
00:00:54,000 --> 00:00:57,000
а с тях можех да бъда навсякъде.

18
00:00:57,245 --> 00:01:00,000
За пръв път в живота си

19
00:01:00,000 --> 00:01:03,000
се чувствах свободна, независима

20
00:01:03,525 --> 00:01:07,664
и управляваща напълно своя живот.

21
00:01:08,570 --> 00:01:12,000
Докато не настъпи пълен обрат в него.

22
00:01:14,000 --> 00:01:16,000
Един ден се прибрах от работа по-рано,

23
00:01:16,000 --> 00:01:18,000
мислейки, че съм хванала грип.

24
00:01:18,813 --> 00:01:21,248
След по-малко от двадесет и четири часа

25
00:01:22,000 --> 00:01:24,000
бях в болницата

26
00:01:24,000 --> 00:01:26,000
на системи

27
00:01:26,000 --> 00:01:28,000
с по-малко от 2% шанс за оцеляване.

28
00:01:29,000 --> 00:01:31,000
Няколко дни по-късно,

29
00:01:31,000 --> 00:01:34,000
докато бях в кома,

30
00:01:34,000 --> 00:01:36,000
докторите ми поставиха диагноза:

31
00:01:36,000 --> 00:01:39,000
бактериален менингит –

32
00:01:39,000 --> 00:01:42,000
предотвратима чрез ваксинация кръвна инфекция.

33
00:01:43,563 --> 00:01:45,948
За два месеца и половина

34
00:01:45,969 --> 00:01:49,000
изгубих далака си, бъбреците си,

35
00:01:49,665 --> 00:01:52,000
слуха на лявото ухо

36
00:01:52,000 --> 00:01:55,000
и двата крака от коляното надолу.

37
00:01:57,000 --> 00:01:59,824
Когато родителите ми ме изведоха 
от болницата в инвалидна количка,

38
00:01:59,824 --> 00:02:02,682
се чувствах сякаш бях сглобена 
от различни части –

39
00:02:02,682 --> 00:02:04,578
като парцалена кукла.

40
00:02:06,000 --> 00:02:08,000
Мислех си, че най-лошото вече е минало,

41
00:02:08,607 --> 00:02:11,000
докато няколко седмици по-късно 
не видях новите ми крака

42
00:02:11,000 --> 00:02:13,000
за пръв път.

43
00:02:13,000 --> 00:02:17,000
Прасците ми бяха тромави късове метал,

44
00:02:17,792 --> 00:02:20,720
глезените ми – тръби, притегнати с болтове,

45
00:02:21,505 --> 00:02:23,521
а стъпалото ми – 
направено от жълт гумен материал,

46
00:02:24,000 --> 00:02:27,411
с изпъкнала гумена лента, приличаща на вена,

47
00:02:27,411 --> 00:02:30,000
която свързваше палеца с глезена.

48
00:02:30,000 --> 00:02:33,000
Не знаех какво да очаквам,

49
00:02:33,000 --> 00:02:36,000
но определено не беше това.

50
00:02:36,000 --> 00:02:39,000
С майка ми до мен

51
00:02:39,000 --> 00:02:43,306
и със сълзи, стичащи се по лицата и на двете ни,

52
00:02:44,712 --> 00:02:48,000
нахлузих тромавите крака

53
00:02:48,000 --> 00:02:50,507
и се изправих.

54
00:02:51,000 --> 00:02:55,000
Беше толкова болезнено и ограничаващо,

55
00:02:55,000 --> 00:02:57,580
че единственото, за което мислих бе:

56
00:02:58,000 --> 00:03:00,000
как бих могла да обикалям света

57
00:03:00,000 --> 00:03:02,000
с тези неща?

58
00:03:02,000 --> 00:03:04,000
Как щях да живея живота,

59
00:03:04,000 --> 00:03:06,728
изпълнен с приключения и истории,

60
00:03:06,728 --> 00:03:09,000
живота, който винаги съм искала?

61
00:03:09,000 --> 00:03:12,904
Как щях да карам сноуборд отново?

62
00:03:13,825 --> 00:03:17,000
Същият този ден се прибрах вкъщи и се домъкнах до леглото –

63
00:03:17,000 --> 00:03:19,000
и ето как изглеждаше животът ми

64
00:03:19,000 --> 00:03:21,000
през следващите няколко месеца.

65
00:03:21,441 --> 00:03:25,000
В сън, бягайки от реалността,

66
00:03:25,621 --> 00:03:29,443
с краката ми, подпрени до мен.

67
00:03:30,000 --> 00:03:35,520
Бях напълно съсипана физически и психически.

68
00:03:38,284 --> 00:03:42,000
Но знаех, че за да продължа напред,

69
00:03:42,000 --> 00:03:46,000
трябваше да се отърва от старата Ейми

70
00:03:47,228 --> 00:03:51,000
и да се науча да приемам новата Ейми.

71
00:03:53,016 --> 00:03:55,630
И тогава ме озари идеята,

72
00:03:56,346 --> 00:03:59,000
че вече не се налагаше да съм 165 см.

73
00:04:00,698 --> 00:04:03,000
Можех да бъда токова висока, колкото си исках!

74
00:04:03,000 --> 00:04:07,000
(Смях) (Аплодисменти)

75
00:04:08,676 --> 00:04:11,911
Или толкова ниска, в зависимост от човека, 
с когото излизах на среща.

76
00:04:12,000 --> 00:04:14,000
(Смях)

77
00:04:14,000 --> 00:04:16,570
И ако някога отново реша да карам сноуборд,

78
00:04:16,570 --> 00:04:18,430
краката ми няма да измръзнат.

79
00:04:18,430 --> 00:04:20,214
(Смях)

80
00:04:20,214 --> 00:04:22,000
И най-хубавото, помислих си тогава,

81
00:04:22,449 --> 00:04:25,696
можех да променям размера на ходилата си, 
за да ми стават

82
00:04:25,696 --> 00:04:28,615
всички обувки, които са на разпродажба.
(Смях)

83
00:04:28,676 --> 00:04:30,000
Така и направих!

84
00:04:30,590 --> 00:04:33,000
Така че, имаше и ползи.

85
00:04:33,000 --> 00:04:35,665
В този момент си зададох

86
00:04:35,665 --> 00:04:38,000
този животоопределящ въпрос:

87
00:04:38,592 --> 00:04:40,932
ако животът ми бе книга,

88
00:04:40,932 --> 00:04:43,510
на която аз самата бях автор,

89
00:04:44,141 --> 00:04:46,500
как щях да разгъна сюжета й?

90
00:04:46,942 --> 00:04:49,000
И започнах да мечтая.

91
00:04:49,000 --> 00:04:52,000
Мечтаех така, както като бях малко момиченце

92
00:04:52,211 --> 00:04:55,000
и си се представях

93
00:04:55,000 --> 00:04:58,000
как ходя грациозно,

94
00:04:58,000 --> 00:05:00,441
как помагам на хората, които срещам по пътя,

95
00:05:00,441 --> 00:05:03,000
и как отново карам сноуборд.

96
00:05:03,000 --> 00:05:05,000
И не само се виждах,

97
00:05:05,000 --> 00:05:07,000
строейки кули от прах;

98
00:05:07,000 --> 00:05:10,000
усещах го с цялото си същество.

99
00:05:10,000 --> 00:05:13,000
Усещах вятъра в лицето си

100
00:05:13,000 --> 00:05:16,000
и ритъма на биещото ми сърце

101
00:05:16,000 --> 00:05:20,000
сякаш се случваше в този момент.

102
00:05:21,000 --> 00:05:24,500
Именно тогава започнах нова глава от живота си.

103
00:05:27,400 --> 00:05:31,000
Четири месеца по-късно се върнах към сноуборда,

104
00:05:31,000 --> 00:05:33,420
макар че нещата не се развиваха 
както се очакваше:

105
00:05:33,420 --> 00:05:36,000
коленете и глезените ми не се сгъваха

106
00:05:36,000 --> 00:05:39,550
и в един момент стресирах 
всички скиори на лифта...

107
00:05:41,000 --> 00:05:44,520
(Смях)
когато паднах, а краката ми,

108
00:05:44,700 --> 00:05:47,000
които все още бяха закрепени за сноуборда –

109
00:05:47,000 --> 00:05:51,000
(Смях)

110
00:05:51,000 --> 00:05:54,000
изхвърчаха надолу по склона...

111
00:05:54,000 --> 00:05:57,000
докато аз все още бях на върха.

112
00:05:57,000 --> 00:05:59,000
(Смях)
Бях толкова потресена,

113
00:05:59,000 --> 00:06:02,958
точно толкова колкото бяха и всички останали,
и бях толкова обезкуражена,

114
00:06:03,294 --> 00:06:07,000
но знаех, че ако намеря подходящия чифт крака,

115
00:06:07,000 --> 00:06:09,000
ще мога пак да карам.

116
00:06:09,000 --> 00:06:12,000
В този момент научих, 
че границите на възможностите ни

117
00:06:12,000 --> 00:06:14,798
и препятствията пред нас могат да доведат 
само до две неща:

118
00:06:16,000 --> 00:06:19,000
първо, да ни възпрат изцяло

119
00:06:19,000 --> 00:06:22,000
или второ, да ни накарат да сме изобретателни.

120
00:06:23,186 --> 00:06:25,600
Проведох едногодишно проучване и въпреки това не успявах да открия

121
00:06:25,600 --> 00:06:27,000
какъв вид крака да използвам,

122
00:06:27,000 --> 00:06:29,647
не можех да намеря никакви източници, 
които да ми помогнат.

123
00:06:29,647 --> 00:06:32,000
Затова реших да си направя чифт сама.

124
00:06:32,566 --> 00:06:35,637
Заедно с човека, които направи краката, сглобихме произволни части

125
00:06:35,637 --> 00:06:38,542
и направихме чифт крака, 
с които да мога да карам сноуборд.

126
00:06:39,000 --> 00:06:41,000
Както виждате,

127
00:06:41,000 --> 00:06:45,000
ръждясали болтчета, гума, дърво и искрящо розово тиксо.

128
00:06:48,000 --> 00:06:51,000
И, да, мога да сменям цвета на педикюра си.

129
00:06:51,000 --> 00:06:53,000
Тези крака

130
00:06:53,000 --> 00:06:56,695
заедно с най-страхотния подарък, който можех да получа за 21-вия си рожден ден –

131
00:06:56,695 --> 00:06:59,452
нов бъбрек от баща ми –

132
00:06:59,452 --> 00:07:02,000
ми помогнаха отново да следвам мечтите си.

133
00:07:02,000 --> 00:07:04,000
Започнах да карам сноуборд,

134
00:07:04,000 --> 00:07:06,436
върнах се на работа, а след това и на училище.

135
00:07:06,436 --> 00:07:09,875
През 2005 г. станах съосновател
на организация с нестопанска цел,

136
00:07:09,875 --> 00:07:12,852
предоставяща възможността на млади хора 
с физически увреждания

137
00:07:12,852 --> 00:07:16,000
да се занимават активно със спорт.

138
00:07:16,459 --> 00:07:19,690
Чрез нея имах възможност да замина 
за Южна Африка,

139
00:07:20,000 --> 00:07:23,255
където помогнах при снабдяването 
на хиляди деца с обувки,

140
00:07:23,255 --> 00:07:25,461
за да могат да ходят на училище.

141
00:07:25,461 --> 00:07:27,640
Миналия февруари

142
00:07:27,661 --> 00:07:31,900
спечелих последователно два златни медала 
на Световната купа –

143
00:07:32,000 --> 00:07:36,822
(Аплодисменти)

144
00:07:41,366 --> 00:07:42,750
което ми спечели титлата

145
00:07:42,750 --> 00:07:45,673
на най-високо класиралият се
пара-сноубордист при жените

146
00:07:45,673 --> 00:07:47,540
в света.

147
00:07:47,759 --> 00:07:51,000
Преди 11 години загубих краката си

148
00:07:51,000 --> 00:07:54,000
и нямах идея какво да очаквам.

149
00:07:54,449 --> 00:07:56,000
Но, ако ме попитате днес

150
00:07:56,000 --> 00:07:58,000
дали бих искала да променя положението си,

151
00:07:58,000 --> 00:08:01,000
ще ви отвърна: "Не".

152
00:08:01,000 --> 00:08:03,000
Защото краката ми не ме направиха неспособна;

153
00:08:03,000 --> 00:08:05,540
напротив – направиха ме по-способна.

154
00:08:05,540 --> 00:08:09,000
Принудиха ме да разчитам на въображението си

155
00:08:09,000 --> 00:08:12,000
и да повярвам във възможностите.

156
00:08:12,000 --> 00:08:13,860
Затова вярвам,

157
00:08:13,880 --> 00:08:16,000
че въображението ни може да бъде използвано като инструмент,

158
00:08:16,000 --> 00:08:18,000
с който да превъзмогваме границите на възможностите си,

159
00:08:18,000 --> 00:08:21,000
защото в съзнанието ни
ние сме способни на всичко

160
00:08:21,000 --> 00:08:24,000
и можем да бъдем каквито си поискаме.

161
00:08:24,000 --> 00:08:26,000
Вярата в тези мечти

162
00:08:26,000 --> 00:08:29,000
и изправянето лице в лице със страховете ни

163
00:08:29,000 --> 00:08:31,000
ни позволява да живеем живот

164
00:08:31,000 --> 00:08:34,000
отвъд нашите граници.

165
00:08:34,464 --> 00:08:37,860
И, въпреки че днешната тема 
е иновации без граници,

166
00:08:37,860 --> 00:08:41,000
трябва да ви кажа, че в живота ми

167
00:08:41,000 --> 00:08:43,428
иновациите станаха реалност

168
00:08:43,428 --> 00:08:46,000
именно в следствие на границите ми.

169
00:08:46,585 --> 00:08:50,115
Научих се, че границите са не само там, 
където свършва реалността,

170
00:08:51,000 --> 00:08:54,000
но и там, където започват

171
00:08:54,000 --> 00:08:56,000
въображението и приказното.

172
00:08:56,927 --> 00:08:59,496
Мисълта, с която бих искала 
да ви предизвикам днес

173
00:09:00,000 --> 00:09:03,824
е, че вместо да гледаме 
на предизвикателствата и ограниченията ни

174
00:09:04,000 --> 00:09:07,000
като на нещо отрицателно или лошо,

175
00:09:07,000 --> 00:09:10,000
можем да започнем на гледаме на тях 
като на благословия,

176
00:09:10,000 --> 00:09:14,325
великолепни дарове, които могат да бъдат използвани да разпалят въображението ни

177
00:09:15,516 --> 00:09:19,265
и да ни помогнат да достигнем висоти, които никога не сме и подозирали, че можем.

178
00:09:21,027 --> 00:09:25,000
Не става дума за разрушаване на границите,

179
00:09:25,000 --> 00:09:27,520
а за това да се оттласнем от тях

180
00:09:28,340 --> 00:09:31,000
и да осъзнаем до какви невероятни места

181
00:09:31,000 --> 00:09:33,000
могат да ни отведат.

182
00:09:33,000 --> 00:09:34,210
Благодаря ви.
(Аплодисменти)